РЕШЕНИЕ
гр.София, 16.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
16383 по описа за 2016 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищците Я.С.Х. и А.П.Г.,
представлявана от своята майка и законен представител Б.С. М. твърдят, че в
резултат на ПТП, настъпило на 15.08.2016г. са им причинени телесни увреждания.
Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на л.а. Ауди Кю7, Д.Н.която
е установена с влязла в сила присъда. Ищците сочат, че всяка от тях е търпяла и
търпи болки и страдания от телесните увреждания, като не са се възстановили
напълно, преживели са душевни страдания. Посочват, че увреждащият автомобил
имал сключена застраховка ГО при ответника с период на покритие вкл. и датата
на ПТП, което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на
причинени вследствие на ПТП имуществени
и неимуществени вреди. Ищците са предявили извънсъдебна претенция към
застрахователя, но до завеждане на исковата молба в съда ответникът не е превел
каквато и да е сума по претенцията. Молят съда да осъди ответника да им заплати
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, в
размер на 80 000 лв. за ищцата Я.Х. и 30 000лв. за ищцата А.Г. ,
имуществени вреди в размер на 292,36лв. за ищцата Я.Х. и 80лв. за ищцата А.Г., ведно
с лихва за забава върху всички суми от 23.11.2016г. до окончателното им
изплащане. Претендират разноски.
Ответникът З.А.Д.„А.” АД оспорва
исковете по основание и размер. Намира размера на иска за прекомерно завишен и
несъобразен с конюнктурата в страната. Счита, че се касае за случайно деяние от
страна на водача на автомобила, който не е възприел двете ищци, поради намалена
видимост. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищците, като твърди,
че те са допринесли за настъпване на вредоносния резултат като са нарушили
разпоредите на чл.113 и чл.114 от ЗДвП – намирали са се неправомерно на пътя и
са предприели внезапно пресичане на пътното платно при условията на намалена
видимост. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С влязло в сила на 29.06.2017г. определение
по НОХД № 588/2017г. на РС Казанлък Д.Н.австрийски гражданин с ЛНЧ ********** е признат за виновен в това, че на 15.08.2016г.
в гр.Казанлък, на пешеходна пътека на бул.“Ал.Батенберг“ срещу кафене „Фемили“, при управление на МПС
– л.а.Ауди Q7, с рег.№ *******,
е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5 ал. 1 т.1 от ЗДвП, чл.5
ал.2 т.1 от ЗДвП, чл.6 ал.1 от ЗДвП, чл.20 ал.2 от ЗДвП , чл.21 ал.1 от ЗДвП и
чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пострадалата
Я.С.Х., ЕГН ********** , изразяваща се в счупване на телата на дванадесети гръден
и първи поясен прешлени със счупване на напречните израстъци трети, четвърти и
пети поясни прешлени, което е причинило трайно затруднение в движението на
снагата и счупване на дясната срамна кост , което е причинило трайно затруднение
в движението на долните крайници, като деянието е извършено на пешеходна
пътека.
Видно от материалите по наказателното производство, пострадала от ПТП е и
ищцата А.Г.. Тъй за нея е установено, че е претърпяла от ПТП телесни увреждания
които са й причинили лека телесна повреда, по отношение на нея не е било
съставомерно извършеното от водача противоправно и виновно деяние по чл.343
ал.3 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК.
Назначената и изслушана съдебна автотехническа експертиза установява следния
механизъм на ПТП: Процесното ПТП е настъпило в гр. Казанлък на бул. „Княз Ал.
Батенберг” в кръстовището с ул. „Й.Статалов”. Бул. „Княз Ал. Батенберг” се
състои от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия и е предназначен за
двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по две пътни
ленти. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична
видимост. В района на кръстовището няма монтирана светофарна уредба. От двете
страни на кръстовището, върху платното за движение на бул. „Княз Ал. Батенберг”
има обозначени пешеходни пътеки с хоризонтална маркировка.
Процесният лек автомобил „Ауди” се е движил по бул. „Княз Ал. Батенберг” в
дясната пътна лента. Приближавайки към кръстовището с ул. „Й.Статалов”, в
лявата пътна лента е спрял попътно движещ се автомобил. В същото време,
пострадалите пешеходки са предприели пресичане на платното за движение на бул.
„Княз Ал. Батенберг”, от ляво на дясно за посоката на процесния автомобил. Те
са преминали през двете пътни ленти за насрещно движение на процесния
автомобил, след което са преминали през лявата пътна лента за посоката на същия
автомобил и са навлезли в дясната пътна лента, по която се е движил процесния
автомобил. Водачът на автомобил „Ауди“ не
е реагирал с аварийно спиране, като е продължил движението си в пътната лента,
по която се е движил. Реализирало се е ПТП. Автомобилът с предната си дясна
част челно в зоната на десен фар на автомобила, е ударил пешеходките от десните
им страни. В следствие на удара, който е бил над масовият център на телата на
пешеходките, те са били отхвърлени напред и под малък ъгъл надясно от
автомобила, като са се установили на мястото, където е намерено и отразено
петното от кръв. Мястото на удара между л.а. Ауди и пострадалите
пешеходки по широчина на платното за движение на булеварда е на около 13,1 м.
вдясно от левия бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина на
платното за движение, е в зоната на пешеходната пътека. Ударът е настъпил върху
дясната пътна лента, по която се е движил автомобила и върху пешеходната
пътека. Преди
настъпването на ПТП, водачът на автомобила е имал възможност да забележи
наличието на пешеходната пътека, виждайки хоризонталната и вертикалната
маркировка, също така е имал възможност да забележи спрелия автомобил пред
пешеходната пътека.
Назначената и изслушана съдебна медицинска експертиза установява, че вследствие
на претърпяната пътно-транспортна злополука на 15.08.2016г. ищцата Я.С.Х., на
48г., е получила следните телесни увреждания: „ Контузия на главата. Мозъчно
сътресение. Фрактура на дясната срамна кост. Леки компресивни фрактури на
телата на 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлени. Фрактури на страничните
израстъци на 3-ти, 4-ти и 5-ти поясни прешлени. Кръвонасядане на дясното бедро.“
Според вещото лице описаните по-горе травматични увреждания често се срещат при
пешеходци претърпели ПТП. Травматичните увреждания се дължат на внезапно
нанесен директен удар в областта на тялото (таза) и крайниците, а след загуба
на равновесието пешеходците падат върху твърдата пътна настилка и получават
мекотъканни увреждания - контузии, кръвонасядания и охлузвания на тялото и
крайниците. Уврежданията на ищцата Я.Х. са получени по същия механизъм и са с
доказан произход. Получени са от претърпяното от ищцата ПТП на 15.08.2016г.
По своят вид и тежест, уврежданията на Я.Х. имат следната медико-
биологична характеристика:
Полученото мозъчно сътресение е било от лека степен, без неврологични
усложнения и то е довело на пострадалата
„ разстройство на здравето неопасно за живота“.
Получените фрактури на телата на 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлени и
фрактурите на страничните израстъци на 3-ти, 4-ти и 5-ти поясни прешлени са
причинили на пострадалата „ трайно
затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни (в случая до 6
месеца).
Полученото счупване на дясната срамна кост на таза е причинило на
пострадалата „ трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая до 2-3
месеца).
Спешна медицинска помощ и първоначално лечение пострадалата е получила в
Хирургичното отделение на МБАЛ *******“ гр.Казанлък. Постъпила в увредено общо
състояние, с временна загуба на съзнание за кратко време, без спомен за
случилото се, с главоболие , световъртеж- без гадене и повръщане. Извършени са
били пълни хематологични, рентгенови , ехографски и КТ-ски изследвания и
консултации със специалисти: хирург, ортопед, невролог и интернист. При
извършените образни изследвания на гръбнака са бил установени „микрофрактури“
(т.е. леки компресивни фрактури) на 12-ти гръдни и 1-ви поясен прешлен и
фрактури на страничните израстъци на останалите поясни прешлени. При
извършените изследвания и консултативни прегледи освен описаните по- горе
увреждания, други не са били констатирани. Не са били установени и предходни
или придружаващи заболявания на ищцата.
Пострадалата е била поставена на строг постелен режим с включено
медикаментозно лечение След гладко протекъл болничен период, на 19.08.2016г.
пострадалата е била изписана от болницата и лечението е продължило амбулаторно
с назначени контролни прегледи и обезболяващи лекарства.
По време на амбулаторното лечение ищцата няколкократно е провеждала контролни
прегледи при ортопед. Имала е продължителни оплаквания от болки в поясната
област на гръбнака и дясната слабинна област на таза. Назначена е медикаментозна терапия и в началото на 3-тия
месец е започнало физиолечение и рехабилитация. По време на амбулаторното
лечение пострадалата е била в болничен отпуск за срок от 180 дни.
Оплакванията от мозъчното сътресение са отзвучали окончателно за срок до 30
дни. Счупената дясна срамна кост на таза е зараснала за срок от 30 дни , след
което пострадалата е започнала рехабилитация на десния долен крайник.
Клиничните прояви от претърпените фрактури в поясния отдел на гръбначния стълб
са преминали за срок до 6 месеца. Общо оздравителният период при Я.Х. е
продължил 6 месеца .
През посоченият 6-месечен период ищцата Х. е търпяла болки и страдания,
като най-интензивни те са били през първите 2-3 месеца непосредствено след
злополуката и около 1 месец - в началото на проведена рехабилитация. Извън
посочените периоди пострадалата Х. е търпяла само периодично явяващи се болки
при обща преумора, както и при рязка промяна на времето- при студено и влажно
време, което е налагало тя често да ползва седативни и обезболяващи средства.
Наред с претърпените болки и страдания, по време на лечението си, през
първите 3 месеца ищцата не е можела да се движи и е провела лечението си повече
при условията на постелен режим , като през посочения период тя най вероятно е ползвала
чужда помощ при обслужването си в ежедневието.
Вещото лице е извършил личен преглед на ищцата Х. на 21.04.2018г., на който
тя е дала оплаквания от периодични болки в поясната област на гръбнака,
затруднения при движения в тази област, особено при навеждане напред и при
клякане.
Вещото лице е констатирало, че от претърпяното мозъчно сътресение не са
останали някакви негативни последици или усложнения. Ищцата е контактна,
адекватна , но не помни случилото се . Фрактурата на дясната срамна кост на
таза е зараснала окончателно. Движенията на дясната тазобедрена става са в
норма. Телата на 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлени са останали леко снишени в
предна посока, без неврологична симптоматия, без паретични оплаквания за
долните крайници. Страничните израстъци на 3-ти , 4-ти и 5-ти поясни прешлени
са също зараснали, но тези увреждания стоят в основата на оплакванията от
изтръпване и затруднения на движенията в поясната област на гръбначния стълб . За
бъдеще при ищцата не би трябвало да се очакват неврологични усложнения, но по
ръба на 12-ти гръден и 1-ви поясни прешлени постепенно ще се образуват
дегенеративни (спондилартрозни) промени.
Вещото лице е установило, че извършените
разходи от ищцата Х. съвпадат с лечението на процесиите увреждания. Ищцата е
извършила разходи за: санитарни материали , медицински ръкавици, памперси,
превързочни материали , лекарства гелове за мазане, санитарни чаршафи, кремове
, памук, аналгетици, костно стимулиращи лекарства, транспорт. Описаните разходи
са били необходими за правилното провеждане на лечението на уврежданията ,
получени от процесното ПТП. Разходите на ищцата са правомерно извършени, тъй
като от една страна те са били наложителни за лечението и, а от друга страна
НЗОК не заплаща тези разходи, когато те се използват по време на амбулаторното
лечение. НЗОК заплаща на лечебните заведения само разходите за стационарно
лечение: за лекарства, храна, обслужване и операции ( ако има извършени такива)
по съответна клинична пътека.
По отношение на втората малолетна ищца А.Г. вещото лице установява, че в
следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 15.08.2016г. ищцата ,
на 11г., е получила следните телесни
увреждания: „ Контузия на главата. Оток и охлузвания на челната и лявата
слепоочна област на главата. Мозъчно сътресение. Охлузвания на двете ходила.
Постравматично стресово разстройство.“
Както по отношение на първата ищца и при втората ищцата вещото лице пояснява,
че тези травматични увреждания често се срещат при пешеходци, претърпели ПТП.
Травматичните увреждания се дължат на внезапно нанесен удар от МПС, като след
загуба на равновесието пешеходците падат върху твърдата пътна настилка и получават
травми, кръвонасядания и охлузвания на тялото и крайниците. Уврежданията на
ищцата А.Г. са получени по същия механизъм и са с доказан произход. Получени са
от претърпяното от ищцата ПТП на 15.08.2016г. По своят вид и тежест, уврежданията
на А.Г. имат следната медико- биологична характеристика:
Полученото мозъчно сътресение е било от лека степен, без неврологични
усложнения и то е довело на пострадалата „разстройство на здравето неопасно за
живота “.
Получените открити мекотъканни увреждания са причинили на детето „временно
разстройство на здравето неопасно за живота “.
Спешна медицинска помощ и първоначално лечение пострадалата е получила в
Хирургичното отделение на МБАЛ *******“ гр.Казанлък. Постъпила след претърпяното
ПТП със временна загуба на съзнание за кратко време, без спомен за случилото
се, с главоболие и световъртеж. Извършени са били пълни хематологични,
рентгенови , ехографски и КТ-ски изследвания и консултации със специалисти:
хирург, ортопед, невролог и интернист. При извършените изследвания и
консултативни прегледи освен описаните по-горе увреждания, други не са били
констатирани. Не са били установени и предходни или придружаващи заболявания на
ищцата. Пострадалото дете е било поставено на строг постелен режим с включено
медикаментозно лечение: инфузионна, дехидратираща, невротропна и обезболяваща
терапия. След гладко протекъл болничен период, на 19.08.2016г. детето е било
изписано от болницата и лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни
прегледи и обезболяващи лекарства.
Оплакванията от проявите на мозъчното сътресение при детето са отзвучали
окончателно за срок до 2 месеца, а посттравматичното стресово разстройство за
срок до 3 месеца. Мекотъканните увреждания са се заличили окончателно след 2
седмици. Общо оздравителният период при А.Г. е продължил около 3 месеца.
През посоченият 3-месечен период детето е търпяло главоболие , световъртеж
, несигурност, страх и по данни на майката - страх от движение по улицата. Извън
посочените периоди пострадалото дете е имало само спорадично главоболие , което
е преминавало при прием на обезболяващи лекарства.
При прегледа на ищцата Г. е установено, че общото здравословно състояние на
пострадалата е стабилизирано. От претърпяното мозъчно сътресение при ищцата не
са останали трайни негативни последици или усложнения. От претърпените
повърхностните мекотъканни увреждания не са останали трайни белези. Здравословното
състояние на пострадалата вече е възстановено. За бъдеще не се очакват някакви
постравматични последици.
Вещото лице посочва, че извършения
от майката на ищцата Г. разход за психологичен преглед на детето в размер на
80лв. е правомерно извършен, тъй като лечението на психичните негативни
последици при травма влизат в общите разходи за проведено лечение. Тези разходи
по време на амбулаторното лечението не се заплащат от НЗОК, а от пациентите.
Назначената по отношение на ищцата Г. съдебна психологична експертиза
установява, че непосредствено след инцидента детето е преживяло силен
емоционален стрес, с преобладаваща емоция на страх за живота на леля си, която
е по-тежко пострадала. За себе си има спомен за преживяна болка в краката и
кръста. По време на болничния престой е била неспокойна, имала е нарушения в
съня, съобщава, че е сънувала катастрофи с коли, мотори и умиращи хора. Преживяла е
болки и неудобства през възстановителния период, продължаващо притеснение за
здравето на своята леля, ограничила е излизанията си навън с други децата,
страхувала се да пресича улици, което продължило и след връщането й в Кипър. На
31.08.2016г. е диагностицирана с ПТСР.
Според вещото лице психолог преживеният инцидент представлява травматично
събитие в живота на детето, в резултат на което е развила адаптационна реакция
с прояви на безпокойство, тревожност, страхови изживявания, повишена
раздразнителност, нощни напикавания, ограничаване на общуването, най-интензивни
непосредствено след инцидента и постепенно отзвучаващи във времето.
Към момента н прегледа вещото лице е установило, че при детето е налице
травматичен спомен за преживяното, който се актуализира при спомена за него,
страх от пресичане на улици и избягващо поведение спрямо мястото на инцидента.
Св.А. Х., дъщеря на ищцата Х. и
братовчедка на ищцата Г., установява, че е присъствала на инцидента, тъй като е
чакала ищците да пресекат пешеходната пътека, те са идвали към нея. Майка й
била хванала А. за ръка и се намирала по-близо до автомобила, който ги ударил.
Спомня си, че когато ищците тръгнали по пешеходната пътека колите, които се
движели по пътя спрели , за да минат, но колата, която ги блъснала, заобиколила
от дясно спрялата пред пешеходната пътека друга кола и ги ударила. По него
време А. била на гости на ищцата Х., сестра на майка й. Била се върнала от
Кипър за месец. Освен телесните увреждания детето било много уплашено.
Променило се след инцидента. Започнало да се напикава. Сънувало кошмари. Според
свидетелката детето и сега не е преодоляло травмата. Имало страх от пресичане и
возене в автомобил. За майка си свидетелката споделя, че майка й се оплаквала
от болки и все още се оплаква. По време на престоя в болницата била напълно
обездвижена. След изписването й от болницата се наложело свидетелката да
напусне работа и да се грижи за майка си, която била неподвижна. Към третия
месец започнали да „въртят“ майка й на лява или на дясна страна, за да не
получава рани от залежаването. Започнали да раздвижват краката. Майка й се
страхувала, че няма да може да проходи. Когато започнала работа след 6-тия
месец все още не била възстановена, трудно изпълнявала задълженията си като
помощник възпитател в детска градина. И сега според свидетелката майка й не е възстановена.
Оплаквала се от болки и изтръпване в крака, ако стои доста време изправена,
седнала или легнала. Болял я таза отзад. Изпитвала страх да пресича улици.
Търсела да пресича на пешеходна пътека , която е регулирана със светофар.
Увреждащият
автомобил е имал сключена ЗЗГО при ответника покриваща датата на ПТП.
Ищците са предявили извънсъдебна претенция пред застрахователя за заплащане
на обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди от ПТП. Датата
на предявяване на претенцията не е установена. Представен е отговор от
ответника от 23.11.2016г. , в който е посочено, че въпреки указанията на
застрахователя ищците не са представили изисканите документи, поради което няма
основание за заплащане на обезщетение от ПТП.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата,
като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят
се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата, респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования делинквент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската
отговорност на причинилия произшествието
водач.
С оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК съдът приема, че
водачът на л.а Ауди Q7 е имал
противоправно и виновно поведение, в резултат на което е настъпило ПТП, от
което на ищците са причинени телесни увреди. Увредите на ищцата Х. са изрично
посочени в определението на съда по чл.382 от НПК и се намират в пряка
причинно-следствена връзка от ПТП. Увредите на ищцата Г. не са съставомерни, но
са безспорно установени, че са причинени от това ПТП /така СМЕ и
доказателствата от досъдебното производство/ .
Възраженията на ответника, че ПТП не е станало на
пешеходна пътека, че се касае за случайно деяние, че водачът не е имал видимост
заради паркирали наблизо автомобили са неоснователни. Те се опровергават от
влязлата в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд, който
разглежда последиците от ПТП.
Спорът по делото е за размера на вредите и за
наличието на съпричиняване по см. на чл.51 ал.2 от ЗЗД.
От приетата съдебно медицинската експертиза и
психологическа експертиза за ищцата Г. се установи, че получените от ищците
телесни увреди в резултат от ПТП са им причинили болки и страдания. Направените
разходи по лечение и възстановяване са
били необходими и са относими към уврежданията.
Ответникът не установи, че ищците да са допринесли за
настъпването на ПТП, поради което възражението за съпричиняване следва да се
отхвърли. И двете ищци са пресичали пътя
на пешеходна пътека. Към момента на удара са били изминали 13 метра път, което
изключва възражението на ответника, че са навлезли внезапно на пътя. Имало е
вече други автомобили, които са били спрели пред пешеходната пътека, за да изчакат
преминаващите по нея ищци. Вместо да съобрази поведението си с обстановката и
да спре след спрелия преди него автомобил, водачът Николов е предприел
изпреварване на спрелия пред него автомобил и без да намали преди пешеходната
пътека и предприел пресичането й с превишена скорост и е ударил ищците. Реализираното
ПТП е типично такова за пешеходна пътека. Във връзка с възражението на
ответника, че пешеходците, преминаващи на пешеходна пътека, следва да се
оглеждат за наближаващи автомобили и да спрат на пешеходната пътека, за да
изчакат автомобилите да преминат първи, съдът намира, че следва да припомни ТР №2/16г. на ВКС, ОСНК „Наличието на
пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата
на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през
пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То
възниква при наличието на две предпоставки – пешеходците да са стъпили или да
преминават през нея. При използване на своето право за преминаване през
пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат
задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от
преминаването на необозначено място“. „Правото на пешеходеца при пресичане на
пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка
върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това
право се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП“. Ако
пешеходецът е нарушил правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП е налице
съпричиняване. Съгласно чл.113 от ЗДвП при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на
следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост
на движение; както и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както
и да не спират без необходимост на платното за движение. Съгласно разпоредбата
на чл. 114 от ЗДвП на пешеходците е забранено: 1. да навлизат внезапно на
платното за движение; 2. да пресичат платното за движение при ограничена
видимост; 3. да извършват търговия и услуги на платното за движение. Ищците
като пешеходки не са имали противоправно
поведение, с което да са нарушили правилата на чл.113 и чл.114 от ГПК.
Ответникът е застраховател на гражданската отговорност
на увреждания автомобил. Ищците са заявили претенция, но не са получили
застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД).
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава. Преценявайки събраните по
делото доказателства (съдебно медицинска експертиза и свидетелски показания) за
преживените от ищците болки и страдания от получените травми, последвалото
лечение, продължителността на възстановителния период, последствията от
травмите и прогнозата за състоянието на ищците, във вр. с критериите в ППВС
№4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП и съдебната практика, постановена
за подобен вид увреждания за процесната година, съдът намира, че справедлив
размер обезщетение за всяка ищца е такова в претендирания размер.
Ищцата Х., на 48г. е получила множество увреждания, като за сравнително
дълъг период от време е била напълно обездвижена и обслужвана от други лица. За
сравнително дълъг период - първите 2-3 месеца и по време на рехабилитацията
около месец е изпитвала интензивни болки и страдания, които в последствие са
отшумели. Ищцата не е търпяла хирургическа намеса. Възстановителният период не е
бил кратък – основно е приключил за 6 месеца, но и към настоящия момент /2
години след ПТП/ ищцата има остатъчни увреждания – поясните прешлени са зараснали,
но ищцата получава изтръпване и затруднения на движенията в поясната област на
гръбначния стълб. Според вещото лице по ръба на 12-ти гръден и 1-ви поясен
прешлени ще се получи т.н. ошипяване. Болки ищцата изпитва и при промяна на
времето. Съдът приема, че ищцата е търпяла ограниченията, които лечението и
възстановителния период от травмите са й наложили. ПТП е свързано с негативни преживявания,
които са дали отражение на психиката на ищцата като пострадала от него- станала
е плаха при пресичане на улици. Тези негативни емоционални изживявания съдът
също отчита.
Искът за обезщетение за имуществени
вреди досежно тази ищца е основателен. Разходите са направени във връзка с
лечението и възстановяването на ищцата Х. и следва да се възстановят от
застрахователя.
Ищцата Г., на 11 г., е получила
по-леки увреждания по тялото, в сравнение с тези на леля си, първата ищца.
Престоят в болница е бил 4 дни, като не е търпяла хирургическа намеса. Проявите
на мозъчно сътресение са отшумели за срок от 2 месеца, а посттравмтичното
стресово разстройство до 3 месеца. По време на възстановителния период от 3 месеца ищцата е търпяла
главоболие и световъртеж. Силни са преживените негативни емоционални
изживявания, което се установя от психологичната експертиза . И досега детето
не е преживяло страха от катастрофата, което се е отразило и на начина му на
живот – изпитва страх от автомобили .
Искът за обезщетение за имуществени вреди на ищца Г. е основателен.
Разходите са направени във връзка с лечението и възстановяването й и следва да
се възстановят от застрахователя.
В полза на ищците трябва да се присъди и законната
лихва върху четирите главници. Чл.497 от КЗ свързва задължението на
застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне
на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). По делото
липсват доказателства кога ищцата е представила на застрахователя всички
необходими доказателства за определяне на обезщетение. Поради това следва да се приеме, че
ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 3 месечен срок по чл.496 ал.1 от КЗ, т.е. на 23.11.2016г.
По
разноските.
Ищците
претендират разноски. Съгласно представения списък се претендира внесената от
ищцата Г. държавна такса и внесения депозит за две експертизи. Ищцата Х. не е
правила разноски. Двете ищци молят на процесуалния им представител да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗА.
Ответната страна не оспорва списъка.
Ответникът
претендира за разноски. Представил е списък по чл.80 от ГПК – за 600лв.
разноски за експертизи и свидетел и 450лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ищцовата страна оспорва размера на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата Г. представлявана от своята майка и законен
представител се следват направените по делото разноски – 710лв.
Досежно
претенцията на ищците на процесуалния им представител да бъде присъдено
възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗА, съдът намира искането за
основателно. Съобразно чл.7 ал.2 т.5 от
Наредба №1 от 2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения на адвокат
П. Д. С.- К., САК се следва възнаграждение в размер на 4485лв. с ДДС.
При този
изход на делото на ответника не се следват разноски
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК застрахователното дружество следва да заплати по
сметката на СГС държавна такса в размер на 3250лв. за двата иска предявени от ищцата Х., държавна такса в
размер на 715лв. за двата иска предявени от ищцата Г., след приспадане на
платените от нея 535лв. такса, и разноски за експертизи в размер на 275лв. Общо
дължимата сума е 4240лв.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „А.” АД,
ЕИК ******* със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на Я.С.Х.,
ЕГН ********** *** на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 292,36 лв. –
имуществени вреди както и сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лв. –
неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава върху двете суми от 23.11.2016г.
до окончателното им изплащане, представляващи обезщетение за причинени от ПТП
на 15.08.2016г. вреди, причинени виновно от застрахован при З. „А.” АД по
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна
полица № BG/11/116001716058, период на покритие от 26.06.2016г. до 25.06.2017г., водач Д.Н.ЛНЧ
**********.
ОСЪЖДА З. „А.” АД,
ЕИК ******* със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на А.П.Г.,
ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител Б.С. М.,
ЕГН ********** *** на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 80 лв. –
имуществени вреди както и сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лв. като
частичен иск от 40 000лв.– неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава
върху двете суми от 23.11.2016г. до окончателното им изплащане, представляващи
обезщетение за причинени от ПТП на 15.08.2016г. вреди, причинени виновно от
застрахован при З. „А.” АД по застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите със застрахователна полица № BG/11/116001716058, период на покритие от 26.06.2016г. до 25.06.2017г., водач Д.Н.ЛНЧ
**********, както и сумата 710лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „А.” АД,
ЕИК ******* да заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски в
размер на 4240лв.
ОСЪЖДА З. „А.” АД,
ЕИК ******* да заплати на адвокат П. Д. С.- К., САК, на основание чл.38 ал.2 от
ЗА адвокатски хонорар в размер на 4485лв. с ДДС.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните .
Съдия: