Решение по дело №846/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е №

 

гр. София,14.01.2020  г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав  в публично заседание на седемнадесети декември  през  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.

           

при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията Г. търг.дело № 846 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният за разглеждане иск е с правно основание чл.92 от Закона за задълженията и договорите, вр. с чл.286, ал.1 от Търговския закон.

С исковата молба  „Г.“ООД твърди против ответника „Ф.к.“ЕООД, че са страни по сключен договор от 22.06.2018 г. за доставка на балирана слама, съгласно който ищецът –продавач се е задължил да достави и продаде балирана слама съгласно стандарт БДС EN ISO 17225-1:2014, със следните качествени изисквания:влажност максимум 14 %, размер на балите 240/120/70 см., тегло минимум 400 кг, в размер на 4000 тона. Доставките са уговорени да се извършват по линеен график за периода от 22.06.2018 г. до 15.09.2018 г., съгласно спецификация Приложение 2, ведно с качествена спецификация Приложение 1 към договора. Ответникът се задължил да заплати уговорената цена – чл.8 от договора, в размер на 45 в. на тон, без ДДС, франко провозвача в землище на област Стара Загора.

Твърди се, че ищецът е доставил договореното количество балирана слама съобразно изискванията за качествени показатели, съгласно съставените и описани в исковата молба фактури и че ответникът е в неизпълнение на договорното задължение за заплащане на уговорената цена по фактурите, описани в обстоятелствената част на исковата молба и в уговорените срокове - чл.9, чл.10 от договора. Съгласно клаузата на чл.18 от Договора при забава на плащането ответникът дължи и неустойка, в размер на 0, 5 % върху неплатената сума, но не повече от 10 % от стойността на договора.

ИСКАНЕТО  да се  осъди „Ф.К." ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, представлявано и управлявано от Л. Г. Н. –управител да заплати на „Г - 8 „ ООД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** офис 4, представлявано и управлявано от Г.Д.К.- управител сумата общо в размер на 50 282.25 лв., от които 44 285.31 лв. с ДДС, представляваща стойността на доставена и незаплатена слама по Договор за доставка от 22.06.2018г., ведно със законна лихва върху тази сума считано от деня на подаване на исковата молба в съда, до датата на плащането й, както и сумата от 5 996.94 лв. – след изменението на иска – 6611, 71 лв., съставляваща неустойка за забава, начислена за забавено плащане на суми по фактура № **********/01.08.2018 г., по фактура № **********/21.08.2018 г., по фактура № **********/20.09.2018 г., по фактура № **********/25.09.2018 г. и по фактура № **********/28.09.2018 г. Претендира разноски.

В срока по чл.367 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска с твърдения, че е заплатил изцяло стойността на доставената стока с 8 броя платежни нареждания, които представя.

С определение от 28.10.2019 г., на основание чл.232 от Гражданския процесуален кодекс, е прекратено производството по търг. дело № 846/2019 г. по описа на СГС, Търговско отделение VI-14 състав,  в частта  му по предявения от „Ф.К." ЕООД с ЕИК ********, против  „Г -8„ ООД с ЕИК********, осъдителен иск за сумата в размер на 44 285.31 лв. с ДДС, представляваща стойността на доставена и незаплатена слама по Договор за доставка на балирана слама, сключен на 22.06.2018 г., ведно със законна лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на исковата молба – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, по свое убеждение, прие за установено следното:

Между страните –търговци е сключен договор от 22.06.2018 г. за доставка на балирана слама, съгласно който ищецът –продавач се е задължил и е доставил договореното количество балирана слама съгласно изискванията за качествени показатели стандарт БДС EN ISO 17225-1:2014, със следните качествени изисквания:влажност максимум 14 %, размер на балите 240/120/70 см., тегло минимум 400 кг, в размер на 4000 тона и уговорения график за периода от 22.06.2018 г. до 15.09.2018 г., съгласно спецификация Приложение 2 към договора. Ответникът се е задължил да заплати уговорената цена – чл.8 от договора, в размер на 45 лв. на тон, без ДДС, франко провозвача в землище на област Стара Загора. Плащането е уговорено да се извършва по банков път в 7 дневен срок след извършване на доставката и надлежно изготвена фактура от страна на продавача – чл.9 и чл.10 от договора.

От представените писмени доказателства и заключението на съдебно счетоводната експертиза, по делото се установи, че част от дължимата сума по фактура № **********/20.09.2018г. – 840, 76 лв., и дължимите суми по Фактура № ********** от 25.09.2018г. 29 800,68 лв. и по Фактура № ********** от 28.09.2018 г.  - 13 643.87 лв.,  за доставеното количество балирана слама не са били заплатени от ответника. Страните не спорят и от представените с отговора доказателства за плащане, се установи погасяването на задълженията след датата на предявяване на исковата молба. От заключението на съдебно счетоводната експертиза, което съдът възприе като обективно и компетентно се установи, че общият размер на издадените от ищеца на ответника фактури и едно кредитно известие, посочени в исковата молба е 152 720.03 лв. с ДДС, какъвто е и размерът на извършените плащания от ответника на ищеца.  Безспорно е,  и установено от доказателствата по делото, че към датата на приключване на устните състезания ответникът е изплатил изцяло сумите по всички посочени фактури в исковата молба.

Съгласно клаузата на чл.18 от Договора при забава на плащането ответникът дължи и неустойка, в размер на 0, 5 % върху неплатената сума на ден, но не повече от 10 % от стойността на незаплатената сума.  Съдът приема за установено, че ответникът е в неизпълнение на договорното задължение за заплащане на уговорената цена по фактурите, описани в обстоятелствената част на исковата молба и колона 1 от табл. 2 от заключението, а именно: Фактура № ********** от 01.08.2018 г., фактура №**********/21.08.2018  г . № **********/20.09.2018 г. № **********/25.09.2018, и **********/28.09.2018 в уговорените срокове - чл.9, чл.10 от договора. Това е видно от колона 9 от табл. 2 от заключението, съдържаща данни за периода на забава (в дни) за всяко едно задължение по фактура.

От данните за извършеното плащане и дадените в таблица 2 от заключението на съдебно – счетоводната експретиза данни за стойността на съставените фактури, датата на падежа на всяко едно задължение съгласно чл.10 от договора, вещото лице установява изчисленият размер на неустойката по процесните фактури към датата на предявяване на исковата молба. От заключението на съдебно счеводната експретиза се установи, че за исковия период размерът на уговорената с договора и дължима неустойка е общо 6611,71 лева, от което следва извода, че исковата претенция е доказана и основателна в пълен размер.

При така установеното, съдът намира предявеният иск за основателен. Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД  неустойка се дължи ако  А/ е била уговорена от страните или да е установена от закона; Б) кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни при двустранните договори, но не и ако е изключително виновен за неизпълнението на другата страна; В) длъжникът виновно да не е изпълнил изцяло договора или да го е изпълнил лошо или със забава. С оглед на установеното от фактическа и правна страна по делото, съдът намира че в случая са налице всички предпоставки за присъждане на договорената в клаузата на чл.18 от договора неустойка за забава и искът следва да се уважи в претендирания размер. Предвид установената забава от страна на ответника – длъжник по сключения договор за доставка на слама следва да бъде ангажирана отговорността му за забавено изпълнение по реда на чл. 92, ал.1 ЗЗД. Размерът на дължимата неустойка, за периода на забавата е уговорен между страните, като за изтеклите дни от настъпване на уговорения срок след издаване на всяка една от фактурите до 06.05.2019 г. възлиза общо на 6611, 71 лв. Ето защо, предявеният иск е доказан и основателен в пълен размер.

Като последица и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски за внесена държавна такса и възнаграждение на вещо лице и за адвокатско възнаграждение в уговорения и заплатен размер по банков път размер от 3000 лв., с платежно нареждане от 08.05.2019 г., за извършването на които по делото са представени доказателства и списък по чл.80 от ГПК. Следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца пълния размер на сторените по делото разноски, тъй като прекратяването на исковото производство в частта по главния иск е последица от отпадане на интереса от исковата защита за ищеца с поради погасяване на задължението чрез плащане в хода на делото, което е причината за заявеното оттегляне. Сторените до този момент разноски обаче той може да претендира от ответника поради това, че с поведението си той е станал причина за завеждане на делото. В този смисъл е установената от ВКС съдебна практика /Определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г., I г. о., определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6716/2014 г., IV г. о., определение № 332/02.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2518/2015 г., III г. о. и цитираните в тях актове/. Според тази практика в случаите, когато производството по делото е прекратено поради отказ или оттегляне на иска, които са обусловени от новонастъпили след предявяването му и независещи от ищеца, а от създадени от ответника обстоятелства, отговорен за разноските е ответникът. Като съобрази това и приемайки, че тежестта за разноските следва да се понесе от страната, която е станала причина те да бъдат извършени, съдът намира,  че с процесуалното си поведение ответникът е станал причина за извършването им и затова разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК не следва да намери приложение. Противното разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по делото, станал причина за предявяване на иска.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА „Ф.К." ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, представлявано и управлявано от Л. Г. Н. –управител да заплати на „Г - 8„ ООД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** офис 4, представлявано и управлявано от Г.Д.К.- управител сумата от 6611, 71 лв., съставляваща неустойка за забава по чл.18 от Договор от 22.06.2018г. за доставка на балирана слама, начислена за забавено плащане на суми по фактура № **********/01.08.2018 г., по фактура № **********/21.08.2018 г., по фактура № **********/20.09.2018 г., по фактура № **********/25.09.2018 г. и по фактура № **********/28.09.2018 г. (за общ период от 09.08.2018 г. до 06.05.2019 г.)

ОСЪЖДА „Ф.К." ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, представлявано и управлявано от Л. Г. Н. –управител да заплати на „Г - 8 „ ООД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** офис 4, представлявано и управлявано от Г.Д.К.- управител разноски в размер на 2036, 29 лв. за държавна такса, 350 лв. за възнаграждение на вещо лице и 3000 лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски АПЕЛАТИВЕН съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: