Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1972 01.08.2019 година град Бургас
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ІІІ-ти граждански състав
На тридесети юли две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията
Мавродиева
гражданско дело № 4017 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на Ж.С.К.
с ЕГН **********, адрес: ***, против Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ с ЕИК *****, клон териториално поделение – Пристанище Бургас, адрес: *****,
представлявано от директора *****, с която се претендира признаване на уволнението, извършено със Заповед
№ РД-01-12/13.05.2019 г. за незаконно и
постановяване на неговата отмяна; възстановяване на заемана преди уволнението
длъжност “*****” в отдел „*****“, както и осъждане за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 7 800 лв. за периода от шест
месеца, след прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 15.05.2019
г., ведно със законната лихва
за забава върху горната сума от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2019 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е работил като “*****” в отдел „*****“, като на 13.05.2019
г. му била връчена горната заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение, поради това, че като служител не притежавал необходимото
образование за нейното заемане. Сочи се, че същата е
незаконосъобразна, тъй като имал завършено висше образование и е магистър по
специалността „технология на водата“ с професионална квалификация
„инженер-химик“, което било изрично отразено в трудовия му договор. Отговарял и
на изискванията за заемната длъжност съобразно длъжностна му характеристика,
която изисквала степен бакалавър и/или магистър. До сега никога не бил поставян
въпрос за липсата на нужното образование за заемане на длъжността. Поради и
това предявява настоящите искове.
Правното основание на предявените искове е
чл. 344, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 във връзка
с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.
В срок е постъпил отговор на исковата молба
от ответника, с
който
исковете се оспорват като
неоснователни, като се излагат подробни доводи в тази връзка. Заявява се, че
извършено уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е поради липсата на необходимото образование за
заемане на длъжността, поради повишаване на изискванията в тази насока.
Работодателят разполагал с възможността, с оглед естеството на работата, да
определи вида на специалността и да въведе по-високи изисквания за нейното
заемане, като това било въпрос на целесъобразност, който не подлежал на съдебен
контрол. Така текущи и бъдещи проекти, наложили процесната промяна на
образованието за заемане на длъжността, от лице с професионална квалификация
„строителен инженер“. Също търси присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът
сочи, че промяната на изискванията за заеманата от него длъжност съставлява
злоупотреба с правата на работодателя и нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По
делото не се спори за съществувалото между страните трудово правоотношение по сключен трудов договор от
29.01.2015 г., съгласно който ищецът е назначен
на длъжността “*****” в
отдел „*****“, с
основно трудово възнаграждение от 850 лв. плюс допълнително такова от 1% за
всяка година трудов стаж по специалността. Не е спорно също така, че ищецът има
завършено висше образование, с образователна степен магистър по специалността
„технология на водата“ с професионална квалификация „инженер-химик“, което е и
изрично отбелязано и в трудовия му договор. Безспорно е и че към момента на
заемане на длъжността, съгласно длъжностната характеристика за нея, е
необходимо лицата да притежават висше
образования със степента „бакалавър“ или „магистър“ в областта на инженерните
науки.
Твърденията на ответника, че
естеството на работата е наложило промяна на образователните изискания за
заемане на длъжността, се подкрепят от представените докладна записка от инж. *****
– ръководител на отдел „*****“ до директора на
Пристанище Бургас, съгласно която е предложено в отдела на бъдат назначени
инженери със строителни специалности. Поради и това със Заповед на директора от
07.05.2019 г. е въведено изискване лицата, заемащи длъжността „*****“ в отдела
да бъдат строителни инженери, като е утвърдена и нова длъжностна характеристика
за тази длъжност, изискваща съответната професионална квалификация. Назначена е
комисия, която да установи кои лица отговарят на това изискване и след това са
прекратени договорите на лицата, които нямат нужното образование. Съгласно
протокола има двама *****и – ищеца и *****, която е строителен инженер. Така и
със Заповед № РД-01-12/13.05.2019 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 14.05.2019 г.,
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради обстоятелство, че не притежава
необходимото
образование за изпълняваната работа.
По делото като свидетел е
разпитан инж. ***** – ръководител на отдел „*****“
на Пристанище Бургас, който потвърждава изготвянето на процесната докладна до
директора. Специалистите в отдела със строителни специалности били малко, а
били необходими повече такива кадри с оглед на предвидената строителна програма,
като разяснява и отделните задължения и отговорности за заемните длъжности в
ръководения от него отдел.
Въз основа на така
установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна
страна следното:
С оглед правното естество на
първия от исковете – за отмяна на уволнението, в
тежест на работодателя е да докаже законосъобразността на същото. Разпоредбата
на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, посочена като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, предвижда възможност
работодателят да прекрати трудовия договор с работника или служителя, като му
отправи писмено предизвестие, когато работникът или служителят не притежава
необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната
работа. Заповедта е ясна, като от изложено в нея се установява както
фактическото, така и правното основание за прекратяването на правоотношението,
а именно - липсата на необходимото образование. При изискване за степен
бакалавър или магистър в сферата на строителните инженерни науки, ищецът
притежава „професионална квалификация „инженер-химик“ по специалността
„технология на водата“.
В случая не се сочи
и установява да има нормативно определени изисквания за заемане на длъжността “*****” в
отдел „*****“, нито
към момента на сключване на трудовия договор между страните, нито към настоящия
момент. При това следва да се приеме, че въвеждането на по-високи или различни
изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност след
възникване на трудовото правоотношение чрез промени в длъжностната
характеристика е правомощие на работодателя, въпрос на работодателска
целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол. При наведени твърдения обаче
за недобросъвестност при упражняване на правомощията на работодателя, както е в
случая, следва да се изследва дали има злоупотреба с право. В случая от
докладната записка, обусловила начало на промените, е видна необходимостта от
това в отдела на бъдат назначени инженери със строителни специалности, т.е. при
наличието само на две щатни бройки ***** и девет за експерт, е очевидно, че
такъв резултат може да бъде постигнат, т.е. да се удовлетвори сочената
необходимост от работа на строителни инженери, чрез въвеждането на това
изискване за всички длъжности, а не само за длъжността *****, по която има две
бройки и една се заема от строителен инженер. Противно означава, че само и
единствено щатната бройка на ищеца следва да се промени и заеме от строителен
инженер, като не е ясно как по този начин ще бъде удовлетворена сочената в
докладната записка необходимост. Останалите служители в отдела са експерти,
като част от тях са строителни инженери, други обаче са електроинженери,
машинни инженери или инженери по специалността „Експлоатация на флота и
пристанищата“, или не са въобще инженери – специалност „Поддържане, строеж и
възстановяване на ж.п.линии“ например. В същото време, при извършване на сравнение
между старата и новата длъжностна характеристика за длъжността ***** липсва
каквото и да била промяна в описанието на длъжността и длъжностните задължения.
При това съдът намира, че от анализа на всички доказателства по делото, описани
по-горе, които следва да бъдат съобразени при наведени твърдения за злоупотреба
с право, се налага изводът, че действително е налице такава. Действията на
работодателя по уволнението на ищеца могат да бъдат окачествени като
целенасочени единствено към прекратяването на трудовия договор конкретно с
ищеца, което в същността си има връзка вероятно с това да бъде назначено на
работа друго лице, и съставлява злоупотреба с право в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ. Извършеното, макар и на обективно основание уволнение, доколкото
представлява злоупотреба с право от страна на работодателя, следва да бъде
отменено, както и заповедта, с която е наложено.
При това съдът
намира, че извършено уволнение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Уважаването му е предпоставка
и за уважаването на иска по т. 2 – за възстановяване на предишната работа.
Относно иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ съдът
намира следното:
При незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от шест месеца. Не се твърди и доказва след
уволнението ищецът да е започнал нова работа, при което и този иск като
основателен следва да бъде уважен. По отношение на размера на обезщетение
законът предвижда, че брутното
трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 225, ал. 1 от КТ е полученото от
работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, като по делото от заключението
на вещото лице по изпълнената експертиза, което съдът изцяло кредитира като
изхождащо от лице с нужните специални познания и като неоспорено от
страните, е видно че то възлиза на 1 336.
20 лв. или за целият шестмесечен период в размер на 8 017. 20 лв., при
което този иск следва да бъде уважен до заявения размер от 7 800 лв. По
спорния въпрос във връзка с определянето на размера му с оглед на
горецитираната норма и предвид постоянния характер на режийните – храна на ден
в размер на 20 лв., съдът намира, че като допълнително възнаграждение с
постоянен характер, то също следва да участва при формирането на размера на обезщетението.
Основателна
съответно е и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва за забава
върху горната сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
При този изход на
спора и с оглед претенциите на страните за присъждане
на направените от тях разноски по
делото основателна се явява претенцията на ищеца и следва на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 600 лева.
Съответно
неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на разноски.
Следва на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната страна да заплати държавна такса за настоящото
производство в общ размер на 422 лв. – 80 лв. по иска за отмяна на уволнението,
30 лв. по иска за възстановяване на заемната преди това длъжност и 312 лв. по
осъдителния иск за заплащане на обезщетение, както и заплатените разноски от
бюджета на съда за възнаграждение на вещото лице в размер на 120 лв. или общата
дължима сума възлиза на 542 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Признава за незаконно и отменя уволнението, извършено със Заповед № РД-01-12/13.05.2019 г. на директора на Държавно
предприятие „Пристанищна инфраструктура“ с ЕИК *****, клон териториално поделение – Пристанище Бургас, с която
е прекратено трудовото правоотношение на Ж.С.К. с ЕГН **********,***.
Възстановява Ж.С.К. с
ЕГН **********, адрес:
***, на заеманата преди уволнението длъжност “*****” в отдел „*****“.
Осъжда Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ с ЕИК *****, клон териториално поделение – Пристанище Бургас, адрес: *****,
представлявано от директора *****, да
заплати на Ж.С.К. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 7 800 лв. /седем
хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението в шестмесечен период, считано от
15.05.2019 г., ведно със
законната лихва за
забава върху горната сума,
считано от датата на подаването на исковата молба – 23.05.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата
от 600 лв. /шестстотин лева/ за направените
по делото разноски.
Осъжда Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ с ЕИК *****, клон териториално поделение – Пристанище Бургас, адрес: *****,
представлявано от директора *****, да
заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 542 лв. /петстотин четиридесет и два лева/, от които 422
лв. за държавна такса и и 120 лв. за разноските по назначената експертиза.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 01.08.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.