Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Ихтиман, пети състав, в
открито съдебно заседание на 04.02.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Адриана
Хаджипеткова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 202/2018
г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
„Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК .., представлявано от Р. А. и Т. К. чрез юрк.
Н. С. против А.И.К. с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК във чл. 33 ЗПК вр. чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр.
с чл. 99 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумата от 694.33 лв., представляваща непогасена главница по
договор за потребителски кредит „Бяла карта“ № ……… г., ведно със законна лихва върху главницата за
периода от 24.07.2017 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 79.06 лв. възнаградителна
лихва за периода от 30.04.2015 г. до 06.08.2016 г., 149.97 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, 120 лв. – разходи и такси за
ивънсъдебно събиране на задължението, и
сумата от 59.47 лв. законна лихва върху незаплатената главница за периода 06.08.2016 г. до 12.07.2017 г. –
датата на подаване на заявлението в съда.
Ищецът твърди, че на 17.04.2015 г. между „Аксес
Файнанс“ ООД, ЕИК ………. и ответникът А.И.К. е сключен договор за револвиращ потребителски
кредит "Бяла Карта" № ………… г., по с максимален размер на кредитния
лимит от 500 лв. На 17.04.2015 г. между страните бил сключен анекс към
договора, по силата на който кредитният лимит е увеличен на 700 лв. Ответникът
е усвоил сумата от 700 лв. Върху усвоения лимит на кредита за периода
30.04.2015 г. до 06.08.2016 г. се дължи договорна лихва в размер на 79.06 лв. Длъжникът
е изпаднал в забава при изпълнение на договорните си задължения по погасяване
на кредита, поради което на 06.08.2016 г. същият е обявен за предсрочно
изискуем. Ищецът претендира още, че поради неизпълнение на задължение за
предоставяне в срок на поръчителство на ответникът дължи неустойка в размер на
149.97 лв., както и 120 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземанията. Твърди, че ответникът дължи и 59.47 лв. законна лихва върху
незаплатената главница за периода 06.08.2016 г. до 12.07.2017 г. – датата на
подаване на заявлението в съда. Легитимира се като кредитор на ответника с
твърдението, че на 11.11.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК …. и „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД, ….., е сключен договор за цесия, по
силата на който вземанията, произтичащи от договора за потребителски кредит
„Бяла карта“ ………..2015 г са прехвърлени на ищеца в настоящото производство, ЕИК
*********, с оглед на което същият е материално легитимиран да претендира
установяването им. Отправя искане ответникът да бъде уведомен за извършената
цесия с получаване на исковата молба.
Претендира разноски.
С отговора на исковата молба особеният представител на
ответника оспорва същата с твърдения, че цесията не е надлежно съобщена на ответника,
поради което ищецът не е материално легитимиран да претендира спорните
вземания.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:
След уведомяване по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК за Заповед № 521/28.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 746/2017 г. по описа на РС – Ихтиман са
предявени обективно съединени установителни с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 33 ЗПК вр.
чл. 99 ЗЗД и чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 86 вр. с чл. 240, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Основателността на предявен иск за
реално изпълнение на договорно задължение, придобито от ищеца въз основа на
сключен договор за цесия, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките – валидно възникнало правоотношение между ответника и трето за
спора лице - цедент, елемент от съдържанието на което да е задължението за
заплащане на претендираната парична сума по договор за потребителски кредит,
настъпила изискуемост на задължението, постигнато съгласие за прехвърляне на
неудовлетвореното вземане в полза на ищеца, съобщаване на цесията на
задълженото лице и неизпълнение от негова страна. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение,
основана на чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 33 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.
Акцесорният иск за законна лихва
предполага наличие на горните предпоставки, както и неизпълнение изискуемото
задължение за заплащане на парична сума по договор за потребителски кредит в
претендирания период от време.
От представения по делото договор за
кредит "Бяла карта" от 17.04.2015 г., съдът приема, че страните са
обвързани от договор за потребителски кредит в размер на 700 лв., съгласно
извършено с анекс от 17.04.2015 г., изменение в съдържанието на договора.
Задължението на кредитодателя за предаване на сумата е изпълнено с предоставяне
на пластика на кредитна карта и пин код за ползването, до който извод съдът
достигна зачитайки удостоверителното изявление в чл. 2, ал. 2 от договора. Страните
са уговорили падеж на задължението за връщане на сумата (чл. 3, ал. 2), заедно
с 43.2 % възнаградителна лихва (чл. 4, ал. 1).
Ответникът не твърди и съответно не
доказва, да е изпълнил задълженията за връщане на посочените суми, поради което
в приложение на правилата на доказателствената тежест, съдът приема, че за
ответника е възникнало задължение по договора за връщане на главница, както и
на договорната лихва.
Следователно, в приложение на клаузата
на чл. 22, ал. 1 от договора, за кредитора е възникнало право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Независимо какъв начин на упражняването му е уговорен
(коя от хипотезите на чл. 22, ал. 1), за да възникнат последиците волята на
кредитора следва да е достигнала до длъжника.
По делото е представено извлечение от изпратени
текстови съобщения до абонат с мобилен номер **********, едно от които съдържащо
изявление за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо от 08.06.2016 г.
Въпреки това съдът намира, че волята на кредитора не е достигнала до
кредитополучателя, доколкото представения документ представлява неподписана
компютърно изготвена таблица с данни, която няма обвързваща доказателствена
сила и не може да докаже надлежно отправяне на волеизявление достигнало до
длъжника. Предвид това, по делото липсват доказателства праводателят на ищеца
да е уведомил длъжника за упражняване правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Това уведомяване, съответно упражняване правото на кредитора да обяви
цялата главница за предсрочно изискуема, съдът счита, че е извършено с връчване
на препис от исковата молба на ответника, който факт съдът намира, че следва да
съобрази при произнасянето по спора, като настъпил в хода на производството. По
същия начин ответникът следва да се счита надлежно уведомен за извършената
цесия с връчване на исковата молба и приложенията към нея.
Вземанията по процесния договор са били
прехвърлени на ищеца. Налице е активна материална легитимация на ищеца,
произтичаща от договора за прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г. Цесията е
проявила своето действие съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД по отношение на
длъжника/ответник с получаването на приложеното към исковата молба уведомление.
В установената съдебна практика /Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на ВКС, І т. о., и Решение № 78/09.07.2014 г., по т. д. 2352/2013 г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о. Решение № 123/24.06.2009г.
по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение № 137/02.06.2015 г. по гр.
д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.,/ е възприето становището, че поради
отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който следва да бъде
уведомен длъжникът за извършената цесията, то надлежно уведомяване е налице и
тогава, когато уведомлението е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. В случая по делото са представени доказателства, че цедентът е
упълномощил цесионера да извърши това съобщаване от негово име. Ето защо като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Настоящият състав приема, че
уведомлението за наличието на цесия и предсрочна изискуемост пораждат действие
спрямо ответника-длъжник и когато са съобщени на назначения му особен
представител. На осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.
47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се
назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Следва да се има
предвид, че последователно в практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016 г. по
т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. №
60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др. се застъпва становище, че банката, ако не
е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление
на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е
била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието
от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен
представител в нотариалното производство. Предвид изложеното се налага цялостен
извод, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за
кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем,
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника- ответник (вж. в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по
т. д. № 193/2018 г., I т. о.).
Доколкото съдът прие, че предсрочната
изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство вземането за
мораторна лихва, която съобразно уговорката на чл. 22, ал. 3 от договора, се
дължи едва след настъпване на предсрочната изискуемост, поради което такова
вземане преди това не е възникнало, а искът за сумата от 59.47 лв. – мораторна
лихва за периода 06.08.2016 г. – 12.07.2017 г. следва да бъде отхвърлен.
При преценка
на дължимостта на начислената неустойка в размер на 149.97 лева, съдът съгласно
дадените в ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС разяснения следва да извърши преценка
за нищожност на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави. Може
да се направи, че същата преследва забранена от закона цел да се присъди още
едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи
никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично
от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за
такса, защото не се дължи заради извършени разходи или дейност, а самото наименование
прикрива скритата цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗЗП при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в
договора и това е лихвата за забава, която претенция на ищеца също е предмет на
разглеждане по делото. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗЗП и следва да се приеме за нищожна като
неравноправна, а предявеният иск за установяване на нейната дължимост в
настоящото производство – за неоснователен.
Изложените
аргументи важат и за вземането за сумата от 120 лв. – разходи за извънсъдебно
събиране на кредита. Настоящият състав намира за недължимо като основано на
неравноправна клауза. Както беше посочено в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е
установено, че при забава на потребителят кредиторът има право само на лихва до
размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В
случая на основание чл. 22, ал. 5 от договора с обявяването на предсрочна
изискуемост на вземането се начислява еднократна такса за извънсъдебно събиране
на вземането. Посочената клауза представлява по същество добавък към лихвата за
забава, тъй като е във фиксиран размер, определен отнапред и несвързан по
какъвто и да било начин с предприети действия от кредитодателя. С оглед на
изложеното е налице заобикаляне на ЗПК поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна, а предявеният иск неоснователен.
По отношение
на размера на вземанията за главница и мораторна лихва.
От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводно експертиза от в.л. инж. Г.Й.,
което съдът кредитира в цялост като обосновано, компетентно изготвено и даващо
в пълнота отговори на поставените задачи се установява, че ответникът е
заплатил на първоначалния си кредтитор сумата от 507.33 лв. за погасяване на
неустойка по чл. 21, ал. 1 вр. чл. 16 от договора и 150 лв. за погасяване на
разходи за извънсъдебно събиране на вземането. Както беше посочено по-горе
двете клаузи са неравноправни, поради което на основание чл. 19, ал. 6 ЗПК
извършените плащания следва да се удържат от претендираните от ищеца вземания
за главница и договорна лихва. С извършените
плащания от 657.33 лв. следва по реда на чл. 76, ал. ал. 2 ЗЗД да бъдат
отнесени към възнаградителната лихва и към главницата. С оглед на това
възнаградителната лихва в размер на 79.06 лв. за периода 30.04.2015 г.
до 06.08.2016 г. следва да се счита за погасена, а предявеният иск отхвърлен. С
остатъчната сума от 578.27 лв. следва да бъде погасена част от главницата.
Поради изложеното следва да се приеме, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
вр. чл. 99 ЗЗД е основателен за сумата от 116.06 лв. – непогасена
главница по договор за
потребителски кредит „Бяла карта“ …………………. г., ведно със законна лихва върху
главницата за периода от 24.07.2017 г. – датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането и да бъде отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер от 694.33 лв.
Обективно съединените искове
сумата от 79.06 лв. възнаградителна лихва за периода от 30.04.2015 г. до
06.08.2016 г., 149.97 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 120 лв. –
разходи и такси за ивънсъдебно събиране на задължението, и сумата от 59.47 лв. законна лихва върху
незаплатената главница за периода
06.08.2016 г. до 12.07.2017 г. – датата на подаване на заявлението в съда, следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни поради изложените по-горе
съображения.
Необсъдените в настоящия съдебен акт
доказателства са неотносими към правилното решаване на делото.
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените разноски съобразно уважената част от иска.
Ответникът
не претендира разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
На
особения представител – адв. И.Т., следва да бъде заплатен възнаграждение за
осъщетвеното процесуално представителство в размер на внесения депозит от 300
лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, че ответникът А.И.К., ЕГН **********, дължи на
ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК ……….., сумата от 116.06 лв. – непогасена главница по
договор за потребителски кредит „Бяла карта“ № ……. г., ведно със законна лихва
върху главницата за периода от 24.07.2017 г. – датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена
Заповед № 521/28.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 746/2017 г. по описа на РС – Ихтиман, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 694.33 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК във чл. 33 ЗПК вр. чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр.
с чл. 99 ЗЗД за признаване
за установено, ответникът А.И.К., ЕГН **********, дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК …., сумата от 79.06
лв. възнаградителна лихва за периода от 30.04.2015 г. до 06.08.2016 г., 149.97 лв. –
неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, 120 лв. – разходи и такси за ивънсъдебно събиране
на задължението и сумата от 59.47
лв. законна лихва върху незаплатената главница за периода 06.08.2016 г. до 12.07.2017 г. –
датата на подаване на заявлението в съда, за които е издадена Заповед №
521/28.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 746/2017 г. по описа на РС – Ихтиман.
ОСЪЖДА А.И.К.,
ЕГН **********,
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК … 13.15 лв. разноски в заповедното производство, пропорционални на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.И.К.,
ЕГН **********,
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК ….. 139.44 лв. разноски в първоинстанционното производство.
производство, пропорционални на уважената част от иска.
На особения представител – адв. И.Т., да
се заплати възнаграждение за осъщетвеното процесуално представителство в размер
на внесения депозит от 300 лв.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач - „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК…. на
ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: