№ 558
гр. София, 18.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно
дело № 20221100600768 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу определение от
08.12.2021 г. постановено по НЧД № 15977/2021 г. по описа на СРС, НО, 134 състав, с което
е отменено постановление на СРП от 20.10.2021 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 5343/2020 г. по описа на СДВР, пр.пр. №
27816/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
С частния протест се твърди, че определението на първия съд е неправилно като се
излага несъгласие с дадените указания за установяване на причините за неизпълнение на
сключения предварителен договор между св. К.Т. и св. А.М., който факт се явявал
неотносим към предмета на производството, което се отнасяло и до указанията за
установяване на собствеността върху процесната парична сума.
На следващо място се излагат съображения, че обективно било невъзможно да се
установят обстоятелства чрез допълнителен разпит на св. С., тъй като същият в разпита си
бил посочил, че няма спомен към кой момент бил отменил устните си уговорки за строеж
върху поземления имот. Според прокурора не се доказвало по делото липсата на изначално
намерение у М. да се задължи спрямо св. Т., като се излагат правни съображения и съдебна
практика по въпроса за съставомерност на деянието като измама по смисъл на НК при
ползването на договорни задължения. Сочи се и за последващо предложение от страна на св.
М. за прехвърляне на друг обект в полза на кредитора, което означавало намерение у М. да
се задължи спрямо Т., независимо от неизпълнението на задълженията по предварителния
договор.
Прокурорът предлага да се отмени първоинстанционното определение и да се
остави в сила постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.
1
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, с исК.та и
доводите, изложени в частния протест на прокурор при СРП, както и с атакувания съдебен
акт и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Частният протест е процесуално допустим поради това, че е депозиран в
законоустановения 7-дневен срок за протестиране на определението на районния съд
съгласно чл. 243, ал. 7 НПК.
Разгледан по същество същия е неоснователен.
От данните по делото се установява, че досъдебно производство № 5343/2020 г. по
описа на СДВР, пр.пр. № 27816/2020 г. по описа на СРП е образувано и водено за
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за това, че в периода от 09.06.2017 година до 31.01.2018
година в гр. София, с цел да бъде набавена за себе си или за другиго имотна облага е
възбудено заблуждение у К.А. Т., че ще бъдат построени, а впоследствие прехвърлени
собствеността над недвижими имоти-апартамент № 4 и 2 броя паркоместа, находящи се в
гр. София, ул. **** и с това и е причинена имотна вреда в размер на 20 000 /двадесет
хиляди/ евро.
В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели А.М., Л.С., К.Т.,
П.Л., А.С., В. Т., както и са приобщени писмени документи относими към процесния
случай.
В хода на досъдебното производство не е привлечено лице в качеството на
обвиняем по реда на чл. 219 НПК.
С постановление от 20.10.2021 година прокурор при СРП е прекратил наказателното
производство по досъдебно производство № 5343/2020 г. по описа на СДВР, пр.пр. №
27816/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, като е приел, че
от събраните по делото доказателства не се доказвало с изискваната по смисъла на НПК
категоричност, че действията на св. М. се субсумират под състава на престъпление по чл.
209, ал. 1 НК, като е приложил разпоредбата на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
С атакуваното пред настоящия съд определение по жалба на пострадалата е
отменен прокурорският акт от контролираната съдебна инстанция и делото е върнато на
държавния обвинител с указания по приложение на закона.
Въззивният съдебен състав, запознавайки се с материалите събрани в хода на
досъдебното производство, постановлението на СРП, както и определението на районния
съд намира, че последното следва да бъде потвърдено, като правилно. Това е така, защото
районният съд е подходил отговорно към задълженията си възложени му от законодателя с
процесуалната норма на чл. 243, ал. 5 НПК. Така въз основа на правилна преценка на
доказателствените материали, районният съд е стигнал до законосъобразния извод, че
постановлението на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1
НПК е прекратено наказателното производство по досъдебното производство следва да бъде
отменено като необосновано и незаконосъобразно. До този извод първият съд е стигнал,
изхождайки от основните принципи в наказателния процес визирани от законодателят в чл.
2
13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 1 и, ал. 5 НПК, при което правилно е констатирал, че в случая
проведеното разследване не е пълно, тъй като не са изследвани всички обстоятелства
относими за разкриване на обективната истина. Действително, установената и възприета от
прокурора фактическа обстановка, която е намерила отражение в съставения от него
прокурорски акт е съответна на събраната до момента доказателствена съвкупност, но
независимо от това и по мнение на въззивният съд е формирана при проведено непълно
разследване, като направените крайни правни изводи касателно изхода на наказателното
производство са преждевременни.
В принципен план правните съображения на прокурора, а и на първоинстанционния
съд досежно съставомерността на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК, в случаите, когато за
осъществяването му се използват гражданскоправни отношения, са съобразени с теорията и
константната съдебна практика. Такава е налице, когато договорът се използва като средство
за въвеждане на лице в заблуждение при липсата на намерение и/или възможност да се
изпълни поетото по договора задължение.
Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че в материалите по делото се
съдържа противоречие относно местонахождението на обекта, който св. М. е поел
задължение да изгради, като в сключения договор е описано в имот, находящ се в гр. София,
ул. ****, каквито показания дава и св. Т., докато в гласните доказателствени средства-
показанията на М., С., Л. се сочи имот, находящ се в гр. София, ул. "****, което
обстоятелството не е било изяснено от държавното обвинение.
Правилни са констатациите и на първата инстанция относно липсата на достатъчно
доказателствени материали, събрани в досъдебното производство за преценка дали
сключеният договор се е използва като средство за въвеждане на лице в заблуждение от
страна на М..
Обстоятелството, че търговското дружество с което е сключен предварителният
договор чрез св. М. има реализирана друга жилищна сграда не е достатъчна индиция за
преценка възможността на дружеството обективно и изначално да изпълни задълженията си
по процесния договор, касаещ съвсем различен проект /а както бе посочено за
съставомерността е от значение липсата на намерение и/или възможност да се изпълни
поетото по договора задължение/. Не е взето предвид, че видно от приложената извадка от
банковата сметка на дружество за периода 03.04.2017-30.11.2017 година наличният оборот
на последното, което е встъпило в предварителен договор обективно е бил незначителен за
изпълнение на задължението, като тук е налице и още едно противоречие между гласните
доказателства и приложеното банково извлечение, тъй като в същото е отразено постъпила
на датата на сключване на договора като капаро по т. 1.2 сума от 29000 лева с наредител А.
Л. Л., докато в показанията на П.Л. се твърди, че св. К. Т. е превела по сметка на
дружеството сумата от 20 000 евро, което обстоятелство не е изяснено от държавното
обвинение, като размерът на престираната сума и нейната собственост противно на
становището в частния протест е от значение за съставомерността на деянието.
Именно за да се установи дали дружеството въобще е имало обективна възможност
3
да изпълни поетото по договора задължение, следва да се проучи финансовата възможност
за това, чрез справка за движението по банковите сметки на дружеството и налично
имущество, а ако се установи липса на такова, то очевидно и възможността за изпълнение на
поетото задължение изначално е липсваща.
Индиция за възможна съставомерност касателно процесния обект е и
обстоятелството, че дружеството, действащо чрез св. М. е пристъпило към сключване на
предварителен договор и получаване на парични средства срещу поемане на задължение за
прехвърляне на собственост и изграждане на обект към момент, към който обективно не е
имало какъвто и да е договор за прехвърлено право на строеж от собственика на
недвижимия имот /за какъвто е предвидена специална форма/ или съгласие за такова или за
предприемане на каквито и да е действия в чужд имот.
Не е подложена на оценка от страна на държавното обвинение твърденията на св.
П.Л., че преди сключване на предварителния договор на среща със св. М. и св. Л.С. на
същия е бил показан недвижимия имот, а и договор за обезщетение със собственика на
земята. В хода на досъдебното производство е представен неподписан предварителен
договор за строителство срещу учредени вещни права между дружеството "К." ЕАД и
собственика на поземления имот /св. С./, като не е преценено за необходимо този договор да
бъде предявен на св. Л. и св. С., за да се установи виждали ли са визирания договор и да
бъде оценено дали същият не е бил използван като елемент от въвеждане в заблуждение на
Л. относно възможност и намерение да се строи в поземления имот, а от там и да се изгради
и прехвърли правото на собственост, което да е мотивирало последния да предприеме
действия довели до имуществено разпореждане.
Правилно на следващо място първоинстанционният съд е счел за изясняване на
изначалното намерение за изпълнение/въможност да се изпълни задължението е необходим
допълнителен разпит на св. С. по посочените от СРС въпроси, както и справка за
задгранични пътувания.
Обстоятелството, че след като не е изпълнил задълженията си по договора св. М. е
предложил прехвърляне на обект вместо изпълнение /datio in solutum/ по никакъв начин не
може да се тълкува като намерение да се задължи, тъй като това предложение на първо
място е осъществено на етап, който не е релевантен за преценка съставомерността, който е
сключване на предварителния договор, освен това по същество съставлява нов договор,
който не може да бъде наложен на кредитора, а и ако се цени последващото поведение на
св. М. очевидно е, че последното е недобросъвестно, като въпреки многократните обещания
не е възстановил платената парична сума.
С оглед всички изложени съображения въззивният съд намира, че изводите и
указанията на първостепенния съд за отмяна на постановлението за прекратяване на
наказателното производство са правилни, тъй като при постановяването му са допуснати
съществени процесуални нарушения, доколкото в хода на разследването не са изчерпани
всички възможности за събиране на относими доказателства. При така изложеното и след
4
връщане на делото, за прокурора възниква задължението да отстрани посочените в
настоящото определение и определениeто на СРС пропуски в разследването в съответствие
с основните принципи в наказателния процес визирани в разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл.
14, ал. 1 и чл. 107, ал. 1, ал. 3 и, ал. 5 НПК. В резултат на извършената въззивна проверка се
налага закономерният извод, че определението на първия съд следва да бъде потвърдено
като правилно, а частният протест оставен без уважение като неоснователен.
Воден от горното Софийски градски съд, НО, IX-ти въззивен състав на
основание чл. 243, ал. 8 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.12.2021 г. постановено по НЧД № 15977/2021
г. по описа на СРС, НО, 134 състав.
Връща делото на СРП за изпълнение на задължителните указания относно
прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5