РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Б., 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20221810200621 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление № ***, издадено на ***г. от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на „***” АД, ЕИК:
***, със седелище и адрес на управление: гр. Б., п.к. ***, ул. *** № 1, в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, за нарушение
на чл. 62, ал. 3 от КТ и чл. 3, ал. 1, т. 1, б. «а» от Наредба № 5 от 29 декември
2002г. за съдържанието и реда за изплащане на уведомлението по чл. 62, ал. 5
от Кодекса на труда/ДВ бр.1/2003г./, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414,
ал. 3 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за това, че
не е уведомил в установения тридневен срок компетентната териториална
дирекция на Националната агенция по приходите за сключването на трудов
договор с лицето Х.А.М., ЛНЧ ***, като изпрати уведомление (приложение
№1).
Становища на страните:
В законоустановения срок е подадена жалба, в която се поддържа, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че с
1
работника в дружеството Х.А.М. е бил сключен трудов договор на ***г.,
когато реално е започнал да престира физическия си труд, като работодателят
е подал уведмление в НАП в законоустановения 3-три дневен срок. Поддържа
се, че неправилно АНО е изчислил този срок към първоначално сключения
между дружеството и М. трудов договор на ***г., тъй като същият е само за
обслужване формалните изисквания на закона за издаване на виза Д на М..
Тези обстоятелства не са били взети предвид в хода на административно
наказателното производство. Моли постановлението да бъде отменено, а в
алтернатива, да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател „***” АД, редовно
призован, се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата с изложените в
нея пространствени доводи и съображения. В хода по същество прави искане
за присъждане на разноски и представя списък.
Въззиваемата страна – директор на Дирекция "Инспекция по труда" –
Софийска област, се представлява от старши юрисконсулт Найденова, която
пледира наказателното постановление да се потвърди, тъй като извършването
на нарушението е доказано от събраните доказателства и са спазени
процесуалните правила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Дружеството-жалбоподател „***” АД, ЕИК: ***, е юридическо лице,
регистрирано на територията на РБългария, със със седелище и адрес на
управление: гр. Б., п.к. ***, ул. *** № 1, което има качеството "работодател"
по см. на § 1, т. 1 ДР на КТ.
На 20.09.2022 г. свидетелката А. К. – главен инспектор в Д„ИТ
Софийска област”, заедно със свой колега П. Е., извършила проверка в обект
Производствена база на „***” АД, ЕИК: *** в гр. Б., п.к. ***, ул. *** № 1, на
която проверка на заварените да работят там лица са били предоставени за
попълване декларации, в това число и на Х.А.М., ЛНЧ ***. Последният
попълнил декларация, в която посочил, че изпълнява трудовата си функция от
месец април 2022г., въз основа на сключен трудов договор като „общ
2
работник”, с работно време от 08:30 ч. до 17:30 ч. с почивен ден – събота и
неделя, при трудово възнаграждение от 1000.00 лева (вж. л.22).
При тази проверка на място проверяващият екип от трудовата
инспекция оставили призовки за явяване и представяне на документи от
законния или упълномощен представител на дружеството в сградата на
Дирекция „Инспекция по труда” – София област.
На 27.09.2022г., проверката продължила в сградата на трудовата
инспекция, в присъствието на Д.Ц. – упълномощено лице на дружеството-
жалбоподател, като за установените при проверките на място и по документи
обстоятелства бил съставен и Протокол за извършена проверка (ПИП) от
27.09.2022г. (вж. л.18). Едно от констатираните нарушения се изразявало в
наемане на Х.А.М. на работа, без дружеството-жалбоподател да е спазило
задължението си да изиска от него да представи валиден документ за
пребиваване, нотариално копие от който се съхранява за срока на наемането
или пренаемането, в нарушение на чл.10, ал.2 от Закон за трудовата миграция
и трудовата мобилност, ДВ, бр. 33/2016г.
ПИП е връчен на пълномощника на дружеството Д.Ц..
Въз основа на проверката е издаден АУАН № *** от *** г. за това, че
„***” АД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, е
нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ и чл. 3, ал. 1, т. 1, б. «а» от
Наредба № 5 от 29 декември 2002г. за съдържанието и реда за изплащане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда/ДВ бр.1/2003г./, като не е
уведомил в установения тридневен срок компетентната териториална
дирекция на Националната агенция по приходите за сключването на писмен
трудов договор на ***г. с Х.А.М., ЛНЧ ***, като изпрати уведомление
(приложение №1).
След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителят, от
двамата свидетели по акта и нарушението и от упълномощения представител
на дружеството-жалбоподател, в чието присъствие е съставен акта и на
когото е бил връчен препис от акта срещу разписка.
Възражения срещу акта не са направени при съставянето му, но в срока
по чл. 44, ал.1 от ЗАНН са постъпили такива.
На основание така съставения акт, при идентично описание на
3
фактическата обстановка и посочване на правната квалификация, на *** г.
директорът на Дирекция „Инспекция на Труда Софийска област” е издал
обжалваното НП, с което на „***” АД, в качеството му на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лв., на на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ, за нарушение на
чл. 62, ал. 3 от КТ и чл. 3, ал. 1, т. 1, б. «а» от Наредба № 5 от 29 декември
2002г. за съдържанието и реда за изплащане на уведомлението по чл. 62, ал. 5
от Кодекса на труда/ДВ бр.1/2003г./. Постановлението е връчено чрез
известие за доставяне на ******г. и обжалвано на ***г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: гласни - показанията на свидетелите А.
К., П. Е., Е. А. и Д.Ц., както и писмените доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 НПК – АУАН № *** от *** г., известие за доставяне, Призовка по
чл. 45, ал. 1 от АПК; Протокол № ПР ***г. за извършена проверка;
Идентификационна карта, удостоверяваща качеството „работодател"; Трудов
договор от ***г.; Декларация подписана от лицето Х.А. М.; Пълномощно с
peг. № ***г.; Служебна бележка № ***г.; Удостоверение за регистрация от
***г.; Декларация, че са спазени изискванията на чл. 28, ал. 1-4 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност; Становище с peг. № ***г.;
Становище с peг. № ***г.; Документ с peг. №***г. Трудов договор №
***/***г.; Длъжностна характеристика; Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № ***г.; Справка от
информационната система на АИ ГИТ; Отчетни форми за явяване/неявяване
на работа за месеците от април до септември 2022г. включително; Правилник
за вътрешния трудов ред; Разчетно-платежни ведомости от месец април
2022г. до месец август 2022г. включително; Копие на книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа; договор за наем на недвижим имот;
Възражение срещу АУАН № ***/***г.; Искане за издаване на номер на
чужденец; Медицинска застраховка; Разрешение за пребиваване; Копие на
виза; Молба за ползване на неплатен годишен отпуск -2бр.;. Заповед за
ползване на платен годишен отпуск-2бр.; Фиш за заплати за април 2022г.;
Заповед от ****г. за прекратяване на трудов договор № ***/***г.; Справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. №
***г.; Заповед №***** г., заповед № ***** г. - и двете, издадени от
изпълнителния директор на ИА ГИТ.
4
Показанията на св. А. К., П. Е., Е. А. и Д.Ц., съдът кредитира напълно,
тъй като логично, последователно и незаинтересовано възпроизвеждат всички
факти относно начина на извършване на проверката и установените въз
основа на представените от дружеството писмени доказателства факти.
Напълно се подкрепят от писмените доказателствени средства, поради което
подробното им обсъждане е ненужно. Потвърждават се и от протокола за
извършена проверка, връчен на *** г. г. на упълномощен представител на
дружество-жалбоподател. В него са отразени всички установени
несъответствия в дейността на жалбоподателя с трудовото законодателства и
са дадени предписания за отстраняването им, които не са обжалвани и са
влезли в сила.
По повод на писмените доказателства, съдебният състав на първата
инстанция намира, че същите спомагат за цялостно изясняване на
фактическите обстоятелства по делото, проверка на други доказателства и
преценка за достоверността им, и доколкото същите са приобщени към
доказателствената маса по надлежния процесуален ред, съдът ги кредитира
изцяло.
Следва да се посочи и че фактическите установявания в акта за
установяване на нарушението и в наказателното постановление не се
оспорват от жалбоподателя, чийто основен довод касае неправилно
приложение на материалния закон.
Съдът кредитира Заповед № ****г. и заповед № ***** г. - и двете,
издадени от изпълнителния директор на ИА ГИТ, като доказателство за
компетентност на актосъставителя и административно-наказващия орган.
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния
четиринадесетдневен срок по чл. 59 от ЗАНН и е допустима – НП е връчено
на дружеството-жалбоподател на ***** г., а жалбата срещу него е подадена
на **** г.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, които
да обосноват отмяна на последното само на това основание.
АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл. 416,
5
ал.1 от КТ. Така посоченият АУАН отговаря на императивните изисквания
относно съдържанието на същия, заложени в чл. 42 от ЗАНН.
Актосъставителят е спазил срока по чл. 34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН. АУАН е
бил предявен за запознаване със съдържанието му. Налице е припокриване на
установените фактически обстоятелства между АУАН и НП, с оглед на което
първият да е годна основа за издаване на втория акт.
Обжалваното НП е издадено от компетентен по смисъла на чл. 47, ал.1
от ЗАНН орган, оправомощен съобразно чл. 416, ал.5 от КТ във връзка със
Заповед № ****г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда". Съдът след служебна проверка не установи
липса на някой от задължителните реквизити по чл. 57 от ЗАН в обжалваното
НП. Изрично и в НП и в АУАН е описана приетата от съда фактология,
обстоятелствата по извършване на проверката, а също са отразени и
доказателствата, удостоверяващи извършеното нарушение.
Имуществената санкция на дружеството-жалбоподател е наложена
предвид обективно извършено нарушение разпоредбата на чл. 62, ал.3 от КТ.
Субект на задължението по тази норма е работодателят по смисъла на § 1, т.1
от ДР на КТ, какъвто в случая безспорно е „***” АД. Жалбоподателят в
случая е санкциониран обективно (вина не следва да бъде доказвана, тъй като
нарушителят е юридическо лице, чиято отговорност е безвиновна). „***” АД
обективно е извършило нарушение на разпоредбата на нормативния акт, за
което правилно е ангажирана отговорността му по чл. 414, ал.3 от КТ. Касае
се за отговорност, реализирана на основание чл. 83, ал.1 от КТ, във връзка с
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване дейността на
юридическите лица, в който случай въпросът за вината е ирелевантен.
Във връзка с доводите, изложени в жалбата, следва да се отбележи, че
жалбоподателят неправилно свързва възникването на задължението на
работодателя да изпрати уведомление до ТД на НАП за сключения трудов
договор, в зависимост от началото на изпълнението на трудовите функции на
работника в изпълнение на поетите от него задължения по трудовия договор,
вместо с момента на неговото сключване както изрично повелява
императивната разпоредба на чл. 62, ал.3 от КТ, посочена като нарушена.
Същевременно, обстоятелствата, че работникът е гражданин на трета
държава, че е необходимо издаването на работна виза за сезонна работа и че
са предприети действия по издаване на разрешение от Агенцията по
заетостта, не са представлявали пречка за работодателя за уведомяване на
териториалната дирекция на НАП за вече сключения трудов договор, нито са
6
предвидени от законодателя като отлагателни условия, от гледна точка на
началния момент, от който това задължение на работодателя, което
дружеството-жалбоподател не е изпълнило, от който 3-дневния срок да
започне да тече. Въобще доводът, че началото на тридневния срок за
изпращане на уведомлението на съответната ТД на НАП следва да се счита не
от сключването на договора, а от момента, в който работникът започне да
изпълнява трудовите си задължения и след отстраняване пречките за това, с
оглед, че е чужд гражданин, не намират опора в закона.
Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ (ред., ДВ, бр.58 от
2010г., в сила от 30.07.2010г.) предвижда наказание „имуществена санкция” в
размер от 1 500 до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на
чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и чл.63, ал.1 или ал.2, както и наказание „глоба” в
размер от 1 000 до 10 000 лева за виновното длъжностно лице, за всяко
отделно нарушение. В случая по отношение на размера на наложеното
наказание в НП въззивната инстанция приема, че същият неправилно е
определен от АНО и не са съобразени тежестта на извършеното
административно нарушение и смекчаващите обстоятелства, а именно няма
данни за други извършени нарушения от същия вид от работодателя. Предвид
изложеното този съдебен състав намира, че издаденото НП следва да се
измени, като вместо наложеното наказание имуществена санкция в размер на
2000 лв., следва да се наложи имуществена санкция в минималния предвиден
размер от 1500 лв., което наказание съответства на тежестта на извършеното
нарушение в случая.
Не е налице маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като процесното нарушение е такова по чл.62, ал.3 от КТ, а
съгласно чл.415в, ал.2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Нормата на чл.415в от КТ е специална по
отношение на тази по чл.28 от ЗАНН и изключва приложението на
последната.
По разноските:
При този изход на делото и своевременно направено искане от страна на
процесуалния представител на ответника по делото за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, такова следва да бъде определено в
минимален размер от 80 лева на основание чл. 63д, ал. 5 във вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правна помощ. Въззивникът следва да бъде
осъден да плати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” –
юридическо лице, към чиято структура се числи административно
наказващия орган разноските по делото на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4
от ЗАНН.
7
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление№ ***, издадено на ***г. от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на
„***” АД, ЕИК: ***, със седелище и адрес на управление: гр. Б., п.к. ***, ул.
*** № 1, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, за
нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ и чл. 3, ал. 1, т. 1, б. «а» от Наредба № 5 от
29 декември 2002г. за съдържанието и реда за изплащане на уведомлението
по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда/ДВ бр.1/2003г./, на основание чл. 416, ал.
5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лв., за това, че не е уведомил в установения тридневен срок компетентната
териториална дирекция на Националната агенция по приходите за
сключването на трудов договор с лицето Х.А.М., ЛНЧ ***, като изпрати
уведомление (приложение №1), като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 2000 лв. на 1500 лв.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК: ***, със седелище и адрес на управление: гр.
Б., п.к. ***, ул. *** № 1, да плати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, 80 лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8