Определение по дело №5094/2013 на Софийски градски съд

ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на подсъдимия В.С.С. – ЕГН ********** мярка за неотклонение “ПОДПИСКА”.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за мярката за неотклонение подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред САС.

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО Н.О.Х.Д.№ 5094/2013г., СГС, НО, 12-ти състав

Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в съда обвинителен акт по обвинението на:

 В.С.С. по чл.199, ал.1, т.3,  вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК за това, че на 07.01.2013г., около 14.30 часа, в гр.С., кв.”К.”, ул.“*******, в съучастие като извършител с П.П.В., отнел чужди движими вещи – сумата от 350 лева от владението на Т.П.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – нанесъл удари с двете ръце в главата на Т.К.  и му причинил счупване на лява скулна кост, реализирало медико-биологичната характеристика на счупване на челюст - средна телесна повреда; и

П.П.В. по чл.199, ал.1, т.3, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК  за това, че на 07.01.2013г., около 14.30 часа, в гр.С., кв.”К.”, ул.“******* в съучастие като извършител с В.С.С., отнел чужди движими вещи – сумата от 350 лева от владението на Т.П.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – нанесъл удари с двете ръце в главата на Т.К.  и му причинил счупване на лява скулна кост, реализирало медико-биологичната характеристика на счупване на челюст - средна телесна повреда.

В съдебно заседание представителя на СГП поддържа повдигнатите срещу двамата подсъдими обвинения, намира, че фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства. В частност счита, че показанията на пострадалия, както и тези на св.М. са логични и последователни, относно случилото се на инкриминираната дата. Прокурора намира, че от заключенията на приложените по делото съдебно-медицински експертизи, подкрепени и от приобщените писмени доказателства, по несъмнен начин се установява вида, характера и механизма на причиняване на процесната телесна повреда. Представителя на държавното обвинение пледира двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатото им и предявено обвинение, като наложи на всеки един от тях наказание  лишаване от свобода за срок от пет години, които  да бъдат изтъпряни при първоначален „строг” режим.

Повереника на конституирания в качеството на граждански ищец и частен обвинител Т.К. – адв.М., намира, че обвинението срещу двамата подсъдими е доказано по безпорен и категоричен начин. Сочи, че на инкриминираната дата, място и час св.К. и св.М.  били в процесния автосервиз, като около 14,30 часа на мястото дошли и двамата подсъдими, под предлога, че следва да изяснят отношенията си с първия, относно разпространението на наркотични вещества, като започнали саморазправа с него. Подс.С. обвинявал св.К., че продава наркотични вещества и на синът му, за което му налагал глоба. Поради физическото нападение от страна на двамата подсъдими, от което св.К. не могъл да се защити, получил тежки увреждания, изпитал силна болка и страдание, бил приведен в безпомощно състояние. Повереника сочи, че непосредствен свидетел на побоя над св.К. била неговата приятелка – св.М., която имала директен поглед върху случващото се, поради обстоятелството, че била в купето на вдигнат на крик автомобил в автосервиза. Адв.М. посочва, че нейните показания са логични, достоверни и житейски правдиви, относно начина и авторството на извършване на инкриминираното деяние, като се подкрепяли от косвените гласни доказателствени средства на останалите, разпитани по делото свидетели, които към онзи момент се намирали в процесния сервиз. Повереника счита, че показанията на св.К. следва да бъдат  кредитирани изцяло, макар и същия да е страна в процеса, доколкото те не противоречат на останалите, събрани по делото доказателства. Адв.М. намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло заключенията на назначените и изготвени съдебно-медицински експертизи, които установявали по безспорен начин причинената на К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява скулна кост на лицето / приравнена на счупване на челюст /, мозъчно сътресение и охлузвания. Повереника моли, при преценка вида и размера на наказанието, което следва да се определи на двамата подсъдими, съдът да отчете характеристичните данни, събрани за тях, липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, като наложи на всеки един от тях наказание лишаване от свобода в минималния на предвиденото в закона размер, без приложение разпоредбите на чл.55 и чл.66 от НК. Моли съда да уважи в цялост предявената гражданска претенция за причинени на Г. не/имуществени вреди, имайки предвид болката и страданието, преживени от последния, продължителния период на нетрудоспособност. На последно място повереника на Г. К. моли съда да осъди двамата подсъдими да заплатят направените от  последния разходи за адвокатско възнаграждение, представляващи процесуално представителство в настоящето наказателно производство.

Подс.В.С. дава обяснения, като посочва, че на инкриминираната дата, около обяд отишъл да вземе  децата си от 132-ро училище и видял, че св.К. подава на неустановени по делото момчета пакетчета, с неизвестно за него съдържание. Помолил го това да не се случва, тъй като в това училище учели неговите деца, като Г. К.  се съгласил и си тръгнал. Знаел от общи със св.К. познати, че същия продава наркотични вещества. Около два часа след това имал среща със свой приятел в кв.К., като се разминал със св.К., който бил в друг автомобил и последния му направил жест за саморазправа. Видял, че Г. се е насочил към процесния автосервиз и го последвал. Св.К. му казал, че няма за какво да говорят, да се маха оттам. Подс.С. посочва, че в този момент нанесъл 3-5 удара на св.К., макар и да не бил предизвикан от  него по никакъв начин, по свое виждане поради обстоятелството, че последния не пожелал да разговаря с него и го заплашвал, след което около 40 мин., заедно с подс.В. и пострадалия си говорили. Свидетели на последното били и излезлите впоследствие от автосервиза мъж и момче. Отрича да е отнемал вещи от К.. На следващия ден вечерта от скрит номер по телефона му се обадили приятели на Г., с отправени заплахи и настояване да им плати 10хил.лева глоба, както и че знаят къде живее и ще запалят къщата му. На следващия ден не получавал такива обаждания. На 10.01.2013г. по този повод подал жалба до СРП. Сочи, че автосервиза няма прозорци, а вратите  и оградата са метални. Отрича подс.В. да е нанасял удари на св.К., тъй като седял в колата, с която пристигнали, както и по време на инцидента да е присъствало лице от женски пол, нито пък на мястото да е виждал св.М.. Признава се за виновен, относно ударите, нанесени на св.К., моли съда да не взима под внимание показанията на св.М., тъй като същата не се е намирала по време на инцидента в автосервиза, настоява, че ако същата е била там, виждайки случващото се, е щяла да сигнализира органите на полицията. Сочи, че единствените свидетели, които са били в автосервиза, са разпитани в хода на съдебното следствие – мъж и момче. Моли съда да вземе справедливо решение.

Подс.В. дава обяснения. Посочва, че на инкриминираната дата чакал автобус в с.Мърчаево, посока гр.С.. Минал подс.С. с автомобила си и го попитал дали може да го закара. Подс.С. му отговорил, че трябва да отиде първо до кв.К.,  за да види свой приятел. Качил се в автомобила на подс.С. и двамата отишли до кв.К.. Докато чакали приятеля на С., покрай тях със сив цвят мерцедес минал св.К., направил им жестове, които подс.В. възприел като „…ще ти отсека главата…“, напсувал подс.С. и подминал. Подс.С. последвал автомобила на Г., като в една от улиците го видели да слиза. Подс.С. също слязъл от колата си, приближил се до св.К., разменили си няколко реплики и удари, като не е сигурен дали  К. е удрял С., след което двамата започнали да си говорят. Не видял св.К. да пада на земята или подс.Сатнков да бърка в джобовете му и да взима пари оттам. Посочва, че е слезнал от автомобила на подс.С., след като видял ударите, отрича да е докосвал Г., както и да го познава. Видял, че от носа на св.К. потекла кръв. Посочва, че инцидента се случил на тротоара, пред входните врати на автосервиза - високи, ламаринени и през които  нямало видимост. Впоследствие разбрал, че св.М. била в сервиза, обезвъздушавала спирачки на автомобил и оттам имала поглед върху случилото се, което според него не отговаря на обективността, тъй като същата няма възможност да види това, което се случва на мястото на инцидента. След като разбрал от подс.С., че св.К. се занимава с разпространение на наркотични вещества и тъй като имал близки приятели в СДВР, подал сигнал и всички с изключение на Г. и неговата приятелка – св.М. били арестувани, ведно със собственика на въпросния автосервиз. Впоследствие от неустановено по делото лице, по прякор „Цико“ – приятел на св.К. и М. узнал, че последната се „…забавлявала…“ след проведеното разпознаване в 06 РУП-СДВР, като се похвалила каква голяма артистка била. Посочва, че свидетелските показания, въз основа на които евентуално съдът ще го  признае за виновен, произхождат от зависими наркомани, настоява, че само един от тях е бил на мястото на инцидента. Моли съда да го признае за невиновен.

Служебно назначения защитник на подс.С. – адв.К. намира, че обвинението не е е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство и съдебно следствие доказателства. Посочва, че от представената по делото медицинска документация, пострадалия К. не е посетил непосредствено след твърдяния инцидент болнично заведение, за да се счете, че именно на процесната дата му е нанесено телесното увреждане. Св.К. бил постъпил на лечение във ВМА на 15.01.2013г., а СГП инкриминирала дата 07.01.2013г. Защитата посочва, че  единствения свидетел-очевидец на деянието, извън Г. К. била неговата интимна приятелка – св.М., чийто показания се опровергавали от други гласни доказателствени средства, от които било видно, че същата се  намирала на такова място в автосервиза, откъдето  не е имала видимост към случващото се. В тази връзка адв.К. намира, че показанията на св.Маденова не следва да бъдат кредитирани, като се има предвид  обстоятелството, че е приятелка на пострадалото лице, поради което  е заинтересована от изхода на делото. Защитата моли съда да кредитира изцяло обясненията на подс.С., депозирани както пред органите на разследването, така и в открито съдебно заседание, тъй като макар и да са средство за защита, са основен доказателствен източник. Адв.К. сочи, че медицинската документация, приложена по делото, както и заключенията на вещите лица по назначените СМЕ са противоречиви и от тях не може да се направи категоричен извод, относно състоянието на св.К. и налице ли е инкриминираната от СГП телесна повреда. В тази връзка  защитата изтъква, че св.К.  е посетил болнично заведение осем дни след процесната дата, макар и същия да твърди, че е направил това на същия ден, което се опровергавало от приложената справка от МБАЛСМП“Пирогов“. На следващо място адв.К. набляга на обстоятелството, че съгласно приложеното томографско изследване, проведено на 08.01.2013г. във ВМА, липсвали данни за травматични промени  в скенираните кости на К., и поради тази причина не са налице обективни находки за наличието на  инкриминираното телесно увреждане. Защитата настоява да се приеме като обективно заключението на СМЕ, изготвено от ВЛ Г., в което се посочва, че при Г. няма счупване на лицевия скелет, който извод е достигнат въз основа резултата от извършената компютърна томография на 08.01.2013г. във ВМА. На следващо място адв.К.  сочи, че липсват доказателства за наличието на инкриминираната парична сума, посочена като отнета от св.К., доколкото в тази насока са налице единствено неговите твръдения. Защитата изразява личното си мнение, че такъв вид практика е възприет от органите на досъдебното производство, с цел повлияване  правната квалификация на деянието.  Поради тези съображения адв.К. моли подс.С. да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение, алтернативно да бъде подведен под отговрност за престъпление по чл.129 или 130 от НК. В заключение намира предвявените граждански  искове за недоказани, поради което и моли те да не бъдат уважени.

Защитата на подс.В. – адв.С. сочи, че в хода на съдебното производство са разпитани шестима свидетели, в показанията на някои от които се съдържала значителна информация, относима към предмета на доказване, в други ограничена, а трети скромна. Всички тези гласни доказателствени средства, включително заинтересованите от изхода на делото, тези, които спестили, изобачили  истината и измисляли факти / че са били на процесното място, дата и време/, давали възможност на съда да  направи възможните логически връзки между съобщените факти, да изключи някои от тях и да възприеме действително случилите се събития. Адв.С. сочи, че  е налице съществено разминаване, касаещо описаното в обвинителния акт, а именно, че докато подс.В. нанасял удари на св.К., подс.С. бръкнал в джоба на якето му и взел от там инкриминираните парични средства, което обстоятелство противоречало с показанията на всички свидетели. Адв.С. намира, че не е налице пряката причинно-следствена връзка между нанесените удари и отнемането на процесната сума, тъй като фактите по делото сочели, че грабежа като съставно престъпление изисква силата и/или заплахата да е насочена към отнемането на вещта, а в случая ако бъде възприета тезата, че последните са отнети, то това е осъществено при внезапно възникнал пряк умисъл. Защитата твърди, че подс.С. единствено е имал намерение да респектира и мотивира Г. да не продава наркотици в района на училището, в което учели децата му. Адв.С. пледира, че по делото не са налице доказателства, които да доведат до категоричен извод, че подс.В. е извършил деянието, за което е предаден на съд, като не изключва възможността той да е извършил по-леко наказуемо деяние, по които факти  се е защитавал. По отношение на приетите за съвместно разглеждане граждански искове защитата моли в случай, че съда признае двамата подсъдими за виновни, при преценката по реда на чл.52 ЗЗД да редуцира размера на обезщетението, като вземе предвид и обстоятелството, че в тежест на гражданския ищец е да докаже тяхната основателност и да ангажира доказателства, досежно техния размер. В случая освен показанията на пострадалия, съгласно тезата на обвинението и неговата приятелка – св.М., според адв.С. липсвали други доказателствени източници, които да мотивират съда да присъди именно претендирания размер на гражданския иск, касеща неимуществените вреди. Защитата сочи, че  от депозираните по делото медицинска документация и заключения на СМЕ, не може да се направи обоснован извод, относно продължителността и интензивността на твърдяните от ГИ К.  болки и страдания, които е претърпял. СМЕ установявали единствено  характера на нараняванията, за да бъде извършена тяхната наказателно-правна оценка.  Св.К. сочел, че е бил в болнично заведение около една седмица, което кореспондирало единствено с показанията на св.М., а съгласно депозираната по делото медицинска документация той се е намирал в такова три дни. Адв.С. сочи, че при липсата на доказателства, които да улеснят съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и доколкото това е в тежест на гражданския ищец, съгласно правилата на ГПК, които се прилагат субсидиарно и в наказателния процес, предявената гражданска претенция от този характер се явявала недоказана и като такава моли тя да бъде отхвърлена.  Алтернативно пледира, в случай, че съда намери последната за основателна, сериозно да редуцира размера на обезщетението, което присъди.

Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено по делото следното:

Подс.В.С.С. е роден на ***г., в гр.С., българин, с българско гражданство, женен с две деца, с висше образование, осъждан, ЕГН:**********, с добри характеристични данни по местоживеене, не се води на списъчен отчет кяато психично болно лице, лице злоупотребяващо с алкохол или други упойващи вещества, води се на списъчен отчет като КК2-ра категория. Към 24.04.2014г. е регистриран в информационните масиви на МВР за седем криминални прояви, както следва: по чл.325, ал.1 от НК по ЗМ № 2643/2005г. на 07 РУП-СДВР,  по чл.244, ал.1 от НК по ЗМ № 7158/2007г. на 06 РУП-СДВР, по чл.215, ал.1 от НК по ЗМ № 823/2011г. на  същото РУП, по чл.339, ал.1 от НК / заедно с подс.В./; по ЗМ № 2331/2011г. по описа на същото РУП, по чл.195, ал.1 от НК; по ЗМ № 297/2011г., на РУП-Тутракан, по чл.198, ал.1 от НК / по настоящето дело, заедно с подс.В./ и по чл.194, ал.1 от НК по ЗМ № 246/2013г., на 06 РУП-СДВР.

На подс.В.С. са правени криминалистически регистрации, както следва: 3840/12.05.1994г. в ГДНП  за престъпление по чл.198, ал.1 от НК; 18980/08.04.2008г. в 06 РУП-СДВР за престъление по чл.244, ал.1 от НК; 4761/15.11.2011г. в РУП-Тутракан за престъпление по чл.195 НК, 20540/23.11.2011г. в 06 РУП-СДВР за престъление по чл.215, ал.1 от НК и 21550/04.02.2013г. в 06 РУП-СДВР, за престъпление по чл.198, ал.1 от НК.

 На подс.В.С. е  направена съдебна регистрация № 10336/03.02.2010г. за престъпление по чл.244, ал.2 от НК.

Подс.П.П.В. е роден на ***г***, българин, с българско гражданство, неженен, със средно  образование, осъждан, ЕГН:**********, с добри характеристични данни по местоживеене, не се води на списъчен отчет като психично болно лице, лице злоупотребяващо с алкохол или други упойващи вещества, води се на списъчен отчет като КК1 категория. Към 24.04.2014г. е регистриран в систематана МВР за следните криминални прояви: ЗМ 491/ 2006г. на  06 РУП-СДВР за престъпление по чл.129 от НК; ЗМ 2798/ 2007г. на същото РУП за престъпление по чл.194, ал.1 от НК; ЗМ 1562/ 2008г. на същото РУП за престъпление по чл. 144, ал.1 от НК; ЗМ 1681/ 2008г. на  09 РУП-СДВР за престъпление по чл.343б от НК; ЗМ 4/2009г. на 02 РУП-Перник за престъпление по чл.129 от НК; ЗМ 5199/2009г. на 06 РУП-СДВР за престъпление по чл.144, ал.3 от НК; ЗМ 5197/ 2009г. на същото  РУП за престъпление по чл.216, ал.1 от НК: ЗМ 4306/ 2010г. на същото РУП за престъпление по чл.346, ал.1 от НК;     ЗМ 823/ 2011г. на същото РУП за престъпление по чл.215, ал. 1 от НК / заедно с подс.С./;    ЗМ 1441/ 2011г. на същото РУП за престъпление по чл.339, ал.1 от НК; ЗМ 70/ 2012г., на СДВР 07 Сектор за престъпление по чл.346, ал.1 от НК; ЗМ 91/ 2013г. на  06 РУП-СДВР за престъпление по чл. 198, ал.1 от НК / по настоящето дело, заедно с подс.С./; ЗМ 877/2013г. на същото РУП за престъпление по чл.144, ал.3 от НК; ЗМ 1234/ 2013г. на същото РУП за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

          На подс.П.В. са направени криминалистически регистрации, както следва: 18281/ 10.02.2006г. в 06 РУП-СДВР за престъпление по чл.325 от НК; 5021/ 07.06.2009г. в 09 РУП-СДВР за престъпление по чл.194, ал.1 от НК; 20006/ 29.04.2011г. в 06 РУП-СДВР за престъпление по чл.339 от НК; 20536/ 23.11.2011г. в 06 РУП-СДВР за престъпление по чл.215, ал.1 от НК; 3562/ 26.03.2012г. в 06 РУП-СДВР за престъпление по чл.346, ал.2 от НК; 21570/ 13.02.2013г. в 06 РУП-СДВР за престъпление по чл.198, ал.1 от НК; 21717/ 24.04.2013г. в 06 РУП-СДВР за престъпление по чл.144, ал.3 от НК; 4598/ 05.02.2014г. в СДВР за престъпление по чл.339 от НК; 17059/24.02.2004г. в 06 РУП-СДВР за престъпление по чл.354а от НК..

          На подс.П.В. са направени съдебни регистрации, както следва: 09951024651/ 19.11.2009г. в СРС за престъпление по чл.343б от НК; 11951029295/ 09.11.2011г. в СРС за престъпление по чл.339  от НК; 07301000976/22.02.2007г. в СГС за престъления по чл.354а, ал.3.,врчл.354в, ал.1 от НК / освободен от наказателна отговорност/.

Към 24.04.2014г. Г. Т.К. бил регистриран в информационните масиви на МВР за криминална проява по ЗМ № 412/2004г. на 06 РУП-СДВР, за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. К. живее с родителите и брат си в гр.С., ж.к.“*********, ет*********. По данни на полицейски инспектор при 06 РУП-СДВР не се ползва с добро име в квартала, събирал се предимно с лица от криминалния контингент, имал негативно отношение към държавните институции и органите на МВР.

 

          Св.Е.  Е. е регистриран в системата на МВР за криминална проява по ЗМ № 31/2002г. на РУП-Правец, за престъпление по чл.130 НК.

На 07.01.2013г. около 14,30 часа Г. К. и неговата приятелка – св.М. отишли в автосервиз, стопанисван от св.В.С., находящ се в гр.С., кв.К., ул.“*********“ № **, за да обезвъздушат ръчно спирачки на автомобил. Св.М. се качила на автомобил, който бил вдигнат на подемник в сервиза. Междувременно в сервиза дошъл и св.Т., за да помогне на св.К. да поръча по интеренет части за състезателен автомобил, който двамата сглобявали. Докато св.К. и Т. разговаряли, подс.С.  се показал на  вратата и извикал Г.. Когато същия излезнал подс.С. се  насочил към него с думите „…О, точно теб те търсим, от една седмица две коли  хора обикаляме, ела тук…“. Г. К. познавал към този момент подс.С., покрай св.Е., подс.С. посетил еднократно домът на св.К., по повод празнуван рожден ден от последния. В момента, в който св.К. излязъл през вратата, подс.В. започнал да го удря в областта на главата, като през това време подс.С. го държал за ръцете и го ритал през краката. Св.К. бил опрян от подс.С. и В. на оградата на сервиза. Докато нанасяли ударите, двамата подсъдими  съборили Г. на земята и  започнали да го ритат. Докато го биели му казвали „…Знаеш ли кой ни праща, ти наркотици ли ще продаваш на малки деца… ще те убием, ще ти отрежем ушите, знаем къде са колите на майка ти, баща ти, ще те запалим…сега ще ни дадеш 10 000 лева глоба, защото продаваш наркотици, без да се отчиташ…“, като междувременно започнали да го дърпат, за да го качат в автомобила, с който били – „Мерцедес Ц220 Т ЦДИ“ с ДК № *******. Св.М. наблюдавала случващото се от автомобила, на който била качена, като имала пряка видимост през остъклението, в горната част на ламаринените стени на сервиза. Междувременно св.И. Н., който към онзи момент работел като механик в сервиза, отишъл там, за да почерпи за настоящия си именен ден, видял, че става побой, подс.В. държал нож в ръката си и казвал на пострадалия, че ще му отреже ушите. Видял как подс.С. и В. удряли по главата,тялото, и дърпали Г..

Докато св.Т. седял на компютъра в гаража чул, че св.К. вика за помощ и когато излязъл отпред видял двамата подсъдими, от лицето, веждата и носа на първия течала кръв. Св.Т. помолил подс.С. и В. да не бият Г.. Двамата останали още известно време, говорели с К., след което си тръгнали. След като подсъдимите напуснали местопроизшествието, св.Н. видял, че К. бил с подута вежда, течала му кръв от носа, бил с подута скула, не можел да отваря устата си и да говори добре.

 

Подс.С. накарал св.К. да изключи мобилния си телефон, и поради преживения стрес последния не могъл да се сети за ПИН кода му, за да сигнализира органите наМВ за случилото се, а св.М. този ден не носела такъв.

Когато двамата подсъдими си тръгнали  св.К. намерил портмонето, в което имал 350 лева празно, под автомобила, който се намирал между входната врата на сервиза и тази, в която в колата, качена на подемник се намирала св.М..

На 07.01.2013г. около 23,00 часа Г. К. посетил УМБАЛСМП“Пирогов“, където бил вписан под № 416 в амбулаторната книга на неврохирургичен кабинет №111, като не бил вписан в дневника на журнала на дежурния следовател  към болницата. Било му направено образно изследване /рентгенографии/, с една фасова рентгенография /рентгенова снимка/, с центраж нос-брада според проекцията на костите, на която добре се виждала фрактурата на дъгата на зигоматичната кост в ляво.

На 08.01.2013г. било проведено компютъртомографско /КТ/ изследване на св.К., във ВМА, вписано под амб.№163. Била направена една серия, без приложение на контраст и е запомнена в паренхимен /тъканен/ прозорец, на който костите не личат най-добре. На приложеното описание на същата не са отбелязани увреди на костите. Мозъчният паренхим и вентрикулната система били анализирани като нормални и  описан само десен екзофталм /изпъкване на очната ябълка/ и наличие на въздух ретробулбарно /зад очната ябълка/ в дясно.

На 08.01.2013г. в 16,50 св.К. бил прегледан от съдебен медик на ул.“*********** в гр.С., където му било издадено СМУ №9.01./13г., с вписването, че при  съдебно-медицинското му освидетелстване са констатирани следните травматични увреждания: Мораво синкаво кръвонасядане с оток на клепачите на дясното око с диаметър 5см., с притваряне на очната цепка; на клепачите на лявото око също мораво червеникаво кръвонасядане с размери 6/4 см.; в лявата ябълчна област петнисто червеникаво кръвонасядане с размери 3/2см.; охлузване в дясна слепоочна област, оток на носа.

На 10.01.2013г. в 16.30 часа св.Л. – съдебен лекар провел преглед на Г. К. в „Специализиран съдебномедицински кабинет д-р И.Л.“ ЕООД, в което въз основа  и на представени му от същия медицински  документи вписал, че при него е налице: Кръвонасядане в челната област. Кръвонасядане на клепачите на дясното око с притваряне н аочната цепка. Кръвонасядане  на клепачите на лявото око. Оток и кръвонасядане на лявата скула. Счупване на лявата ябълчна кост. Оток на носната пирамида. Наличие на кръв в левия максиларен синус. Сътресение на мозъка. Получените травматични увреждания се дължат на удари с или върху твръди тъпи предмети и не противоречат да са получени по начин и време, както съобщава К..

На 15.01.2013г. Г. постъпил на лечение в СБАЛ по Лицовочелюстна хирургия на 15.01.2013., където била направена хирургична интервенция и изписан на 18.01.2013г.

Вследствие на нанесения му побой от двамата подсъдими на св.К. били причинени: 1.СЧУПВАНЕ НА ЛЯВАТА СКУЛНА КОСТ, реализирало самостоятелния медико-биологичен квалифициращ
признак СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ, тъй като скулната кост е свързана анатомично и функционално с горната челюст; 2.ТРАВМАТИЧЕН ОТОК ДВУСТРАННО В ПОДОЧНАТА ОБЛАСТ вкл. и в областта на лявата скулна кост, където е установено и кръвонасядане; 3.СЛАБО ИЗРАЗЕНА ХИПЕСТЕЗИЯ /намаление на сетивността/ в дясната подочна област; 4.КРЪВОНАСЯДАНЕ в дясната челна област; 5.КРЪВОНАСЯДАНЕ /масивно/ на клепачите на дясното; 6.ПЪЛНО ЗАТВАРЯНЕ на ДЯСНАТА ОЧНА ЦЕПКА; 7. КРЪВОНАСЯДАНЕ на клепачите на лявото око; 8.КОНТУЗИЯ НА НОСА с изместване на носната пирамида надясно: 9.ОХЛУЗВАНЕ В ДЯСНАТА СЛЕПООЧНА ОБЛАСТ НА ГЛАВАТА - за мекотъканни травматични увреждания, в съвкупност реализирали медико-биологичния квалифициращ признак ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА /при ненастъпили усложнения от инфекциозно, съдово, неврологично, офталмологично или друго естество, в оздравителния период/; 10.ЕКЗОФТАЛМ /изпъкване на очната ябълка/ и наличие на въздушни колекции зад дясната очна ябълка; 11.МОЗЪЧНО СЪТРЕСЕНИЕ /СЪТРЕСЕНИЕ НА ГЛАВНИЯ МОЗЪК/ - при липса на клинични, неврологични и разпитни данни на свидетели - очевидци на инцидента, както и на самият пострадал, за изпадането му в пълно безсъзнателно състояние, следва еднозначният извод, че полученото мозъчно сътресение е било лекостепенно, било е придружено само от степенна промяна на съзнанието и на практика е реализирало медико-биологичния признак ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

Установените увреждания са с морфологичен характер на травматични и се дължат на удар /удари/ с или върху твърди тъпи предмети, каквито са и човешките юмруци, като по време и начин те съответстват да са получени при възникналия инцидент, на посочената дата, т.е. така, както е съобщил пострадалият.

В медицинското направление от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ не било отбелязано какви образни изследвания /рентгенографии/ са назначени и проведени, но е приложен носител /диск/ с една фасова рентгенография /рентгенова снимка/ вероятно с центраж нос-брада според проекцията на костите, проведена в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ в 23.14 часа на 07.01.2013г., на която добре се виждала фрактурата на дъгата на зигоматичната кост в ляво. И двата максиларни /на горната челюст/ синуса били  засенчени - възпаление? или с оглед травмата кръвоизливи?? /само от приложената рентгенография не можело да се даде сигурно заключение/. Липсвала профилна графия и евентуални прицелни графии на зигоматичната кост в ляво, каквито се правят по стандарта „Образна диагностика“, но каквито понякога неврохирурзите изрично не искали да се провеждат във връзка с клиничната находка. На приложената рентгенография не личали други травматалотгични или патологични промени, доловими с методиката.

 При проведеното на 08.01.2013 година компютъртомографско /КТ/ изследване на св.К., във ВМА, с амб. № 163, била направена само една серия без приложение на контраст и е запомнена в паренхимен /тъканен/ прозорец на който костите не личали най-добре. На приложеното описание на същата не са отбелязани увреди на костите. Мозъчният паренхим и вентрикулната система са анализирани като нормални и е описан само десен екзофталм /изпъкване на очната ябълка/ и наличие на въздух ретробулбарно /зад очната ябълка/ в дясно. На същата дата Г. К. се е подписал, че отказва хирургично лечение съобственоръчно и е дехоспитализиран.

При проведения последващ анализ на приложените образи от КТ във ВМА с амб.№163 се виждал добре полифрагментна /повече от един откършек/, но с малко разместване /само е хлътнала навътре костта/ фрактура /счупване/ на дъгата на зигоматичната кост /скулата/ в ляво. Виждал се и въздух под клепача и ретробулбарно в дясната орбита /очница/, като същият може да се свърже с дефекта в дъното на десния фронтален синус /синуса на челната кост/. И двата максиларни синуса са изпълнени с течност - кръв от травмата или синуит /възпаление не във връзка с травмата/, каквато диференциална диагноза само от приложените изследвания не може да се проведе.

С оглед клиниката същият е постъпил за хирургично лечение в СБАЛ по Лицовочелюстна хирургия на 15.01.2013., откъдето е изписан на 18.01.2013г.

На базата на горното може да се приеме, че получените травматични увреждания се дължат на удар с твърд предмет или върху твърда повърхност и не противоречат на механизма, съобщен от пострадалия. Също така като се вземе предвид последователността на датите на проведените изследвания трябва   да   се   приеме,   че   те   не   противоречат   на   горното   и   по време, като времевият период между получаването на травматичната увреда, диагностицирането и, и лечението напълно отговаря на приложените в делото данни и най-вероятно травматичните увреди са в следствие на описания на 07.01.2013 побой.

Относно проведеното на 08.01.2013 год. компютъртомографско  изследване на глава на Т.К., описаната находка правилно интерпретира нормалното състояние на ликворните пространство, на вентрикулната система и на мозъчния паренхим. Трябва да се има предвид, че поради големия срок между травмата и датата на проведеното КТ-изследване е възможно да не се изобрази находка в мозъчната тъкан,  която се вижда само в първите дни след травмата.

По отношение на скенираните кости на лицевия скелет били допуснати две неточности: Първата касае многофрагментна фрактура на дъгата на лявата зигоматична кост, с деформация в средата на дъгата поради различния ъгъл на фрагментите, но без дислокация на последните. Втората касае находката в дясната орбита, интерпретирана като екзофталм и наличие на въздух ретробулбарно. Поради нарушена цялост на пода на дясната половина на фронталния синус, в орбитата се виждала въздушна колекция под клепача и над латералния прав очен мускул. Частично изпълнени с течност максиларни синуси, относително по-изразено левия.

От съдебномедицинска гледна точка за давност на увреждания се съди предимно от уврежданията по кожата-промяната в цвета на кръвонасяданията, свързано с молекулата на хемоглобина /„червения пигмент на кръвта“/ и репаративните процеси в охлузванията.

В първите часове след травмата кръвонасядането е с червеникав цвят от излялата се предимно артериална кръв. В следващите часове то става мораво поради това, че кислорода е дифундирал извън кожата. Желязото се отделя от хемоглобина и впоследствие тетрапироловия пръстен на глобина се разделя, при което се отделя въглероден окис и се получава един линеен тетрапирол. Впоследствие от него при редукция на водородни атоми се получава първоначално зеленикаво оцветяване /от пигмента биливердин/ и жълтеникаво такова /от билирубин/. Кръвонасядането изчезва от периферията към центъра. Времето за което стават тези процеси зависи от много фактори - обширност на уврежданията, дълбочина, здравина на кръвоносните съдове и др.

В конкретния случай при прегледите на 08.01.2013г. и 10.01.2013г. е отразено, че кръвонасяданията са моравочервеникави.

Това мотивира, че същите могат да бъдат от 07.01.2013г., т.е. те могат да бъдат получени по време на инцидента.

По отношение охлузванията в СМУ е отразено само червеникаво охлузване в лява слепоочна област. Тези данни не позволяват датиране на увреждането, защото за определяне давността на едно охлузване са важни репаративните процеси-наличие на коричка, ниво на същата спрямо околната кожа и др.

На 24.01.2013г. били проведени разпознавания на лица, в присъствието на две поемни лица,  и упълномощен защитник на подс.В., като в изготвените протоколи за това, св.К.  и св.М. посочили подс.В., като едно от лицата, извършило посоченото по-горе деяние.  

На 04.02.2013г. било проведено разпознаване на лица, в присъствието на две поемни лица,  като в изготвения за това протокол св.М. посочила подс.С., като другото лице, осъществило побоя над св.К..  

На 07.01.2013г. св.М. изпозвала, регистрирания на нейно име мобилен номер в мрежата на Виваком - 0878 444 978 в 12,00 часа на територията на кв.*****; в 13,08 часа на територията на компрекс Слатина; в 16,00 и 19,00 часа на територията на ул.“Троянски проход“.

          На 10.01.2013г. подс.С. депозирал жалба в СРП, заведена под № 424/2013г., която с постановление на СРП от 05.02.2013г. била обединена към образувано досъдебно производство по пр.пр.№5340/2013г., по описа на СРП, срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата през м.ноември 2012г., в гр.С. е подбудил другиго да убие Р.Л.Р. – престъпление по чл.117, ал.2, вр.ал.1 от НК.

Т.К. е психично здрав. Към периода на инкриминираното деяние психичното състояние му е позволявало и позволява и към момента, правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях, посредством своите желания и  интереси. Отправените към него заплахи, са възбудили у него основателна уплаха и страх, като това състояние не е е предизвикало психични последици. Може да участва в наказателното производство като свидетел.

Подсъдимият В.С.С. е осъждан, както следва: Със споразумение по НОХД № 71/2012г., по описа на РС-гр.Тутракан, влязло в законна сила на  сила 28.06.2012г. му е наложено наказание „Пробация“ – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с явяване и подписване  пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице  два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и безвъзмезден труд  в полза на обществото 100 часа за срок от една година, за престъпление по чл.197, т.3, вр.чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. Не притежава не/движими имоти, с годишен доход от 15 хил.лева.

Подсъдимият П.П.В.  е осъждан, както следва: С присъда по НОХД № 11115/2003г., по описа на СРС, влязла в законна сила на 04.05.2004г. му е наложено накаазние лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение на основание чл.66 от НК е отложено за срок от три години, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК; Със споразумение по НОХД № 8344/2009г., по описа на СРС, влязло в законна сила на 19.11.2009г. му е наложено наказание пробация – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с явяване и подписване  пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице  два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и безвъзмезден труд  в полза на обществото 100 часа за срок от една година, за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като на основание чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца; Със споразумение по НОХД № 21250/2011г., по описа на СРС, влязло в законна сила на 09.11.2011г. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл.66 от НК е отложено за срок от три години, за престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 от НК. Не притежава не/движимо имущество и доходи.

          Горната фактическа обстановка съдът намери за установена по несъмнен начин от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказтелства и доказателствени средства: обясненията на подс.С. и В., дадени в открито съдебно заседание; показанията на свидетелите С.М., Т.К., И. Н., С. Т., В.С., Е.Е., И.Л., дадени пред съда; от заключенията на вещите лица по назначените и приложени по делото съдебно-медицински, рентенологични и съдебно-психиатрична и медицинска експертизи / л.32-35, л.137-141, л.194-202 от д., л.210-225 от съдебнат фаза/; от приложените по делото писмени доказателства,приети на основание чл.283 от НПК: медицинска документация / л.8-11, л.163-167 от ДП/; справки от 06 РУП-СДВР, относно подсъдимите, св.К. и Е. / л.13-14 от ДП, л.50-53 от съдебната фаза/; протоколи за разпознаване на лица, ведно с приложените фотоалбуми / л.44-46, л.48-50, л.65-66 от д./, протоколи от съдебни заседания по чл.64 от НПК / л.83-86, л.93-95 от д., л.48-55 том 2-ри от д./, постановление на СРП, ведно с жалба от подс.С. / л.58-61 от съдебната фаза/, писмо от УМБАЛСМ“Пирогов“, ведно с приложен към него оптичен носител и медицинска документация / л.79-83 от съдебната фаза/, писмо от ВМА, ведно с приложен към него оптичен носител / л.142 от съдебната фаза/, писмо от СБАЛЛЧХ, ведно с приложената медицинска документация / л.144-165 от съдебната фаза/, медицинска документация / л.36-39, л.163 от делото/, снимков материал / л.229-231 от съдебната фаза/, справка от Виваком / л.209-210 от д./, протокол за очна ставка / л.15-16, том 2-ри от делото/ свидетелство за съдимост на подсъдимите /л.24-31 от д. /, характеристични справки / л.133-135 от съдебната фаза на делото, ДСМПИС / л.217, 223 от д./.

Съдът не кредитира обясненията на подс.С., тъй като те противоречат на всяко едно от останалите събрани по делото доказателства: На първо място твърдението му, че св.К. продава наркотични вещества, се опровергава изцяло от показанията на последния, от тези на св.С.М.,  И. Н., В.С. и Е.Е., доколкото нито един от тях не посочва подобно обстоятелство. От друга страна макар и подс.С. да е сигнализирал СРП на 10.01.2013г., със същите твръдения, дали едно лице разпространява наркотични вещества се установява посредством влязла в сила присъда, която безусловно отговаря положително или отрицателно на този въпрос. Освен това въпросната жалба е била обединена с друго досъдебно производство, водещо се срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.117, ал.2, вр.ал.1 от НК, което деяние няма общи признаци с това по чл.354а от НК. От друга страна според настоящия съдебен състав мотивът на подс.С. да депозира тази жалба, доколкото тя е подадена три дни след датата на инкриминираното деяние, е била с цел да насочи вниманието на компетентните органи към личността на св.К., за да може самия С. да избегне наказателно проеследване или да смекчи процесуалното си поведение. Пред него е стояла възможността много преди 07.01.2013г. или в момента на твърдяното възприемане на продаване на НВ от страна на Г. К. покрай 132 училище, да сигнализира органите на полицията за това, а не да преминава към лична саморазправа със същия, ако се приеме хипотетично, че пострадалия има участие в твръдяното от подсъдимия противорправно деяние. Действително подс.С. не отрича, че е удрял св.К., но обясненото от него по този повод тотално противоречи на казаното от всеки един от свидетелите-очевидци на случилото или тези, които са възприели състоянието на Г., непосредствено след нанесения му побой и отнемане на инкриминираната парична сума. В тази насока изобилстват данни в показанията на св.К., М., И. Н., С. Т., косвено в тези на св.Е.Е. и В.С. и са в разрез със заявеното от подс.С.. Защо съдът дава вяра на тези свидетели ще посочи по-надолу в мотивите си към диспозитива на настоящата присъда. Доколкото обясненията на подс.С. не намират опора в нито едно от депозираните по делото доказателства, пред съда не стои друга възможност, освен да не ги кредитира и да счете, че те са опит за изграждане на повърхностна защитна версия. Действително обясненията на подсъдимото лице са важен доказателствен източник, но съгласно чл.107, ал.5 от НПК всички доказателства подлежат на внимателна проверка. В конкретния случай съдът е изпълнил задължението си, и е събрал доказателства, по искане на подсъдимите,  по искане на частното и държавно обвинение, и по силата на служебното начало – основен принцип в наказателния працес, визиран в разпоредбата на 107, ал.1 от НПК. След като нито едно от тях не кореспондира със заявеното от подс.С., то и пред съда не стои друга правнорегламентирана възможност, освен да не сформира вътрешното си убеждение въз основа на тях.

По същия начин стои въпроса и с депозираните от подс.В. обяснения. Прави впечатление, че последния излага почти идентични с тези на подс.С. обяснения. По делото липсват други данни извън обясненията на двамата подсъдими, че св.К. е „профучал“ покрай тях с кола и е отправил жестове за саморазправа с тях. Св.Т. и св.М. са категорични, че св.К. е бил заедно със св.Т. в гаража, като е бил извикан да излезе от подс.С., тоест същия е бил в процесния автосервиз много преди двмата подсъдими да отидат в него. Не почива върху доказателствената маса изявлението на подс.В., че не е участвал в побоя и отнемането на паричната сума от пострадалия. За  извършените от подс.В. действия по причиняване на инкриминираното телесно увреждане и отнемането на процесната сума, се намират диаметрално противоположни, единни и безпротиворечиви данни в показанията на св.К., М., Т. и И. Н..  По същия начин стои въпроса и с настойчивата позиция на подс.В.,  относно това, че св.М. не е имала видимост към случващото се пред гаража, доколкото това не кореспондира не само с нейните показния, а и с тези на св.К. и Т.,  и с представения от него снимков материал. На следващо място подс.В. посочва, че знае от подс.С., че св.К. и Стоев продавали НВ. В случая подсъдимите, с оглед позицията си в наказателния процес, не носят наказателна отговорност за заявеното от тях пред органите на досъдебното производство и съда, поради което и личното им отношение и субективна преценка на възприетото по слухове, освен, че не е и не може да бъде годно доказтелствено средства, изразява единствено защитната им позиция. По-горе съдът посочи защо приема за недостоверно изложеното в тази връзка от подс.С., което важи в пълна степен и за тази част от обясненията на подс.В.. По същия начин стои въпроса и с обяснението, че св.М. се „…забавлявала…“, след проведените ПСД  в 06 РУП-СДВР по разпознаване на подсъдимите. Неустановеното по делото лице „Цико“ както е възможно да е казало това на подс.В., така и не е изключена възможността такова лице да не съществува или най-малкото въобще да не е изричало подобни думи. Макар и същия да не е установен и разпитан, неговите показания, независимо в какъв смисъл биха били, след като не е свидетел-очевидец на инкриминираното деяние, не е и косвен свидетел, субективните му възприятия не подлежат на доказване в наказателния процес, и евентуалното възпиремане на неговите свидетелски показания по никакъв начин не биха спомогнали за разкриване на обективната истина. Единствено почиващо на данните по делото, от възприетите от съдебния състав обяснения на подс.В. е факта, че след побоя  и отнемането на процесната парична сума, двамата са провели разговор със св.К., което не влияе на вътрешното убеждение на съда, относно авторството и вината. Предвид тези обстоятелства и доколкото обясненията на подс.В. не кореспондират с нито едно от останалите, депозирани по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, съдът ги намира за единствено изразяващи защитна позиция, поради което и не ги кредитира.

Съдът кредитира изцяло показанията на Г. К., като логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви и от които може да се направи несъмнен извод относно изложената по-горе фактическа обстановка. Пред съда св.К. излага показанията си хронологично и последователно. Действително като страна в процеса неговите показания подлежат на внимателна проверка и въпреки това настоящия съдебен състав не открива в тях протеворечия или дисбаланс, липсва и опровергаването им от останалата, събрана по делото доказателствена маса. Видно от последната  Г. по един хронологичен ред, безпристрастно и обективно излага както своите, така и на двамата подсъдими действия, случили се на инкриминираната дата място и час. Съдът с оглед принципа за непосредственост, визиран в разпоредбата на чл.18 от НПК възприе неговите показания, като дадени по обективен, необременен и житейски правдив начин. Показанията на Г. К. не се опровергават  и от писмените доказателства по делото – протоколи за проведено разпознаване на лица от 24.01.2013г. и  такъв за очна ставка. Неговото съдебно минало не е компрометирано, видно от приложената по делото справка от 06 РУП-СДВР, независимо от твърденията на двамата подсъдими, че същия е известен  като разпространител на НВ и опитите им всячески да се представят да негови жертви.  Освен това изложеното от св.К. напълно кореспондира с показанията на св.М., независимо от това, че същата е приятелка на пострадалия. Дори и с тях  да се прави опит за преиначаване на фактите, по начин и с цел, за да подкрепят тези на св.К., съдът не възприе те да са дадени уклончиво, предварително стиковани с Г.. Именно, с цел проверка на субективното и отношение към деянието, пострадалия и подсъдимите, имайки предвид принципните положения за тактика на провеждане на ПСД, съдът я разпита преди да възприеме показанията на св.К., който с оглед позицията си на страна в процеса, се намираше в съдебната зала. По делото няма данни, от които да е видно, че св.М.  познава отпреди конкретния случай някои от двамата подсъдими, за да може да се счете, че тя е субективно обременена към тяхната личност. Също така досежно авторството на деянието, изложените от нея показания се подкрепят и от проведените с нейно участие ПСД – разпознаване на лица на  24.01 и 04.02.2013г. Дори и да се възприеме позицията, че св.М. е предубедена от изхода на делото, няма как да се опровергаят  показанията на случайно намиращите се на мястото свидетели - Т. и впоследствие дошлия И. Н.. Безспорно установено по делото е, че св.Т.  и св.К. са били в сервиза и са търсили в интернет сайтове, за поръчване на автомобилни части, както и ,че в един момент последния е бил извикан навън от подс.С.. Чувайки виковета за помощ на св.К., св.Т. излязъл отпред и видял, че от лицето на Г. тече кръв,  както и че св.М. е била в автомобил, качен на крик, от който не е имала обективна възможност да излезе, а над ламаринената стена на сервиза имало остъкление, през което могла да види случващото се пред гаража. За последното обстоятелство, което подкрепя изявлението на св.М., че е имала възможност да види случващото се, съдът черпи данни и от показанията на св.Стоев / собственик на сервиза/. Св.Н. свидетелства, че когато отишъл в сервиза, в който преди работел, лично видял побоя, нанесен от двамата подсъдими върху К., възприел отправяните към него реплики за изнудване, че ще му режат ушите, как подс.С. се разхождал с нож в ръка и искал К. да му даде пари. Св.Т., Н. и Стоев са предупредени за отговорността, която носят по чл.290 от НК. В техните показания, анализирани заедно и поотделно съдът не констатира диаметрално противоположни изявления, по делото няма данни, от които да се направи извод, че те са били на мястото предварително извикани от Г. К., очакващ идването на двамата подсъдими,  за да може да се счете, че и с техните показания се прави опит за изопачаване на фактите по делото. Съдът не намира основание да не им даде вяра, доколкото те са безпристрастни, хронологични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с показанията на св.К. и М. и на последно място са случайни свидетели на случилото се.

Съдът кредитира напълно показанията на св.Е., дадени пред съда, макар и  в тях да не се съдържат обстоятелства от значение за разкриване обективната истина по делото. Твърди, че познава подсъдимите и Г., като не е наясно относно случилото се на инкриминираната дата, а чул от св.Стоев, че имало сбиване между тях, без да сочи конкретиката и повода за това. Отрича подс.С. да го е молил да се свързва с Г. К.. Дали последното обстоятелство е било налице, в който смисъл са показанията на св.К., е ирелевантен за делото въпрос, доколкото този факт не е заложен в обстоятелствената част на обвинителния акт, тоест не подлежи на доказване и проверка, доколкото обвинението и предмета на делото са ясно очертани в рамките на прокурорския акт, послужил за образуване на настоящето съдебно производство.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.И.Л., като последователни и логични. Същия не е свидетел-очевидец на случилото се, нито пък косвен такъв, единствено застава зад вписаното от него в издаденото СМУ на св.К. и констатираните  травматични увреди. Доколкото за това обстоятелство по делото е приложено СМУ, което не опровергава свидетелските показания на св.Л. в тази насока, съдът не намира основание да не ги кредитира. 

Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица по назначените и приложени по делото съдебно-медицински, рентенологични и съдебно-психиатрична и медицинска експертизи, приети и неоспорени от страните. За прегледност на изложението съдът ще изложи съображенията си защо заема това становище по отоншение на СМЕ, при даване отговор на възраженията на защитата, изложени в рамките на съдебните прения, доколкото в техните пледоарии се акцентира в тази насока.

Съдът кредитира останалите, изброени по-горе писмени доказателства, като относими към предмета на доказване в настоящето производство.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото протоколи за разпознаване на лица, тъй като те съдържат всеки един от изискуемите се процесуални реквизити за формална валидност. Последните  носят в себе си всички елементи, посочени в чл.129 НПК, поради което не може да се отрече качеството им на доказателствено средство, съгласно чл.131 от НПК. Спазен е изцяло редът, изискуем  се при провеждане на разпознаване като способ са събиране на доказателства – чл.169 и сл. от НПК. От протоколите и приложените към тях фотоалбум е видно,  че на св.К. и М. са били представени за разпознаване четири лица със сходна външност, непосредствено преди разпознаването  е бил извършен разпит на разпознаващото лице. Разпознаването е извършено в присъствие на поемни лица, и в присъствие на упълномощен защитник на подс.В., които не са вписали възражения по процедурата от разпознаването. Липсват данни разпознаващия  да е влязъл в непосредствен визуален контакт с разпознавания преди това, което да е повлияло на неговото убеждение, относно избора на разпознавания субект. Според настоящия съдебен състав  проведеното по описания начин разпознаване на лице, е в съответствие с изискванията на процесуалния закон, поради което и кредитира напълно приложените по делото за това протоколи.   

При така установената фактическа обстановка съдът намира,че по делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимият В.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.3, пр.2, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. От обективна страна - на 07.01.2013г., около 14.30 часа, в гр.С., кв.”К.”, ул.“*******, в съучастие като извършител с П.П.В., отнел чужди движими вещи – сумата от 350 лева от владението на Т.П.К., като употребил за това сила – нанесъл удари с двете ръце в главата на Т.К.  и му причинил счупване на лява скулна кост, реализирало медико-биологичната характеристика на счупване на челюст, средна телесна повреда. От субективна страна престъплението  е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като е било налице специфичното намерение у подсъдимия за противозаконно присвояване на вещите, предмет на противозаконно посегателство.

Подс. П.П.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.3, пр.2, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. От обективна страна - на 07.01.2013г., около 14.30 часа, в гр.С., кв.”К.”, ул.“*******, в съучастие като извършител с В.С.С., отнел чужди движими вещи – сумата от 350 лева от владението на Т.П.К., като употребил за това сила – нанесъл удари с двете ръце в главата на Т.К.  и му причинил счупване на лява скулна кост, реализирало медико-биологичната характеристика на счупване на челюст, средна телесна повреда. От субективна страна престъплението  е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като е било налице специфичното намерение у подсъдимия за противозаконно присвояване на вещите, предмет на противозаконно посегателство.

Съдът намира за неоснователни доводите на адв.С., наведени в рамките на съдебните прения, поради следните съображения: На първо място в началото на пледоарията си по същество на обвинението, защитата не посочва ясни и конкретни  възражения, досежно кои гласни доказателствени средства следва да бъдат изключени от доказателствената маса, като си служи с общи понятия, неконкретизирайки съображенията си за това. Защитата се задоволява единствено с клиширани фрази, пресъздавайки диспозиитва на обвинителния акт. По нататък адв.С. релевира оплакване, че е налице противоречие в обстоятелствената част на обвинителния акт, относно това, че докато подс.В. нанасял удари  на пострадалия, подс.С. бръкнал в джоба му  и отнел оттам инкриминираната парична сума, като отново не посочва конкретни основания за тази си позиция. Действително в показанията на св.К., а и в тези на св.М. не се посочва точно и конкретно кой от двамата подсъдимит е отнел инкриминираните вещи, което не влече след себе си порок и недостатък, водещ до ограничаване правото на защита на двамата подсъдими, респективно до извода, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК / виж и определение на САС, по ННЧД № 1228/2013г./. Настоящия съдебен състав изхождайки от данните, намиращи се в показанията на св.К. и М., които по-нагоре посочи защо кредитира в цялост, намира за безспорно установен факта, че по време на побоя, подсъдимите са отнели инкриминираната парична сума. Ясно е, че субективния елемент от състава на престъпното деяние се дефинира от неговата обективна страна. В конкретната хипотеза, при условие, че не е бил налице умисъл у подсъдимите за присвояване вещта, предмет на противозаконно посегателство, а са провели явно наказателна акция по свое усмотрение, и не са имали намерение да отнемат парите, остава хипотетичен отговор на въпроса защо са го направили. В тази връзка  и с непосочване конкретно кое лице какво точно действие е осъществило при осъществяване на инкриминирания грабеж, наказателноправната теория е категорична, че:“… Субективната връзка  се изразява в наличността на умисъл за задружно осъществяване на конкретно определено престъпление. От това – няколко извода: Съучастието е възможно само при умишлените престъпления / чл.20, ал.2 от НК / и предполага съзнание  у участника за осъществяване на определено престъпление, заедно с други умишлено действащи в тази насока лица. Тази общност на умисъла /1411-59-3/ може да бъде резултат не само на предварително  и изрично уговаряне, но и за инцидентно мълчаливо координиране на проявите / 1409-58-3-то,761-52-1-во/, цит.И. Н., Наказателно право на РБ, Обща част. На следващо място липсват доказателства за наличието на внезапен умисъл, който както беше посочено по-горе се извлича от обективно предприетите от двамата подсъдими действия – „…Дали решението  за извършване на умишлено престъпление е взето по-рано или пък непосредствено преди неговото изпълнение, се говори за предварителен и внезапен умисъл. Като елемент от субективната страна на престъпното деяние умисълът никога не може да бъде последващ. Интелектуалният момент и волевата насоченост, представляващи неговото съдържание, могат да съществуват повече ли  по-малко продължително преди съответното деяние, но във всички случаи те трябва да бъдат дадени при неговото извършване…Наличността на умисъла не се засяга от това, че след извършване на умишленото деяние деецът се е разкаял или че се е отказал от това, което е искал или допускал, или даже че е взел мерки за предотвратяване на общественоопасните последици или за репариране на настъпилите вреди“ / цит.И.Н. / горепосочената правна литература/. В случая безспорно установено е, че инкриминираната сума е отнета от двамата подсъдими, посредством използването на сила, поради което и доводите на защитата за наличие на специфичен субективен елемент, който да ги оправдава не кореспондира с материалите по делото. Желанието на подс.В.   да респектира според защитата и да предотврати разпространението на наркотични вещества от страна на св.К., както беше вече посочено по-горе не съответства на депозираната по делото доказателствена маса. Освен това такава показна физическа репресия, осъществена от двамата подсъдими, имайки предвид, че св.К. е бил сам, употребените заплахи и вербална агресия не могат да се счетат като действия на загрижени граждани на обществото, целящи осъществяването на превенция върху останалите му членове. Предвид тези съображения настоящия съдебен състав намира така наведените доводи от страна на защитата на подс.В. за несъстоятелни и следва да бъдат отхвърлени като такива. По отношение на тези, наведени от страна на адв.С., относно неоснователността и недоказаността на предявената от Г. К. гражданска претенция, съдът ще вземе становище на систематичното за това място, в настоящите мотиви.

 

Настоящия съдебен състав намира за неоснователни доводите на служебно назначения на подс.С. защитник, поради следните съображения: По-нагоре съдът изложи съображенията си от кои доказателствени  източници приема, че авторството на деянието от страна на двамата подсъдими е безспорно установено, както и защо счита, че св.М. е имала възможност от мястото, на което се е намирала да възприеме непосредствено нанесения побой над св.К. от страна на подс.С. и В., както и останалите инкриминирани действия и реплики. По същия начин стои въпроса и с обсъдените по-горе обяснения на подс.С., поради което и  съдът не намира за нужно да се повтаря. По отношение на релевираните оплаквания относно това, че св.К. не е посетил болнично заведение на процесната дата, тъй като не бил вписан в дневниците на МБАЛСМП“Пирогов“, поради което не може да се направи извод относно наличието, характера и вида на инкриминираното телесно увреждане, и заключенията на вещите лица по назначените и приложени по делото съдебно-медицински експертизи били противоречиви, като единствено обективно се явявало това, депозирано от ВЛ Г., настоящия съдебен състав намира следното: 

На първо място видно от приложената  в съдебната фаза на делото  медицинска документация, събрана по официален за кореспонденция ред, е видно, че на 07.01.2013г. в 23,00 часа св.К. е бил прегледан в 111-ти  Неврохирургичен кабинет на УМБАЛСМП“Пирогов“, с направени рентгенови снимки / приложени на оптичен носител, като веществено доказателство по делото – л.79 от съдебната фаза/, и му е поставена диагноза „ фрактура на зигоматичната кост / скулата в ляво /. Периорбитални хематоми / кръвонасядания около очната ябълка в дясно и инфраорбитален хематом в ляво, както  и екскорияция / охлузване/ в областта на зигоматичната кост / скулата/ в ляво.

В СМУ №9.01./13г., изходящо от СМК на ул.“********** е вписано, че при  съдебно-медицинското освидетелстване на св.К. на 08.01.2013г. в 16,50 са констатирани следните тарвматични увреждания: Мораво синкаво кръвонасядане с оток на клепачите на дясното око с диаметър 5см., с притваряне на очната цепка; на клепачите на лявото око също мораво червеникаво кръвонасядане с размери 6/4 см.; в лявата ябълчна област петнисто червеникаво кръвонасядане с размери 3/2см.; охлузване в дясна слепоочна област, оток на носа.

На 10.01.2013г. в 16.30 часа св.Л. – съдебен лекар провел преглед на Г. К. в „Специализиран съдебномедицински кабинет д-р И.Л.“ ЕООД,  и констатирал: Кръвонасядане в челната област. Кръвонасядане на клепачите на дясното око с притваряне н аочната цепка. Кръвонасядане  на клепачите на лявото око. Оток и кръвонасядане на лявата скула. Счупване на лявата ябълчна кост. Оток на носната пирамида. Наличие на кръв в левия максиларен синус. Сътресение на мозъка.

Предвид възраженията на защитата, настоящия съдебен състав следва да отбележи, че кредитира всяка една от приложените по делото съдебно-медицински и рентгенологични експертизи, назначени както в хода на досъдебното производстно, така и в съдебната фазана процеса. В тази връзка съдът намира за нужно да подчертае, че в тях не се намира противоречие относно вида, характера и механизма на причиненото на Г.  и инкриминирано телесно увреждане. Съдът кредитира изцяло СМЕ, изготвена от ВЛ Г., доколкото същия я е изготвил въз основа на представените му медицински документи, чийто констатации е пренесъл в заключението си. По своята същност, както и самия той посочи при защита на експертизата, в открито съдебно заседание, с участието на страните, за изготвяне на заключението си, се е базирал на ренгенографията, направена на св.К. в „УМБАСМП“Пирогов“, но не я е разчитал, като се е позовал на КТ от 08.01.2013г., което също не е разчел, доколкото не притежава нужната професионална квалификация за това.  В цитираното заключение ВЛ е посочило,  че се позовава на КТ изследване, проведено във ВМА, при което разчитане не са установени травматични промени в скенираните кости, тоест се е  позовал  на изследване, което в последствие се оказа неправилно разчетено от съответния рентгенолог.

Съдът кредитира изцяло заключението на тройната СМЕ, назначена в хода на досъдебното производство, доколкото същото е компетентно и обосновано. Вещите лица, участвали в комисията по изготвянето му са специалисти в областта освен на съдебната медицина, но и на денталната медицина, денталната хирургия и лицево-челюстна хирургия, както и нервни болести. Освен това техните изводи не противоречят на заключенията на рентегонологичните и допълнителната тройна СМЕ, доколкото в техния състав са участвали медици, специалсти в тесните области на медицината – Началник катедра „Образна диагностика“ при ВМА, началник на стационарно  рентгеново отделение при УБАЛСМП“Пирогов“. Последните две вещи лица подробно, обосновано и компетентно, имайки предвид професионалните позиции, които заемат по категоричен начин са установили, че при св.К. е налице инкриминираната телесна повреда, което не противоречи и на първата тройна СМЕ, с идентично заключение. В обстоятелствената част на експертизите, като и от разясненията на вещите лица, дадени  в открито съдебно заседание може да се направи категоричен извод, че на инкриминираната дата и по посочения в обвинителния акт начин ,на пострадалия са нанесени инкриминираните телесни увреди. За съда няма съмение в обективността и безпристрастността на вещите лица, участвали при изготвянето на назначените и приложени по делото експертизи. Всяко едно от тях е предупредено за отговорността, която носи по смисъла на чл.291 от НК, като по делото липсват данни, от които да се направи извод, че заедно или поотделно са заинтересовани от изхода на делото. Предвид тези съображения съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица. Настоящия съдебен състав на следващо място намира за нужно да отбележи, че по делото няма данни органите по разследването да са скалъпили, както настоява адв.К. обвинението срещу подс.С., посредством вменяване отнемането  на инкриминраната парична сума. Съдът по-нагоре взе становище защо счита, че и тази част от повдигнатите и предявени обвинение са доказани по безспорен и категоричен начин от събраната доказателствена маса. Поради тези съображения съдът намира за неоснователни доводите на защитниците на подсъдимите, наведени в рамките на съдебните прения, поради което следва да бъдат отхвърлени като такива.

Съдът при реализацията на наказателната отговорност на подс.В.С.С., намира деянието за извършено при превес  на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива прецени: признаване факта на нанесените удари на пострадалия, недоброто битово-социално състояние, семейното положение - баща на две малолетни деца, добрите характеристични данни по местоживеене. Като отегчаващи прецени: предходното му осъждане за тежко умишлено престъпление от общ характер, както и нанесените на пострадалия множество телесни увреждания, попадащи извън правната квалификация на деянието, предприемането на репресивни мерки срещу пострадалия, чрез осъществяването на т.нар.наказателна акция, с изключителна бруталност и явно незачитане телесната нерикосновеност на личността.Поради тези съображения, предвид целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и най – вече  за да се поправи дееца и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, с оглед постигане ефекта на специалната и генералната превенция съдът определи на подс.В.С.С. наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ  ГОДИНИ, при първоначален строг режим в затвор, като на основание чл.59 от НК приспадна при изпълнението му времето, през което е бил с мярка за неотклонение задържане под стража по настоящето дело.

Съдът при реализацията на наказателната отговорност на подс. П.П.В., намира деянието за извършено при превес  на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива прецени: недоброто битово-социално състояние, добрите характеристични данни по местоживеене. Като отегчаващи прецени: предходните му осъждания, с които му е налагано наказание лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление от общ характер, малък период от време преди извършване на настоящето, нанесените на пострадалия негативни емоционални стресови преживявания, множество телесни увреждания, попадащи извън правната квалификация на деянието, както и действията, предприети от него за причиняването им, доколкото данните по делото са, че именно той е нанесъл по-голямата част от ударите. Поради тези съображения, предвид целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и най – вече  за да се поправи дееца и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, с оглед постигане ефекта на специалната и генералната превенция съдът определи на подс. П.П.В. наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, при  първоначален строг режим в затвор.

Съдът не намери основание за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подс.С. и В. обстоятелства, нито най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко с оглед на извършеното от дейците.

Съдът намира,че в случая са налице предпоставките за ангажиране на гражданска отговорност на подс. В.С.С. и П.П.В.. Налице е противоправно деяние,извършено от тях виновно, настъпили са вредоносни последици, като последните се намират в пряка причинна връзка с деянието.Съдът,след като разгледа предявените от гражданския ищец и частен обвинител Т.К. претенции за претърпени неимуществени вреди в размер на  19 650в.  за двамата подсъдими, като съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД намира, че с гласните доказателствени средства, установяващи причинените на К. старадания, продължили около месец след оперативното лечение, причинените множество други телесни увреждания, изброени по-горе и попадащи извън правната  квалификация на настоящето деяние и причинения емоционален стрес и уплах, тя следва да се уважи в размер на по 2000 лева за всеки от подсъдимите, ведно със законната лихва, считано от 07.01.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли иска  до пълния му предявен размер от  19 650 лева, като неоснователен. Противно на становището на защитата настоящия съдебен състав е на мнение, че по делото са събрани множество гласни доказателствени средства, които да го мотивират да уважи пертенцията за неимуществени вреди именно в този размер. Освен това не е нужно да се разпитват и други свидетели, извън депозиралите показания, доколкото в последните са налице достатъчно данни, от които да се направи извода за състоянието на пострадалия непосредствено след нанесения му от подсъдимите побой, периода на възстановяването му се извлича от разясненията на вещите лица по назначената допълнителна СМЕ, за причинените му негативни емоции е налие СППЕ, относно оперативното му и стационарно  лечението във ВМА е депозирана медицинска документация.  Тази  доказателствена съвкупност според настоящия съдебен състав е достатъчна по обем, за да може съда да  прецени основателността и доказаността на гражданската претенция за неимуществени вреди, произхождаща от пострадалия.

 

Съдът намира, че в случая са налице основанията за ангажиране на гражданската отговорност на подс.В.С.С. и П.П.В. на основание  чл.45 от ЗЗД, доколкото  всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В случая е налице противоправно деяние,извършено от тях виновно, настъпили са вредоносни последици, като последните се намират в пряка причинна връзка с деянието, извършено от двамата подсъдими, поради които съображения съдът осъди С.  и В. да заплатят на Т.П.К. сумата от по 175 лева,  представляващи обезщетение за причинени му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.01.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът на на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК)  и Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието осъди В.С.С. и П.П.В.  да заплатят държавна такса от 4% върху уважената  част от гражданските искове в размер на по 87 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъди В.С.С. и П.П.В.,  да заплатят направените по делото разноски в размер на по 1180 лева за всеки един от тях лева по сметка на Софийски градски съд; по 5000 лева на Т.П.К., представляващи направени от последния разноски за процесуално представителство / доколкото повереника е напарвил изрично искане в тази насока по реда на чл.189, ал.3 от НПК/, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК и  10,00 лева за служебно издаване на 2 бр.изпълнителни листове.

Водим от горното,съдът постанови присъдата си.

                                             

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА :