№ 4
гр. гр. София , 09.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на девети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Х. Райчева
Магдалена А. Лазарова
като разгледа докладваното от Магдалена А. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600088 по описа за 2021 година
докладвано от съдия Лазарова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 345 ал. 1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл. 68 ал. 7 НПК.
Образувано е по повод въззивна частна жалба, депозирана от защитника
на подсъдимия П. С. Б. срещу определение от 23.02.2021г. на СНС, 18 състав,
постановено по нохд № 249/2021г., в частта в която е отказана отмяна на
наложената на подсъдимия мярка за процесуална принуда „Забрана за
напускане на пределите на Република България“. В жалбата се релевират
възражения за неясни и противоречиви мотиви, доколкото СНС
същевременно е разрешил на подсъдимия да пътува извън страната за
определен период от време, приемайки че липсва опасност от укриване при
реализирането на това пътуване. Акцентира се, че още при привличането на
П.Б. като обвиняем и по двете водени срещу него досъдебни производства,
прокуратурата е приела, че риск от укриване не съществува, становище
застъпено и от СНС, IV състав по нчд № 1728/2020г., СНС, II състав по чнд
1919/2020г. и АСНС, IV състав по внчд №308/2020г., както и на
последващото му изрядно процесуално поведение до момента, на фона на
което твърдението за съществуващ такъв риск е явно необосновано и
почиващо единствено на предположения. В този смисъл „както налагането на
ограничителната мярка, така и отказа тя временно да бъде отменена“ се
преценяват за незаконосъобразни. Твърди се, че в прокурорското
постановлението за налагането й и в атакувания съдебен акт по същество
липсват мотиви, обосноваващи опасност от укриване /защото липсва такава/,
като позоваването е единствено на тежестта на обвинението, което е резултат
на безконтролната дейност на прокуратурата и едновременно с това не е
основание за вземане на мярка по чл.68 НПК респ. не е основание за нейната
1
отмяна, доколкото сама по себе си, независимо от поведението на подсъдимия
не може да обоснове налагането на ограничителни мерки. Развиват се
съображения за противоречивост на прокурорската теза на основни
принципи, гарантирани с Конституцията на Република България, ЕКЗПЧ и
НПК – забрана за налагане на повече ограничения от необходимото за
осъществяване на правосъдието; незасягане на презумпцията за невиновност,
имаща за последица превръщането на мярката за процесуална принуда във
вид наказание, което подсъдимият следва да търпи само с оглед характера и
спецификата на повдигнатото обвинение при липса на доказана опасност от
укриване. Сочи се, че налагането на подобна мярка не може да зависи от
поведението на други лица и органи, като от процесуалното развитие на
делото не могат да се правят изводи във вреда на подсъдимия, чиято личност
изключва дори хипотетична опасност от укриване, предвид професионалната
му, обществена и семейна ангажираност, установяващи трайни и неразривни
връзки със страната. Като допълнителен възпиращ фактор се изтъква
прилаганата мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1 000 000
лева и произтичащите санкционни последици при евентуално неявяване на
подсъдимия при призоваване от съответния орган, пред когото процесът е
висящ, с оглед на което обжалваният отказ на съда за отмени забраната по
чл.68 ал.1 НПК се явява „лишен от убедителност и основателност“. В
заключение се настоява за уважаване на направеното искане за отмяна на
наложената забрана за пътуване извън страната.
Срещу подадената частна жалба не е постъпило възражение от СП.
АСНС, след като се запозна с данните по делото, относими към въпроса
за наложената на подсъдимия мярка за процесуална принуда по чл.68 ал.1
НПК и обсъждайки ги във връзка с наведените защитни доводи, приема за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна
срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е
допустима, но разгледана по същество е неоснователна, като съображенията
за това са следните:
В производството по чл.68 ал.7 НПК, главният въпрос, който следва да
бъде изследван и да получи отговор е съществува ли опасност от укриване на
подсъдимия в чужбина, в случай че по отношение на него се отмени
прилаганото ограничение за напускане пределите на страната, както и
пропорционално ли е същото с оглед охранявания обществен интерес.
Производството по нохд № 249/2021г. по описа на СНС е образувано на
09.02.2021 г. по внесен обвинителен акт против П.Б. и още пет лица.
Обвинението на жалбоподателя касае тежко умишлено престъпление по
чл.321 ал.3 пр.2 и 4, т.2 вр. ал.2 НК, наказуемо с лишаване от свобода от три
до десет години – участие в организирана престъпна група /ОПГ/ в периода
м.03.2016г. до 28.05.2020г., създадена с користна цел и с цел извършване на
престъпления по чл.282, чл.311, чл.353б, чл.353в, чл.353г НК, в която
2
участват и няколко длъжностни лица, в това число з. м. на ***.
В открито съдебно заседание на 23.02.2021г. сезиран по реда на чл.270
НПК, след изслушване на страните, СНС е разрешил на подсъдимия П.Б. да
напусне пределите на страната за времето от 28.02.2021г. до 04.03.2021г. и е
отказал да отмени наложената му мярка за процесуална принуда по чл.68 ал.1
НПК.
В първата част това определение е влязло в сила, доколкото не е било
атакувано от страните, поради което е извън рамките на настоящия
инстанционен контрол.
В конкретния казус мярката по чл.68 ал.1 НПК е наложена с
прокурорско постановление от 29.05.2020г., като законът предвижда времева
рамка свързана с нейната продължителност единствено за досъдебната фаза
/чл.234 ал.8 НПК/.
При обсъждането на основателността на направеното искане за цялостна
отмяна на прилаганата ограничителна мярка, съдът е длъжен да прецени
наличието, респ. липсата на данни за опасност от укриване, изхождайки от
характера и тежестта на обвинението, данните за личността на подсъдимото
лице, а също и етапа на който се намира развитието на делото, доколкото
мярката по чл.68 ал.1 НПК обезпечава движението на самото наказателното
производство. Действително забраната за напускане на пределите на страната
не може да бъде самоцелно ограничение на свободното придвижване на
подсъдимия, като трябва да се търси баланс между преследваните легитимни
цели и правото на всеки гражданин на свободно движение, включително
извън границите на страната. Едновременно с опасността от укриване при
конкретния подсъдим, следва да се съобрази и интереса на правосъдието -
дали исканата отмяна няма да създаде затруднения за провеждания
наказателен процес.
Предмет на настоящото дело, по което предстои насрочване на
разпоредително заседание, е деятелността на организирана престъпна група
включваща осем лица, както и множество вторични престъпления от различен
вид – по чл.354в ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, по чл.311 ал.1 вр. чл.26 ал.1
НК; по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и 7 вр. чл.26 ал.1 НК, което наред с
предстоящите разпити на множество свидетели и вещи лица /според
обвинителния акт от 493 страници общият брой на свидетелите възлиза на
207, а на вещите лица - на 28/, очертава същото като такова с фактическа и
правна сложност.
Обвинението, по което въззивният жалбоподател е предаден на съд е за
тежко умишлено престъпление, и съгласно разпоредбата на чл.269 ал.1 НПК
присъствието му в съдебните заседания е задължително. Предвид съвсем
началния етап на съдебната фаза - съдебният процес на практика все още не е
стартирал; тежестта на обвинението, очертаваща завишена степен на
обществена опасност на деянието; финансовите възможности на подсъдимия;
3
личните му и бизнес контакти в чужбина, които обективно биха
подпомогнали пребиваването му зад граница, както и вида на прилаганата
мярка за неотклонение /„Парична гаранция“/, неограничаваща сама по себе си
свободното му придвижване, преценени в съвкупност според въззивната
инстанция оправдават необходимостта от продължаване на наложеното
ограничение при гарантирана законова възможност за пътуване извън
страната по конкретни поводи след получаване на съответно разрешение от
съда. Няма спор, че такова временно разрешение е било поискано и получено
от СНС по надлежния ред за пътуване в период, предхождащ настоящото
произнасяне, като няма данни дали същото е било фактически реализирано.
В контекста на изложеното АСНС споделя преценката на
първостепенния съд, че на този етап от развитието на процеса задграничните
пътувания на подсъдимия следва да бъдат контролирани чрез прилагане на
процесната забрана, като вид превантивна мярка осигуряваща нормалния ход
на процеса. Предвид преследваната легитимна цел, насочена към
гарантиране законосъобразното и безпрепятствено развитие на воденото
производство и срочното му приключване, наложеното процесуално
ограничение на правото на свободно придвижване в чужбина не излиза извън
рамките на необходимото и разумното. Актуалната пандемична обстановка в
световен мащаб, явяваща се последица от разпространението на СОVID-19,
сама по себе си силно редуцира възможностите за задгранични пътувания,
поради което прилаганата мярка за процесуална принуда не може да бъде
категоризирана като непропорционално репресивно ограничение,
надхвърлящо целите на правосъдието.
Не трябва да се надценява значението на „изрядното процесуално
поведение“, на което акцентира защитата, което всъщност на практика се
явява дължимо по закон, с оглед задълженията, произтичащи от качеството на
обвиняем и наложената мярка за неотклонение, за неизпълнението от което
са предвидени и съответни последици със санкционен характер по чл.66 ал.1
и 2 НПК.
Несъстоятелни са твърденията на защитата, че с оглед вида на
първоначално определената от наблюдаващия прокурор мярка за
неотклонение, прилагана до момента, рискът от укриване е бил приет за
изначално отсъстващ по принцип, доколкото мярката по чл.68 ал.1 НПК е
наложена още от момента на привличането на П.Б. в качеството на обвиняем
като единствено възможен процесуален инструмент, възпрепятстващ
укриването му в чужбина.
В този смисъл, понастоящем наложеното процесуално ограничение все
още се явява с разумна продължителност, съответстваща на нуждите и
конкретното развитие на наказателното производство, като в бъдеще при
обоснована необходимост подсъдимият разполага с възможност отново да
поиска от СНС разрешение за конкретно напускане на пределите на страната.
Водим от горното АСНС
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.02.2021г. на СНС, 18 състав,
постановено по нохд № 249/2021г., в частта в която е отказано да бъде
отменена наложената на подсъдимия П. С. Б. мярка за процесуална принуда
„Забрана за напускане на пределите на Република България“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5