Решение по дело №18107/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3833

гр. Варна, 11.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ

 

при секретаря Христинка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18107 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба  от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК * и седалище и адрес на управление ***, офис сграда *, чрез пълномощника му юрисконсулт * срещу П.С.И., с ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 5951/01.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12170/2019г. по описа на ВРС:

сумата от 635.80 лв. /шестстотин тридесет и пет лева и осемдесет стотинки/  лева, представляваща дължима главница произтичаща от договор за паричен заем  №2808073 от 11.05.2017г., сключен с „ *” АД, вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя съгласно Приложение 1 от 01.02.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,

сумата от 39.16 лв. /тридесет и девет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 06.08.2017г. до 12.11.2017г.,

сумата от 45 лв. /четиридесет и пет лева/, представляваща такса разходи,

сумата от 260.40 лв. /двеста и шестдесет лева и четиридесет стотинки/ – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 06.08.2017г. до 31.07.2019г.,

сумата от 117.37 лв. /сто и седемнадесет лева и тридесет и седем стотинки/  – обезщетение за забава за периода 07.08.2017г. до 31.07.2019г.,

 ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 31.07.2019г. до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди, че на 01.02.2018г. било подписано Приложение №1 към към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „*“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД /понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/, по силата на което ищцовото дружество придобило вземанията, произтичащи от Договор за паричен заем № 2808073/11.05.2017г. сключен между „*“ АД и П.С.И.. При изпратени уведомления до длъжника за извършената продажба на вземания, съобщенията били върнати в цялост с отбелязване за връщане на пратката и че получателят не е намерен на посочения адрес. Към исковата молба е приложено копие от уведомление за извършената цесия.

На 11.05.2017г. между „*“ АД като заемодател и П.С.И. като заемател бил сключен Договор за паричен заем  № 2808073. С подписването на договора заемателя удостоверявал, че е получил и запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор.

Заемната сума в размер на 1000 лева била предоставена на заемателя още с подписване на договора, с което заемодателя изпълнил задължението си. Съгласно уговореното между страните по договора, ответникът следвало да върне сумата, ведно с договорната лихва на 13 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 84.37 лева.

По договора за заем П.С.И. извършил плащания в общ размер на 613.33 лева, като не били погасени задълженията му за главница в размер на 635.80 лева, договорна лихва за периода от 06.08.2017г. до 12.11.2017г. в размер на 39.16 лева, 260.40 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по договора за осигуряване на обезпечение, 45 лева, представляваща такса разходи за събиране на вземанията  и 117.37 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.08.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда

Подадено било заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания, по което било образувано ч.гр.д.№ 12170/2019г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и ищцовото дружество получило указания да предяви иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначеният му особен представител.

С отговора на исковата молба исковите претенции се оспорват по основание и размер.

Оспорва се наличието на представителна власт на * да представлява „*“ АД при сключване на договор за паричен заем № 2808073/11.05.2017г. Представеният с исковата молба рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. се явявал неотносимо писмено доказателство, тъй като договора за паричен заем бил сключен на по-късна дата – 11.05.2017г. С договорът за цесия можело да се прехвърлят само реални възникнали права, а не такива които биха могли да възникнат за в бъдеще. Оспорва се приложената извадка от Приложение № 1 от 01.02.2018г., с твърдения, че индивидуализираните в тях задължения, включително и това на ответника не са прехвърлени на ищеца. Съставеното в по-късен етап Приложение №1 не можело да бъде неразделна част от вече прехвърлени вземания. Въпреки, че договорът за цесия е неформален договор и е достатъчно постигнато съгласие между страните, представеното Приложение №1 от 01.02.2018г. не отговаряло на законоустановените изисквания за каузален договор. С това ищецът не се явявал кредитор на ответника и не разполагал с правата посочени в исковата молба, поради което искът се явявал недопустим.

В условията на евентуалност се поддържа, че договорът за цесия от 16.11.2010г. не е породила действие спрямо ответника, тъй като не му е съобщена по надлежния ред.  В представеното пълномощно от 09.09.2015г. било посочено, че упълномощеното лице има право да уведоми от името на цедента всички негови длъжници към дата 16.11.2010г. за извършеното прехвърляне и продажба на вземания.

До уведомяването на длъжника за извършената цесия при спазване изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД, цедентът оставал титуляр на вземането  спрямо длъжника.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, като от ч.гр.д.№ 12170/2019г. по описа на ВРС се установяват предпоставките за допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и исковата молба е подадена от ищеца в законоустановения едномесечен срок.

На 11.05.2017г. е сключен договор за паричен заем № 2808073 между „*“ АД и ответника П.С.И., като надлежно заверено за вярност копие от договора и предложение за сключване на договора попълнено от служител на кредитодателя и подписан от ответника са приобщени към доказателствата по делото /л.5-11/.

На 16.11.2010г. е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „*“ АД и ищцовото дружество, към който на 01.04.2018г. е подписано Приложение 1 към договора, по силата на който договор ищцовото дружество придобило вземането, произтичащо от договор за паричен заем № 2808073/11.05.2017г. /л.12-19/.

Цесионерът „А.з.с.н.в.“ ЕАД е упълномощен да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания за сключените договори за цесия /л.20/.

Като приложения на исковата молба са представени уведомителни писма, с които ответника се уведомява за сключените договори за цесия /л.21-24/.

Същите уведомителни писма са изпратени до адреса на ответникапосочен в договора за кредит и върнати с отбелязване „отказана по телефона“.

Според изложените по делото фактически твърдения, с доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено да установи при условията на пълно  и главно доказване сключването на Договор за паричен заем  № 2808073/11.05.2017г. сключен между „*“ АД и П.С.И. и предоставянето на заемната сума на заемателя, размерът на претендираните от ответника вземания, сключването на описания в исковата молба договор за цесия, както и надлежното уведомяване на ответника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия.

Сключването на договор за паричен заем  № 2808073/11.05.2017г. с твърдяното в исковата молба съдържание се установява от представеното с исковата молба копие от същото. Кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е погасил задължения на ответника по договор за паричен заем № 2759620 и предал в брой заемната сума на ответника, което се удостоверява от положения от него подпис съгласно чл.3 от договора. Подписаният от кредитополучателя договор съдържа ясна информация за конкретния размер на всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост, като е представено и детайлно описание на всеки компонент на задълженията, включително чрез предоставяне на погасителен план и общи условия, подписани от ответника и стандартен европейски формуляр. Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 40,24%. Към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Договорения между страните ГПР от 40,24% не надхвърля петкратно размерa на законния такъв за времето на сключване на договора. Видно е още, че е договорен фиксиран лихвен процент, поради което и разпоредбата на чл.11, т.9а ЗПК в случая е неотносима.

Сключването на договори за цесия се установява от представените по делото надлежно заверени за вярност копия от същите и потвърждения от цедентите. Представени са също пълномощни удостоверяващи надлежната представителна власт на ищеца да уведоми ответницата за извършените прехвърления на вземания, като с исковата молба е представено адресирано до ответницата уведомително за цесиите.

Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг.  чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията –  чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента –  чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.

Установеното в  чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента) е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор, като няма пречка това да се осъществи и от цесионера като негов пълномощник

По отношение размерът на задълженията на ответницата по процесния договор за кредит в исковата молба е направено признание на неизгодни за страната факти – заплащането на суми за погасяване на задълженията до договора в общ размер на 611.33 лева, които изявления следва да се преценяват съобразно чл.175 ГПК. Липсват наведени твърдения и събрани доказателства от ответната страна за извършени плащания за погасяване на задълженията по кредита в по-висок размер от признатия от ищеца. В този смисъл исковите претенции за установяване дължимостта на вземанията за главница, договорна лихва и обезщетение за забава се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.

Ищецът претендира също така установяване дължимостта на такса за извънсъдебно събиране, което се твърди да е възникнало под условие за настъпил падеж на главните задължения. Според изложените твърдения не се касае до такса, като цена на услуга предоставяна от кредитодателя, а до сума, която се дължи автоматично при забава или предсрочна изискуемост, без срещу нея кредиторът да дължи никакви конкретни действия или резултат. В най-добрия случай тя цели да покрие евентуално допълнително положени от него усилия по събирането на кредита. Същевременно съобразно императивното правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за „такса“ разходи. Така с уговарянето на „таксата“, на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника и срещу което не се предоставя допълнителна услуга на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобна клауза противоречи на чл.33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Освен това твърдените разходи на кредитодателя – изпращане на смс-и, изпращане на писма, покани и електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори посещения и др., по естеството си са такива по управление на кредита. Поради това заплащането им от потребителя, съответно претендирането им със заявлението, противоречи и на забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По изложените съображения в частта, с която се претендира установяване дължимостта на вземания за такса разходи за събиране на просрочени вземания исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съгласно разпоредбата на член 8 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, транспонирана в чл.16 ЗПК е предвидено императивно задължение на кредиторът да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.

В исковата молба се твърди, че претендираното вземане за неустойка, произтича от клауза на договора за кредит, съгласно която неустойка се дължи, в случай, че заемателят (т.е. потребителят) не предостави в тридневен срок от подписване на договора обезпечение на задълженията си посредством поръчителство на физическо лице или банкова гаранция. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

На следващо място следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение,  което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване. 

На последно място, по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. При това още веднъж следва да се подчертае, че тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е  нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от неизпълнение на това задължение за предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира  описаната неустойка.

С оглед изложеното, съдът намира, че исковите претенции за установяване дължимостта на такси и разходи за извънсъдебно събиране на просрочените вноски и претендираната неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете. Направените от ищеца разноски са в размер на 75 лева в заповедното производство и 635 лева в исковото, от които 225 лв. довнесена държавна такса, 300 лв. депозит за особен представител и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 54.13 лева в заповедното производство и 458.34 лева в исковото производство, които разноски да се възложат в тежест на ответника.

Водим от горното, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.С.И., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК * и седалище и адрес на управление ***, офис сграда * следните суми, за които е издадена Заповед № 5951/01.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12170/2019г. по описа на ВРС:

сумата от 635.80 лв. /шестстотин тридесет и пет лева и осемдесет стотинки/  лева, представляваща дължима главница произтичаща от договор за паричен заем  №2808073 от 11.05.2017г., сключен с „ *” АД, вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя съгласно Приложение 1 от 01.02.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,

сумата от 39.16 лв. /тридесет и девет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 06.08.2017г. до 12.11.2017г.,

сумата от 117.37 лв. /сто и седемнадесет лева и тридесет и седем стотинки/  – обезщетение за забава за периода 07.08.2017г. до 31.07.2019г.,

 ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 31.07.2019г. до окончателно изплащане на вземането.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК * и седалище и адрес на управление ***, офис сграда *  срещу П.С.И., с ЕГН ********** *** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 5951/01.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12170/2019г. по описа на ВРС:

сумата от 45 лв. /четиридесет и пет лева/, представляваща такса разходи и

сумата от 260.40 лв. /двеста и шестдесет лева и четиридесет стотинки/ – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 06.08.2017г. до 31.07.2019г.

 

ОСЪЖДА П.С.И., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, офис сграда * сумата от 458.38 лв. /четиристотин петдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща направени в настоящето производство разноски, както и сумата от 54.13 лв. /петдесет и четири лева и тринадесет стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 12170/2018г. по описа на ВРС,  на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: