Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, … октомври 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на
деветнадесети юли две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия
Радева т.д. № 1303 по описа за 2016 г. на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.422 вр. с
чл.415, вр. с чл.124 ГПК и чл.430 ТЗ.
В исковата си молба ищецът „К.Т.Б.“ АД(н), ЕИК ******,
твърди, че с ответника „С.Е.Д.М.“ ООД, ЕИК ******, е сключен, на 11.03.2009 г.,договор
за банков кредит. По силата на тази сделка банката е отпуснала ответника, в
качеството му на кредитополучател, сумата от 500 000 лева. Тази сделка е
изменяна с последващи 15 на брой анекси, касателно нейните параметри - размер на заемната сума, срок
на погасяване и дължими от кредитополучателя обезпечения.
Ищецът твърди, че по процесния
договор ответникът е неизправна страна, тъй като към 25.03.2015 г. е налице просрочие в изпълнение на задълженията за плащане, както са
описани в исковата молба и към тази дата размерът на дълга, формиран от
просрочена главница, просрочени лихви върху просрочена главница(за посочените
периоди на забава), неустойки и дължими такси по кредита, възлиза на сумата от
2 229 451,50лв. Извън забавата ответникът е в неизпълнение и на
задължения, поети с анекси към договора за учредяване на обезпечение в полза на
банката, а именно договорни ипотеки, първи по реда, които е следвало да бъдат
учредени по отношение на посочените имоти, както и залог върху търговското
предприятие на кредитополучателя.
Поради наличие
на тези две предпоставки: липса на точно плащане на главница и принадлежности,
както и липса на обезпечение, които е следвало да бъдат учредени като гаранции
за вземанията на банката, ищецът, на основание чл.40, б.“г“ и чл.40, б.“ж“ от
договора за банков кредит от 11.03.2009г. е обявил предсрочна изискуемост на
кредита, като е обективирал своето изявление в
нотариална покана, рег.№ 1362, том първи, №67 от 01.04.2015г. на нотариус З.Т.,
рег.№ 438 на НК, като е дала на ответника 7-дневен срок за изпълнение на
посочените в поканата задължения, произтичащи от договора за банков кредит.
Поканата е връчена на длъжника на адреса на управление на дружеството, вписан в
търговския регистър и на адреса, посочен в договора, като връчването е осъществено
по реда на чл.50, ал.4 вр. с чл.47, ал.1 ГПК – чрез
залепване на уведомление.
Ищецът твърди, че нотариусът е удостоверил, че
ответникът не е намерен на посочените адреси, поради което е залепил
уведомление и от 06.04.2015г. е започнал да тече 14-дневният срок за получаване
на книжата. Този срок е изтекъл на20.04.2015г. и от тази дата е задължението на
ответника, което произтича от договора за банков кредит е станало предсрочна
изискуемо.
Въз основа на извлечението на счетоводните книги на
банката може да се направи извод, че задълженията на кредитополучателя,
произтичащи от преждепосочения договор за банков
кредит са в общ размер на сумата от 9 057 338,30лв., от които
главница от 7 999 962,80лв.; просрочена лихва за редовна главница (
чл.12 от договора) за периода от 25.06.2011г. до 25.03.2015г. в размер на
647 960,53лв.; просрочена лихва върху просрочена главница, за периода от
25.02.2015г. до 25.03.2015г. в размер на32 961,63лв.; текущи просрочени
лихва върху редовна главница за периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г. в
размер на 41 666,69лв.; текущи просрочени лихви за просрочена главница за
периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г., в размер на 36 666,67лв.; неустойка
върху просрочени лихви от договорен характер, за периода от 25.06.2015г. до
22.04.2015г., в размер на 33 599,16лв. и дължими такси по договора за
кредит в размер на264 521,42лв.
Въз основа на извлечението от счетоводните книги на
банката е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, на основание чл.417 ГПК и по това заявление е образувано
ч.гр.д.№50607/2015г., по което е издадена исканата заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. По делото заповедният съд е указал на заявителя
необходимостта от това да предяви положителни установителни
искове за вземанията, за които се е снабдил със заповедта за изпълнение.
Ето защо моли съда, след като се убеди в
основателността на изложеното, да постанови решение, с което признание за
установено по отношение на ответника, че вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№50607/2015г. по описа на СРС,съществуват. Моли
да му бъдат присъдени разноските в заповедното и исковото производство.
В срока за отговор ответникът не спори, че обективираните в исковата молба претенциите са процесуално
допустими, но спори по отношение на тяхната основателност.
Не спори относно наличие на договорна връзка между
него и ответника- процесния договор за банков кредит
от 11.03.2009година, но оспорва да е неизправна страна по договора и в тази
връзка твърди, че посочените от ищеца
размери на вземания, които произтичат от договора не съответстват на фактите;
оспорва да е налице надлежно упражнено потестативно
право на кредитора да отнеме преимуществата на срока за длъжника, защото
нотариусът не разполага с правомощия за приложение нормата на чл.50, ал.4 ГПК,
поради което не може да се приеме, че твърдяната предсрочна изискуемост е
настъпила, респ. не и от датата, посочена от ищеца.
Твърди, че е налице погасяване на задълженията,
произтичащи от банковата сделка в резултат на извършени от него прихващания с
вземания, които е придобил чрез цесии, както и поради това, че вземанията на
ищеца са придобити от негов кредитор- Сосиете Женерал, Париж, вземания.
По подробни съображения, изложени в отговора на
исковата молба моли съда да отхвърли установителните
претенции. Претендира разноските по делото.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва
възраженията на ответника, касателно основателността
на исковете да са основателни.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба
ответникът поддържа заявената теза за неоснователност на претенциите.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По правоотношенията между страните по делото.
По делото не е налице спор относно това, че на
11.03.2009 г. „КТБ“ АД(н) и „С.Е.Д.М.“ ООД(н), в качество на кредитополучател,
са сключили договор за банков кредит. По силата на постигнатото съгласие
банката е приела да отпусне на кредитополучателя банков кредит в размер на
500 000 лв. за закупуване на машини, съоръжения и оборудване в изпълнение
на условията по договор за доставка на природен газ с посоченото в чл.1 от
договора лице.
Страните са се съгласили, че крайният
срок за усвояване на кредита е 30.12.2009г., като средствата се предоставят за
ползване по разплащателната сметка на кредитополучателя.
С разпоредбата на чл.10 страните са
уговорили лихвения процент, за цената на ползване на предоставените парични
средства, която е платима на 25-то число на съответния месец, ежемесечно, както
и възможността банката едностранно да променя лихвения процент, при посочените
в договора условия.
С разпоредбата на чл.12 от договора са
се съгласили при забава в плащанията на главницата и при предсрочна
изискуемост, за банката да възникне вземане, обозначено в договора като
наказателна надбавка (което е неустойка), в размер на 10 пункта годишно. Такава
неустойка е дължими и при начислени и неплатени в срок лихви (чл.13).
Страните са се съгласили, че
кредитополучателят ще заплаща на банката комисиони за управление и обработка на
кредита, както следва: 1% върху размера на разрешения кредит- при първо
усвояване на сума по кредита и 1% върху неиздължената сума от главницата по
кредита, която е платима всяка година от действието на договора за кредит, на
25-то число на м.март.
С разпоредбата на чл.17 от договора са
се съгласили, че крайният срок за погасяване на задълженията на
кредитополучателя е 25.12.2011година, освен ако кредитът не бъде обявен за
предсрочно изискуем.
С разпоредбата на чл.18.1 е уговорен
погасителен план.
С нормата на чл.22 страните са приели,
че когато сумата е недостатъчна за погасяване на задължението, то съгласно
чл.76 ЗЗД се погасяват първо разноските, после лихвите/ неустойките и накрая –
главницата.
С раздел „Обезпечения“ от договора
страните са се съгласили какви обезпечения следва кредитополучателят да учреди
в полза на банката.
С разпоредбата на чл.40 от договора
страните са се съгласили при какви условия за банката ще възникне право да
обяви кредито за предсрочно изискуем, а именно: при
нарушаване на условията на този договор или действащи нормативни актове; при
неплатежоспособност или при наложен запор по сметките на кредитополучателя(при
непредоставяне на банката на уговорените обезпечения и др.; при изпадане в
забава при погасяване на главница или лихви по този кредит., като с чл.41 се
приели, че при обявяване от страна на банката за предсрочно изискуеми
вземанията, които произтичат от този договор, то банката следва да даде на
кредитополучателя 7- дневен срок за погасяване на задълженията и в случай на
неплащане- възможност тези вземания да се съберат принудително.
