Р Е Ш Е Н И Е № 210
град Пловдив, 09.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
при участието на секретаря
ЗЛАТКА ЧОБАНОВА и прокурора МИРОСЛАВ
ХРИСТЕВ, след като разгледа ВНАХД № 1376 по описа за 2019 г. на ПОС,
докладвано от съдията БОНЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 85
от 04.06.2019 г. постановено по НАХД № 49/2019 г. на А.ски районен съд, 3 н.с.
е ПРИЗНАЛ обвиняемия В.М.Х. ***, с ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, че на
08.05.2016 г. в гр.А., обл.Пловдивска, по хулигански
подбуди е причинил на В.М.В.лека телесна повреда, изразяваща се в травма в
областта на носа, представяща се със счупване на носни кости, със слабо
изразени кръвонасядания около носните кухини, както и
слабо изразен травматичен оток в областта на носа, довела до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдиганото му обвинение по
чл.131, ал. 1, т. 12 вр.
чл. 130, ал. 1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК е ПОСТАНОВИЛ
направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Против Решението е постъпил протест от
Районна прокуратура – А., с който се иска отмяната му и постановяването на
ново, с което обвиняемият Х. бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и му се наложи по реда на чл. 78а от НК административно наказание
ГЛОБА в размер на две хиляди лева.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа протеста.
Ответникът по протеста обвиняемия Х.
лично и чрез защитника си адв. И. моли атакуваното
решение да бъде потвърдено.
Пловдивски окръжен съд, след като
провери протестираното решение служебно, съгласно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и във връзка със становищата на
страните намира протеста за неоснователен.
От фактическа страна първостепенният
съд е приел, че:
В началото на месец Май 2016г.
свидетелката К.Й.И.стопанисвала и същевременно работела в заведение „М.“ в гр.
А. По това време св. И. била омъжена за лицето И.З. Няколко месеца преди
инцидента, в същото заведение, като сервитьорка работела св. М.А.Х.-тогава приятелка, а понастоящем съпруга
на обв. Х.. На
07.05.2016 г. вечерта св.И. била на работа в заведението. Същата вечер, за да
се почерпят, там се били събрали съпруга ѝ И.З, св.И.В.П.и съпругата му
св.П.А.П., обв.В.М.Х. и св.М.А.В/Х/.. Докато били в
заведението посочените лица били в една компания, като консумирали различни
количества и видове алкохол. Около 04.00 ч. на 08.05.2016г. хората от компанията решили да се посетят заведението
към бензиностанция „***“, намираща се в гр.А., на бул. „Б.“ № 90, като целта им била за да закусят. Като
напуснали заведение „М.“, св.М.В.решила, че ще се прибира в къщи за да спи, поради което и си
тръгнала. С помощта на такси останалите се придвижили до бензиностанция „***“.
По същото време на смяна в обекта там работели св. С.Д.К.-*** и св. Г.Т.Н.-***. Самото заведение за хранене представлявало
закрито помещение, намиращо се на около 150 метра от колонките за зареждане.
Влизайки в заведението, компанията в която бил и обв.
Х. седнали на една от масите и си поръчали супи и алкохол. В началото, докато
те били вътре, там нямало други посетители. Междувременно И.З заспал на масата.
Около пет часа на 08.05.2016г.
във въпросното заведението за хранене, влязла компания от четири лица, между
които били пострадалия св. В.М.В., св. С.Я.Т., св.А.И.Д.и св. М.И.Н. Преди да
стигнат до този обект, те най-напред отпразнували рождения ден на св. М.Н..
Това се случило на 07.05.2016г. вечерта в ресторант „Д.“, където всички
консумирали алкохол. В последствие те посетили дискотека „***“, където
продължили да употребяват алкохол. Така
около пет часа на другата сутрин, четиримата се озовали ресторанта към
бензиностанция „***“, където имали намерение
да ядат шкембе чорба.
Влизайки в заведението, се
установило, че хората от компания в която бил и пострадалия В. се познават с хората от компанията в която
бил и обв. Х.. Както се установило по делото, по
онова време св. В.М.В., св. С.Я.Т., св.А.И.Д.и св. М.И.Н. били клиенти на „М.“
поради и което се познавали със собственика св. К.Й.И... В най-голяма степен
това се отнасяло за първите двама свидетели. По повод посещенията си в „М.“,
св.А.И.Д.и св. М.И.Н. се познавали визуално и със свидетелите И.П.и П.А.П..
Най-слабо познат бил обв. В.Х.. Предвид познанството
си, още при влизането на по-късно дошлите
в заведението, хората от двете компании се поздравили. Тъй като познавал
И.З и виждайки го че той спи на масата, св. А.И.Д.отправил израза „спящата
красавица“. Намерението на св.Д. било да се пошегува със св. К.И. относно
спящия З. Тя самата възприела това първоначално като закачка и майтап, тъй като
познавала сравнително св. Д. По друг начин обаче , било възприето поведението
на св.Д. от страна на обв. Х., предвид факта, че той
самия бил в неведение относно тяхното познанство. Отправения от страна на св.Д.
израз подразнил обв.Х.. Въпреки, че в ресторанта
нямало други посетители, по необясними причини, хората от компанията на
пострадалия, седнали на маса в непосредствена близост до масата на която била
компанията на обв. Х.. Дошлите по-късно си поръчали
шкембе чорба и алкохол. Междувременно св.Д. и св. В.В.,
започнали да подхвърлят разни шеговити реплики към св. К.И., които били
възприети от нея като „бъзици“. Макар, че тези
реплики не съдържали обидни думи или провокации и касаели само и единствено св.
И., те предизвикали негодуванието на обв. Х.. За
покачването на напрежението оказали влияние не само употребените словесните
изрази, но и обективираните действия от страна св.Д..
Последния бил седнал на стол , намиращ се в близост до масата на която се
намирал обв.Х.,
като в същото време позата на тялото му била провокативна предвид, че той се
намирал обърнат с лице към другата компания. Тази му позиция и продължаващите
закачки към св.И. предизвикало възмущението на обв.
Х. и св.И.П. Шегите продължили, вследствие на което обв.
Х. станал и открито изразил своето неодобрение, провокиран най-вече от
поведението на св.Д. и по-малка степен от това на св. В.. Въпреки това, шегите
от страна на св. Д. и хората от неговата компания не престанали. На няколко
пъти обв.Х. ставал и изразявал своето неодобрение от
случващото се , като казал на св.Д. да престане. Това било посрещнато от св.
Д. с отправени изрази „Какви сте вие, ей
селяни“ и „Градът е мой“. В един момент от страна на компанията на пострадалия В.
бил отправен и израза „***“. Всичко това било възприето негативно от страна на обв. Х. и свидетелите П., като те се и обидили. Към компанията на пострадалия В.
също били отправени ответни обиди и псувни. Като краен резултат конфликта
ескалирал, като обв. Х. станал и се насочил към масата
на св. Д.. Целта на обв.Х. била да се разправи със
св. Д., който бил най-активния в провокативните действия. Д. от своя страна,
наясно с положението до което стигнали
нещата, също се изправил и очаквал очевидната среща с обвиняемия. Пострадалия В. също се намирал в изправено
положение, като прогнозирайки неизбежния сблъсък между св.Д. и обв. Х., решил да го предотврати, като застане
между тях. В момента в който св. В. застанал пред св. Д., обв.
Х. замахнал и ударил В. с юмрук в лицето. Ударът
попаднал носът на В.,в резултат на което той бил счупен, като текнала и кръв.
Непосредствено след ударът св. В. нанесъл удар с стъпалото на крака си, който
удар попаднал върху предната част на гърдите на обв.
Х.. В резултат на ударът обв.Х. паднал на пода.
Междувременно последвало и меле между останалите, свързано с бутане и блъскане
помежду им, следствие на което настанал безпорядък в залата, като и имало
преместени маси и столове.
В един момент св.В. набрал чрез мобилният
си телефон Спешен номер 112 , като съобщил за случилото се. Сигнала бил приет
от дежурния в РУ на МВР А., който изпратил полицейски служители за извършване
на проверка.
По време на мелето между
компаниите, св. С.Д.К. се оказала в
заведението, като възприемайки ставащото ,
натиснала паник бутона. Сигнала бил приет от
оператора на охранителната фирма обслужваща обекта- АС „***“ СОТ гр.П. Около 05.50 ч. на место пристигнали служители
на охранителна фирма, сред които бил и св.А.Н.С.. При отиване на место
служителите установили, че пред обекта има около 10 мъже и жени, които се
бутали, карали и обиждали. Св.С. и колегите му видели, че едно от лицата има
кръв в областта на носа, а друго - имало отпечатък от обувка отпред на блузата
си. Св. С. видял, че вътре в заведението към бензиностанцията имало и следи от
кръв по земята. Докато служителите се опитвали да прекратят скандала, на место
пристигнал автопатрул -АП – *** при РУ - А. в състав
Д.Ф.и св.Б.Д.Я.. Те от своя страна установили самоличността на лицата от двете
компании замесени в скандала, като те били отведени в РУ на МВР А. за снемане
на обяснения.
Междувременно св.В.В. отишъл в МБАЛ А., където след направен преглед и
рентгенови снимки било установено, че има фрактура на носа. На 12.05.2016г. св.В.В. посетил и Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД гр.Пловдив, където след извършен преглед му било издадено
съдебномедицинско удостоверение № 465/2016 г. /листи 29-30 от ДП/
На 08.05.2016 г. св.В.В. депозирал заявления за инцидента в РУ-А. /лист 7 от ДП/.
По случая след извършена проверка, с постановление от 10.10.2016г.
на прокурор в РП А. било образувано
досъдебно производство-ДП493/2016г. по описа на РУ на МВР А...
В хода на разследването, на
13.01.2017г. било извършено разпознаване на лице, резултатите от което
следствено действия били отразени в съставения протокол за това /лист 80 от ДП
/. Видно от него, при това процесуално действие св.В.В.
е разпознал обвиняемия В.Х. като лицето което му е нанесъл ударът в носа.
От заключението на назначената и
изготвена по досъдебното производство от вещото лице д-р И.Я.Ц.СМЕ /на листи от
73 до 77 от ДП/ се установява, че в резултат на нанесения на 08.05.2016г. удар
спрямо В.М.В.на същия е била причинена травма в областта на носа, представяща
се със счупване на носните кости, със слабо изразени кръвонасядания
около носните кухини, както и слабо изразен травматичен оток в областта на
носа.Според вещото лице, тази травма е
довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК или
налице е лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Според
становището на вещото лице, описаната травма е причинена по механизма на удар
или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да е получена, както
се съобщава в документите по досъдебното производство /включително
свидетелските показания/, а именно при нанесен удар в областта на лицето на
пострадалия с юмрук, станало на 08.05.2016 г.
Тази
фактическа обстановка първостепенният съд е установил правилно, след подробен и
задълбочен анализ на целия събран по делото доказателствен
материал и напълно се споделя от въззивната
инстанция.
Анализирани
са подробно гласните доказателства по делото – обясненията на обвиняемия Х.,
показанията на разпитаните свидетели, преки и косвени такива, както и
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза.
Районният
съд условно е разделил свидетелските показания на три групи – група от лицата
от компанията на обв. Х., към които се отнасят
свидетелите К.И., И. П., П.
П. и М. Х. Същите правилно са кредитирани относно това как е протекла вечерта
на 07.05.2016 г. и кое наложило да се преместят в заведението на бензиностанция
„ ***“. От техните показания се
установява по безспорен и категоричен начин, че в заведението „М.“ са употребили
алкохол, а също и че в последствие са отишли да
закусят в другото заведение на бензиностанцията. В хода на съдебното
следствие съдът е установил, че в показанията на тези свидетели, касаещи
времето след идването на бензиностанцията и пристигането на компанията, в която
е бил пострадалият В. има несъществени противоречия и непълноти, което е
наложило и прочитане и на показанията им, дадени на досъдебното производство,
както и тези пред друг съдебен състав. Обосновано Районният съд, при преценка на
спорните моменти в показанията на всеки един от
тези свидетели, ги е кредитирал в съответната им част, като е съобразил
факта, че от самия инцидент до момента на разглеждане на делото е изминал доста
голям период – от около три години и е съвсем нормално тези свидетели да не си
спомнят всички подробности от станалото. Установено е правилно, че шегите са
изхождали от другата компания, като в тях се е включил и пострадалия В.В., което на свой ред е провокирало агресивна реакция у
обвиняемия Х.. Установено е също по безспорен начин, че от страна на
свидетелите Д. и В., членове на другата компания, дошла в последствие в
заведението на бензиностанцията „***“, са били отправени множество шеговити,
словесни изрази към свидетелката К.И., както и че тези шеги били възприети по
различен начин от обв. Х., който се подразнил и дори
отправил предупреждение към свидетелите, за да ги преустанови. Макар, видно от
показанията на свидетелката К.И., към
която основно са отправени шегите, да не се е подразнила от тях, не може да се
каже същото за поведението на обвиняемия Х., който при възникналата разправия,
бутане и дърпане между двете компании нанесъл удар в областта на пострадалия
В..
Условно
към втората група свидетелски показания, Районният съд е отнесъл показанията на
лицата от компанията на пострадалия В.В. – самият
пострадал, свидетелите С.Т., А.Д. и М.Н.. Техните показания правилно са
кредитирани, относно хода им из А.ските заведения на 08.05.2016 г., съпроводен
с употреба на алкохол, както и посещението им в заведението на бензиностанция
„***“. Кредитирани са показанията на
свидетеля Д., в които той признава, че се е пошегувал със спящия на масата И.З, както и със
свидетелката К.И., с която се познавал, тъй като бил клиент на заведението
„М.“. Установено е от показанията на тази група свидетели, че обвиняемият Х. се
е раздразнил от отправените шеги и направил недвусмислено предупреждение към
компанията на свидетеля Д.. Безспорно е установено от съда и че в последствие
дошлата компания е отправила към компанията на обвиняемия Х. други обидни
изрази и псувни, което в крайна сметка е довело до ескалация на напрежението и
нанасяне на удар от обвиняемия Х. на пострадалия В.В..
