Номер 129509.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна29 състав
На 09.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария Бончева
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно
наказателно дело № 20203110203563 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба С. Н. С. ,
против Наказателно Постановление № 353/ 05.08.2020г. на Зам. Кмета на Община-
Варна, с което на С. Н. С. е наложено административно наказание: "Глоба" в размер
на 50 лева, на основание чл.178 Е от ЗДП.
С жалбата се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно, като
лаконично се оспорва и фактическата обстановка.
В съдебно заседание, въз.Стоянов, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от упълномощен
процесуален представител. Ангажира становище по жалбата и моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна , а наказателното постановление да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.07.2020г. служители на Общинска полиция Варна, в изпълнение на
служебните си задължения установили, че жалбоподателят е паркирал л.а с рег. № В
9137СМ на ул.“Х. Ангелов“ срещу №7 върху тротоар, с което създал пречки за
преминаването на пешеходците. Поради това те съставили против въззивника акт за
установяване на нарушение, в който описали констатациите си и квалифицирали
нарушението като такова по чл.94 ал.3 от ЗДП.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което
административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в
акта.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан свид. Г. Георгиева -
актосъставител, чиито показания съдът кредитира.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
1
доказателства по административно наказателната преписка и приложените към жалбата,
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Зам.Кмета
на Община –Варна на основание Заповед на Кмета на Община-Варна и на чл.178д а от
ЗДП, както и в шестмесечния преклузивен срок. В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. Вменените във вина на въззивника нарушения са индивидуализирани в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Те
са описани с необходимата конкретика, поради което и правото на защита на
въззивника не е било нарушено. Защитата срещу предявеното обвинение се организира
срещу описаните факти и обстоятелства, свързани със самото нарушение , които в
случая те в своите съставомерни елементи се припокриват. Поради изложените
съображения съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, които да са съществени по своя характер, да ограничават
правото на защита на нарушителя и да са самостоятелно основание за отмяна на
постановлението.
Съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е приложил
материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл. 94 ал.3 от
ЗДвП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма и е
наложил наказание по чл.178 Е от ЗДП. Съгласно разпоредбата на чл.94 ал.3
от ЗДП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства
се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на
моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е извършил вмененото му
нарушение предвид събраните гласни и писмени доказателства. Причините за
извършване на деянието са ирелевантни. Жалбоподателят не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение. Следвало е
2
жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение. Поради това
съдът намира, че нарушението описано в постановлението безспорно е
извършено от обективна и субективна страна от въззивника.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай,
не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице
"маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не
се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-
ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение
с обикновените случаи
Съдът намери, че при индивидуализацията на административното наказание,
наложено на жалбоподателят, административнонаказващия орган се е
съобразил с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. В
тази връзка съдът намира, че наказанието е определено към минималния
размер справедливо е и съответстващо на извършеното нарушение и ще
изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
Община гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 353/ 05.08.2020г. на Зам.
3
Кмета на Община-Варна, с което на С. Н. С. е наложено административно наказание:
"Глоба" в размер на 50 лева, на основание чл.178 Е от ЗДП.
ОСЪЖДА С. Н. С. да заплати на Община гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4