Р Е Ш Е Н И Е № 1183
гр. Пловдив, 10.04.20
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 05.03.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 14523 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е
по искова
молба с вх. № 57881 от 11.09.2019 г, от ЗAД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
срещу Община Пловдив, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата
в размер на 478.15 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда – 11.09.2019 г. до окончателното заплащане на вземането. Претендират се
разноски по делото.
В исковата молба са изложени твърдения, че на … в гр. П., при
движение по бул. “А.ш.”, лек автомобил марка „Рено Клио“, с рег. № .., управляван
от собственика А.С.А. е преминал през необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, в резултат на което са настъпили материални щети по автомобила.
При настъпване на описаното произшествие увреденият автомобил е бил застрахован
с имуществена застраховка „Каско
Стандарт“ в ЗAД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, обективирана в ЗП № ..,
със срок на действие от 05.04.2018 г. до 05.04.2019 г. В тази връзка в
застрахователното дружество е постъпило заявление за изплащане на обезщетение
от собственика на застрахования автомобил. При ищеца е образувана щета с № .. Ремонтът на автомобила бил извършен в
„Омни Кар Ауто“ ООД по възлагане на ищеца.
Ремонтът бил на стойност общо в размер на 478.15 лева, от които 150.96
лева за нова кора по двигателя, 119.06 лева за картер, 67.63 лева за гарнитура
картер, 75.70 за моторно масло, 7.20 лева за труд за демонтаж и монтаж на
кората под двигателя и 57.60 лева за труд и демонтаж и монтаж на картера.,
която сума била изплатена от ищеца на „ОмниКар Ауто“ ООД. С изплащането на тази сума ищецът е встъпил в
правата на застрахованото лице против Община Пловдив. Твърди се, че Община
Пловдив не е изпълнила задълженията си да поддържа процесния пътен участък в
изправност, съответно да сигнализира неизправния участък, в резултат на което
за настъпили процесните щети.
С оглед изложеното е предявен искът.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Пловдив, в който се оспорват
така предявения иск по основание и размер. Не се установявали обстоятелствата,
довели до вредоносното събитие. Оспорва наличието на необезопасена и
необозначена дупка на посоченото място и посочената дата. Оспорва настъпването
на вредите. Оспорва се механизма на произшествието и наличие на
причинно-следствена връзка на щети по автомобила. Прави се възражение за съпричиняване. Счита,
че липсва противоправно увреждащо действие от страна на Общината или нейни
служители. Оспорва размера на вредите Моли се искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.410, ал.1 КЗ .
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличие на валиден договор за
имуществено застраховане „Автокаско“, причиняване на застрахователно
събитие, за което застраховател носи риска, от трето лице, което отговаря пред
застрахования по правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие,
което да е извършено противоправно, причинно-следствената връзка между противоправното
поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/, както
и плащане от застрахователя на застрахования на застрахователно обезщетение в
претендирания размер. В
тежест на ответника е да установи
съпричиняване на произшествието от водача на лекия
автомобил, както и оборването на презумпцията за виновност.
От представената застрахователна полица № … от 05.04.2018
г. /л.6/, се установява, че между ищеца ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и „Сожелиз България – клон Стара Загора“ ЕООД,
е сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, като ищецът, в качеството
си на застраховател приел да покрие имуществена отговорност за вреди, причинени
във връзка с притежаването и ползването на лек автомобил „Рено Клио”, рег. № …,
като е направена отметка в договора
на „Пълно Каско“. Застрахователното правоотношение между страните е възникнало
като срочно и валидно за периода 05.04.2018 г. до 05.04.2019 г.
В тази връзка в отговора на исковата молба ответникът е
оспорил наличие на действащо застрахователно правоотношение между ищеца и
увреденото лице, в смисъл, че липсват доказателства, че премията по
застраховката е платена. От приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза
/л.74/ се установява, че пълния размер на застрахователната премия по
процесната застраховка е платена от застрахования на 10.04.2018 г., поради
което съдът приема, че е налице действащо застрахователно правоотношение между
ищеца и увредения към датата на ПТП.
В общите условия към застрахователна полица, които са
неразделна част от нея е посочено, че застраховката покрива риск от ПТП, което
е събитие възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и
предизвикало повреда на същото, каквото несъмнено е попадането в необезопасена,
отворена шахта на пътното платно –клауза „Пълно Каско“, която препраща към
клауза „Пожар, природни бедствия и ПТП на МПС, т. I Допълнителни покрити рискове, т.2 ПТП от Общите условия на ищеца /л.9/.
От разпита
на свидетеля А.С.А. /протокол от о.с.з. от 13.01.2020 г. л.58/, се установява,
че същият през 2019 г., докато управлявал служебен лек автомобил „Рено Клио“, в
гр. П., ж.к. Т., на А. ш. до Мебелна къща, при завиване от дясната лента,
надясно по пътя, автомобилът попаднал в голяма необезопасена и неопозначена
дупка на пътното платно, пълна с вода и кал. В резултат на попадането в дупката
настъпили щети по автомобила – спукан картер, кората отдолу и изтекло маслото.
След това бил сезиран застрахователя по застраховката Автокаско и автомобилът
бил оставен в сервиз.
Съдът кредитира показанията на така
разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви с останалите събрани по
делото доказателства. Същият установява механизма на процесното ПТП, а именно,
че при управление на лекия автомобил попада в необезопасена и обозначена голяма
дупка на пътното платно, като при преминаване през нея по лекия автомобил са
настъпили щети - спукан картер, кората отдолу и изтекло маслото. Установява и
мястото на настъпване на ПТП.
Видно от заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение /л.15/ собственикът на увредения лек
автомобил завел при ищеца щета, образувана под № ...
От приложения по делото опис и калкулация по щета /л.21 и л.22/ се установява кои детайли от автомобила са
увредени, а именно, описаните в исковата молба и установени от свидетеля.
Видно от
възлагателно писмо от 24.01.2019 г. /л.23/ ремонтът на увредения лек автомобил
е възложен на „ОмниКар Ауто“ ООД. От последния е издадена фактура /л.24/ в
която са описани отремонтираните детайли по автомобила, които съответстват на
увредените части в резултат от ПТП и стойността на ремонта в общ размер на 478.15
лева.
Видно от
платежно нареждане от 06.03.2019 г. /л.29/ сумата в размер на 478.15 лева е
заплатена на „ОмниКар Ауто“ ООД във връзка с щета № .., като е
посочен и регистрационният номер на процесния автомобил, плащането не е оспорено от ответника.
С плащането
на застрахователното обезщетение на увреденото лице /в случая даване вместо
изпълнение/, застрахователят встъпва в неговите права и може да търси платената
сума от виновния за настъпването на застрахователното събитие, съгласно чл.410,
ал.1 КЗ.
От приетите
по делото САТЕ /л.76/, вещото лице дава отговор, че е възможно, настъпилите по
автомобила вреди да са в резултат на преминаване през дупка на пътното платно.
Констатирано е от вещото лице причинно-следствена връзка между механизма,
описан от свидетеля и процесните щети по лекия автомобил. Такава се установява
и от разпитания по делото свидетел.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че мястото на което е настъпило процесното
ПТП е на път, стопанисван от Община Пловдив, което се признава изрично от
ответника с писмо от 28.02.2020 г. /л.80/
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища,
улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване имат характера на публична общинска собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините.
В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат
в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.
2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка
със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и
изправността на пътната настилка в населените места.
С оглед посочените разпоредби задължение на
Община Пловдив е да подържа в изправност пътищата, които същата стопанисва,
като на първо място недопуска наличието на дупки по пътното платно, сигнализира
такива, обезопасява ги и своевременно предприема действия по отремонтирането
им.
Доколкото
общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия,
чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди
при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените
лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в
състояние, годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования автомобил,
поради което е породена деликтната отговорност на възложителя – Община Пловдив
за обезщетяване на вредите от нейните служители. Вината се
предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма данни, които да оборват
законовата презумпция.
С оглед
изложеното съдът приема, че по делото е доказан
пълният фактически състав на предявения иск по 410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49, вр. с
чл.45 ЗЗД.
По отношение на размера. По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. При застрахователно събитие - покрит
риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да
бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд,
за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на
застрахователното събитие. В първоначалната САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за отстраняване на
причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в общ
размер на 484.57 лева, като подробно е обоснована по какъв начин е достигнал до
този размер.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан и по
основание и по размер.
Възраженията на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, са недоказани. За да се
приеме, че вредите са резултат и от виновното поведение на водача, предприето в
нарушение на ЗДвП, ответникът носи тежестта да установи твърденията си за
допуснато от водача нарушение на правилата за движение по пътищата, която
процесуална тежест е останала неизпълнена, въпреки дадените от съда указания с
доклада по делото. В случая по делото не се установи със своето поведение
водачът на увредения лек автомобил да е допринесъл за настъпване на ПТП.
С оглед
изложеното не се налага редуциране на установения размер на претенцията по
главния иск и същата следва да се уважи в пълен размер.
Като законна
последица от уважаване на главния иск следва да се уважи и претенцията за законната
лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба в съда
11.09.2019 г. до окончателното плащане на вземането.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за
ищеца, който е направил своевременно искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа следните разноски – 50 лева – платена
държавна такса /л.40/, 20 лева – депозит за свидетел /л.51/, 180 лева – САТЕ
/л.51/, 100 лева – депозит за ССчЕ /л.62/ и 300 лева – платено адвокатско
възнаграждение /фактура л.39 и платежно нареждан л.84/. Общо 650 лева, които следва да бъдат
присъдени в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК
*********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, площад „Позитано“ № 5 сумата в
размер на 478.15 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка за вредите, причинени на лек автомобил „Рено Клио”,
рег. № …, от настъпило на дата .. ПТП, изразяващо се в преминаване в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в района на бул. А. ш. в
гр. П. път стопанисван от ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.09.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 650 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП