Присъда по дело №244/2019 на Районен съд - Белоградчик

                                      П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                                 

                                  №  54/ 27.05.2020 г., гр. Белоградчик                                    

 

                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А         

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:     

                                                              

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :  Божидарка Йосифова

 

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,

Прокурор Г. СВЕТОСЛАВОВ,

като разгледа докладваното от председателя Йосифова НОХД № 244 по описа за 2019 г.,

                                           П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Т.В.Т. – роден на *** ***, обл. Видин, ул. „Трета” № 14, българин, български гражданин, начално образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН за това, че : на 09.08.2019 г. в с. М., общ. Димово, обл. Видин, по ул. „Първа“, пред Кметство на селото, в посока на движение – с. Ружинци, обл. Видин, управлявал Мотопед марка „Пиаджо“, модел „Фрий“, с рама № DGM534590 M/ FCSIT 0031196, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишният срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 000792/ 23.11.2018 г. Началника на РУ – Белоградчик, влязло в законна сила на 19.12.2018 г., за управление на МПС без съответното свидетелство за управление – престъпление по чл. 343 в, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на същото основание във вр. с чл. с чл. 36 и чл. 55, ал.1, т. 1 НК, го НАКАЗВА с „Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, при режим на изтърпяване „Общ“ – на осн. чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС, както и “Глоба“ в размер на 250.00 лв. – на осн. чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 2 НК .

ПРИЗНАВА подсъдимият Т.В.Т. – роден на *** ***, обл. Видин, ул. „Трета” № 14, българин, български гражданин, основно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН за това, че : на 09.08.2019 г. в с. М., общ. Димово, обл. Видин, по ул. „Първа“, пред Кметство на селото, в посока на движение – с. Ружинци, обл. Видин, управлявал Мотопед марка „Пиаджо“, модел „Фрий“, с рама № DGM534590 M/ FCSIT 0031196, без поставени регистрационни номера, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно НАРЕДБА № I – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, поради което и на същото основание във вр. с чл. с чл. 36 и чл. 54 НК, го НАКАЗВА с „Лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, при режим на изтърпяване „Общ“ – на осн. чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС.

На осн. чл. 23, ал. 1 НК, ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Т.В.Т. (със снета по делото самоличност), общо най – тежко наказание, измежду наложените наказания „Лишаване от свобода“, а именно: „Лишаване от свобода" за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, при режим на изтърпяване „Общ“ – на осн. чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС.

На осн. чл. 23, ал. 3 НК, ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло към така определеното общо най – тежко наказание от вида „Лишаване от свобода“, и наказанието „Глоба“ в размер на 250.00 лв.

На осн. чл. 68, ал. 1 НК, подсъдимия Т.В.Т. (със снета по делото самоличност), ДА ИЗТЪРПИ отделно от така определеното общо най – тежко наказание „Лишаване от свобода“, и определеното общо най – тежко наказание по Споразумение № 8 от 18.01.2019 г. по НОХД № 25/ 2019 г. по описа на РС - Белоградчик, изтърпяването на което е било отложено, а именно : „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, при режим на изтърпяване „Общ“ – на осн. чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред ВОС.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

МОТИВИ  към  присъда  № 54/ 27.05.2020 г. по НОХД № 244/ 2019 г. по описа на РС – Белоградчик, 3 – ти състав.

 

          Районна прокуратура – Видин, е повдигнала обвинение срещу  Т.В.Т. ***, за това, че : На 09.08.2019 г. в с. М., общ. Димово, обл. Видин, по ул. „Първа“, пред Кметство на селото, в посока на движение – с. Ружинци, обл. Видин, управлявал Мотопед марка „Пиаджо“, модел „Фрий“, с рама № DGM534590 M/ FCSIT 0031196, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишният срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 000792/ 23.11.2018 г. Началника на РУ – Белоградчик, влязло в законна сила на 19.12.2018 г., за управление на МПС без съответното свидетелство за управление – престъпление по чл. 343 в, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, и

 

 

          за това, че:

          На 09.08.2019 г. в с. М., общ. Димово, обл. Видин, по ул. „Първа“, пред Кметство на селото, в посока на движение – с. Ружинци, обл. Видин, управлявал Мотопед марка „Пиаджо“, модел „Фрий“, с рама № DGM534590 M/ FCSIT 0031196, без поставени регистрационни номера, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно НАРЕДБА № I – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.

В с.з., подсъдимият Т.В.Т. се явява лично и с упълномощен защитник – адв. Г.П. ***., Прокурора при РП – Видин, поддържа обвинението и по двете повдигнати на подсъдимия Т. обвинения. Пледира, че деянията са извършени от подсъдимия в условията на съвкупност. Пледира, че и двете деяния, са доказани от обективна и субективна страна, и моли съда да постанови осъдителна присъда, като наложи на подсъдимия наказания от вида „лишаване от свобода“ с ефективно изтърпяване, предвид предходните осъждания на подсъдимото лице и с оглед високата обществена  опасност на дееца.

           Защитникът на подсъдимият, в хода съдебните прения пледира, че обвинението по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, е недоказано от субективна страна, тъй като липсва умисъл за осъществяването му от подсъдимото лице. Основната защитна теза е, че подс. Т. не е знаел, че за управлението на Мотопед, е необходимо да бъде правоспособен водач. Защитата твърди, че подсъдимия бил заблуден от брат си, който му предоставил ползването на мотопеда, че не е необходимо да притежава свидетелство за управление при управление на мотопед. По отношение на другото повдигнато обвинение – по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, защитника на подсъдимия не оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, не отрича вината на подзащитния му и моли съда да му наложи наказание от вида „Глоба“.

          Подсъдимият Т.Т. дава обяснения. Не се признава за виновен по обвинението по чл. 343, ал. 2 НК и моли съда да го оправдае. Признава вината си по отношение на обвинението по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК и моли за наказание „Глоба“, тъй като има четири деца и следва да полага грижи за тях. Поради това, моли съда да не му налага наказание „Лишаване от свобода“, за да не ходи в Затвора.

По делото са допуснати и изслушани свидетелите на обвинението: М.В.Ж. и В.Т.В. – и двамата служители на РУ – Белоградчик.

Приобщени по делото, са материалите по ДП № 256/ 2019 г. по описа на РУ – Белоградчик.

          Съдът, предвид свидетелските показания на изслушаните в хода на съдебното следствие свидетели, приобщените материали по ДП, обясненията на подсъдимия, прие за установена следната фактическа обстановка:

  Подсъдимият Т.В.Т. ***, е наказван по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление с Наказателно постановление № 18-0242-000792/ 23.11.2018 г. на Началника на РУ – Белоградчик, влязло в законна сила от 19.12.2018 г. С горецитираното НП, на подсъдимия Т., е наложено административно наказание за нарушение на чл. 150 от ЗДвП – управление на МПС без свидетелство за правоуправление.

          В едногодишният срок от наказването му по административен ред, на 09.08.2019 г., подсъдимия Т. ***, пред Кметство на селото, в посока на движение – с. Ружинци, обл. Видин, управлявайки Мотопед марка „Пиаджо“, модел „Фрий“, с рама № DGM534590 M/ FCSIT 0031196.

          В района на площада на селото, подсъдимия Т. бил забелязан от св. М.В.Ж. – младши разузнавач в РУ – Белоградчик. Последният от дълги години отговаря за района на Община – Димово, в чиято административна територия попада и с. М.. Св. Ж., добре познавал подсъдимия Т. и знаел, че същия е неправоспособен водач. Поради това, виждайки го да управлява МПС – Мотопед, св. Ж. подал знак с ръка на подсъдимия да спре. Подс. Т. изпълнил полицейското разпореждане и спрял. На въпроса на св. Ж. – какъв е този мотопед, подсъдимия Т. му отговорил, че на скоро си го е купил. Св. Ж. констатирал и че управлявания от подсъдимия мотопед е без регистрационни табели. Поради това, подал сигнал в дежурната част на РУ – Белоградчик и на място пристигнал екип, както и служител на КАТ – св. В.Т.В.. Св. В. извършил справка в масивите на КАТ и установил, че действително подсъдимия Т. е неправоспособен водач и не притежава СУМПС. При направена справка в Централната база на КАТ, св. В. установил и че управлявания  от подсъдимия мотопед не е регистриран по надлежния ред. И на него подсъдимия Т. казал, че скоро си е купил мотопеда. За констатираните нарушения, св. В. съставил на подсъдимия Т., АУАН АА № 297090 от 09.08.2019 г.  

          Горната фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на показанията на св. М.Ж., св. В.В., от АУАН и НП, както и от останалите приложени към делото доказателства.

          От правна страна : 

          Подсъдимият Т.В.Т. – роден на *** ***, обл. Видин, ул. „Трета” № 14, българин, български гражданин, начално образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********.

          Със Споразумение № 8 от 18.01.2019 г. по НОХД № 25/ 2019 г. описа на РС – Белоградчик, подсъдимият Т.В.Т., е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 343в, ал. 2, във вр. с ал. 1 НКи по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК. За деянието по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като на осн. чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години, и глоба в размер на  500 лв. За деянието по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“, за срок от осем месеца, като на осн. чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години. На осн. чл. 23, ал. 1 НК, е определено общо най – тежко наказание „Лишаване от свобода“, за срок от една година и на осн. чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години. На осн. чл. 23, ал. 3 НК, е присъединено наказанието от вида „Глоба“ в размер на 500 лв. Споразумението е влязло в законна сила на 18.01.2019 г.

          По обвинението по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.

          Предвид възприетата от съда фактическа обстановка, съдът прие за доказано, че подс. Т. е реализирал състав на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.

От обективна страна :  На 09.08.2019 г. в с. М., общ. Димово, обл. Видин, по ул. „Първа“, пред Кметство на селото, в посока на движение – с. Ружинци, обл. Видин, управлявал Мотопед марка „Пиаджо“, модел „Фрий“, с рама № DGM534590 M/ FCSIT 0031196, без поставени регистрационни номера, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно НАРЕДБА № I – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

От субективна страна : деянието е извършено при пряк умисъл, като подс. Т.Т., е съзнавал общественоопасните последици на извършеното от него деяние и е желаел настъпването им.

Съдът счете, че в хода и на ДП, и в хода на съдебното следствие, се събраха категорични и безспорни доказателства за вината и авторството на деянието.

Свидетелят на обвинението – М.Ж. – младши разузнавач при РУ – Белоградчик, с категоричност установи, че на инкриминираната дата – 09.08.2019 г., в село М., обл. Видин, забелязал, че подсъдимият управлявал МПС – Мотопед „Пиаджо“, модел „Фрий“. Възприятията на св. Ж. са преки и непосредствени, поради което и показанията му пресъздават действителната фактическа обстановка. Нещо повече – подсъдимият Т. не отрича, че на посочената в обвинителния акт дата, е управлявал процесното МПС. Защитната му теза се гради на версията, че е взел мотопеда от своя брат, като взимайки го, го попитал дали за управлението на мотопеда, е необходимо да притежава свидетелство за управление, на което брат му, му отговорил, че не му е необходимо такова.

Съдът не възприема тази теза на подсъдимия и защитата му, като прие, с този довод, същия реализира правото си на защита в процеса. На първо място, не се доказа по безспорен и категоричен начин, че подсъдимия Т. е взел за послужване мотопеда от своя брат. Двамата свидетели на обвинението – полицейските служители – Ж. и В., еднопосочно и безпротиворечиво заявиха с разпитите си, че пред всеки един от тях, подсъдимият е заявил, че на скоро е закупил мотопеда за себе си.

Не се доказа и твърдението на подсъдимия, че брат му, му е казал, че не е необходимо да е правоспособен водач,  за да управлява мотопед. В хода на ДП, по искане на подсъдимия и защитника му – на л. 19 от ДП № 256/ 2019 г., е разпитан брата на подсъдимото лице – св. Серьожа В.Т., който е заявил „че не е запознат със случая с моторчето“ и отказал да даде показания, възползвайки се от роднинската връзка по съребрена линия с подсъдимия. Поради това по никакъв начин не се доказаха твърденията на подсъдимия в този смисъл.

Нещо повече – дори и да бе доказано, че брата на подсъдимия е изказал подобно предположение – че за управлението на мотопеда не е необходимо свидетелство за управление, то това по никакъв начин не би повлияло на изхода на делото. Несериозно е, подсъдимия да се основава на познанията на брат си досежно този факт. Последният не е компетентен в тази област и по никакъв начин мнението му не би било меродавно. Непознаването на закона не е основание да отпадне отговорността на дееца при доказано от обективна и субективна страна престъпление. Поради това, съдът не възприе като достоверна защитната теза на подсъдимото лице в този смисъл.

В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи и следното : В хода на съдебните прения защитника на подсъдимия пледира, че никъде в интернет пространството не е могъл да намери информация, необходимо ли свидетелство за управление на МПС при управление на мотопед модел „Пиаджо“, модел „Фрий“. Изискването за правоспособност се определя, не от вида и марката на управляваното МПС, а неговите конструктивни характеристики. Съгласно & 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.

Съгласно & 6, т. 14 от ДР на ЗДвП, "Мотоциклет" е двуколесно пътно превозно средство с кош или без кош, което има двигател с работен обем над 50 cm³. Към мотоциклетите се приравняват и моторните превозни средства с три колела, чиято маса без товар не надвишава 400 kg, както и двуколесните пътни превозни средства, които имат двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост надвишава 45 km/h.

От приобщените към делото материали по ДП № 256/ 2019 г., в частност – Фотоалбум, на л. 26, Фотокопие № 6, е заснето таблото на процесния мотопед, управляван от подсъдимия.

Видно е, че конструктивната максимална скорост на мотопеда, е 80 km/h. Именно от тук, се извежда и законовото изискване, че за управлението му е необходимо водача да е правоспособен. Нещо повече – видно е, че конструктивната скорост на мотопеда е много над 45 km/h., което дори съответства на характеристиките за мотоциклет по смисъла на & 6, т. 13 от ДР на ЗДвП. Но в този смисъл, обвинението е повдигнато за управление на мотопед и съдът е обвързан от това обвинение.

От изложеното по – горе, се наложи правния извод, че управлявания от подсъдимия мотопед има характеристиките на моторно превозно средство по смисъла на  & 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, поради което и съгласно чл. 150а ЗДвП, водачът му следва да притежава свидетелство за управлението му.

Доказано по неоспорим начин в процеса е, че подсъдимия Т.Т. е неправоспособен водач. В потвърждение на горното е представеното по ДП № 256/ 2019 г., Удостоверение рег. № 953000 – 6900 от 21.08.2019 г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –Видин – л. 38 от ДП.

От приобщените по делото доказателства от горецитираното ДП се установява, че подсъдимия В. е извършил деянието в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление. С Наказателно постановление № 18 – 0242 – 000792 от 23.11.2018 г. на Началника на РУ – Белоградчик, влязло в законна сила на 19.12.2018 г., подсъдимия е наказан за нарушение на чл. 150 ЗДвП – за управление на МПС без свидетелство за управление. В едногодишният срок, от наказването му подсъдимия отново е реализирал същото деяние.

При тези мотиви, съдът прие, че обвинението повдигнато на подсъдимия за престъпление по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, е безспорно доказано от обективна и субективна страна, поради което и съдът го призна за виновен.  

 Предвидените по закон комулативни наказания за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, е „лишаване от свобода“ от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.

Съдът, при определяне на вида и размера на наказанията, се съобрази със степента на обществена опасност на деянието и дееца. Видно от Справка за съдимост на подс. Т. – л. 12 – 14 от ДП № 256/ 2019 г., подсъдимият има и предходни осъждания, последното от които отново за престъпление по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. Нещо повече – деянието, предмет на настоящия обвинителен акт е извършено в изпитателния срок на наказанието по НОХД № 8/ 2019 г. на РС – Белоградчик, изтърпяването на което е било отложено за срок от 3 години.

Въпреки това, съдът определи наказанията при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и определи наказанието от вида „Лишаване от свобода“ под най – ниския предел, предвиден за този вид престъпление. За да достигне до този извод, съдът отчете: тежкия социален  статус на подсъдимия – същия е безработен, има четири деца, за които следва да се грижи, живее в изключително беден район на страната. От деянието не са последвали никакви вредоносни последици. Подсъдимият е съдействал изцяло на разследващите органи за разкриване на обективната истина, явявал се и на всички съдебни заседание, без да е осуетявал разглеждането на делото.

Съдът не отчита като отегчаващо вината обстоятелство факта, че подсъдимия не признава вината си, като приема, че по този начин същия реализира гарантираното му от закона право на защита.

Поради изложените по – горе мотиви и като отчете обществената опасност на деянието и дееца, съдът определи наказание – „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца. Предвид предходните осъждания на подсъдимия Т. и факта, че деянието е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, то наложеното наказание от вида „Лишаване от свобода“, следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като приложението на чл. 66 НК е недопустимо.

По отношение на другото комулативно предвидено в чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, наказание от вида „Глоба“, съдът определи размера му също прилагайки разпоредбата на чл.55, ал. 2 НК. Съгласно установената съдебна практика, след като съдът е преценил, че следва да приложи чл. 55 НК по отношение на едно от комулативно предвидените наказания, то разпоредбата следва да бъде приложена и по отношение на другото предвидено наказание за същото престъпление. Съдът, при определяне и на наказанието „Глоба“, отчете тежкия социален статус на подсъдимия, факта, че същия е безработен и има многочленно семейство – четири деца. Поради това, съдът определи наказание „Глоба“ в размер на 250 лв., като редуцира размера й до допустимия минимум по чл. 55, ал. 2 НК – една втора от най – ниския предел /най – ниския предел в случая е 500 лв. – чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК/.

Съдът прие, че с определяне на наказания от този и вид размер, ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на наказанието визирани в чл. 36 НК, като по този начин от една страна да се поправи и превъзпита подс. Т.Т., а от друга страна да се въздейства предупредително и превъзпитателно и върху останалите членове на обществото.  

По наказанието по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.

Предвид възприетата от съда фактическа обстановка, описана по – горе, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие, че подсъдимият Т.В.Т., е осъществил състава и на другото повдигнато му с обвинителния акт, престъпление – това по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.

От обективна страна : на 09.08.2019 г. в с. М., общ. Димово, обл. Видин, по ул. „Първа“, пред Кметство на селото, в посока на движение – с. Ружинци, обл. Видин, управлявал Мотопед марка „Пиаджо“, модел „Фрий“, с рама № DGM534590 M/ FCSIT 0031196, без поставени регистрационни номера, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно НАРЕДБА № I – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

От субективна страна : деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимия Т., е съзнавал общественоопасните последици на извършеното от него деяние и е желаел настъпването им.

Съдът намира, че в хода на производство са събрани категорични и безспорни доказателства за вината и авторството на деянието.

          И св. Ж., който е спрял за проверка подсъдимия Т., като водач на мотопед, и пристигналия на място служител на КАТ св. В., са установили по безспорен начин, че на управляваното от подс. Т. МПС – мотопед, няма регистрационни табели, а при извършена Справка в масивите на КАТ, се е установило, че МПС – то не е регистрирано по надлежния ред.

Горното обстоятелство е обективирано и в представеното по ДП писмено доказателство – Удостоверение рег. № 953000-6899 от 21.08.2019 г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Видин /л. 36 от ДП/ и Справка в Централната база на КАТ /л. 37 от ДП/, от които е видно, че управляваното от подсъдимия Т. МПС – Мотопед, марка „Пиаджо“, модел „Фрий“, с рама № DGM534590 M/ FCSIT 0031196, не е регистрирано по надлежния ред, съгл. чл. 140 ЗДвП и издадената НАРЕДБА № I – 45 от 24.03.2000 г.

Поради това, с действията си, подсъдимият е реализирал престъпния състав на чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, управлявайки МПС, което не е регистрирано съгласно ЗДвП и Наредбата от 24.03.2000 г.

          Поради това, съдът прие, че и от гласните и от писмените доказателства, събрани в хода на производството, се доказа управлението на нерегистрираното по надлежния ред МПС. Нещо повече – подсъдимият не отрича, че е управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС и признава вината си досежно това обвинение.

Предвиденото по закон наказание за извършеното от обвиняемия деяние по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, е „Лишаване от свобода” до една година или глоба от петстотин до хиляда лева.

Съдът, при преценка на степента на обществена опасност на деянието и дееца, счете, че следва да определи на подсъдимия наказание от вида „Лишаване от свобода“, а не от вида „Глоба“. Както бе посочено по – горе, подсъдимият е с тежък социален статус – същият не работи, не реализира никакви доходи, има 4 деца. Поради това, налагането на наказание от вида „Глоба“ не би съответствало на имотното състояние на подсъдимия и не би постигнало целите си. Поради това, съдът наложи на подсъдимия алтернативно предвиденото в чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК наказание „Лишаване от свобода“. Съдът определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, малко над законоустановения минимум в НК, отчитайки предходните му осъждания, и факта, че последното осъждане на подсъдимия също е за престъпление по този текст на НК. Предвид съдебното минало на подс. Т. и факта, че деянието е извършено в изпитателен срок на предходно осъждане – по НОХД № 25/ 2019 г. по описа на РС – Белоградчик, то изтърпяването на наказанието следва да е ефективно.

По този начин, съдът прие, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция, като ще се отнеме възможността на дееца да извърши други престъпления от общ характер и ще подейства превъзпитателно на останалите членове на обществото.  

Предвид на това, че деянията, извършени от подсъдимия, са реализирани преди да има влязла в законна сила присъда за което и да е от тях, то съгл. чл. 23, ал. 1 НК, съдът определи едно общо най – тежко наказание измежду наказанията „Лишаване от свобода“, а именно: „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, при режим на изтърпяване „общ“.

С оглед разпоредбата на чл. 23, ал. 3 НК, съдът присъедини към общо определеното наказание „Лишаване от свобода“, и наказанието „Глоба“ в размер на 250 лв.

Както бе посочено по – горе, деянията, предмет на настоящия обвинителен акт, са извършени в изпитателния срок на наказанието, наложено на подсъдимия по НОХД № 25/ 2019 г. по описа на РС – Белоградчик, изтърпяването на което е било отложено. По горецитираното дело, на подсъдимия е наложено общо най – тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като на осн. чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години, и глоба. Съдебният акт по НОХД № 25/ 2019 г., е влязъл в законна сила на 18.01.2019 г. В изпитателният срок на наказанието, а именно на 09.08.2019 г., подсъдимият Т. е осъществил деянията, за които съдът го призна за виновен в настоящия наказателен процес. Съгл. чл. 68, ал. 1 НК, ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание. Поради това, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК, съдът постанови подсъдимият да изтърпи отделно от наложеното по настоящото дело наказание, и наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е било отложено по Споразумение № 8 от 18.01.2019 г. по НОХД № 25/ 2019 г. на РС – Белоградчик, при режима на изтърпяване „общ“ – на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.

По разноските:

В хода на ДП и на делото разноски не са направени.

При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

                                     

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: