№ 4962
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110137772 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на ФИРМА, ЕИК
******** със седалище и адрес на управление ФИРМА спрямо А.А.И., ЕГН
**********, с адрес АДРЕС чрез адв. С.. Излага се, че ищецът е доставял на
ответника водоснабдителни услуги като отношенията по повод на тези
доставки са регламентирани и се уреждат с Общите условия на дружеството
за исковия период. По силата на чл.3, ал.1, т.1 от тях ответната страна е с
качеството потребител за имот с кл.номер №**********, открит за имот с
горепосочения адрес в гр.София.
За периода от 01.02.2012г. до 11.11.2020г. се търси сумата от
2098,91лв., представляваща задължения за предоставени ВиК услуги ведно
със законна лихва от ведно със законна лихва от 15.4.2021г. до изплащане на
вземането. Излага се, че за доставените и потребени количества вода са
издадени фактури за посочените вземания и които са предмет на издадена по
реда на заповедното производство заповед по чл.410 от ГПК от 28.04.2021г.
по ч.гр.д. с № 21615/ 2021г. по описа на СРС.
С оглед постъпилото на основание чл.414 от ГПК възражение и
указанията на съда е предявен и настоящия иск за установяване на вземанията
по заповедта.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил такъв от страна на ответника, с който
1
искът се оспорва като недоказан. Желае се решение, с което да се отхвърлят
заявените искове като се правят доказателствени искания.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.415 от ГПК във вр. с
чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД като с оглед събраните доказателства и от правна
страна съдът намира следното:
От приложеното ч.гр.дело № 21615/ 2021г. се установява, че спрямо
ответника е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 28.04.2021г. по описа на
СРС за сумите по исковата молба.
От заключението на вещото лице по ССчЕ, което съдът е приел без
възражение от страните се установява, че водоснабдяваният имот е с
административен адрес: гр. София, ж.к. Лозенец, ул.Милин камък 18, ет.5,
ателие Б и е с един брой водомер с № 20249152, сменен от 19.02.2015г. с
водомер с № 534401. За исковия период от 22.03.2012г. до 16.12.2020г.,
доставеното количество вода е от 999 куб,м, на стойност от 2098.91 лева.
Експертът заключва, че няма данни за плащане по издадените за исковия
период фактури – период на консумация от 01.02.2012г. до 02.02.2015г.
Вещото лице заключва още, че този номер е бил с клиент трето по делото
лице – Иван Костадинов Харизанов със стар кл. №********** и по
новосъздадения с № ********** вече е титуляр ответника.
От заявление за промяна на титуляр на партида, изходящо от ответника
и неоспорено се установява, че исковият имот – апартамент в АДРЕС с площ
от 63.44 кв.м. е придобит от А. на 27.01.2012г. Посочено е, че към него е
приложен НА с № 24, том 1, рег. № 01506, дело с № 0024/ 2012г., който не е
събран по делото.
Искът при тези доказателства е недоказан и неоснователен.
Ищецът въз основа на събраните доказателства – заявление за промяна
на партида и заключение на вещо лице по ССчЕ и въпреки указаната му
тежест по чл.154, ал.1 от ГПК не доказа ответникът да има качеството на
потребител по смисъла на параграф 1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, съгласно която
„потребител" на такива услуги е всяко юридическо или физическо лице което
е собственик или ползвател на водоснабдения имот. Не се установи
основанието, на което е променена партидата със заявлението от 26.09.2020г.
като не се установи дали А. е била собственик на имота през процесния
период и ако е бил кое е наложило смяна на клиентския номер. Не се доказа,
2
че ответната страна е носител на вещни права върху имота през исковия
период при пълно, главно доказване, което води до недоказаност и
неоснователност на предявения иск само на това основание.
Разноски от ответника са потърсени за платено възнаграждение на
адвокат, но са недоказани. В представеното пълномощно по дело с № 21615/
2021г., л.20, се установява, че такива са уговорени – отразено е, че
адвокатското възнаграждение е в размер на 460 лева, но доказателства за
неговото плащане съобразно дадените в ТР № 6/6.11.2013г. разрешения за
доказаност на разноските, не се ангажираха. Това дава основание на съда да
остави молбата за присъждане на разноски в полза на ответната страна без
уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ФИРМА, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление ФИРМА за установяване на основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД по отношение на А.А.И., ЕГН **********, с адрес АДРЕС
чрез адв. С.. съществуването на вземания в полза на ищеца за следните суми
–2098,91 лв., представляваща задължения за предоставени ВиК услуги за
имот с кл. № ********** и адрес АДРЕС ведно със законна лихва от
15.04.2021г. до изплащане на вземането за периода от 01.02.2012г. до
11.11.2020г. и които са предмет на издадена по реда на заповедното
производство заповед по чл.410 от ГПК от 28.04.2021г. по ч.гр.д. №
21615/2021г. по описа на СРС и
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А.А.И., ЕГН **********, с
адрес АДРЕС чрез адв. С. за присъждане на разноски по гр.дело с №
37772/2021г. и с № 21615/2021г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4