Решение по дело №638/2023 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В.Т.Ж. ***, подадена чрез пълномощник му адвокат М.Р., с посочен по делото съдебен адрес:*** 2, срещу Решение №55/06.04.2023 г., постановено по АНД №431 по описа на Районен съд – Димитровград за 2022 година.

Касаторът твърди, че решението страдало от касационните отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК – неправилност, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.

Излага доводи, че решението на съда било необосновано, тъй като изводите му за доказаност, обоснованост и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление се основавали само на показанията на полицейския служител – свидетеля Н. Х., който в момента не бил на работа, и излагал много противоречиви твърдения относно момента и начина на извършване на нарушението. Съдът възприемал тези твърдения като безусловно достатъчни за установяване правнозначимите факти, преценени в съвкупност с приложените записи от камерите на Общината. Разгледаните в съдебно заседание записи обаче не установявали елементите на нарушението, за което бил наказан касаторът. От тях не личало да е приложена техниката дрифт при извършване на движението в кръговото кръстовище. Съдът придавал значителна тежест на обстоятелството, че касаторът, без да е нужно, направил пълен кръг по кръстовището, с което мотивирал умисъла му за нарушение. Този извод бил напълно необоснован и противоречащ на останалите възприятия, които прегледът на записа налагал. Сочи се, че само по себе си извършването на пълен оборот в кръга на кръстовището не можело да бъде индикация за умисъл за такова нарушение, защото това действие можело да се дължи и на ред други предполагаеми намерения.

Твърди се, че не било спорно, че касаторът е управлявал моторното превозно средство по това време и на това място, но този факт сам по себе си не съставлявал основание за носене на административнонаказателната му отговорност. Категорично останал недоказан фактическият състав на цитираното в НП нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.

Алтернативно било допуснато и друго процесуално нарушение – неизлагане на съображения в НП за приложимост на чл.28 от ЗАНН. На база записите било видно, че противно на твърдяното от полицейските служители, по това време други участници в движението на мястото нямало, че този т.нар. „дрифт“ бил незабележим като елементи на изпълнение, т.е. липсвала обективно създадена каквато и да е заплаха за движението и на други участници, и на самия водач, а тези обстоятелства обосновавали приложението на чл.28 от ЗАНН.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът, Началник на РУ – Димитровград към ОДМВР Хасково, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №22-0254-000586 от 08.09.2022 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, с което на В.Т.Ж. ***, за виновно нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175а, ал.1, предл.трето от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

За да достигне до този правен резултат, районният съд подробно е описал установената от него фактическа обстановка. Преценил е, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въз основа на събраните по делото доказателствата по делото съдът е приел за безспорно доказано извършването от обективна и субективна страна на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Посочил е, че от дадените показания на свидетелите Н. Х. – очевидец на деянието, и А. Й. и Н. В.– извършили преглед на видеозаписа на същото от камерите, поставени на въпросното кръстовище от Община Димитровград, както и от непосредствено възприетия от съда видеозапис, категорично се потвърждава начина на шофиране на управлявания автомобил от страна на водача В.Ж., който подавал рязко газ, привеждал автомобила в странично приплъзване на задни гуми, с ускорен шум на двигателя в следствие на форсирането му, и довеждайки до загуба на сцепление на задните гуми, по време на дрифтирането движението на автомобила било напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Съдът определил показанията на тримата свидетели като обективни и достоверни, като всички те категорично говорели за умишлено привеждане на движението на автомобила чрез странично приплъзване на задните гуми напречно на движението, с рязко подаване на газ. Съдът е приел, че свидетелските показания са последователни, между тях липсват противоречия относно релевантните обстоятелства, както и че гласните доказателства се подкрепят изцяло от останалите доказателства, събрани по делото. При така установените факти отхвърлил тезата на жалбоподателя, че не било извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Събраните в хода на съдебното следствие доказателства формирали извода, че с поведението си санкционираното лице участвало в нерегламентирано ползване на път, отворен за обществено ползване, за друга цел, различна от целта да се придвижват хора и товари, въпреки забраната за това. Съдът е приел вмененото на касатора административно нарушението за правилно правно квалифицирано и подробно е мотивирал в решението си извод да липса на законови предпоставки по отношение на него да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Касационната инстанция изцяло споделя направените в проверяваното решение фактически и правни изводи на районния съд.

Правилно е прието, че административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена. Описаните в АУАН и в НП фактически обстоятелства безспорно сочат, че касаторът е използвал път, отворен за обществено ползване, за цел, различна от превозването на хора и товари, т.е. не по предназначението му. В този смисъл описаните обстоятелства са достатъчни да внесат яснота относно вмененото на наказаното лице административно нарушение, като по никакъв начин не е препятствано правото му да разбере за какво противоправно поведение се ангажира отговорността му и в тази връзка да организира адекватно защитата си. Санкционираното деяние е ясно и подробно описано, и правилно квалифицирано. Описаната фактическа обстановка по случая, наред с посочената нарушена законова разпоредба, квалифицират нарушението като такова, обосноваващо налагане на наказание по чл.175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, както правилно е процедирал АНО при издаване на НП.

Предвид описаните в НП обстоятелства, не се споделя твърдението на касатора, че в случая не личало да е приложена техниката дрифт при извършване на движението в кръговото кръстовище. От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че В.Т.Ж. на 29.08.2022 г. около 20.40 часа в гр.Д., на бул*** на кръгово кръстовище с бул*** в посока на движение север – юг, управлява лек автомобил „БМВ“ с рег.№*******, като навлизайки в кръговото кръстовище не използва пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, с което е извършил вмененото му административно нарушение. Мотивите, изложени в този смисъл в проверяваното решение са подробни, обосновани и правилни. Същите дават подробен отговор на възраженията на наказаното лице, които се поставят и в касационната жалба.

Касационната инстанция не намира за основателни доводите за противоречие в свидетелските показания, а отбелязва, че същите изцяло съответстват на установеното и от настоящия съдебния състав при прегледа на видеозаписа, приложен по делото.

Правилно въззивният съд е приел обстоятелството дали на мястото на извършване на нарушението е имало и други автомобили, и дали същите са спрели, за без съществено значение по отношение на извършеното административно нарушение, доколкото законът забранява самото на използване на пътя, отворен за обществено ползване, за цели различни от неговото предназначение, а техниката на извеждане на моторното превозно средство извън контрол нарушава посочената забрана и сама по себе си създава опасност за останалите участници в движението.

Правилен и съответстващ на установените по делото факти и събраните доказателства е извода на въззивния съд, че касаторът е извършил описаното в Наказателното постановление административно нарушение, както и извода, че не са налице основания за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Изложените в тази връзка от районния съд съображения изцяло се споделят от касационната инстанция, без да е необходимо да се преповтарят, по аргумент от чл.221, ал.2, изр.второ от АПК.

Като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил акта си в съответствие със закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото, поради което оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №55/06.04.2023 г., постановено по АНД №431 по описа на Районен съд – Димитровград за 2022 година.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: