Решение по дело №6803/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……………./29.09.2020 г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и девети септември през 2020  година,  в следния   състав:   

                                                  

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ  НАЙДЕНОВА

     ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА

              мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА

  

като  разгледа докладваното  от съдия НАЙДЕНОВА ч.гр.дело № 6803 по описа  за 2020  година,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ жалба от „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане на  ЧСИ М.П.от 01.04.2020 г. по изп.д.№ 20208510400654, с което е отказал да намали адвокатското възнаграждение в полза на взискателя до размера по чл.10, т.1 от Наредба № 1/20004 г. на ВАдвС и респ. да намали и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и да изключи сумата 8,91 лв. разноски по издаване на изп.лист от разноските за събиране по изпълнителното дело.

 С жалбата са изложени оплаквания за липсата на фактическа и правна сложност на изпълнението, също и за липсата на извършвани действия от процесуалния представител на взискателя, освен подаване на молба за образуване на изп.дело. Изложени са още и оплаквания, че разноските по издаване на изп.лист стоят извън сумата по изп.лист, и не следва да се събират в изпълнителното производство.  Моли да се уважи жалбата, претендира и разноски по обжалването за защита то юрисконсулт 50 лв.

С писмен отговор взискателя по изпълнението П.Б., чрез пълномощник адв.М.Л., оспорва същата.

В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ М.П.счита жалбата на длъжника за неоснователна, по подробно изложени мотиви.

СГС, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ П., и се запозна с приложеното копие от изп.дело № .№ 20208510400654 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, намира следното :

Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ на 16.03.2020 г. по молба на взискателя П.Б. чрез пълномощник адв.М.Л. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.12.2019 г. по гр.д.№ 73098/2018 г. по описа на СГС. С молбата е посочен изпълнителен способ. С последваща молба от 17.03.2020 г. взискателят е посочил друг изп.способ, различен от този в иницииращата молба.

На длъжника е връчена покана за добровлоно изпълнение на 18.03.2020 г. с вписани в нея разноски по изпълнението за сметка на длъжника, 238,91 лв. и 118,67 лв. такси по ТТРЗЧСИ към 30.03.2020 г.

С възражение от 24.03.2020 г., длъжникът е направил искане за намаляване на разноските по изпълнението, като адвокатското възнаграждение в полза на взискателя се намали до минимума от 200 лв. по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г., да се изключат разноски 8,91лв. за издаване на изп.лист, както и респ. да се преизчисли дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

 С обжалваното разпореждане от 01.04.2020 г. ЧСИ П. е отказал да намали адв.възнаграждение като определено по минимума по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, също и отказал данамали таксата по т.26 от ТТРЧЗСИ от 34,67 лв. с ДДС като съобразена в чл.26 от ТТРЗЧСИ и забел.4 към нея, също и да намали размера на приетите за събиране разноски от взискателя с размер на 8,91лв.

СГС като компетентен съд по жалбата, намира същата за допустима, но по същество за неоснователна.  

Разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения  (Наредбата)  предвижда възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство.

Правото на разноски за процесуална защита и съдействие е имуществено право на страната, постигнала благоприятен правен резултат от изхода на спора, като на присъждане подлежат действително направените и доказани разноски, съобразно критериите и разясненията на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В изпълнителния процес следователно, взискателят ще има право на възстановяване на разноски за адвокатско възнаграждение /които са за сметка на длъжника съгласно чл.79 от ГПК/ в зависимост от развитието и изхода на изпълнителното производство. Спецификите на изпълнителния процес го определят като сурогат на доброволното изпълнение, съвкупност от изпълнителни способи. Ето защо в случай, че длъжникът с поведението си е станал причина за образуването на изпълнително дело, то следва да понесе разноските за това. Не може да се приеме, че разноските за образуване на изпълнителния процес се обхващат от тези по неговото водене, тъй като развитието на процеса е обусловено от процесуалното поведение на длъжника. При положение, че длъжникът изпълни в срока за доброволно изпълнение, то разноски за адвокатско възнаграждение по водене на изпълнителния процес няма да се дължат, тъй като няма да бъдат предприети същински действия по изпълнението. При положение, че длъжникът не е изпълнил доброволно преди образуване на изпълнителното дело, и не плати в срока за доброволно изпълнение, то следва да понесе разноските на взискателя по чл.10, т.1 и т.2 от Наредбата.

В случая длъжникът не е заплатил в срока за доброволно изпълнение дължимата сума по изп.лист, няма данни по изпратеното на съда копие от изп.дело погасяване на дълга да е направено и след това до изпращане на жалбата в съда, при което поведението на длъжника става причина за продължаване на изпълнението с принудително събране на сумата чрез прилагане на избран от взискателя изп.способ, при което е налице основание и за присъждане в полза на взискателя и на уговореното и заплатено адв. възнаграждение и по чл.10, т.2 от Наредбата в размер на 30 лв., наред с това за образуване на изп.дело по чл.10, т.1 от Наредбата в размер на 200 лв. Съдът съобрази, че така уговореното и заплатено от взискателя адв. възнаграждение в общ размер от 230 лв. е в минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредбата, действащи към датата на сключване на договора за правна помощ.

Длъжникът по изпълнението понася всички разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, вкл. и тези по издаване на изпълнителен лист в полза на кредитора-взискател, които се считат също за разноски по изпълнението, без които не може да се издаде изпълнителния титул, слагащ началото на изпълнителното производство, макар и тези разноски да стоят извън самия изп.лист. В тази насока е формирана вече съдебна практика на съда, вкл. и на ВКС, цитирана във възражението на взискателя и мотивите на ЧСИ, която настоящият съдебен състав споделя. Ето защо и сумата от 8,91лв. разноски на взискателя, заплатени за издаване на изп.лист, са такива по изпълнението и са за сметка на длъжника.

При горните изводи не са налице основания и за промяна на определената от ЧСИ такта по т.26 от ТТРЧЗСИ съобразно обжалваното разпореждане.

Воден от горното и на основание чл.437 от ГПК, СГС

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД с вх.№ 29668/15.04.2020 г. срещу разпореждане на  ЧСИ М.П.от 01.04.2020 г. по изп.д.№ 20208510400654, с което е отказал да намали адвокатското възнаграждение в полза на взискателя и да намали и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и да изключи сумата 8,91 лв. разноски по издаване на изп.лист от разноските за събиране по изпълнителното дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                       2.