№ 192
гр. София , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20201110212343 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Арабеск Наргиле“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от С. Т. М. – управител чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. Л.Д. от САК срещу
наказателно постановление № 23-002892/01.09.2020 г., издадено от инж. Е. И.
А. –директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София област /ДИТСО/, с
което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ, обн. в ДВ бр. 26 от
01.04.1986 г. и бр. 27 от 04.04.1986 г./ на търговското дружество е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева за неизпълнено
правно задължение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за несъответствие
на възприетите от административните органи фактически положения с
обективната действителност, довели до некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен, а в условията на евентуалност – за
редуциране на наложената „имуществена санкция“ до предвидения от
законодател минимален размер.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован,
представлява се от упълномощения си процесуален представител - адв. Л.Д.
1
от САК, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител –
ст. юрк. Ивайло Иванов, с пълномощно по делото. Последният пледира за
неоснователност на въззивната жалба и за пълна доказаност на неизпълненото
правно задължение. Моли за цялостно потвърждаване на оспореното
наказателно постановление, в каквато насока изтъква конкретни аргументи.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Във връзка с изготвен план за противодействие на
разпространението на акцизни стоки без заплатен акциз, на 30.06.2020 г.,
около 14:20 ч., полицейски служители при СДВР, отдел „Икономическа
полиция“ извършили проверка в обект – бар „Картел“, находящ се в гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. 961, стопанисван от дружеството-жалбоподател
„Арабеск Наргиле“ ЕООД. Видно от изготвената докладна записка от инсп.
И. С. и останалите материали, приобщени при процесната проверка, след
влизането на полицейските органи в заведението и легитимирането им,
управителят на обекта В. Х. се приближил до лице от мъжки пол в работно
облекло, казал му нещо и отворил вратата на служебния вход, като
неустановеният към този момент мъж побягнал. В близост до бл. 961 лицето
2
било задържано и представило лична карта, от която било изяснено, че това е
свидетелят Л.А.. При проведена беседа с органите на МВР същият споделил,
че „няма трудов договор, управителят на заведението му е прошепнал да бяга
и той се изплашил и първоначално е побягнал, а после в процеса на гонитбата
не е спрял, защото е мислел, че ще успее да избяга“.
В снетото от инсп. М. М. писмено сведение, Лазаров съобщава
следната информация: „…Днес 30.06.2020 г. дойдох към 10 ч….На място М.
ми каза естеството за работа, което е в кухнята, да работя 2 на 2…по 12 часа.
Като ми пуснат договор заплащането е на ден – 70 лв…Веднага след идването
ми на работа аз започнах да работя в кухнята, като бях наставляван от М.К.
какво да извършвам. Днес, следобяд, докато извършвам работа…в кухнята
нахълта барманът В.…започна да ми вика да бягам през задния служебен
вход на заведението, като ме избута с ръце…“. Полицейските органи снели и
писмено сведение от свидетеля М.К., който също се намирал в обекта към
момента на проверката, представяйки се за „готвач“, като посоченото лице
споделило: „...Извиках Л.А. да работи при мен също на позиция „готвач“. На
30.06.2020 г. двамата започнахме работа в 12 ч., като задълженията на
Лъчезар бяха да работи в кухнята с мен…“.
Във връзка с данните за работещо лице без наличието на сключен
писмен трудов договор, служителите на СДВР поискали съдействие от
инспектори при ДИТСО. На място в обекта пристигнали контролни органи,
които предоставили на свидетеля Л.А. писмена декларация /трудова справка/.
Същият саморъчно вписал, че считано от 30.06.2020 г. изпълнява длъжността
„работник кухня“ в „Арабеск Наргиле“ ЕООД с работно време от 10:00 ч. до
22:00 ч., по график – 2 работни и 2 почивни дни, с едночасова почивка в
работния ден, както и с дневно възнаграждение – 80,00 лв. Изрично е
отбелязано, че посоченото лице не разполага със сключен трудов
договор.
С акт за установяване на административно нарушение № 23-
002892/06.07.2020 г., съставен от АЛ. П. Г. – гл. инспектор при ДИТСО и в
присъствието на свидетеля И. Г. И. е констатирано, че при извършена на
30.06.2020 г. проверка по спазване на трудовото законодателство на място в
обект – бар „Картел“, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 961,
стопанисван от търговско дружество „Арабеск Наргиле“ ЕООД е установено,
3
че дружество-жалбоподател, в качеството си работодател по смисъла на § 1, т.
1 ДР на КТ, не е уредило като трудови отношенията при предоставяне на
работна сила с лицето Л. Д. АНГ., като сключи трудов договор в писмена
форма преди постъпването му на работа.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 61, ал. 1 във
вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, като в деня на съставянето му препис от същия е връчен
на представляващия дружеството-жалбоподател.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 23-002892/01.09.2020 г. от инж. Е. И. А. –
директор на ДИТСО, с което на основание чл. 414, ал. 3 КТ, при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско
дружество „Арабеск Наргиле“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по
чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 КТ.
Препис от оспореното НП е връчено на служител на дружеството-
въззивник на 03.09.2020 г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата
съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 7-дневен срок чрез
наказващия орган на 10.09.2020 г., видно от отбелязването в нея.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля А.Г. съдът не
констатира противоречия с установените в акта фактически положения.
Показанията на посоченото лице са подробни, задълбочени, вътрешно
балансирани и отразяват адекватно личните му възприятия, като събитията са
пресъздадени устойчиво с присъщата на утвърден спомен логична
последователност. Ето защо, същите следва да бъдат кредитирани без
резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин от
приобщените по надлежния ред писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, изготвени при извършената проверка от органите
на СДВР и ДИТСО.
На различна плоскост следва да бъдат разгледани разказите на
свидетелите Л.А. и М.К. на етапа на съдебното следствие, които се намират в
4
крещящо противоречие с останалата доказателствена съвкупност.
Твърденията им, че А. не е престирал труд в обекта към момента на
проверката се опровергават от споделената информация от посоченото лице
пред служителите на СДВР, участвали в задържането му, снетите писмени
сведения от органите на МВР и попълнената от него декларация пред
инспекторите от ДИТСО, в която е отразил всички елементи на
съществуващо трудово правоотношение. В тази връзка, твърде показателно е
и поведението на самия А., който е бил с работно облекло и след
легитимацията на полицейските органи в заведението, се е опитал да избяга и
да осуети установяването на самоличността му, именно поради липсата на
сключен трудов договор. До извод в противната насока не би могло да се
достигне и въз основа на представената постфактум декларация от А., с която
отрича да е работил в заведението, имайки предвид, че при първоначалния си
разпит пред съда същият заявява недвусмислено: „…Там в заведението
имаше едно момче, което играеше ролята на барман или управител и той я
донесе готова декларацията, за да я подпиша. Това не беше същия ден, стана
след около десетина дена…видяхме се извън заведението на „Ломско
шосе“…Там я подписах въпросната декларация…“ т.е. касае се за
целенасочено съставен документ от представител на въззивника, чието
съдържание не изхожда от лицето, положило подписа си. Ето защо, този
съдебен състав отказва да използва обсъдените гласни доказателствени
средства при формиране на вътрешното си убеждение по фактите, доколкото
с показанията си А. и К. предприемат неуспешен опит за изграждане на
защитна теза в полза на санкционираното дружество.
По отношение на останалите инкорпорирани по делото писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, съдът намира същите за
единни, непротиворечиви и взаимодопълващи, а това обезпредметява тяхното
отделно обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
5
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приложените по делото писмени доказателства, относими към
назначаването и оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при
които същото е намерило проявление в обективната действителност.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от
неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 –месечен
срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата
на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата
отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
6
Имуществената отговорност на въззивника „Арабеск Наргиле“
ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 61, ал. 1 във
вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, като на основание чл. 414, ал. 3 КТ му е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на
30.06.2020 г. при проверка по спазване на трудовото законодателство на
място в обект – бар „Картел“, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 961,
стопанисван от търговско дружество „Арабеск Наргиле“ ЕООД е установено,
че дружество-жалбоподател, в качеството си работодател по смисъла на § 1, т.
1 ДР на КТ, не е уредило като трудови отношенията при предоставяне на
работна сила с лицето Л. Д. АНГ., като сключи трудов договор в писмена
форма преди постъпването му на работа. С демонстрираното
противоправно бездействие въззивникът не е изпълнил правното си
задължение по чл. 61, ал. 1 КТ за сключване на трудов договор с работника
Л.А. преди постъпването му на работа, като същевременно е дерогирал и
предписанието на нормативния регламент чл. 1, ал. 2 НК, който предвижда,
че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения.
В конкретния случай свидетелят Л.А. е престирал работна сила като
„работник кухня“ при продължаващо и многократно изпълнение на трудови
операции, идентични с предмета на дейност на търговското дружество и на
място, определено от работодателя, наред с други работници, които обаче са
притежавали трудови договори, поради което възникналото правоотношение
е следвало да бъде уредено именно като трудово.
От своя страна, административнонаказващият орган
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ,
която изрично препраща към визираното в чл. 61, ал. 1 КТ правно
задължение. Правилно е направена привръзка и с разпоредбата на чл. 1, ал. 2
КТ, която е приета с измененията на КТ през декември 1995 г. като
„предоставянето на работна сила“ е въведено, за да разграничи трудовото от
другите правоотношения /граждански, служебни и др./, когато в
съдържанието на тези други правоотношения се включва използването на
човешки труд и се предоставя в една или друга степен или форма неговото
7
използване /в този смисъл виж В. М., Кр. С. и Ат. А., Коментар на кодекса
на труда, 9-то издание, изд., „Сиби“, 2007 г., стр. 27/ . Налице е пълно
съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон също е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и
касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на
3 000,00 /три хиляди/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл.
414, ал. 3 КТ е относително определена в границата от 1 500 до 15 000 лева. В
конкретния случай административнонаказващият орган е определил същата
над минималния размер, без обаче да изложи каквито и да било съображения
в очертаната насока, а това индицира наличието на допуснат порок в сложния
процес по индивидуализация на имуществената отговорност на
жалбоподателя. По делото липсват фактически данни за други нарушения на
трудовото законодателство, установени с влезли в законна сила НП, както и
утежняващи отговорността факти, като процесното нарушение се явява
инцидентно, а това мотивира съда да приеме, че справедливият размер на
имуществената санкция е 1 500,00 лв., който е пропорционален на характера
на извършено нарушение, поради което оспореното НП следва да бъде
изменено в очертаната насока.
Процесният случай не е маловажен, имайки предвид рестриктивната
разпоредба на чл. 415в, ал. 2 КТ, която императивно изключва третирането на
нарушенията по чл. 61, ал. 1 КТ като такива.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на търговското дружество е
8
ангажирана правилно, като наказателното постановление следва да бъде
изменено единствено в частта, досежно наложената имуществена санкция в
насока нейното намаляване.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 3 ЗАНН /обн. в ДВ
бр. 94 от 29.11.2019 г./ съдът следва да се произнесе служебно по
извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото, отчитайки
степента на неговата фактическа и правна сложност, релевираните
възражения в жалбата, наложили обсъждането им, обема на доказателствения
материал, както и осъщественото процесуално представителство на
въззиваемата страна пред СРС, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ИА „Главна инспекция
по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00 лв. /арг. от чл.
37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на
правната помощ/.
В заключение, настоящият съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че не би могъл да се превърне в безмълвен констататор на
наличните по делото фактически данни за извършени престъпления против
правосъдието от страна на свидетелите Л. Д. АНГ. и М. К. К., поради което
преписи от НП, протоколите от проведените на 15.02.2021 г. и 26.04.2021 г.
о.с.з., снетите писмени сведения от двете лица /л. 71-73 от СП/, както и от
настоящото решение, следва да се изпратят на Софийска районна
прокуратура с оглед извършването на суверенна преценка за осъществени
състави на умишлено престъпление от общ характер по чл. 290, ал. 1
НК.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-002892/01.09.2020
г., издадено от инж. Е. И. А. –директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –
София област /ДИТСО/, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда /КТ, обн. в ДВ бр. 26 от 01.04.1986 г. и бр. 27 от 04.04.1986 г./ на
търговско дружество „Арабеск Наргиле“ ЕООД, ЕИК *********,
9
представлявано от С. Т. М. – управител е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по
чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на
„имуществената санкция“ на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 ЗАНН,
търговско дружество „Арабеск Наргиле“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати
на ИА „Главна инспекция по труда“ разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева.
ПРЕПИСИ от НП, протоколите от проведените на 15.02.2021 г. и
26.04.2021 г. о.с.з., снетите писмени сведения от полицейските органи /л. 71-
73 от СП/, както и от настоящото решение, следва да се изпратят на Софийска
районна прокуратура с оглед извършването на суверенна преценка за
осъществени състави на умишлено престъпление от общ характер по чл. 290,
ал. 1 НК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10