Присъда по дело №3521/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 66
Дата: 16 май 2022 г.
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20212120203521
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 66
гр. Бургас, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
СъдебниДОБРИНКА Д.А АВДЖИЕВА

заседатели:РАДОСЛАВ СТАТЕВ ДОБРЕВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА М. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Наказателно дело
от общ характер № 20212120203521 по описа за 2021 година
въз основа на закона и данните по делото,




ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. Т. Й. - роден на ****** в гр. Сливен, българин,
български гражданин, с адрес: *********, ЕГН **********, **********, ЕГН **********,
за НЕВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през месец август 2019 в град Бургас,
улица „******* при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, противозаконно присвоил чужди
движими вещи, които владеел, както следва: 1 /един/ брой харддиск Seagate - 2ТВ сериен
номер W1E22F5T на стойност 137.44 /сто тридесет и седем лева и четиридесет и четири
стотинки/ лева, 1 /един/ брой лаптоп марка DEL, модел 7510 с отпечатан номер 347808*****
на стойност 826.70 /осемстотин двадесет и шест лева и седемдесет стотинки/ лева, 1 /един/
брой хард диск с марка „Silikon Power“ MSIP- REM-SLL-D06/1 ТВ на стойност 39 /тридесет
и девет/ лева, 1/един/ брой хард диск WD Blue със сериен номер WXG1EB1CDFWE на
стойност 32 /тридесет и два/ лева, 1 /един/ брой хард диск марка Kingston, 240 GB, с номер
50026B775A07D42D на стойност 32 /тридесет и два/ лева, 1 /един/ брой хард диск SATA/64
1
MB Cache, със сериен номер WCC4M5ZPAY01, модел WD20PURX-64P6ZY0 на стойност 46
/четиридесет и шест/ лева, 1 /един/ брой хард Диск Toshiba, 1 ТВ, със сериен номер
Z7K9CDWFT на стойност 28 /двадесет и осем/ лева, 1 /един/ брой хард диск Toshiba, 500 GB
със сериен номер 5433S21QS на стойност 34 /тридесет и четири/ лева, 1 /един/ брой хард
диск марка Samsung SSD 850 EVO, 250 GB, със сериен номер S21PNSAG766853P на
стойност 32 /тридесет и два/ лева и парична сума в размер на 8000 / осем хиляди/ лева или
всичко на обща стойност 9 646 лв. /девет хиляди шестстотин четиридесет и шест/ лева,
собственост на търговско дружество „Аква системс“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано
от К. ИВ. М. - престъпление по чл. 206, ал.3, връзка ал.1, връзка чл. 29, ал.1, б. “а“ от НК,
поради което и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото
обвинение.
Разноските по делото остават в полза на държавата.
ВРЪЩА на подсъдимия Й. Т. Й., ЕГН ЕГН ********** веществените
доказателства:
- 40 /четиридесет/ броя банкноти с номинал по 50 /петдесет/ лева и 40 /четиридесет/
броя банкноти с номинал по 100 /сто/ лева, намиращи се на съхранение в ОДМВР - град
Бургас;
- един брой външен хард диск, черен на цвят, с марка „Silikon Power“, на гърба му е
изписан следният надпис MSIP-REM-SLL- D06/1 ТВ;
- един брой лаптоп марка Dell, модел 7510 със сериен номер 347808***** и зарядно
устройство модел DAI80РМ111;
- мобилен телефон марка Nokia, бял на цвят с карта на мобилен оператор А1 с номер
**********;
- един брой таблет, бял на цвят, марка Huawei, модел Б8-701и;
- слепка от куриерска фирма „Еконт“ с получател Й.С. и отпечатан адрес *******
- един брой модем, бял на цвят, с надпис Vivacorn от едната страна и Huawei от
другата, със сериен номер V5Y7S16C020******, IMEI ************** с находяща се вътре
СИМ карта на Vivacom с № 89359032300108917279;
- един брой модем бял на цвят с надпис Huawei, сериен номер V5Y7S1642600172,5 и
IMEI 860861033645981 / без батерия и без СИМ карта в него/;
- един брой бял модем с надпис Huawei, със сериен номер V5Y7S15B06003192 и IME1
866162026024092 /без СИМ карта вътре/;
- един брой хард диск със сериен номер WXG1EB1CDFWE;
- един брой хард диск марка Kingston, 240 GB, със номер 50026B775A07D42D;
- три връзки ключове, закачени на метални ключодържатели, като две от връзките
ключове са съединени и с платнена лента;
- един брой флашка, черна прозрачна със залепено върху нея листче с ръкописно
изписан текст „личен“;
- един брой флашка метална сребриста с надпис Kingston, 32 GB;
- един брой микро SD карта с марка Samsung, 256 GB, поставена в преходник с марка
Kingston;
