№ 80318
гр. С., 29.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20231110128920 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и седма от ГПК.
Образувано е по заявление от „С.К. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК вх. № 149813 от 30.05.2023г. срещу С. К. К. във връзка с
неплатени задължения по договор за потребителски кредит.
В производството по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка на
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е
установена в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
По отношение сумата от 739,17 лева, представляваща договорна неустойка при
непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в договора, начислена на
основание чл. 7 от договора; по отношение на сумата от 144,00 лева, представляваща
неустойка за забава, начислена еднократно при продължително неплащане на вноски от
страна на длъжника и във връзка с разходи за събиране на просрочени задължения
/изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения и други/, както и по отношение
на сумата от 135,00 лева, представляваща разходи за събиране на вземането поради забава в
плащането, съдът ще посочи следното:
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
приложима в настоящия случай, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето от забавата и обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Уговорената неустойка по договора при
непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в договора, както и начислената
неустойка, представляваща такси при забава на плащане, свързани с разходи относно
действия за извънсъдебно събиране на вземания по договора, чието заплащане е обусловено
от просрочието на главните задължения, по своето същество представлява заобикаляне на
ограничението на императивната норма на чл. 33 от ЗПК и води до оскъпяване на кредита и
неоснователно обогатяване на кредитора.
1
С оглед на горното, съдът намира, че заявлението в посочените части следва да бъде
отхвърлено поради противоречие със закона и добрите нрави. Клаузите в договора за
кредит, с които е уговорено, че при забава кредиторът има право да получи нещо различно
от лихвата на забава, противоречат на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която ограничава отговорността на
потребителя, поради което са и нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № вх.
№ 149813 от 30.05.2023г. депозирано от „С.К. срещу С. К. К., в частта относно сумите:
739,17 лева, представляваща договорна неустойка при непредоставяне на поне едно от
обезпеченията, посочени в договора, начислена на основание чл. 7 от договора; 144,00 лева,
представляваща неустойка за забава, начислена еднократно във връзка с разходи за събиране
на просрочени задължения /изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения и
други/; сумата от 135,00 лева, представляваща разходи за събиране на вземането поради
забава в плащането.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2