РЕШЕНИЕ
№ IV –
251
17.09.2020 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV
въззивен граждански състав, в открито заседание на седемнадесети август две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря Ваня Димитрова, като разгледа
докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1614 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, гр. София, жк. ,,Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 14, чрез пълномощника юрисконсулт Петко Палазов, срещу Решение № 20
от 28.01.2020 г. по гр. д. № 481/2019 г. на Районен съд – Айтос, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника
против Х.А.К., ЕГН:**********,***, иск
за приемане за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество следните
суми: 3724, 82 лева, представляваща
главница по договор за кредит № а554у93х/10.11.2015; 715, 78 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора; 243, 08 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 20.07.2018 до 11.03.2019 г.; ведно със законната
лихва от момента на подаване на заявлението – 22.03.2019 г., до окончателното
изплащане на дължимите суми, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № №171/25.03.2019 по ч. гр. д. № 323/ 2019 г.
по описа на Районен съд – Айтос.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че в нарушение на чл. 195 ГПК В съдът е приел, че не са необходими
специални знания, за да се определи размерът и видът на определен шрифт,
респективно въз основа на собствени общи знания в областта на полиграфията и
графичния дизайн е установил, че договорът за кредит е изготвен на шрифт „Bookman
old style“ № 10. Изложени са доводи, че независимо дали за това са необходими
специални знания или не, за да се определи размерът и видът на определен шрифт,
съдът следва да изложи подробно начина, по който е достигнал до съответните
резултати, като получаването им трябва да е обяснено ясно и разбираемо, за да
може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните, респективно
проверен при обжалване, което не е сторено от съда и по този начин е
постановено едно необосновано съдебно решение. Поддържа се, че по отношение на
договорите, които попадат в приложното поле на Директива 2008/48, държавите
членки не могат да приемат непредвидени в тази директива задължения за страните
по договора, когато тя съдържа хармонизирани разпоредби в съответната област.
Посочва се, че
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК всички елементи на договора да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, не е в съответствие
с Директива 2008/48, поради което този текст от националното законодателство не
следва да се прилага.
Жалбоподателят моли съда да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените
искове. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
100, 00 лева.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е
процесуално допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемия, който е получил препис от нея чрез
пълномощника си адвокат Савова.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.
235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По отношение действителността на договора:
Безспорно е по делото, че на 10.11.2015 г. страните са
сключили договор за потребителски паричен кредит PLUS-11849612
със следните параметри: размер на кредита за потребителски цели – 6 000
лева; размер на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията“ – 0,
00 лева; застрахователна премия – 2016 лева; общ размер на кредита – 6 000
лева; такса ангажимент – 210 лева; брой погасителни вноски – 60 броя; месечна
погасителна вноска – 176, 02 лева; обща стойност на плащанията – 10 561,
20 лева; годишен процент на разходите – 17, 59 %; лихвен процент – 14, 71 %.
Съгласно чл. 2 от договора размерът на предоставения заем е равен на сумата,
посочена в поле „общ размер на кредита“; размерът на кредита за покупка на
застраховка „защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния
агент „Директ Сървисис“ ЕАД; посочената сума в поле „застрахователна премия“ е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
„брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска,
посочена в поле „месечна погасителна вноска“. Представен е и сертификат PLUS-11849612, с който застрахователите „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо Застраховане, Клон България“
се съгласяват срещу заплащане на застрахователна премия да застраховат
ответника съгласно приложените Общи условия на застраховка „защита на
плащанията“. Последните предвиждат в чл. 4, че кредитополучателите едновременно
с попълването и подписването на договора за кредит изразяват своето изрично
писмено съгласие да се застраховат и приемат тези Общи условия. Съгласно чл. 7
от същите Общи условия в зависимост от срока и размера на кредита
застрахованият заплаща месечна или еднократна застрахователна премия;
еднократната застрахователна премия се финансира от договорителя, а месечно
платимата вноска е за сметка на застрахования. Уговорено е още, че след
изтичане на 30-дневен гратисен период след неплащане на поредната дължима
вноска индивидуалното застрахователно покритие се прекратява автоматично.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин. Прочитът на договора следва да не буди
никаква неяснота относно основния предмет на договора. Процесният договор за
потребителски кредит не отговаря на тези законови изисквания. В неговите
параметри е посочено, че размерът на кредита за покупка на застраховка „защита
на плащанията“ е 0, 00 лева, но същевременно тълкуването на чл. 2 от Общите
условия към договора за потребителски кредит налага извода, че сумата от 2016
лева за застрахователна премия е разделена на 60 броя равни вноски и е част от
всяка месечна погасителна вноска в размер на 176, 02 лева, т. е. не става ясно
дали сумата от 2016 лева е част от размера на кредита. Това несъответствие има
за последица и неяснота относно начина на плащане на застрахователната премия
от 2016 лева – месечно или еднократно, директно от застрахования или чрез
финансиране от договорителя, както и относно последиците от неплащането й във
връзка с предвиденото автоматично прекратяване на застрахователното покритие.
Ако се приеме, че се касае за месечно платима вноска, дължима от застрахования,
то с оглед твърденията на ищеца, че ответникът е преустановил плащанията на
20.06.2018 г., би се оказало, че договорът за застраховка „защита на
плащанията“ е прекратен след изтичането на 30-дневен гратисен период, а по
делото се претендира заплащане на пълната стойност на застрахователната премия.
На
основание чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. В процесния случай сключването на застраховка
„защита на плащанията“ е предвидено като задължително условие при подписването
на договора за потребителски кредит. С оглед на това и при параметри на
договора, включващи размер от 6 000 лева,
застрахователна премия 2016 лева и посочен годишен процент на разходите 17,
59 %, е налице неяснота и относно действителния размер на ГПР.
По изложените съображения съдът намира, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК И процесният договор за потребителски кредит
е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
По отношение
чистата стойност на кредита:
Съгласно
чл. 2 от договора за потребителски кредит размерът на предоставения заем е
равен на сумата, посочена в поле „общ размер на кредита“, където е посочена
сумата от 6 000 лева. Отбелязано е, че кредитополучателят дава своето
съгласие кредиторът да удържи сумата от 108, 60 лева във връзка с пълното
погасяване на задълженията по договор № CREX-11086215. Предвидено
е още, че кредитополучателят заплаща „такса ангажимент“ в размер на 210 лева,
срещу която кредиторът фиксира лихвения процент по договора. Уговорено е, че
таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
кредиторът удържа сумата, посочена в поле „такса ангажимент“ от общия размер на
кредита. В договора е предвидено, че с полагането на подписа си върху него
кредитополучателят удостоверява, че е получил посочената в група „параметри и
условия“ сума по посочената от него банкова сметка – ***.
По
отношение на сумата от 108, 60 лева, удържана от кредитополучателя от общия
размер на кредита във връзка с пълното погасяване на задълженията по договор № CREX-11086215, по делото не са налице данни, от които да се
направи извод за недължимост на посочената сума по този друг договор за кредит,
поради което същата следва да се счита за получена от потребителя, който е дал
съгласие за прихващането й със задълженията му по този друг договор за кредит.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Определянето на лихвения процент е част от задължителното
съдържание на договора за потребителски кредит – чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
липсата на който е основание за недействителност на договора. Ето защо
предвидената заплащането на „такса ангажимент“ в размер на 210 лева за
фиксиране на лихвения процент по договора противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
поради което е недействително. Следователно сумата от 210 лева е била
неоснователно удържана от общия размер на кредита от 6 000 лева, като
потребителят е получил сумата от 5 790 лева.
По изложените съображения съдът намира, че чистата
стойност на кредита, получена от потребителя, е в размер на 5 790 лева.
По отношение на
предсрочната изискуемост:
Съгласно
договора за кредит и представения към него погасителен план падежът на
последната вноска настъпва на 20.11.2020 г.
В исковата молба се съдържат твърдения, че към 20.07.2018 г. процесният
кредит е станал предсрочно изискуем в пълен размер на основание чл. 5 от
договора поради просрочването на две месечни погасителни вноски от длъжника.
Към исковата молба е приложен документ, изходящ от кредитодателя и адресиран до
длъжника, с който същият се уведомява, че поради преустановяване на плащанията
по кредита на 20.06.2018 г. и просрочване на две вноски вземанията по него са
обявени за предсрочно изискуеми. Препис от исковата молба и приложенията към
нея е редовно връчен на ответника чрез неговия баща на 18.06.2019 г.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на
ОСГТК на ВКС допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране
на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ. Това решение обаче не разглежда хипотезата, когато
предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като
приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен
от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. Ако в
исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение
дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че
потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е
надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това
право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването
на изискуемостта на вземането. При положение, че правното основание на
заявената претенция е договорът за кредит, и поради това, че решението следва
да отразява материалноправното положение между страните по делото, каквото е то
към момента на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече
настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита.
В посочения смисъл е най-актуалната практика на върховната инстанция (Решение №
10/25.02.2020 по дело № 16/2019 на ВКС, ТК, II т. о.), която се споделя от
настоящия съдебен състав.
С оглед на изложеното съдът намира, че процесният кредит
е обявен за предсрочно изискуем в хода на исковото производство на 18.06.2019
г.
Установява се по делото, че длъжникът е извършил плащания
по кредита в общ размер от 5 280, 60 лева. Чистата стойност на кредита, която
подлежи на връщане, е в размер на 5 790 лева. Следователно ответникът
дължи сумата от 509, 40 лева, до който размер искът за главницата се явява
основателен.
Поради
частично несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения иск за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
509, 40 лева, представляваща главница по договор за потребителски паричен
кредит PLUS-11849612 от 10.11.2015 г., ведно със законната
лихва от момента на подаване на заявлението на 22.03.2019 до окончателното
изплащане на дължимите суми, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 171/25.03.2019
по ч. гр. д. № 323/2019 г. по описа на Районен съд – Айтос, като вместо него
следва да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
от 509, 40 лева, представляваща главница по договор за потребителски паричен
кредит PLUS-11849612 от 10.11.2015 г., ведно със законната
лихва от момента на подаване на заявлението на 22.03.2019 до окончателното
изплащане на дължимите суми, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 171/25.03.2019 по ч. гр. д. № 323/2019 г. по
описа на Районен съд – Айтос. В останалата част решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед
частичната основателност на жалбата всяка от страните има право на разноски по
съразмерност.
На въззивното дружество следва да бъде присъдена сумата
от 74, 26 лева, представляваща разноски за заповедното, първоинстанционното и
въззивното производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият не е направил искане за присъждане на
разноски пред настоящата инстанция и не е представил доказателства за
извършването на такива, поради което не му се дължат.
Предвид
крайния изход на делото първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта за разноските, с която на ответника е присъдена сумата над 135 лева до
пълния присъден размер от 450 лева. При липсата на представени доказателства за
заплащането на адвокатско възнаграждение по делото пред първата инстанция
недопустимо е съдът да присъжда такова „по справедливост“.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 20 от 28.01.2020 г. по
гр. д. № 481/2019 г. на Районен съд – Айтос
в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България,
гр. София, жк. ,,Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, против Х.А.К., ЕГН:**********,***, иск за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 509, 40 лева, представляваща главница
по договор за потребителски паричен кредит PLUS-11849612
от 10.11.2015 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението на 22.03.2019 до окончателното изплащане на дължимите суми, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 171/25.03.2019 по ч. гр. д. № 323/2019 г. по описа на Районен съд –
Айтос,
както и
в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, гр. София, жк. ,,Младост 4“, Бизнес парк София,
сграда 14, е осъдено да заплати на Х.А.К., ЕГН:**********,***, сумата над 135 лева до пълния присъден размер
от 450 лева,
като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.А.К., ЕГН:**********,***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, гр.
София, жк. ,,Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, сумата от 509, 40 лева, представляваща главница по
договор за потребителски паричен кредит PLUS-11849612
от 10.11.2015 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението на 22.03.2019 до окончателното изплащане на дължимите суми, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 171/25.03.2019 по ч. гр. д. № 323/2019 г. по описа на Районен съд –
Айтос.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Х.А.К., ЕГН:**********,***, да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България, гр. София, жк. ,,Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, сумата от 74, 26 лева, представляваща разноски за
заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.