№ 113
гр. Ловеч, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на пети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200523 по описа за 2021 година
С Електронен фиш Серия К № 4023938 на ОД на МВР Ловеч на И.К. М. - Н., ЕГН:
********** от гр.Ловеч е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5
от ЗДвП, глоба в размер на 400.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с
чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 30.09.2020 г. в 16:46 часа в обл.Ловеч, на път II-35, км.
38+844, с посока на движение към гр.Плевен, извън населено място, при въведено
ограничение на скоростта с п.з.В-26 60км/ч, установено с АТС „ARH CAM S1” и отчетен
толеранс от минус 3% с МПС ***** с рег.№ ***** е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743с0. Посочено е, че при
разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 106 км/ч, като е налице превишаване
на разрешената скорост с 46 км/ч.
Недоволна от Електронния фиш останала жалбоподателката И.К. М. - Н., която го
обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като не е съобразена санкционната
норма, въз основа на която й е наложено наказание. Излага, че в ЕФ е посочено, че
нарушението е извършено извън населено място, но при извършена проверка е установила,
че посоченото място на извършване на нарушението, посочения километър по дължината на
пътя Плевен – Троян се намира между табелите за начало и край на гр.Ловеч, поради което
наказанието е следвало да бъде наложено на основание чл.182, ал.1 т.5 от ЗДвП, а не по
чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, както и че неправилното приложение на санкционната норма
винаги води до незаконосъобразност на ЕФ. Поради изложеното моли съда да отмени
обжалвания ел.фиш.
Първоначално в РС във връзка с така депозираната жалба е било образувано НАХД
№1106/2020 г. по описа на РС Ловеч, по което с Решение №260040/29.03.2021 г., съдът е
отменил Електронен фиш Серия К №4023938 на ОД на МВР - Ловеч за налагане на глоба за
нарушение, като незаконосъобразен. Срещу Решението на съда е била депозирана
касационна жалба от Ответника, в законоустановения срок, въз основа на която е било
1
образувано КНАХД №74/2021 г. по описа на ЛАС, по което с Решение №86/28.05.2021 г. е
било отменено цитираното по - горе решение, постановено по НАХД №1106/20209 г. по
описа на РС Ловеч и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява.
Ответникът ОД на МВР - Ловеч, редовно призовани не изпраща представител.
С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения
електронен фиш относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е депозирана в законния срок, и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган – ОД МВР Ловеч, на чиято
територия е извършено нарушението в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Видно от събраните писмени доказателства преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е
одобрен тип средство за измерване, вписано в регистъра под №5126 със срок на валидност
до 07.09.2027 година и на 09.07.2020 година й е била извършена последваща техническа
проверка, което се доказва от приложения Протокол от проверка №28-С-ИСИС/09.07.2020 г.
на БИМ.
В приложената снимка №11743С0/0121539 се съдържа информация за това къде се е
намирала системата за видеоконтрол (географски координати), разстоянието, от което е
засечен автомобила, отчетената скорост, допустимата скорост, часът и датата на отчитане на
нарушението.
При издаване на ЕФ са отчетени и допустимите отклонения при измерване на
скоростта, като измерената скорост е била намалена с 3%, закръглена до цяло число в полза
на нарушителя.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г., видно от представения Протокол с рег. № 906р-6639 от 01.10.2020 г. по описа
на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на
споменатото техническо средство на 30.09.20209 година, от който е видно къде е било
разположено техническото средство – на км.38+844 от път ІІ-35, както и че е контролирал
МПС-та, движещи се в посока от гр. Троян към гр. Плевен.
От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189
ал.4 от ЗДвП реквизити. Същият е издаден от ОДМВР Ловеч, което е изрично посочено в
титулната част, а от приложения към административнонаказателната преписка списък с
намерени фишове се установява, че същият е издаден на 06.10.2020 година, т.е. преди
изтичане на законоустановения срок.
По делото са представени от ОПУ гр. Ловеч с писмо с вх. №6334/23.09.2021 г., както
и схема на път II-35от км.37+700 до км 39+200, вкл. км.38+844 от която е видно, че
процесният участък от пътя е попадал в населеното място. В писмото изрично е посочено, че
табелите за начало и край на населено място Д11 и Д12 са както следва: страна Плевен Д11
на км. 37+448, а Д12 на км.37+440 и страна Троян Д11 и Д12 на км. 44+834.
2
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложените към делото веществени доказателства
– разпечатка от видеоклип №11743С0/0121539 /л.9 по НАХД №1106/2020 г. на РС Ловеч/
заснет от видеосистемата за контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0. На
него ясно се вижда автомобила и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е
110 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % (допустимата техническа грешка
при измерването), наказуемата скорост е била определена на 106 км/час и въз основа на нея
е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост с 46
км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта –
видеосистемата за контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0 е конструирана
така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така
че, ако автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет, още
повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборват данните
от вещественото доказателствено средство. На разпечатката от видеоклипа ясно е видно, че
в момента на заснемането и засичането на скоростта, автомобила с рег. № ***** е бил сам
на пътя, като нито в неговото, нито в насрещното платно за движение е имало друг
автомобил, за да съществуват съмнения чия скорост системата е измерила. Съдът приема за
доказано и обстоятелството, че в участъка е имало въведено ограничение с ПЗ В-26/60 40
км/ч., което се установя от приложената по делото схема на републикански път II – 35 от
см.38+700 до км 39+200. От представеният по делото снимков материал е налична
информация за времето, когато са били направени представените по делото 2 бр. снимки.
Тези доказателства кореспондират и с данните от представения протокол по чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, както и с представените от ОПУ Ловеч писмени доказателства, анализирани по -
горе. В него също е посочено, че въведеното ограничение на скоростта в контролирания
участък е било 60 км/час. Изискването за съставяне на протокол по чл.10 от Наредбата не е
самоцелно, тъй като протокола удостоверява, че на посочената в ЕФ дата и час е било
използвано мобилно АТСС, което е било разположено на конкретен участък от път отворен
за обществено ползване и са били проверявани МПС движещи се в конкретна посока.
Протоколът съдържа характеристиките на официален свидетелстващ документ и е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво
АТСС е заснето, посоката на движение, ограничението на скоростта (ако такова е въведено
със съответния пътен знак за контролирания участък), автомобилът на който е поставено
мобилното АТСС и други изисквания по наредбата, поради което направените в тази връзка
възражения се явяват неоснователни. Налице са безспорни доказателства по делото и че
автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е
било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Български институт по метрология и от протокол от проверка
№ 30-С-ИСИС/09.07.2020 г. на ГД „МИУ” при БИМ, системата за контрол на скоростта е
имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също е била
преминала първоначална и последваща периодична проверка на годността, като е
отговаряла на изискванията на Закона за измерванията. С оглед на тези съображения съдът
намира, че категорично и безспорно се установява, че на 30.09.2020 г., в 16:46 часа в обл.
Ловеч та път ІІ-35, при км 38+844, с посока на движение към гр. Плевен, извън населено
място, при въведено ограничение с ПЗ В-26/60 км.ч., жалбоподателката е извършила
нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като същата е преминала през този
3
участък от пътя (регулиран с пътен знак В26 и ограничение на скоростта до 60 км/ч) със
скорост от 106 км/час.
От посоченото в електронния фиш място на извършване на нарушението – път ІІ-35,
при км 38+844 става ясно, че наказващият орган е приел, че е извършено в извън населено
място, поради което е приложил и санкционната разпоредба на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, с
оглед стойностите на установеното превишение на скоростта.
Съгласно дадените с отменителното решение на ЛАС указания настоящия съдебен
състав е изискал от ОПУ гр. Ловеч справка, в която да бъде посочено водили се път II- 35,
км 38+844 в регулацията на гр. Ловеч и какво е разположението спрямо строителните
граници на града, придружено с извадка от кадастралната карта, съответно от кого е
извършена регулацията му с пътни знаци. В отговор е получено писмо с вх. №
6334/23.09.2021 г. от ОПУ Ловеч, от което е видно, че Път П-35 Плевен - о.п. Ловеч – Троян,
като табелите за начало и край на населено място Д11 и Д12 са както следва: страна Плевен
Д11 на км. 37+448, а Д12 на км.37+440 и страна Троян Д11 и Д12 на км. 44+834, както и че
не разполагат с информация относно разположението на път II, спрямо строителните
граници на гр. Ловеч, както и с извадка от кадастралната карта на гр. Ловеч. Информация, в
тази насока е изискана и от Община Ловеч, в която връзка е депозирано писмо с вх.
№5831/01.09.2021 г. от което е видно, че участъка от Републикански път II -35, км. 38+844
попада извън регулацията на гр. Ловеч, западно разположен спрямо строителните граници
на града, както и че от Републикански път II -35, е част от републиканката пътна мрежа на
България, поради което е указано на съда да се обърне към ОПУ Ловеч по компетентност,
относно регулацията му с пътни знаци. Съдът е изискал и справка от Агенция по геодезия,
картография и кадастър касаеща предоставянето на информация за разположението на
околовръстен път II -35, км.38+844 спрямо строителните граници на гр. Ловеч, и в частност
да отговорят на въпроса част ли е този участък от пътя от населеното място, или не, както и
да представят писмени доказателства в тази насока, като по делото е входирано писмо с вх.
№5449/16.08.2021 г. от АГКК, от което е видно, че кадастралните карти и кадастралните
регистри не съдържат информация за номера на пътищата и километрите, поради което с
оглед представените им данни поземления имот не можело да бъде идентифициран, като са
уведомили съда да се обърне за информация към ОПУ Ловеч.
С оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че процесното
място Републикански път II – 35 км. 38+844 попада в населеното място, с оглед на което е
основателно възражението за неправилно приложение на санкционната правна нормао,
поради което наказанието е следвало да бъде наложено на основание чл.182 ал.1 от ЗДвП, а
не по чл.182 ал.2 от ЗДвП, тъй като мястото на извършване на нарушението попада в
рамките на населеното място гр. Ловеч, независимо, че път ІІ-35 е част от републиканската
пътна мрежа.
В разпоредбата на чл.3, ал.2 от Закона за административно-териториалното
устройство на Република България (ЗАТУРБ) е дадена легална дефиниция на понятието
„населено място”, съгласно която, това е исторически и функционално обособена
територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници
или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна
инфраструктура. Съгласно чл.18 от същия закон, територията на населеното място включва
селищна територия на населеното място (територия определена от строителните граници на
населеното място), и извънселищна територия на населеното място – определена от
границите на землището на населеното място, т.е. това е територията ограничена между
строителните граници на населеното място и външните граници на землището. В този
смисъл следва да се има предвид и нормата на § 5, т.6 от ДР на ЗУТ, която дефинира
понятието „територия на населеното място”, а именно : селищна територия обхваната от
4
границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва
землището.
От своя страна, в разпоредбата на § 6, т.49 от ДР на ЗДвП също е дадена дефиниция
на „населено място“, а именно : застроена със сгради територия, при която началото и краят
са обозначени със съответни пътни знаци. От събраните по делото доказателства се
установява, че мястото на извършване на нарушението – км 38+844 попада в отсечката от
път ІІ-35, от км 37+448 и 44+834, която отсечка представлява околовръстен път на гр. Ловеч
и началото и краят съответно са сигнализирани с пътни знаци Д11 (начало на населено
място) и Д12 (край на населено място). В този смисъл, околовръстният път на гр. Ловеч, на
който е било установено и нарушението предмет на разглеждане в настоящето
производство, изцяло отговаря на заложените в разпоредбата на § 6, т.49 от ДР на ЗДвП
критерии, т.е. съдът приема, че е извършено в населено място. Така дадената дефиниция за
„населено място“ в ЗДвП не се конкурира с тази по чл.3, ал.2 от ЗАТУРБ. Същата е за
целите на Закона за движение по пътищата и именно в този смисъл е ползвано понятието
„населено място“ в разпоредбите на чл.21, ал.1 и чл.182 от ЗДвП.
С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав приема, че изложената в
обстоятелствената част на обжалвания ЕФ фактическа обстановка не кореспондира с
установените по делото факти, тъй като мястото, където е било установено и заснето на
30.09.2020 г., в 16:46 часа нарушение на скоростния режим, попада в населено място (гр.
Ловеч), съгласно дефиницията на това понятие по § 6, т.49 от ДР на ЗДвП. Поради тази
причина и в следствие на непълно изяснената фактическа обстановка по случая,
наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, като е санкционирал
жалбоподателката на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП. Предвид обстоятелството, че
нарушението е било извършено в населено място, то приложимата санкционна норма е била
тази по чл.182, ал.1 от ЗДвП.
Така установените в хода на съдебното производство и посочени по-горе
несъответствия във фактическата обстановка по случая са довели до неправилно
приложение на материалния закон и като последица водят до незаконосъобразност на
издадения ЕФ.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, като
оспорения електронен фиш следва да се отмени по изложените по-горе съображения, като
незаконосъобразен, тъй като съдът не е оправомощен да изменя основанието за налагане на
наказанието.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 4023938 на ОД на МВР Ловеч, с който на
И.К. М. - Н., ЕГН: ********** от гр.Ловеч е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка
с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 400.00 лева за извършено нарушение на чл.21,
ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен
съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
5
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6