- един брой СИМ карта на Vivacom с номер 89359032300104318290;
2
- един брой СИМ карта с надпис Vivacom и ръкописен надпис с червен цвят „Тракер 2“ и №
89359032200034380362;
- 2 броя микро SD карти с капацитет 16 GB;
- 1 брой SD карта Samsung 64 PRO;
- СИМ карта с протрит червен цвят и № 087091489738;
“
- девет броя черни флашки Sandisk, закачени на черна „свинска опашка;
- 1 бр.черно и червено Sandisk, 4GB;
- 1 бр.оранжева, пластмасова с метален сребрист капак с надпис върху него
SUPERHOSTING.BG;
- 1 бр.черно червена флашка с надпис Sandisk, 8 GB;
- 1 бр. черна пластмасова с надпис НАМА;
- 1 бр. синя полупрозрачна без надписи;
- 1 бр. черна с надпис Transcend, 32 GB;
- 1 бр. малка, квадратна, черна с надпис esperanza;
- 1 бр. бяла с надпис Toshiba, 16 GB и ръкописен надпис с черен маркер отгоре;
- 1 бр. черна, продълговата с надпис Sandisk ultra backup, 64 GB;
- 1 бр. кафеникава на цвят с надпис Арасег;
- 1 бр. счупена и завита с лейкопласт;
- 1 бр. бяла на цвят с надпис Bloomberg micro и със залепено хартиено тиксо върху
нея;
- 1 бр.малка метална;
- 1 бр. малка метална с надпис Refurb, 32 GB;
- 1 бр. синя, пластмасова с метален сребрист капак и надпис Kingston, 4 GB;
- 1 бр. сребристи, метални с надпис Philips, 16 GB;
- 1 бр. метална сребриста с надпис Transcend, 8 GB;
- 1 бр. метална сребриста с надпис Kingston, 32 GB;
- 1 бр. метални сребристи с надпис Kingston, 16 GB;
- 1 бр. малки, черни с надпис Sandisk;
- 1 бр. черно червена с надпис Sandisk, 8 GB;
- 1 бр. черно червена с надпис Sandisk, 4 GB;
- 2 бр. черни флашки, полупрозрачни с надпис gemalto, като на гърба на едната е
изписана буквата Ю;
- 1 брой СИМ карта на Vivacom с № 89359032300104318282;
- СИМ карта на мобилен оператор Виваком със сериен номер 89359032300139536395;
- един брой хард диск с марка Seagate, капацитет 2000GB, сериен номер W1E22F5T,
модел ST2000DM001;
- един брой хард диск с надпис SATA/64 MB Cache, със сериен номер
3
WCC4M5ZPAY01, модел WD20PURX-64P6ZY0;
- хард диск Toshiba, 1 ТВ, със сериен номер Z7K9CDWFT хард диск Toshiba, със сериен
номер 5433S21QS;
- 1 брой черен хард диск, марка Самсунг 250 GB , със сериен номер
S21PNSAG766853P;
- един брой външен хард диск, черен на цвят и изписани бели букви SSK.
ПОСТАНОВЯВА приложените по досъдебното производство дискове да останат
по делото за срока на неговото съхранение.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаския окръжен съд в 15-
дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда №66/16.05.2022г. по н.о.х.д. № 3521/2021г . по описа на
Районен съд –Бургас


Производството по делото е образувано по депозиран обвинителен акт на
Районна прокуратура–гр.Бургас против Й. Т. Й., ЕГН **********, роден на * г. в град
*, постоянен адрес в град Бургас, *, българин, български гражданин, разведен, виеше
образование, осъждан, за това, че на неустановена дата през месец август 2019 в град
Бургас, улица * при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК, противозаконно присвоил чужди
движими вещи, които владеел, както следва: 1 /един/ брой харддиск Seagate - 2ТВ
сериен номер W1E22F5T на стойност 137.44 /сто тридесет и седем лева и четиридесет и
четири стотинки/ лева, 1 /един/ брой лаптоп марка DEL, модел 7510 с отпечатан номер
347808***** на стойност 826.70 /осемстотин двадесет и шест лева и седемдесет
стотинки/ лева, 1 /един/ брой хард диск с марка „Silikon Power“ MSIP- REM-SLL-D06/1
ТВ на стойност 39 /тридесет и девет/ лева, 1/един/ брой хард диск WD Blue със сериен
номер WXG1EB1CDFWE на стойност 32 /тридесет и два/ лева, 1 /един/ брой хард диск
марка Kingston, 240 GB, с номер 50026B775A07D42D на стойност 32 /тридесет и два/
лева, 1 /един/ брой хард диск SATA/64 MB Cache, със сериен номер WCC4M5ZPAY01,
модел WD20PURX-64P6ZY0 на стойност 46 /четиридесет и шест/ лева, 1 /един/ брой
хард Диск Toshiba, 1 ТВ, със сериен номер Z7K9CDWFT на стойност 28 /двадесет и
осем/ лева, 1 /един/ брой хард диск Toshiba, 500 GB със сериен номер 5433S21QS на
стойност 34 /тридесет и четири/ лева, 1 /един/ брой хард диск марка Samsung SSD 850
EVO, 250 GB, със сериен номер S21PNSAG766853P на стойност 32 /тридесет и два/
лева и парична сума в размер на 8000 лева или всичко на обща стойност 9 646 лева,
собственост на търговско дружество „*“ ЕАД, ЕИК *, представлявано от К. ИВ. М. -
престъпление по чл. 206, ал.З, връзка ал.1, връзка чл. 29, ал.1, б.“а“ НК.
Производството протече по общия ред, като в хода на съдебното следствие
прокурора направи изменение на обвинението по реда на чл.287 ал.1 НПК, досежно
стойността на инкриминираните вещи, като съобрази повторната оценъчна експертиза.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура–гр.Бургас в
своята пледоария по същество поддържа обвинението срещу подс.Й., така както беше
изменено в с.з. Счита, че в хода на съдебното следствие фактическата обстановка
описана в обвинителния акт е безспорно доказана, като подсъдимият е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206, ал.3 от НК. Прави
подробен анализ на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие. Пледира
за постановяване на осъдителна присъда. Моли съда, след като признае подсъдимата за
виновна да му наложи наказание, индивидуализирано в съответствие с чл.54 от НК, а
именно три година „лишаване от свобода”, което да се изтърпи ефективно при строг
режим, като и да му възложи сторените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия – адв.Д.В., счита че фактите по обвинението не са
доказани по безспорен начин. Счита, че една осъдителна присъда не може да почива на
предположения. Акцентира подробно върху показанията на разпитаните свидетели,
като счита, че същите не подкрепят обвинителната теза на прокурора.В просторната си
пледоария излага доводи за липса на идентичност на инкриминираните вещи, с тези
които реално липсват. Подробно акцентира върху причините подс.Й. да преустанови
1
работата си в ощетеното ЮЛ, като счита, че Й. се е страхувал от св.П.Д.. Относно
липсващата парична сума твърди, че достъп до нея са имали всички служители,
работещи в офиса, поради което намира, че твърдението за обсебването им от подс.Й. е
недоказано по категоричен начин.Счита, че съставът на престъплението по чл.206, ал.3
от НК не е осъществен от обективна и субективна страна, като оспорва крайните
изводи на прокурора. Моли съда да приеме това деяние за недоказано, както и да
признае подзащитният му за невиновен и да го оправдае по така повдигнатото
обвинение.
Подсъдимият Й. се придържа към становището на своя защитник. Не се
признава за виновен. В хода на съдебното следствие е дал подробни обяснения по
повдигнатото обвинение. Оспорва фактическата обстановка заложена в обвинителния
акт. Заявява, че се е страхувал от св.Д. и за това е напуснал ненадейно гр.Бургас и се е
установил в гр.Варна. Твърди, че не би отнел вещи от дружеството, тъй като изпитвал
страх от св.Д.. Относно иззетите при претърсването в жилището му вещи, посочва, че
същите са негова собственост. В дадената му последна дума, моли да бъде оправдана,
тъй като счита, че не е извършил деянието описано в обвинителния акт.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното :

Търговско дружество „*“ АД, вписано в Търговския регистър под ЕИК *, със
седалище и адрес на управление в Република България, град Бургас, улица *, било
учредено с едноличен собственик на капитала „*“ АД. В съвета на директорите били
свидетелят К.М., * и *. Свидетелят К.М. бил вписан като управител на дружеството,
наред с *.Един от собствениците на капитала на дружеството-учредител била * Д.а –
майка на св.П.Д.. Основната икономическа дейност, която се осъществявала от
юридическото лице била строителство на хидромелиоративни обекти.
Първоначално подс.Й. и св.П.Д. били в близки приятелски отношения. Д. му
възлагал извършването на различни задачи и му поверявал големи суми пари, тъй като
му имал пълно доверие. На подс. Й.Й. било възложено да осъществява поддръжката на
компютърните конфигурации на търговско дружество „*“ АД, тъй като бил специалист
в тази област. Това му било възложено устно, без сключването на трудов или
граждански договор. Работното му място се намирало в град Бургас, на улица *. Тъй
като Й. нямал дом, в който да живее св.Д. му позволил да нощува на същия адрес, на
който и работел, като специално за него било обособено място за отдих и покой,
пригодено за жилищни нужди. То се намирало непосредствено до стаята с
компютърната техника, като достъпът до спалното му помещение се осъществявал чрез
преминаване през служебната стая, с оглед на което имал свободен двадесет и четири
часов достъп до нея.
Във връзка с изпълнение на задълженията, които му били вменени, а именно
поддръжка на компютрите, на Й. била предоставена цялата техника, включваща
компютърните конфигурации, мониторите за видеоноблюдение и сървърите, с оглед на
което той я владеел на правно основание.
През м.август 2019 г. свидетелят Х.П., представляващ изп.директор на
дружеството „*“ АД оставил в една от касите в офиса парична сума в размер на 8000
хиляди лева. В помещенията имало общо три каси, като всеки един от служителите
работещи там имали достъп до паричната сума. Тези пари били за текущи разходи за
офиса. По принцип за всяка една сума изтеглена от сметката се издавало от
2
гл.счетоводител РКО, като в случая за тази сума е издаден такъв ордер на името на
св.П..
На неустановена дата през месец август 2019 г. подс. Й. решил, че повече
няма желание да работи и преценил, че за него било най-добре да напусне без да
уведомява никого за това. Това направил, тъй като се страхувал от св.Д., който описва,
като лице което не приемал откази. Тъй като искал да не бъде намерен, Й. се установил
в гр.Варна, като сменил и телефонния си номер, за да не бъде открит от св.Д.. В
последствие от ощетеното юридическо лице се установили липси на вещи, както и на
парична сума от 8000 лева.
Впоследствие служителите в ощетеното юридическо лице „*“ АД направили
няколко опита да открият подсъдимия с оглед изясняване на действителното
положение, тъй като имали съмнения, че той е взел вещите със себе си.
На 20.02.2020г., след установяване местонахождението на Й. било извършено
действие по разследването в условията на неотложност - претърсване на жилището,
което той обитавал в град Варна, у*. В хода на същото били намерени и иззети
множество вещи, които били описани и оценени от вещо лице, а именно: 1 брой
харддиск Seagate - 2ТВ сериен номер W1E22F5T на стойност 137.44 лева, 1 брой
лаптоп марка DEL, модел 7510 с отпечатан номер 347808***** на стойност 826.70
лева, 1 брой хард диск с марка „Silikon Power“ MSIP-REM-SLL-D06/1 ТВ на стойност
39 лева, 1брой хард диск WD Blue със сериен номер WXG1EB1CDFWE на стойност 32
лева, 1 брой хард диск марка Kingston, 240 GB, с номер 50026B775A07D42D на
стойност 32 лева, 1 брой хард диск SATA/64 MB Cache, със сериен номер
WCC4M5ZPAY01, модел WD20PURX-64P6ZY0 на стойност 46 лева, 1 брой хард Диск
Toshiba, 1 ТВ, със сериен номер Z7K9CDWFT на стойност 28 лева, 1 брой хард диск
Toshiba, 500 GB със сериен номер 5433S21QS на стойност 34 лева, 1 брой хард диск
марка Samsung SSD 850 EVO, 250 GB, със сериен номер S21PNSAG766853P на
стойност 32 лева.
В хода на ДП са изготвени и технически експертизи на представените за
изследване хард дискове, в които се съдържала информация, отнасяща се до търговско
дружество „*“ ЕАД.


По доказателствата:

Тази фактическа обстановка съдът възприе от събрания доказателствен
материал разгледан поотделно и в съвкупност, а именно: обясненията на подс. Йордан;
показанията на свидетелите П.Д., К.М., А.М., Х.П.; К.П., *, В.Т., протокол за
претърсване и изземване; протокол за оглед на местопроизшествие; 2 бр. протокол за
оглед на веществени доказателства; протокол за оглед на местопроизшествие, 2 бр.
съдебно-оценителни експертизи; техническа експертиза; РКО; справки съдимост;
фактури; договор за покупко-продажба, договор за наем, договор за услуга; актуално
състояние; трафични данни; писма от мобилни оператори; както и от други писмени
документи, приложени по ДП. При анализа на доказателствата съдебният състав
съобрази следното:
В хода на досъдебното произовдство са изготвени три съдебно-технически
експеритизи от вещото лице Щ.П.. Съгласно СТЕ, приложена на стр. 23 от том 2 е била
3
поставена задача да се изследват представените ВД, иззети с протокол за претърсване и
изземване от помещение, обитавано от подсъдимия, а именно – 9 бр. хард дискове.
Следвало да се установи, съдържат ли се файлове с информация, касаеща дружуството
„*“ ЕАД, както и други дружества, подробно описани в експертизата. При прегледа им
вещото лице е установило, че във въпросните харддискове се съдържат папки и
подпапки, в които имало различни по обем файлове, съдържащи информация за
дейността на ощетеното юридическо лице. Файловете били подробно описани в
приложената експертиза.
Била е изготвена СТЕ от вещото лице П., която имала за предмет на изследване
на ВД-та, иззети от помещение обитавано от подсъдимия, а именно – 1 бр. лаптоп
марка „Дел“ и един брой таблет марка „Хуауей“. Даден е аналогичен отговор като
предходната експертиза, а именно, че са открити файлове, съдържащи информация за
дейността на „*“ ЕАД. По отношение на тази вещ вещото лице заявява, че тя е
различна от тази по обвинението, като двете се различават както по параметри
/харддиск/, така и по сериен номер. След като стана ясно, че един лаптоп има само
един сериен номер, следва да се приеме тезата на подсъдимия, че лаптопът, иззет от
жилището му и този по представената фактура са различни. След като е установил
изследваните носители на информация чрез проверка с опция „backup“, се установило,
че се съдържа информация, датираща още от 2015г., много преди лаптопа по
представената фактура да бъде закупен, което е допълнителен аргумент, че тозли
лаптоп не е идентичен с лаптопа по приложената фактура.
Същите въпроси са зададени и към вещото лице П. по третата СТЕ, приложена
на стр. 104, том 2 ДП, като този път са изследвани 43 бр. флаш-памети, също иззети от
дома на подсъдимия, като в тях не са открити данни, касаещи ощетеното юридическо
лице.
