Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 487/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №365/08.10.2020г. на Директора на РДГ София, с което на Д.Н.Х., ЕГН **********, за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ, вр. чл. 108, ал. 3 от ЗГ, вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложена глоба в размер на 300 лв..
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Твърди се, че нарушението не е извършено, че са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. В с.з. се допълва, че нарушението не е извършено в посочения период, както и че е нарушено правото на защита.
Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл. 59 ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
Съставен е АУАН за това, че за периода от 03.01.2020г. до 16.03.2020г. Д.Н.Х. в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч №0534520/03.01.2020г. за подотдел 208Т, имот №822036, находящ се в землището на с. Очуша, не е изпълнил задълженията си да следи за спазване правилата за сеч, в т.ч. да се извършва сеч само в границите на имота, като вследствие на това е извършил сеч на 25бр. дървета от дървесни видове бял бор, цер, зимен дъб в съседни имота с номера 827035 и 822037 с общ обем 9,35 куб.м., същите са маркирани с КГМ. Правната квалификация, дадена от актосъставителя, е по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ и чл. 108, ал. 3 от ЗГ, вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №1 за КОГТ. АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя.
Издадено е атакуваното НП, в което посоченото в АУАН изпълнително деяние на нарушението– „е извършил сеч“, е заменено с това, че „е допуснал сеч“.; В останалата част е възпроизведено съдържанието на АУАН досежно описанието на нарушението. На основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложена глоба в размер на 300 лв..
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Атакуваното НП следва да бъде отменено, като съображенията за това са следните.
На първо място производството по установяване на административни
нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и
издаване на НП е строго формален процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата
и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове.
В случая е налице
разминаване по отношение на изпълнителното деяние между АУАН и НП, каквото
разминаване е недопустимо. В описанието на нарушението в АУАН се
посочва, че жалбоподателят „е извършил сеч“, а в НП, че същият е „е допуснал сеч“. В този смисъл е
налице несъответствие на АУАН с НП. Формалността на
административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на
наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение. Наказателните
постановления са правораздавателни актове и следователно имат статута на
присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на
конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за
привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни,
допълвани, допълнително мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното лице
или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити. Наказателното постановление следва да възпроизведе
фактите, описващи нарушението, такива, каквито са отразени в АУАН. Това
императивно изискване се съдържа в разпоредбите на чл. 42, т. 4, относно АУАН и
чл. 57, ал.1, 5 от ЗАНН относно НП. Наказателното постановление следва да
съответства на констатациите в АУАН. ЗАНН поставя изисквания за точно описание
на нарушението, което се вменява на привлеченото към административна
отговорност лице. Описанието на нарушението, дадено в АУАН трябва да остане
непроменено в издаденото въз основа на него наказателно постановление. В този
смисъл разминаването в описанието, посочено в АУАН и НП, изразяващо се в заличаване
на констатации от АУАН (че жалбоподателят е извършил сеч) и
замяната им чрез добавяне на нови факти за първи път с НП, а именно, че жалбоподателят
е допуснал сеч (респ. той самият не я е извършил) е нарушило правото на
защита на същия. Административнонаказващият орган няма право за пръв път в НП
да прави допълнително или различно описание на нарушението, каквото не
присъства в АУАН.
На второ място в АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят е лице по чл. 108, ал. 2 от ЗС. Съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ (цитиран като нарушен в АУАН и в НП) лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. Това означава, че след освидетелстване на сечището лицето по ал. 2 вече няма горепосочените задължения.
В конкретния случай в АУАН и НП като време на извършване на нарушението е посочен периодът от 03.01.2020г. (дата на издаване на позволителното за сеч) до 16.03.2020г. (датата на издаване на протокола за освидетелстване на сечището). Същевременно проверката, при която нарушението е установено и е съставен констативен протокол е от 12.04.2020г., т.е. почти 1 месец след като жалбоподателят вече не е имал задълженията по чл. 108, ал. 3 от ЗГ (сочен като нарушена разпоредба в АУАН и в НП). Свидетелите Д. и А. (актосъставител и свидетел по АУАН) заявяват, че отсечените дървета са установени при проверката след изтичане на позволителното за сеч. Наказващият орган, който е носител на доказателствената тежест, е длъжен да докаже всички елементи от състава на административното нарушение, предмет на административнонаказателното обвинение. По делото не се установи по категоричен начин, че нарушението е извършено в периода от 03.01.2020г. до 16.03.2020г., а не в периода от 17.03.2020г. до 12.04.2020г. (т.е. след освидетелстване на сечището и преди проверката на контролните органи, в който случай жалбоподателят няма задълженията по чл. 108, ал. 3 от ЗГ).
На трето място
според чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Следователно
деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновно -
умишлено или непредпазливо (чл. 7, ал. 1 ЗАНН). Деянието е извършено умишлено,
когато деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и пряко е искал или съзнателно е допускал
настъпването на тези последици. Деянието е извършено непредпазливо, когато
деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и в конкретния случай е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал
настъпването на тези последици, но самонадеяно, лекомислено е мислил да ги
предотврати.
В конкретния случай в НП е посочено, че причина за нарушението са неправилно поставени граници на насаждението, като точните граници на имотите са определени от проверяващите с GPS устройство. Свидетелите Д. и А. (актосъставител и свидетел по акта) заявяват, че по време на проверката жалбоподателят им е заявил, че е извършвал сечта съобразно границите на имота, които са установени с неговия GPS. При проверката било установено, че тези граници се различават от границите на GPS, използван от проверяващите, и именно поради това разминаване се е стигнало до извършване на нарушението. Също така св. Н., който е издал позволителното за сеч и е освидетелствал сечта, заявява, че е извършена проверка с GPS на жалбоподателя и не са открити проблеми при границите на сечището съгласно устройството. По делото липсват данни жалбоподателят да е знаел, че неговото GPS устройство не измерва точно. Подобна неизправност не е установена и от св. Н., който е лицензиран лесовъд на частна практика, прави селскостопански и лесоустройствени програми, издава позволителни за сеч, като преди да ги издаде отива на място за който и да е обект и проверява дали правилно са маркирани дърветата и заграден имотът. Следователно жалбоподателят нито е съзнавал, респ. искал или допускал изсичането на дървета извън действителните граници на имота, нито е могъл да го предвиди. Поради това съдът приема, че не е извършено виновно деяние по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
С оглед всичко гореизложено са налице предпоставките за отмяна на атакуваното НП, поради което и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №365/08.10.2020г. на Директора на РДГ София, с което на Д.Н.Х., ЕГН **********, за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ, вр. чл. 108, ал. 3 от ЗГ, вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложена глоба в размер на 300 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: