№ 76
гр. Момчилград, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100029 по описа за 2022 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред.
В своята искова молба ищеца Н. Б. С. твърди, че с ответницата М. М.
С. са сключили граждански брак през 1987г. От брака са имали родени две
деца, които били пълнолетни. Твърди, че първоначално брака им протичал
добре, като той живял в различни периоди в Швеция, а ответницата- в
Р.България. След 1996г. отношенията между тях се променили, и появили
имали неразбирателства по различни въпроси. Отчуждили се един от друг и
все по рядко са споделяли проблемите от ежедневието. Заявява и че оттогава-
1996г. били разделени, не живеели заедно и не поддържали контакти с цел
запазване на брака. Понастоящем той е пребивавал в Швеция, а ответницата е
била в България. Това е продължило повече от 25 години, през което време са
били разделени и не поддържали контакти.
С времето установил и достигнал до извода, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен и е било безсмислено неговото по нататъшно
формално съществуване. Ето защо иска прекратяването на брака, без съдът да
се произнася по въпроса за вината за това. Децата им били пълнолетни. Иска
след прекратяване на брака им, чрез развод ответницата да носи
предбрачното си фамилно име. Не претендира сторени по делото разноски.
1
Ответницата, уведомена чрез друго лице /братовчед на име С.Х.Х./ в
законоустановеният едномесечен срок по смисъла на чл.131 от ГПК, не е
депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание ищеца не се явява лично- т.к. живеел и работел
постоянно в Швеция, и се представлява от адв.М.Ч. /с изрично и нотариално
заверено пълномощно/, която поддържа исковата молба, по посочените в нея
и в заседанието подробни съображения. Не иска произнасяне по вината за
разстройството на брака, и не претендира разноски по делото.
Ответницата в съдебно заседание, призована чрез друго лице /братовчед
на име С.Х.Х./, не се явява лично и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото като доказателство, удостоверение за
сключен граждански брак, издаден въз основа на акт № ****/ 08.02.1987г. на
Община Момчилград, се установява, че страните по стоящото производство
са сключили граждански брак на 08.02.1987г. в гр.Момчилград, като ищцата е
приела да носи фамилното име на своя съпруг– С.. В акта е посочено, че
предбрачното фамилно име на съпругата е С.. От 2БР. актове за
раждане е видно, че страните в настоящото производство са родители на
В.А.С. /В. Н.С./, родена на 26.11.1986г. и В.А.С. /Е. Н.С./, роден на
08.11.1988г., които са пълнолетни. В актовете за раждане страните са
записани с имената А.А.С. с ЕГН- ********** и М.М.С. с ЕГН- **********,
като ЕГН на тези лица са идентични с тези, посочени в удостоверението за
сключен гр.брак и с тези по искова молба, и същите са на съпрузите.
В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитано едно лице-
Бекир Керим С., баща на ищеца, който посочва, че страните са разделени от
много години, като от 1990г- не са били заедно- синът му е бил в Швеция, а
снаха му- в България. Свидетелят заявява, че е разбрал те да поддържат
връзка по-между си. Имали две деца, родени през 1986г., и през 1988г.
Снахата не е живеела при тях, и с нея се виждали много рядко. Според него
те не можели да бъдат семейство.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, и предвид
изразеното от ищеца становище за прекратяване на брака им поради
настъпило дълбоко и непроправимо разстройство, намира, че следва да бъде
2
прекратен процесният брак, без да се издирва кой от двамата съпрузи има
вина за настъпилото разстройство на брака.
Установено е, че ищеца твърдо и непоколебимо желае развод, който е
деклариран и в съдебно заседание, чрез процесуален представител. В същото
време ответницата има пасивно процесулано поведение по отношение на
исканият развод, т.к. не е представила писмен отговор, не се явява в съдебно
заседание и няма процесуален представител /въпреки, че е уведомена чрез
друго лице- братовчед с посочените по-горе имена. Съдът приема, с оглед и
на събраните писмени и гласни доказателства, че е налице пълно разпадане на
брачната връзка, която следва да бъде прекратена със развод, без съдът да се
произнася по вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака- т.к. страните са били разделени от над 25 години, живеят в различни
държави и е налице пълна незаинтересованост от двете страни за запазване на
брака. По делото с една категоричност се установи, че се касае за брачна
връзка, която е изпразнена от смисъл и съдържание от над 25 години, в които
съпрузите живеят разделени, и нямат контакти по-между си ,т.е. от много
години нямат съвместен живот, като в този период според показанията на
свидетеля не са имали и никакви контакти. Наличните доказателства, а и
твърденията на ищеца /в съдебно заседание, чрез процес.представител и в
исковата молба/ и пасивното поведение на ответника в тази насока,
показващо незаинтересованост от искането за развод, водят до извода, че
възникналата на през 1987г. брачна връзка между тях се е разпаднала
фактически преди повече от 25 години, без страните да са направили
съответното за заздравяването й- сиреч, страните са игнорирали същността на
брака и задълженията и отговорностите, които той носи със себе си.
Не се установи със една категоричност, че ответницата има брачно
провинение, като такова не се установи и за ищеца, т.к., показанията на
свидетеля са в тази посока- че съпрузите са разделени от 1990 години, живеят
в различни държави не поддържат връзка. Съдът счита, че двете страни със
своето поведение, са допринесли за разпада на тази брачна връзка. Т.е., по-
скоро обективни са причините за разпадането на тази семейно-брачна връзка,
и затова виновно поведение не може и не следва да се търси- а и не се правят
подобни твърдения от ищеца в съдебното производство /а и в исковата
молба/. В същото време и в горният смисъл разпадането на брачната връзка в
пълна степен е налице, като оставането й да съществува, означава да се запази
3
една лишена от смисъл и съдържание една формалност, от която няма нужда
обществото или страните по делото.
Предвид на това положение съдът намира, че трябва да бъде прекратен
бракът между страните, като не следва да има произнасяне относно вината за
разстройството на брака, т.к., страните са разделени от доста години, не
поддържат отношения оттогава, и живеят разделени, в различни жилища и
държави. Тези факти са безспорно доказани със събраните по делото гласни
доказателства, като в тази насока са и твърденията в исковата молба и
изявленията на страните /ищеца само/ и респ. процесуален представител в с.з.
Съобразно това съдът счита, че следва да бъде прекратен сключеният на
посочената по-горе дата и място граждански брак, за който е бил съставен
съответният акт, без съдът издирва вината за разстройството на брака. Следва
да се постанови, че ищцата, след прекратяване на брака ще носи своето
предбрачно фамилно име- описано по-горе /което съвпада с предбрачното й
име- съгласно удостоверението за граждански брак/.
Съдът не следва да се произнася по въпросите, касаещи родителските
права и семейно жилище, поради липса на предмет- страните нямат родени от
брака деца, които да са непълнолетни, както и не са придобили семейно
жилище. Съдът не се произнася и по въпроса за издръжката между съпрузите
поради липса на искане в тази насока.
Липсва искане за заплащане на направени разноски, поради и което
съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключеният между Н. Б. С. с ЕГН- **********, и М. М. С. с
ЕГН- **********, граждански брак на 08.02.1987г. в гр.Момчилград, за
който е съставен акт № ****/ 08.02.1987г. на Общ.Момчилград , без съдът
да се произнася по ВИНАТА за разстройството на брака.
СЪДЪТ не се произнася по въпроса със родителските права, издръжка
на деца и семейно жилище, както и издръжка между съпрузите- съпрузите
нямат родени от брака непълнолетни деца, придобито семейно жилище, както
и липсва искане за издръжка между съпрузите.
4
След прекратяването на брака бившата съпруга М. М. С. с ЕГН-
**********, ще носи своето предбрачно фамилно име- С..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
съобщението пред Кърджалийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5