В подкрепа на този извод е извършеното процесуално-следствено действие
„Разпознаване“, като видно от протокола на същото пострадалият без колебание е
посочил обвиняемия Х., като лицето, нанесло му удар в областта на носа.
Правилно е кредитирано в подкрепа на това и заключението на назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза на В.В., която сочи
механизъм на причиняване на телесното
увреждане, кореспондиращ напълно с показанията на самия пострадал В., както и
показанията на свидетелите Т. и А.Д.. Поради допуснати и противоречия, и
непълноти в показанията на втората група свидетели, Асеновградски
районен съд е прочел показанията, дадени на досъдебното производство, както и
пред друг съдебен състав, като при
преценката и кредитирането им в съответната част, Асеновградски
районен съд е съобразил значителният период, изминал от момента на извършване
на деянието и постановяване на решението.
Към
третата група свидетелски показания Асеновградски
районен съд е отнесъл, тези на
свидетелите А. С., Б. Я., П. Я., Г. Н., С. К. и С. С. От техните
показания е установено, че нито един от тях не е бил пряк очевидец на
разправията, вътре в заведението за хранене, на бензиностанцията и те не влияят
пряко на установявания на главния факт по делото.
Разкритикувано
е подробно защитната версия на обвиняемия Х., като правилно Асеновградски
районен съд не е кредитирал обясненията му в частта, касаеща
нанасянето на удар на пострадалия В. и причиняването му на лека телесна повреда, тъй като тази защитна теза се
опровергава от една страна от показанията на пострадалия, свидетелите Д., Т.,
Н., а от друга страна и от заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза.
При
правилно установена фактическа обстановка обоснован и законосъобразен е изводът
на Асеновградски районен съд, че обвиняемият В.Х. не
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав
на чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК – в това на
08.05.2016 г. в гр. А., обл. Пловдивска, по
хулигански подбуди да е причинил на В.М.В.лека телесна повреда, изразяваща се в
травма в областта на носа, представляваща счупване на носни кости със слабо
изразени кръвонасядания около носните кухини, както и
слабо изразен травматичен отток в областта на носа, довела до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
В
Решението си първостепенният съд правилно е приел, че на 08.05.2016 г.
обвиняемият Х. е нанесъл удар с юмрук в лицето на пострадалия В. и му е
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в травма в областта на носа,
изразяваща се в счупване на носни кости със слабо изразени кръвонасядания
около носните кухини, както и слабо изразен травматичен отток в областта на
носа, довел до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, като обоснован и законосъобразен е
изводът, че поведението на обвиняемият Х. и причиненият резултат напълно
покриват от обективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 130
от НК, но не и това, за което е повдигнато обвинение – такова по чл. 131, ал.
1, т. 12 от НК, поради обстоятелството, че деянието, извършено от обвиняемия Х.
не е по хулигански подбуди, тоест в настоящия случай поведението на Х. не
съдържа всички субективни признаци на състава на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, като в този смисъл се явява неоснователен протеста на
Районна прокуратура – Асеновград.
В хода на
съдебното следствие по безспорен и категоричен начин, позовавайки се на
събраните по делото гласни
доказателства, Районният съд е установил, че движещия мотив в
поведението на обвиняемия Х., спрямо пострадалия В., е бил личният мотив, а не
хулиганските подбуди. Личният мотив е бил провокиран от поведението на
компанията на пострадалия В. и отправените от нея към неговата компания „бъзици“ и с действията си той е желаел да накаже В., а не
да демонстрира явно неуважение към обществото и пренебрежение към правилата на
поведение и човешката личност. Тези лични отношения и личен мотив у Х. към В.
са се зародили и възникнали именно по време на инцидента между двете компании и
в конкретния казус те са били движещи в поведението на обвиняемия, а не
хулигански подбуди, както неправилно е прието в протеста на Районна прокуратура
– Асеновград. Наистина трайната съдебна практика на съдилищата и ВКС не
изключва осъществяването на хулигански действия и при наличие на личен мотив,
но конкретният случай не е такъв – в поведението си обвиняемият Х. е бил движен
изцяло от личен мотив и стремеж да накаже другата компания, в частност
пострадалия В., а не е целял да скандализира обществото с непристойните си
действия, както и да наруши установеният правов ред, нанасяйки удар на
пострадалия В..
При така установените факти по
делото и правния им анализ, Асеновградски районен съд
е стигнал до единствения възможен правен извод за признаването на обвиняемия
В.Х. за невинен по повдигнатото му от Районна прокуратура – Асеновград
обвинение.
При
служебната проверка на решението въззивната инстанция
не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав, поради което и Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 85 от 04.06.2019 г. на Асеновградски
районен съд, 3 н.с.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: