Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер ………..                          25.08.2020 г.                                       град К.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

К.  районен съд                                       II  граждански състав

На тринадесети август                                            година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                               

                                                                       

                                                                                  Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия С.Г. гражданско дело № 918 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

Предявен е иск  за прекратяване  на граждански брак с правно основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс /СК/.

 

В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са съпрузи, сключили граждански брак на 21.01.1999 г. в гр. К., който брак бил първи и за двама. От брака си имали родено едно дете, което вече е пълнолетно.

Преди да сключат брак имали връзка от около година. От момента на сключване на брака им, както и по време на брачния им живот са живели в с. Ш. на адреса, който е посочен като негов в настоящата молба.

В началото на брачните им отношения не са имали проблеми, разбирали се, живеели спокойно, родило им се детето, грижели се заедно за него, били неразделни.

Около 2006 г. теглили заем, за да ремонтират етажа на къщата им в с. Ш., което довело до финансови проблеми в семейството. Наложило се и двамата да заминат за чужбина /в Ч./, като той периодично се връщал в Б., а ответницата останала там, за да работи.

Престоят на ответницата в Ч. продължил около 4 години, през който период си е идвала няколко пъти за кратко.

Още оттогава отношенията им охладнели, тя се отчуждила от семейството. Интересувала се от свои неща. Детето и той останали на втори план за нея. Било му трудно да поема тежестта на отглеждането и възпитанието на детето сам. Помагали му родителите, но чувствал отчуждение от страна на съпругата си.

Надявал се, че след като се върне в Б., отношенията им ще потръгнат, но не станало така.

През 2012 г. ответницата се върнала от чужбина, но отношенията по между им не били както преди да замине. Живеели не като семейство, а като съквартиранти. Тя искала по-охолен живот и свобода, а той се интересувал само от семейството им. Ответницата била напълно променена, което довело и до неразбирателства помежду им от най-различен характер, включително и от битов такъв.

През 2016 г. ответницата отново заминала за чужбина - за Г. и се върнала само за абитуриентския бал на сина им през 2018 г.

Оттогава повече не се е прибирала в Б. и нямала намерение въобще да си идва. Имала си свой живот там и не се интересувала вече нито от него като съпруг, нито от семейството си и сина им.

През тези последни година, докато съпругата му била в чужбина, се отдалечили напълно един от друг до степен да разберат, че повече няма да се съберат да живеят заедно и да имат брачен живот.

На практика бракът им съществувал само формално и бил изчерпан от съдържанието, което СК му отрежда. Дългата фактическа раздала помежду им станала причина за дълбоко и непоправимо разстройство на брака им.

Моли съда да прекрати брака помежду им като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се третира въпроса за вината. Няма претенции относно фамилното име на съпругата му. Моли да се предостави ползването на семейното жилище - етаж от къща в с. Ш. на него, тъй като същото е собственост на неговите родители. Не претендира разноски по делото. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Ц. М., която моли съда да прекрати гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината, както и да предостави за ползване семейното жилище на ищеца.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от Е.К.В., чрез пълномощника ѝ адв. М. Д..

 

            Ответницата заявява, че не отговарят на истината твърденията в исковата молба, че се е отчуждила от семейството – не е спирала финансово да подпомага семейството им, както правела и досега. Със собствени средства ремонтирала имота в с. Ш. и погасявала и сега кредитите на ищеца. Задоволявала всички нужди на детето им, включително и финансовите.

            Не възразява брака им да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Не възразява семейното жилище да се предостави за ползване на ищеца след развода. Желае след прекратяване на брака ни да носи брачното си фамилно име В.. Не възразява да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба. Не претендира разноски по делото.  В съдебно заседание пълномощника на ответницата адвокат М. Д. моли съда да прекрати гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, страните са сключили граждански брак на.. в град К., за което е съставен акт за граждански брак № от същата дата. От брака си съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца.

 

За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитан свидетеля  Стефан Д.В..

 

От показанията на свидетеля В. /брат на ищеца/ се установява, че страните по делото са семейство от 21 години. Заявява, че страните не живеели заедно до 2016г., когато Е. заминала в чужбина без брат му. Свидетелят живеел с брат си заедно в една къща като Е. и А. рядко се чували по телефона. Твърди, че откакто Е. е заминала в чужбина не се е връщала като страните не поддържали контакти „само от време на време по телефона“.

 

Показанията на свидетеля следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК предвид родствената му връзка със страна по делото. След тази преценка съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетеля изцяло, тъй като същите са непосредствени, безпротиворечиви, логични и  се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение. Това налага извода, че брака съществува само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуваща фактическа раздяла, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

Съгласно чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася относно вината за разстройството на брака,  тъй като никой от съпрузите не е поискал това.

 

По отношение семейното жилище :

 

От представената по делото декларация за семейно и  материално положение и имотно състояние  на ищеца А.Д.В., се установява, че същия притежава 1 /6  ид. част от семейното жилище находящо се в село Ш., улица по наследство.

От показанията на свидетеля В. се установява, че ответницата не живее в семейното жилище. По делото единствено ищецът е направил искане да му се предостави ползването на семейното жилище след прекратяване на брака. Ответницата не е направил искане за предоставяне ползването на семейното жилище. От представената по делото декларация за материално, имотно и семейно положение на ищеца  А.Д.В. се установява, че същия не притежава друго жилище т.е. има жилищна нужда По тези съображения съдът счита, че не е налице конкуренция на претенции. С оглед на гореизложеното, съдът счита, че  ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на съпруга А.Д.В..

 

По отношение на фамилното име

 

След прекратяването на барака съпругата ще носи брачното си фамилно име В..

 

Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. По изложените по – горе съображения разноските  остават за страните така като са ги направили.

 

Страните следва да заплатят дължимата държавна такса поравно при решаване на делото.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПРЕКРАТЯВА  гражданския брак между А.Д.В., ЕГН **********, с адрес *** и Е.К.В. ЕГН **********, с адрес ***, сключен с акт за граждански брак  №. в  град К., като дълбоко и непоправимо разстроен.

.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в  село Ш., на съпруга А.Д.В..

 

ПОСТАНОВЯВА съпругата Е.К.В. ЕГН **********, с адрес *** след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име  В..

 

ОПРЕДЕЛЯ  окончателна държавна такса в размер на 40 лева.

 

ОСЪЖДА А.Д.В. с адрес *** да заплати в полза на бюджета  на съдебната власт по сметка на Районен съд – К., сумата от 20 лева, представляваща държавна такса.

 

ОСЪЖДА Е.К.В. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета  на съдебната власт по сметка на Районен съд – К., сумата от 20 лева, представляваща държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – С.

 

 

 

                                                                             Районен съдия :