№ 809
гр. Варна, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20243110202651 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по жалба на Я. В. П. срещу НП № 192/
14.05.2024 год. на Заместник - Кмета на Община Варна, с което за нарушение
на чл.94 ал.3 от ЗДвП на осн.чл.178е от ЗДвП на въззивника е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
С жалбата въззивникът иска отмяна на НП като незаконосъобразно и
издадено в нарушение на материалния закон и процесуланите правила.
Нарушението не било описано достатъчно ясно. Оспорва се фактическата
обстановка и се изразява несъгласие с констатациите направени от
административно наказващия орган.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява
лично, но се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
явява представител, депозирани са единствено писмени бележки с кратко
становище по същество и молба за присъждане на разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 27.03.2024г. около 17.05 ч. в гр.Варна на ул. „Детелина“ пред вход
1
№ 6А жалбоподателят паркирал лек автомобил „Пежо“ с рег. № В 5999 РТ
частично на тротоар пред гараж, с което създал пречки за преминаване на
пешеходците. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 94, ал.3 от
ЗДвП.
Полицейският служител от „Общинска полиция" издал глоба с фиш
номер **********/27.03.2024г. в отсъствието на водача за нарушение на чл.
чл. 94, ал.3 от ЗДвП.
На 03.04.2024г. в сектор „Общинска полиция“- Варна постъпило
възражение от въззивника Я. П., в което същата оспорила съставения й фиш.
На 24.04.2024г. св. Кристиян Т. съставил акт за установяване на
административно нарушение, в съдържанието на който описал установеното,
именно, че въззивникът П. паркирала частично на тротоар пред гараж, където
превозното средство създавало пречка за движението на пешеходците.
Въз основа на съставения АУАН наказващият орган издал процесното
НП, с което за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, на осн.чл.178 е от ЗДвП
наложил на жалбоподателят административно наказание „глоба“ в размер на
50 лв.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от
административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните гласни и писмени доказателства.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите Кр. Т. и Й. П., чиито
показания съдът кредитира като непротиворечиви и логични. Като писмени
доказателства съдът приобщи: разписка за връчване, глоба с фиш, справка,
докладна записка, възражение, кореспонденция, снимки, заповеди, копие от
ТЕЛК, писмо от Община Варна, Заповеди два броя и др.
Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите
са логични, последователни и взаимно допълващи се.
Показанията на Й. П. са такива на пряк очевидец на нарушението и
възпроизвеждат пред съда непосредствените впечатления на свидетеля
относно начина на паркиране на автомобила на въззивника.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му
задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление
2
и АУАН констатира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, срещу акт подлежащ на обжалване и пред съда компетентен да се
произнесе по основателността и допустимостта й.
По отношение спазването на процесуалните правила - и при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове по
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед,
като АУАН също е съставен от компетентно лице, видно от приложената по
преписката заповед, съответно съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя в тази насока, тъй като заповедта е достатъчна, за да установи
компетентност без да се налага представянето на допълнителен договор за
сътрудничество между Община Варна и ОД на МВР - Варна.
Съгласно посочената за нарушена норма на чл. 94, ал. 3 ЗДвП ”За
престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя.
Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци”.
В обжалваното НП е налично само и единствено твърдението
”паркиране върху тротоара”. Това твърдение влиза в съществено
противоречие с нормата на чл.94, ал.3 ЗДвП, която се твърди, че е нарушена.
Нормата има две условия, относно паркирането в населени места:
първото касаещо паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока
на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и
второто касаещо паркиране върху тротоара на МПС, които не са
тежкотоварни, при спазване на минимум 2 метра разстояние от страната на
сградите за преминаване на пешеходци /допуска се само на определените от
собствениците на пътя места при спазване на отстоянието/.
Разпоредбата на чл.94, ал.3 ЗДвП не е от категориите на
3
забранителните /обратно на чл.98 /, а съдържа общи правила за престой и
паркиране. Изречение второ на нормата също не е забранително, а допускаща
престой и паркиране върху тротоар при спазване на посочените в нея условия.
Колкото до твърденията на жалбоподателя, че същата е паркирала
автомобила на тротоара само за престой пред собствения си гараж, за да може
да придружи баща си, който е инвалид до апартамента, след което да вкара
колата, на която имало поставен инвалиден стикер в гаража си, съдът намери,
че няма доказателства, които безспорно да подкрепят нейната теза, макар че
действително е възможно да се е случило точно това.
В конкретния случай обаче съдът намира, че не спазено от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение.
Предвид това е допуснато съществено процесуално нарушение
довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Издаденото наказателно постановление не съдържа в
обстоятелствената част съществени белези на наказуемо по чл.178 е и чл.94,
ал.3 ЗДвП деяние, а именно твърдение, че това място не е сред разрешените
места, както и че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на
пешеходци.
Описанието на тези обстоятелства е от съществено значение. От
съществено значение е и да бъдат описани и приложени доказателства
потвърждаващи нарушението,като действително по делото има снимка, от
която се вижда, че паркиралият на тротоара автомобил е на определено
разстояние от сградата, но никъде АНО не е описал точното разстояние,
оставащо за преминаване на пешеходци по тротоара и не е обосновал, че се
касае за недостатъчно такова.
В тази връзка съдът намира, че АНО се е произнесъл при неизяснена
фактическа обстановка. Важни обстоятелства изясняващи фактите по делото
не са били описани.
Не е било посочено отстоянието и точното място, на което е бил
паркиран автомобила.
4
Обвинението за ”паркиране върху тротоар” е в противоречие с
изискванията на чл.94, ал.3, изр.2 ЗДвП, като дори наказващият орган не е
посочил в какво се състои ако е налице ”неправилност” и която точно забрана
е нарушена. Констатираните пропуски на съществени белези на нарушението,
за което жалбоподателя е санкциониран.
В този смисъл съдът намира, че наказателното постановление е
необосновано, поради което и незаконосъобразно, поради което същото
следва да бъде отменено.
С оглед отсъствието на направено искане за присъждане на разноски
съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 192/ 14.05.2024 год. на Заместник - Кмета на Община
Варна, с което за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на осн. чл.178е от ЗДвП на
Я. В. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5