В хода на съдебното следствие на вещото лице беше възложено изготвянето на
допълнителна съдебно-техническа експертиза, в която следваше да бъде изследвано
дали хард диск марка „Сийгейт“, който е преодставен за изследване отговаря по
параметри и характеристики, по модел на харддиска, за който е приложена фактура №
**********/30.03.2016г., предоставена от ощетеното юридическо лице. Вещото лице е
следвало да отговори и дали иззетите харддискове принадлежат на компютърна
конфигурация, собственост на „*“ ЕАД, както и на коя дата тези дискове са били за
последно в работен режим в съответните компютърни конфигурации. Следвало да се
установи и дали същестувват драйвери, съответстващи на компонентите в
компютърната конфигурация, от която се твърди, че са изтръгнати хард дисковете. В
своето допълнително заключение вещото лице е посочило, че е налице разминаване на
описанието по фактурата и представения за изследване твърд диск. Вещото лице не е
дало отговор дали инкриминираните твърди дискове са изтръгнати от компютърните
конфигурации на „*“ ЕАД, тъй като ощетеното юридическо лице било бракувало
въпросните компютри, за което прилага протоколи за брак от 31.12.2020г. Вещото лице
не е дало отговор дали откритите драйвери на част от дисковете съответстват на
компютърните части от конфигурациите на „*“ ЕАД, тъй като същите са бракувани. На
уточняващи въпроси в с.з. вещото лице заяви, че по принцип всеки лаптоп разполага с
един сериен номер, като в някои от случаите се изписват и серийните номера на
частите отвътре, поради което приема, че иззетият лаптоп от жилището, обитавано от
подсъдимия, не е идентичен с лаптопа, описан в приложената фактура от ощетеното
4
юрлидическо лице. Вещото лице е констатирало и разминаване в идентификацията на
иззетите харддискове с тези, които се твърди, че са отнети, като посочва, че в голямата
си част те не са подходящи за употреба от мрежови компютърни конфигурации,
каквито са тези на * АД. В това се увери и съда при предявяване на ВД-тата в с.з.
В хода на досъдебното производство е изготвена и съдебно-оценъчна експертиза
от вещото лице Г., която е имала за задача да изследва пазарната стойност към м.
08.2019г. на инкриминираните вещи. В с.з. вещото лице посочи, че не е правил реален
оглед на вещите, а се е запознал със същите от приложените в ДП снимки и албуми.
След запознаване с представените от ощетеното юридическо лице счетоводин
документи вещото лице Г. е оценило вещите по фактура, след като е приспаднал
нормативно-признатата амортизация. Съдът приема тази експертиза за непълна, тъй
като вещото лице е следвало да даде отогвор на въпроса каква е стойността на
икнкриминираните вещи към момента на деянието, а с оглед метода, който е използвал
следва да се приеме, че същата е необективна и не дава отговор на поставения въпрос.
По тази причина беше допуснато изготвянето на повторна съдебно-оценъчна ексеприза
със същите въпроси, изготвена от вещото лице Т.. В с.з. тя заяви, че общата пазарна
стойност на процесните вещи към м. 08.2019г. е в размер на 1646 лв. Посочва, че е
използвала метод на сравнителната стойност и метод на наблюдението, като
извършила съопставка на вещи от същия вид в търговската мрежа. Тя заяви, че по този
начин се определя най-точно пазарната оценка към конкретен момент, тъй като при
използване на амортизационния метод, както е направило вещото лице Г., не може да
се даде реална оценка за конкретна вещ. Подробно обяснява, че при изготвянето на
пазарната стойност не следва да се съобразява счетоводната амортизация, поради което
съдът кредитира с доверие повторната СОЕ.
В хода на ДП е изготвена техническа експертиза на вещото лице С., която е
имала за предмет изследване на мобилния телефон на подсъдимия, от който е следвало
да се установи дали са налични разгвори със свидетелите Д., П. и М., колко на брой
разговори, от кой телефонен номер и да се направи разпечатка на хартиен носител на
регистъра на входящи и изходящи обаждания. Тази експертиза не касае предмета на
доказване, явява се ирелевантна и няма да бъде обсъждана.
При анализа на показанията на разпитаните свидетели следва да се отбележи, че
категорични данни за съпричастност на подсъдимия по така повдигнатото обвинение
не се установиха. В своите показания свидетеля М. – изпълнителен директор на „*“
ЕАД подробно разясни какъв е предметът на дейност на дружеството, как е
разпределена работата и какви са били задълженията на подсъдимия. Безспорно се
установи, че той е бил поканен да работи за дружеството от св. * Д., като не е имал
валидно трудово правоотношение. Описва механизма на работа в офиса, намиращ се на
ул. * като заявява, че е имало строг счетоводен контрол на паричните потоци. Заявава,
че след отпускането на конкретна сума пари винаги се е издавал разходен касов ордер
и след извършването на конкретна покупка в счетоводството са представяни
разходооправдателни документи. Посочва, че подсъдимият е бил в много близки
отношения със св. Д. и се е ползвал с пълното му доверие, като многократно са му
поверявани големи суми пари. Описва подсъдимия като добър ай ти-специалист, който
е подпомагал работата на дружеството, за което е получавал възнаграждение и тъй
като не е имал къде да живее, са му обособили помещение за живеене непосредствено в
съсъдното помещение, в което е изпълнавал задълженията си. Посочва, че за липсите
5
на инкриминираните вещи за пръв път е разбрал от св. П.. В своите показания заявява,
че в офиса е имало две каси и едно чекмедже, в които са слагани оборотни средства,
като не може да посочи с точност кой е имал достъп до ключа за касите, а до
въпросното чекмедже, в което се твръди, че са се съдържали инкриминираните 8000
лв., на практика достъп са имали всички работещи в офиса. Реално св. М. не дава
информация относно вида на инкриминираните вещи, както и незнае дали са били
зачислени на подсъдимия и дали той е подписвал приемо-предавателни протоколи за
тях. Идентични с показанията на св. М. са и показанията на св. Т., която е един от
акционерите на „*“ ЕАД.
Св. П., разпитан в с.з., заяви, че е управител на счетоводна кантора „*“, която е
обслужвала „*“ ЕАД. Твърди, че е имал пълномощно от св. М., с което е бил
упълномощен да извършва определени финансови операции, заверка на отчети и
представителство пред съответните органи, както и да тегли и внася суми по своя
преценка. Заявявя че познава подсъдимия Й., тъй като той е работил за ощетеното
юридическо лице и реално е живеел в помещение в офиса. Първоначално заявава, че
инкриминарите 8000лв. бил предоставил на подсъдимия, но за това действие не
подписали никакав документ, тъй като си имали доверие. Твърди, че парите са
поставени в каса, която се намирала в стаята с компютрите. Посочва, че достъп до
касата са имали служители от офиса, включително и охранителите. Посочва, че преди
не е имал проблеми с подсъдимия и същият съвестно е изпълнявал възложените му
задължения. Налице е противоречие в показанията на този свидетел относно мястото
на което е оставил парите. Първоначално П. заяви, че е оставил парите в касата. След
това посочи, че е оставил парите в офиса, но Й. му потвърдил, че ги бил взел, т.е.
парите не са предадени лично на подзащитния ми, а са оставени в компютърното
помещение. Впечатление прави, че П. не е поискал от Й. да подпише абсолютно
никакъв документ, че му предава такава сума пари, въпреки че в хода на съдебното
следствие стана ясно, че такива документи са разписвали абсолютно всички,
независимо от тяхната длъжност и позиция в йерархията на дружеството, включително
св.К. М. и св. П. Д..
Съдът кредитира с доверие и показанията на св. К., която към инкриминирания
период е била главен счетоводител в ощетеното юридическо лице и рабтното й място
било на ул. *. Посочва, че подсъдимият е оперирал с парични средства, доколкото му е
възлагано купуването на различни технически материали, свързани с неговата дейност.
Посочва, че до голямата каса достъп е имала колежката й * К., която е държала ключа.
Твърди, че в помещението на Й. не се съхраняват пари, както и че не знае, дали св. П. е
оставял пари в чекмедже, намиращо се в помещението, където са компютрите.
Посочва, че в дружеството е въведена строга финансова дисциплина и за всяка
получена сума се издава разходен касов ордер. Относно липсващата сума от 8000 лв.
посочва, че те са били изтеглени от свидетеля П., тъй като РКО е издаден на негово
име, но оттам нататък не може да каже какво е било движението на тази парична сума.
Относно св. П. заявява, че той е имал пълномощно от изпълнителния директор и е
можел сам да тегли пари по своя преценка.
С особено внимание следва да се ценят показанията на свидетеля П.Д..
Показанията му съвпадат с тези на св. М., но е налице частично разминаване с
показанията на свидетеля П.. Д. заявява, че познава Й. от времето, когато са били в
затвора и той е излежавал присъда. Отношенията им били приятелски, поради което св.
6
Д. искал да помогне на подсъдимия, като му намери работа и по тази причина му
предложил да постъпи в „*“ АД, тъй като имали нужда от ай ти-специалист. Подробно
обяснява за дейността на дружеството, помещенията намиращи се на ул. * както и за
отношенията си с подсъдимия. Д. заявява, че въпреки, че формално дружеството се
управлявало от негови близки, Й. е отговарял лично пред него, като той е имал най-
голяма власт. Посчва, че за липсите разбрал от изпълнителния директор, а той от своя
страна разбрал от св. П.. Заявява, че преди да напусне, Й. го е помолил да отиде да се
леуква, тъй като имал здравословен проблем. Д. се е съгласил, но след това никой не е
виждал подсъдимия. Свидетелят Д. посочва, че никога не е имал съмнения към
подсъдимия, поради което му предоставил достъп до всички помещения и каси и до
този момент не е имал никакви проблеми с него, като е спазвал строга счетоводна
отчетност, за разходите които е направил. Д. счита, че подсъдимият Й. е имал достъп
до много по-големи суми от инкриминираната, но никога не си е позволявал да ги
отнема. Заявява, че не може да повярва, че Й. е извършил такова деяние, като излага
съмнение в коректността на св. П., като твърди, че няколко месеца след въпросния
случай лично той е открил негови „злоупотреби“, което наложило да прекратят
отношенията си. Д. посочва, че е твърде вероятно подс.Й. да разполага с голяма сума
пари, тъй като е получавал добра заплата и не е имал странични разходи, тъй като
всички режийни нужди са му били задоволени от дружеството.В тази част показанията
съвпадат и с обясненията на подсъдимия.
В своите показания св. М., който е работил в ощетеното юридическо лице като
пазач към инкриминирания момент, заявява, че познава подсъдимия, тъй като той му е
бил пряк началник и се е занимавал с видеонаблюдението и компютрите. Посочва, че
не знае какви са му отношенията с управляващите дружеството. Посочва, че не знае
какви липсващи вещи са констатирани, както и че не е присъствал на огледа, извършен
от полицията.
Показанията на св. Д. – служител в РУ Поморие, не касаят предмета на
доказване, тъй като той е извършвал само издирвателните мероприятия по отношение
на Й., поради което неговите показания няма да се обсъждат.
От приложения протокол за оглед с фотоалбум на офисите и помещението с
компютри на * АД в гр.Бургас на * е видно, че местопроизшествието не е било
запазено, тъй като огледа е извършен няколко дни след това.
Обясненията на подсъдимия са както средство за защита, така и доказателствено
средство, чиято истинност и достоверност следва да бъдат проверени. За съда възниква
задължението да прецени внимателно и задълбочено това доказателствено средство,
успоредно с показанията на останалите свидетели, с другите доказателства и със
собствената логичност и вътрешна убедителност. Следва да се посочи, че обясненията
на Й. в голяма степен са идентични с показанията на св.Д.. Никой и от другите
разпитани свидетели не посочи подсъдимия, като лицето което е взело въпросните
вещи. Следва да се посочи, че и самият П.Д. заяви, че не вярва подсъдимият да е
съпричастен към деянието, тъй като му е имал пълно доверие и е разполагал с много
по-големи суми. Като причина за изненадващото си напускане Й. сочи, че се е
страхувал пряко да заяви на св.Д., че на пуска, поради което е искал да се скрие от него.
Така обсъдени доказателствените източници водят до извод за наличие на една
фактическа обстановка различна от тази приета от прокурора в обвинителния акт.
7

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на събраните гласни и
писмени доказателства в хода на съдебното следствие, съдебният състав прие, че така
повдигнатото обвинение спрямо подс. Й. за извършено престъпление по чл.206 ал.3 от
НК се явява недоказано.
Съгласно чл.206 ал.3 НК, ако обсебването е в големи размери или представлява
опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът
може да лиши подсъдимия от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7, както и може да постанови
конфискация на част или цялото имущество. Тук следва да се отбележи, че в правната
доктрина, както и в съдебната практика съществува спор относно това, дали парите,
като движими вещи могат да бъдат предмет на престъплението обсебване. Настоящият
състав приема, че паричните средства могат да бъдат предмет на престъплението
обсебване. Аргумент в този смисъл е, че парите не са изрично посочени и в
разпоредбата на чл. 194 от НК, нито в тази на чл. 198 от НК, но не се поставя под
съмнение, че могат да бъдат предмет на престъпленията “кражба” и “грабеж” тъкмо
като движими вещи. Ето защо, настоящият съд, се придържа към становището,
изразено в редица решения на ВКС в най- новата му практика от последните години,
които подкрепят именно това разбиране - че парите като движими вещи могат да се
обсебват, така както могат да бъдат предмет на престъпленията кражба и грабеж. В
този смисъл са Решение № 384 от 29.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 320/ 2009 г. III н. о.
НК, Решение № 534 от 14.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 599/ 2009 г., II н. о. НК,
Решение № 419 от 27.11.2000 г. на ВКС по н. д. № 384/ 2000 г. III н. о., Решение № 88
от 10.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3161/2011 г. I н.о. НК, както и редица други.
"Обсебване" е налице, когато определено физическо лице, получи на някакво
правно основание чуждо имущество да го владее или пази, но извърши с него
неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес.
Физическото лице може да бъде и "длъжностно", по смисъла на чл. 93 НК, но връзката
му с чуждото имущество трябва да е вън от кръга на служебните му правомощия. "Да
владее или пази" означава, че вещите, в конкретния случай, са предоставени на дееца
на някакво правно основание - било по силата на договор, устно разпореждане или
фактическо предаване. Що се отнася до собствеността на вещите, за да е налице
престъпно обсебване, същественото е деецът да не е техен собственик или поне да не е
единствен такъв (виж Решения № 372 от 1.10.2008 г. по нд. № 364/08 г. и № 546 от
13.01.2010 г. по нд № 595/09 г., и двете по описа на ВКС, I-во н. о.). Присвояването на
чуждите вещи, предполага недвусмислено манифестиране на промяна на отношението
към тях като към свои, което се обективира не само когато деецът не отчете получени
суми, защото ги е разходвал, но и когато откаже да ги върне.
