МОТИВИ към присъда по НОХД  № 551 по описа на Карловския районен съд за 2011год.

Районна Прокуратура – Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимия Х.П.М. за  това, че на 09.03.2011г.  в с. Д., обл. П., чрез използване на моторно превозно средство- лек автомобил марка „****”, модел „****”, с неустановени по делото държавен контролен номер и собственик,  е отнел чужди движими вещи, а именно: 1 брой меден казан с вместимост 80 литра на стойност 150.00лв., 1брой медна пръскачка на стойност 80.00лв., 3 броя пръчки за пръскачка на стойност 30.00лв., 25 метра гумиран кабел, четирижилен на стойност 50.00лв. и 1 брой електрическа косачка на стойност 50.00лв., всичко отнети вещи на обща стойност 360 лв. от владението на Й.Б.Й., ЕГН ********** *** без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление  по чл. 195  ал. 1 т. 4 пр. 1-во във вр. с чл. 194 ал. 1  от НК.

  Представителят на Районна прокуратура – Карлово поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия М. да се определи наказание за престъплението в размер на една лишаване от свобода, при условията на чл. 58а ал. 1 от НК, чието изтърпяване да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.

Подсъдимият Х.П.М. се е признал за виновен по обвинението, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло е признал фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил, че не желае да се събират доказателства за тях. На основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че така направеното самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление и критичност. Защитникът на подсъдимия  – адвокат Т.К. моли за наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при приложение на чл. 55 от НК, което да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.

Съдът като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия, дадено в съдебно заседание, обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите Й.Б.Й.,В.Д.В., покупко- изплащателна сметка, ведно с декларация от 10.03.2011г. и РКО от 10.03.2011г.,  характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, заключение на съдебно- стокова, изготвена от вещото лице Л.Б., намери за установено следното:

Подсъдимият Х.П.М., ЕГН **********   е роден на  ***г***. Жител и живущ ***. *******. С ***** образование е и *****. ***** е и *****.

Подсъдимият Х.П.М. *** със семейството си. Същият е ***** в ПГ „***** ***, поради което не реализирал сам доходи, а бил силно ограничен от към финансови средства и дори не  разполагал с такива. За да си набави такива, решил да извърши кражба от къщата на пострадалия Й.,*** и при наличие на наличие на елементи от метал, да ги вземе и продаде. Подсъдимият знаел, че  набелязания недвижим имот бил рядко посещаван от собственика, тъй като Й. *** била негова собственост по наследяване от неговите родители и в нея нямало постоянни обитатели, а Й. посещавал имота периодично.

На 09.03.2011г. , в тъмната част на денонощието,  подсъдимият отишъл до наследствения имот на Й. с управляван от него лек автомобил - марка „****”, модел „****”, за който  в хода на досъдебното производство посочил,  че принадлежи  на Х. А.А., баща на А.Х.А., като посочил последния и като съизвършител. След като паркирал управлявания от него автомобил,  встрани от къщата на пострадалия Й.,  подсъдимият слязъл от него и се насочил към имота. След това прескочил оградата и по този начин влязъл в двора. Насочил се към навес в дворното място и в него открил един брой меден казан с вместимост 80литра, един брой медна пръскачка , три броя пръчки за пръскачка , 25 метра гумиран кабел, четирижилен и един брой електрическа косачка. Взел тези вещи, пренесъл ги през оградата на  къщата и ги натоварил в паркирания в близост автомобил. След което ги закарал в дома си в с.Д..

На следващия ден - 10.03.2011г. подсъдимият транспортирал отнетите вещи със същото МПС в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, находящ се в гр. Карлово,  стопанисван от „******** гр.П., с управител и закупчик - свидетеля В.В.В. изтеглила вещите, определила цената им, съставила покупко- изплащателна сметка № 29/10.03.2011г. и ги заплатила на подсъдимия. В. забелязала, че подсъдимият докарал вещите в пункта с МПС, но не запомнила марка,модел и рег.№ на същото. При пристигането на подсъдимия в пункта видяла само него, не и друго лице. В хода на разследването подсъдимият посочил, че е извършил кражбата с А.А. и с автомобила на бащата на последния, поради което. Атанасов бил привлечен в качеството на обвиняем. Тъй като по делото не били събрани категорични доказателства за участие на Атанасов в извършване на престъплението, наказателното производство било частично прекратено спрямо него, като от страна на РП- Карлово било прието, че кражбата е осъществена чрез използване на МПС с неустановени рег. номер и собственост.

На 15.03.2011г. пострадалият Й. посетил наследствения си недвижим имот, находящ се в с.Д. и констатирал липсата на вещите, предмет на престъплението. За извършената кражба подал молба в РУП- Карлово.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-стокова експертиза, която определила стойността на отнетите вещи, а именно на обща стойност 360лв.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.374, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите Й.Б.Й. и В.Д.В.. Показанията на тези свидетели съдът възприема като логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. Съдът  възприема обясненията на подсъдимия М. от досъдебното производство, доколкото същите са в съответствие с кредитираните от съдебния състав доказателства. В съдебно заседание прави пълно признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Така признанието на подсъдимия намира опора, както в гласните , така и писмени доказателства - покупко- изплащателна сметка, ведно с декларация от 10.03.2011г. и РКО от 10.03.2011г.,  характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, заключението на съдебно- стоковата експертиза, изготвена от вещото лице Л.Б., което заключение съдът намира за изготвено с необходимите професионални знания и го кредитира.

В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт относно наличието на характеризиращите деянията, за които е повдигнато обвинение, белези.  Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни. При тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195  ал. 1 т. 4 пр. 1-во във вр. с чл. 194 ал. 1  от НК. Същият на 09.03.2011г.  в с. Д., обл. П., чрез използване на моторно превозно средство- лек автомобил марка „****”, модел „****”, с неустановени по делото държавен контролен номер и собственик,  е отнел чужди движими вещи, а именно: 1 брой меден казан с вместимост 80 литра на стойност 150.00лв., 1брой медна пръскачка на стойност 80.00лв., 3 броя пръчки за пръскачка на стойност 30.00лв., 25 метра гумиран кабел, четирижилен на стойност 50.00лв. и 1 брой електрическа косачка на стойност 50.00лв., всичко отнети вещи на обща стойност 360 лв. от владението на Й.Б.Й., ЕГН ********** *** без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимият е извършвал отнемане на вещи, върху които е установил своя трайна фактическа власт, като е отнел  възможността на владелеца да се ползва от тях, отдалечавайки ги от местопрестъплението, след което ги е продал. Налице е квалификацията на деянието по т.4 предл.1-во, на ал.1 на чл.195 от НК, тъй като за отнемане на вещите и отдалечаването им от местопрестъплението си е послужил с моторно превозно - лек автомобил.

 От субективна страна престъплението подсъдимият е извършил умишлено със съзнавани и целени общественоопасни последици.

Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 195  ал. 1 т. 4 пр. 1-во във вр. с чл. 194 ал. 1 от НК. Относно определяне на наказанието на подсъдимия, съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи същото при условията на чл.58а. В случая според съда следва да се прилага разпоредбата на чл. 58а ал. 4 от НК, във вр. с чл.55 от НК. При индивидуализация наказанието на подсъдимия съдът прецени, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най – лекото предвидено в закона наказание от една година лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко, с оглед обществената опасност и на деянието, и на дееца, поради което определи наказанието при приложението на чл.55 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, младата възраст, добрите му характеристични данни, признанието на вината още на фаза досъдебно производство, съдействието му за разкриване на обективната истина и добросъвестното му процесуално поведение. Тези обстоятелства мотивираха съда да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, който в случая е и по-благоприятен за дееца и да наложи на подсъдимия наказание под предвидения най-нисък предел от една година  в близък до минимума размер, а именно четири месеца лишаване от свобода.

Така определеното наказание съдебният състав счита за справедливо и способстващо за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК и по-специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия към извършване на престъпни деяния  в бъдеще.

По отношение изтърпяването на  така определеното наказание съдебният състав е на становище, че не следва да постанови реалното изтърпяване за подсъдимия. Същият не е бил осъждан към момента на извършване на престъплението и са налице формалните основания на чл.66, ал.1 от НК, като съдът счита, че не се налага за поправянето му да се постанови реално изтърпяване на това наказание. Ето защо и същото бе отложено с изпитателен срок от три години.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия  Съдът  възложи направените по делото разноски в размер на 35.00лева.

По изложените мотиви  Съдът постанови присъдата си.

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.