От обективна страна за наличието на осъществен състав на обсебване,
законът изисква да се установи кумулативно наличието на следните предпоставки : от
една страна у дадено лице трябва да се намира чужда движима вещ. Тази вещ следва да
се пази или владее от това лице, като то следва да съзнава, че няма правото да се
разпорежда с вещта без съзнанието на собственика и. Същевременно вещта следва да
се намира у лицето на някакво правно основание, т.е. владението върху тази вещ
следва да е било законосъобразно придобито. На следващо място следва това лице да
промени отношението си към вещта и да започне да извършва действия с нея, които би
8
могъл да извършва само собственика, т.е. следва да започне да владее вещта като своя
и да не признава, че вещта е чужда собственост или да се разпореди с нея в своя или
чужда полза. Възможно е също така да се оспорва собствеността и чрез бездействие,
като например да не се връща вещта на собственика при изрично искане за това.
От субективна страна деянието следва да е извършено при форма на вината
пряк умисъл, като подсъдимия е следвало да съзнава общественоопасния характер на
деянието си, факта че присвоява чужди вещи и започва да ги владее като свои.
В конкретния случай, за да се приеме че подсъдимия Й. е извършил това
престъпление с предмет описаните вещи, следва от доказателствата по делото да се
установява, че на посочения в обвинителния акт период той е извършил
разпоредителни действия с тези вещи или пък е отказал да ги върне на собственика -
Аквасистемс АД. Тезата на прокурора, заложена в обвинителния акт не почива на
събраните доказателства, тъй като не се установиха преки или верига от косвени
доказателства, които да обосноват съпричастност на Й..
Буди недоумение и обстоятелството, че ощетеното юридическо лице не е
запазило нито фактури, нито гаранционни карти, нито въобще каквито и да е
документи за инкриминираните хард дисковете, които се ползват за съхранение на
дружествената информация. Като дълготраен материален актив е следвало тези вещи
да бъдат заприходени в активите на дружеството, но доказателства в тази насока
липсват. Липсват и доказателства за извършена инвентаризация с оглед установяване
на липси от съответната комисия по предвидения в закона ред. В с.з. самият
изпълнителния директор не можа да посочи какви липси има управляваното от него
дружество, нито кой и кога ги е установил, като препращаше към св.П.. Не се установи
и защо не е запазено местопроизшествието и защо е допуснато в помещението, в което
се твърди, че е извършено престъпление, да влизат и излизат служители от „*“ ЕАД и
едва в по-късен момент да се уведоми полицията.
Следва да се отбележи и, че в обвинението фигурират осем хард диска, а
компютрите, които са посочени на разследващия полицай от св.П. при огледа от
30.08.2019г., от които се твърди, че са „изтръгнати“ харддисковете са три на брой,
което още на по-голямо основание разколебава обвинителната теза на прокурора. Като
цяло обвинението се крепи само на показанията на св.П., които съдът намира за силно
компроментирани в предвид изложените от св.П.Д. съмнения за злоупотреби от негова
страна, които довели до прекратяване на отношенията им. Въпреки казаното от св.П.,
че се спазва строга финансова дисциплина, не става ясно защо той е оставил
инкриминираните 8000 лв. без да изиска от подсъдимия да подпише някакъв документ,
ако действително ги е получил. Отделно от това, след като оборотни средства се
оставяли в чекмедже в помощението с компютри, към което достъп имат всички
служители на дружеството, то няма как да се приема за доказано, че именно подс.Й. ги
е взел.По тази причина няма как и съдът да приеме обвинението за доказано при този
дефицит на доказателствен материал.
Според съда не е необходимо, макар и да има възможност, да се излагат
повече мотиви защо поведението на подс. Й. е несъстовомерно от обективна страна,
доколкото изложените факти са изключително красноречиви и навеждат съда на един
единствен обоснован извод, а именно за липса на доказателства за извършено
престъпление.
На практика констатацията на съда, че подс. Й. не е извършил деянието от
обективна страна, обезсмисля задължението на съда да изследва и да излага своите
9
съждения за наличието на субективна страна.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че деянието за което е обвинен
подс.Й. е обективно и субективно несъставомерно, поради което съдът го призна за
невиновен и оправда по така повдигнатото обвинение на основание чл.304 от НПК.
Такова произнасяне по същество държи сметка за правото на защита, неразривно
свързано с необходимостта съдът да признае подсъдимия за виновен само, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на чл.6 от
КЗПЧОС. От това следва, че когато има съмнение дали подсъдимият е извършил
престъплението и след изчерпване на всички процесуални средства за доказване на
обвинението, съдът следва да признае подсъдимия за невиновен. Съдебният състав
прие, че настоящата хипотеза е именно такава, поради което постанови оправдателна
присъда.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190 от НПК направените по
делото разноски остават за сметка на държавата. В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Съдът върна иззетите от подс.Й. вещи подробно описани в списък към
обвинителния акт.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
За изготвянето на мотивите да се съобщи писмено на
страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
10
Съобщи за изтекли лични данни