С разпоредбата на чл.47 са уговорили
начина на кореспонденция, а с чл.48 – адресите, на които следва да получават
изявленията, свързани с този договор.
Договорът от 11.03.2009 г. за кредит,
сключен на 11.03.2009година е изменяван с последващи анекси в периода от 23.10.2009 г. до 19.01.2014
г.
С Анекс № 1 от 23.10.2009 г. към
Договора, страните са се съгласили да бъде увеличен размер на сумата по кредита
с още 400 000лв. и е изменен погасителния план, като е предоговорен
размерът на 12-те месечни погасителни вноски на сумата в размер от 75 000 лв.
за всяка от тях, които са платими на всяко 25-то число на месеца, считано от
25.01.201 1 г. до 25.12.2011 г.
С Анекс № 2 от 13.09.2010 г. към договора,
страните са се съгласили банката да предостави на ответника кредит в размер на
още 500 000 лв., с което общият размер на отпуснатия кредит е променен на 1 400
000 лв. Предоговорен е размерът на 12-те месечни погасителни
вноски, всичките платими на всяко 25-то число на месеца, считано от 25.01.2011
г. до 25.12.2011 г.
С Анекс № 3 от 16.12.2010 г. към договора,
страните са се съгласили банката да предостави на ответника кредит в размер на
още 350 000 лв., с което общият размер на отпуснатия кредит е променен на 1 750
000 лв. Предоговорен е размерът на 12-те месечни
погасителни вноски, всичките платими на всяко 25-то число на месеца, считано от
25.07.2011 г. до 25.12.2013 г.
С
Анекс № 4 от 06.01.2011 г. към договора, страните са се съгласили банката да
предостави на ответника кредит в размер на още 150 000 лв., с което общият
размер на отпуснатия кредит е променен на 1 900 000 лв. Страните са предоговорили издължаването на главницата в размер на 1 900
000 лв., а ответникът се е задължил в срок до 31.03.2011 г. да учреди в полза
на банката първа договорна ипотека върху недвижим имот, който предстои да бъде
закупен от Община Чепеларе.
С Анекс № 5 от 07.06.2011 г. към договора,
страните са се съгласили банката да предостави на ответника кредит в размер на
още 250 000 лв., с което общият размер
на отпуснатия кредит е променен на 2 150 000 лв. Страните са предоговорили издължаването на главницата в размер на 2 150
000 лв., а ответникът се е задължил в срок до 30.09.2011 г. да учреди в полза
на Банката първа договорна ипотека върху недвижим имот, който предстои да бъде
закупен от Община Чепеларе.
С Анекс № 6 от 21.09.2011 г. към договора,
страните са се съгласили банката да предостави на ответника кредит в размер на
още 450 000 лв., с което общият размер
на отпуснатия кредит е променен на 2 600 000 лв. Страните са предоговорили издължаването на главницата в размер на 2 600
000 лв., а ответникът се е задължил в срок до 30.11.2011 г. да учреди в полза
на Банката първа поред договорна ипотека върху посочените в §3 от Анекс № 6
имоти.
С Анекс № 7 от 01.12.2011 г. към договора,
страните са се съгласили банката да предостави на ответника кредит в размер на
още 300 000 лв., с което общият размер
на отпуснатия кредит е променен на 2 900 000 лв. Страните са предоговорили издължаването на главницата в размер на 2 900
000 лв., а ответникът се е задължил в срок до 31.03.2012 г. да учреди в полза
на Банката първа поред договорна ипотека върху посочените в §3 от Анекс № 7
имоти.
С Анекс № 8 от 21.03.2012 г. към договора,
страните са се съгласили банката да предостави на ответника кредит в размер на
още 55 000 лв., с което общият размер на
отпуснатия кредит е променен на 2 955 000 лв. Страните са
предоговорили
начина и сроковете за погасяване на главницата в размер на 2 955 000 лв., а
ответникът се е задължил в срок до 30.04.2012 г. да учреди в полза на Банката
първа поред договорна ипотека върху посочените в §3 от Анекс № 8 имоти.
С Анекс № 9 от 16.05.2012 г. към
Договора, страните са се съгласили банката да предостави на ответника кредит в
размер на още 2 000 000
лв., с което общият размер на отпуснатия кредит е променен на 4 955 000 лв.
Страните са предоговорили издължаването на главницата
в размер на 4 955 000 лв., а ответникът се е задължил в срок до 30.09.2012 г.
да учреди в полза на банката залог на цялото си търговско предприятие.
С Анекс № 10 от 01.11.2012 г. към договора,
страните са се съгласили банката да предостави на ответника кредит в размер на
още 1 000 000
лв., с което общият размер на отпуснатия кредит е променен на 5 955 000 лв.
Страните са предоговорили издължаването на главницата
в размер на 5 955 000 лв., а ответникът се е задължил в срок до 30.12.2012 г.
да учреди в полза на банката залог на цялото си търговско предприятие.
С Анекс № 11 от 09.01.2013 г. към договора,
страните са предоговорили издължаването на главницата
в размер на 5 955 000 лв., а ответникът се е задължил в срок до 30.06.2013 г.
да учреди в полза на банката залог на цялото си търговско предприятие.
С Анекс № 12 от 21.01.2013 г. към договора,
страните са се съгласили банката да предостави на ответника кредит в размер на
още 200 000 лв., с което общият размер
на отпуснатия кредит е променен на 6 155 000 лв. Страните са предоговорили издължаването на главницата в размер на 6 155
000 лв., а ответникът се е задължил в срок до 30.12.2012 г. да учреди в полза
на банката залог на цялото си търговско предприятие.
С Анекс № 13 от 10.07.2013 г. към договора,
страните са се съгласили банката да предостави на ответника кредит в размер на
още 500 000 лв., с което общият размер
на отпуснатия кредит е променен на 6 655 000 лв. Страните са предоговорили издължаването на главницата в размер на 6 655
000 лв., а ответникът се е задължил в срок до 30.12.2013 г. да учреди в полза
на банката залог на цялото си търговско предприятие.
С Анекс № 14 от 06.11.2013 г. към договора,
страните са се съгласили банката да предостави на ответника кредит в размер на
още 1 345 000 лв., с което общият размер
на отпуснатия кредит е променен на 8 000 000 лв.
Страните са изменили т. 17 от договора, като са посочили датата 25.10.2015 г.
като краен срок, в който ответникът следва да погаси задълженията си към банката,
освен ако кредитът не бъде обявен за предсрочно изискуем.
С Анекс №14 от 06.11.2013 г., страните
са изменили също т. 18.1 от Договора, като са предоговорили
издължаването на главницата в размер на 8 000 000 лв.
да се осъществи на 12 бр. месечни погасителни вноски, първата от които в размер
на 666 663 лв., платима на 25.01.2015 г., а останалите 11 бр. погасителни
вноски в размер по 666 667 лв., за всяка една от тях, са платими на всяко 25-то
число на месеца, считано от 25.02.2015 г. до 25.12.2015 г. Ответникът се е
задължил в срок до 30.06.2014 г. да учреди в полза на Банката залог на цялото
си търговско предприятие.
С Анекс № 15 от 19.01.2014 г. към договора,
страните са изменили т. 17 от Договора, като са посочили датата 25.12.2015 г.
като краен срок, в който ответникът следва да погаси задълженията си към
Банката, освен ако кредитът не бъде обявен за предсрочно изискуем. В § 3 от
анекса страните са посочили, че всички останали клаузи от Договора, изменен с последващите анекси, остават непроменени.
На 01.04.2015г. ищецът е представил на
нотариус З.Т., рег.№438 на НК, нотариална покана за връчване на ответника, обективираща изявление на банката относно това, че по
договор за банков кредит от 11.03.2009г. е налице неизпълнение, което към
25.03.2015г. е в размер на сумата от 2 229 451,50лв., формирана от
просрочени задължения за главници, лихви и неустойки, както и дължими такси по
кредита; кредитополучателят е в неизпълнение и на задълженията си за
обезпечаване на вземанията на банката-кредитор, в какъвто смисъл е постигнатото
между страните съгласие в цитираните в поканата анекси.
Позовавайки се на нормата на чл.40,
б.“г“ и „ж“ от договора, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и е
дала на длъжника, на основание чл.41 от договора, възможност да изпълни
доброволно задълженията, които произтичат от договора, посочени в поканата,
като е посочила, че липсата на доброволно изпълнение ще е основание да пристъпи
към принудително такова.
Поканата е връчена, чрез залепване на
уведомление от страна на нотариуса, на 06.04.2015г., на адрес гр.София,
ул.“Българска морава“022, тъй като на адреса не е намерено лице, което да е
съгласно да получи книжата.
След направена от съда служебна справка
по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ, се констатира, че това е вписаният адрес
на управление на дружеството към този момент.
Поканата е връчена чрез залепване при
посочените условия и на адрес гр. София, р-н „Триадица”, ж.к. „Стрелбище”, ул.
„******(адресът, посочен от длъжника в раздел X, чл. 48 от договора за банков
кредит от 11.03.2009 г., като валиден негов адрес за връчване на съобщения по
договора).
От приложеното като доказателство
ч.гр.д.№50697/2015г. по описа на СРС, 126-ти състав, се установява, че на
25.08.2015 година „КТБ“ АД(н) е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, на основание чл.417 ГПК, срещу настоящия
ответник, за суми, представляващи вземания на банката в размер на:
7 999 962,80лв.- главница; 647 960,53лв., представляваща
просрочена лихва върху редонва главница за периода от
25.06.2014г. до 25.03.2015г.; 32 961,63лв., представляваща просрочена
лихва върху просрочена главница, за периода от 25.02.2015г. до 25.03.2015г.; 41 666,69лв.,
представляваща текуща лихва върху редовна главница за периода от 25.03.2015г.
до 22.04.2015г.; 36 666,07лв., представляваща текущи лихви върху
просрочена главница за периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г.;
33 599,16лв., представляваща неустойка върху просрочена лихва за период от
25.06.2014г. до 22.04.2015г.; 264 521,42лв., представляваща дължими
комисиони и такси по кредита. Претендирани са договорни
лихви по чл.12 от договора, договорната неустойка по чл.13 от договора,
законната лихва върху главницата и неустойката от датата на подаване на
заявлението, както и разноските по делото.Посоченото от заявителя основание за
възникване на тези вземания и установяване на тяхната изискуемост е процесния договор за банков кредит от 11.03.2009г., ведно с
анексите към него, изявлението на банката-кредитор за предсрочна изискуемост.
На 15.09.2015г. съставът на СРС издава
заповед за изпълнение на парично задължение, като разпорежда настоящият
ответник да заплати на „КТБ“ АД(н) задължения, произтичащи от договор за банков
кредит от 11.03.2009г. и последващите го 15 броя
анекси следните суми: 7 999 962,80лв.-
главница за периода от 26.01.2015г. до 22.04.2015г.; 647 960,53лв., представляваща просрочена лихва върху редовна
главница за периода от 25.06.2014г. до 25.03.2015г.; 32 961,63лв., представляваща просрочена лихва върху просрочена
главница, за периода от 25.02.2015г. до 25.03.2015г.; 41 666,69лв., представляваща текуща лихва върху редовна
главница за периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г.; 36 666,07лв., представляваща текущи лихви върху просрочена
главница за периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г.; 33 599,16лв., представляваща неустойка върху просрочена лихва
за период от 25.06.2014г. до 22.04.2015г.; 264 521,42лв.,
представляваща дължими комисиони и такси по кредита.
Присъжда на заявителя разноски от
136 390,07лв. по делото и се разпорежда за незабавно изпълнение на
издадената заповед, като издава изпълнителен лист.
На 24.09.2015г. е получен издаденият
изпълнителен лист от заявителя.
На 12.11.2015г. по делото постъпва
възражение по чл.414 ГПК от длъжника „С.Е.Д.М.“ ООД, ЕИК ******, с което се
оспорва съществуване на вземането на банката.
По делото заповедният съд е изискал
служебно от ЧСИ С.Я.доказателства
относно връчване на заповедта за изпълнение и изп.
лист на възразилия длъжник и от представената от ЧСИ Я.покана за доброволно
изпълнение по изп.д.№20158440403332, се установява, че
документите са връчени на длъжника на 29.10.2015година.
По делото не са налице доказателства
относно това, че въз основа на това заповедният съд е направил преценка за
допустимостта на възражението, а именно, че е направено в срока по чл.414, ал.2 ГПК в редакцията на закона съобразно ДВ. бр.59 от 20 юли 2007г., а именно-
двуседмичен срок от връчване на заповедта.
Поради това на 23.02.2016г. по делото постъпва
молба от „КТБ“ АД(н), с която настоящият ищец уведомява съда, че е получил
препис от възражението на длъжника на 01.02.2016г., поради което представя
доказателства, че е предявил исковата молба за установяване на вземанията,
които произтичат от процесния договор за банков
кредит.
Оспорване на обстоятелството, че настоящият ищец е
получил възражението на посочената от него дата, от страна на ответника не се
оспорва, но доколкото по делото съдът не констатира, че заповедният съд се е
произнесъл по допустимостта на възражението и да е дал указания на ищеца за
необходимост от предявяване на исковете за установяване на претендираните
вземания, то съдът приема, че ищецът е спазил срока за предявяване на
претенциите.
По възраженията на ответника касателно
основателността на исковете.
За да обоснове своята теза ответникът се
позовава на сключените от ищеца договори с трети лица и на извършени от
ответника прихващания.
По отношение на договора на банката с
трето неучастващо по делото лице – Сосиете Женерал, Париж.
По делото не е спор, а се установява и
от събраните по делото доказателства, че между настоящия ищец „КТБ“ АД(н) и
„СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ“ АД, Република Франция, е сключен договор за срочен заем на
19.05.2011 година, за сумата от 21 000 000евро. Видно от договора
чуждестранното юридическо лице (ЧЮЛ) се
е съгласило да предостави на „КТБ“ АД(н) срочен заем на обща стойност от 21 000 000евро,
които да се ползват от заемополучателя при условията
на договора. С постигнатото съгласие страните са уредили предпоставките и
начина на усвояване на заеманата сума, действието на договора, основанията за
прекратяване на материалната връзка между страните и др.
За обезпечаване вземанията на ЧЮЛ
страните са постигнали съгласие, обективирано в
договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог от 19.05.2011 година,
като част от залога са вземания на „КТБ“ АД(н) спрямо настоящия ответник,
произтичащи от договора за банков кредит от11.03.2009г., които са определяеми.
По делото са представи доказателства, че
„СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ“ АД е уведомило своя длъжник „КТБ“ АД(н), че въпреки
предприетото пристъпване към изпълнение, вземанията на ЧЮЛ са останали
неудовлетворени- с писмо от 11.01.2017г., представено от ищеца, чиято истинност
не е оспорена в процеса. На 20.11.2014 г. „Сосиете Женерал“, Париж, е уведомила ответника, че предвид
обявяване на Договора за банков кредит от 11.03.2009 г. за предсрочно изискуем
и с оглед на сключения на 19.05.2011 г. договор за финансово обезпечение със
залог с банката-ищец, „Сосиете Женерал“,
Париж е отправила до „КТБ” АД (н.) съобщение за придобиване на заложените
вземания. Ето защо като на нов кредитор ответникът следва да прави всички
плащания на „Сосиете Женерал“,
Париж.
С писмо от 11.01.2017 г. изходящо от „Сосиете Женерал“ - Париж и адресирано
до синдика на „КТБ“ АД (н) е потвърдено, че към датата на издаване на писмото
от страна на "„Сосиете Женерал“
- Париж не е било пристъпвано към изпълнение на
залозите, учредени в полза на посочената кредитна институция по силата на
договор за особен залог от 19.05.2011 г., вкл. анексите към него, по реда
предвиден в чл. 32 от ЗОЗ, а именно в ЦРОЗ от страна на „Сосиете
Женерал“ - Париж не е било вписвано пристъпване към
изпълнение. Присъства и изявление, че „Сосиете Женерал“ - Париж не е реализирало и учредените в негова
полза залози, съобразно договора за
финансово обезпечение с предоставянето на залог от 19.05.2011 г. и анексите към
него, респективно не е продавало и не е придобило вземанията по кредити, които
са предоставени от длъжника „КТБ“ АД(н) като обезпечения, в полза на „Сосиете Женерал“ - Париж, вкл. не
е пристъпвало към действия по прихващане и погасяване с тяхната стойност на
финансови задължения на „КТБ“ АД (н) към „Сосиете Женерал“ - Париж. В писмото присъства и изявление, че
"СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ" - Париж е предпочело да се удовлетвори в
производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД (н) по реда на ЗБН, като в този
контекст е предявило вземанията си по договора за заем на 19.06.2015 г. пред
синдика на несъстоятелната банка по реда на ЗБН; като същите са били приети,
като привилегировани такива с ред на удовлетворение по чл. 94, ал. 1, т. 1 ЗБН,
доколкото са обезпечени по силата на сключени и действащи договор за особен
залог от 19.05.2011 г. и договор за финансово обезпечение с предоставяне на
залог също от 19.05.2011 г. Писмото е подписано от главен изпълнителен директор
на „Сосиете Женерал“ -
Париж, чието органно представителство се потвърждава
и от представеното извлечение от Фирмения и Търговски регистър от 06.12.2016 г.
относно вписванията извършени по отношение правния субект „Сосиете Женерал“ - Париж.
Във връзка с възражението на ответника
за погасяване на вземанията на банката- ищеца, поради извършено от ответника
прихващане, по делото са събраните доказателства относно извършените от
ответника прихващания и тяхната валидност в контекст на производството по
несъстоятелност на ищеца „КТБ“ АД(н).
Въведените от ответник твърдения са за
извършени прихващания от него, осъществени с изявления за прихващане с вх.№
11273/06.112014г., с което ответникът, като титуляр на вземане от 12 385 437,55лв.,
придобито от „Б.“ ЕАД, което дружество се явява кредитор на ищеца. Придобивното основание за ответника касателно
това вземане е договор за цесия, сключен
между „Б.“ ЕАД и настоящия ищец №2 от 04.11.2014г. Ответникът твърди, че по
силата на извършеното прихващане е довело до погасяване на вземания на
настоящия ищец, произтичащи от договора за банков кредит от
11.03.2009г., конкретно главницата от 7 999 962,80лв. и лихви до
04.11.2014г. в размер на 352 758,22лв.
Във връзка с твърденията на ищеца „КТБ“ АД(н), че
извършеното от ответника прихващане със заявление вх.№ 11273/06.112014г.,
е недействително на основание нормата на чл.59 ЗБН, към настоящето производство
са представени влезли в сила съдебни решения, постановени по следните търговски
дела, а именно: т.д.№5142/2015г. по описа на СГС, ТО, 6-11 състав, с което
съдът е приел, че извършеното от „С.Е.Д.М.“ ООД изявление за прихващане,
осъществено с вх. № 11273/06.11.2014г., за вземания по договор за цесия от
04.11.2014г., с нот. заверка на подпис от
06.11.2014г., сключен с „Б.“ ЕАД, в размер на сумата от
12 385 437,55лв., с вземания на банката, произтичащи от договор за
банков кредит от 11.03.2009г. в размер на главница от 7 999 962,
80лв. и лихви до 04.11.2014г. в размер на 352 758,22лв. или общо сума от
8 352 721,02лв., за относително недействително спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД(н), на основание чл.59, ал.3 ЗБН. Решението е
постановено от въззивния съд (САС) по
в.т.д.№2109/2017г. и е влязло в сила на 27.04.2021г., видно от извършеното
удостоверяване на акта. По т.д.№7549/2017г. по описа на СГС, ТО, 6-5 състав
същото изявление за прихващане е атакувано от синдика на „КТБ“ АД(н) на
основание чл.59, ал.5 ЗБН, но претенцията е отхвърлена от състав на САС по
в.т.д.№3926/2017г. по описа на САС,, като с определение №60192/07.10.2021г. по
т.д.№1425/2018г. актът на САС е обявен за влязъл в сила.
По делото е допусната графологическа експертиза, изготвена от вещото лице В.Б.,
предмет на чието изследване е автентичността на документ, изходящ от „Б.“ ЕАД с
вх.№2817/19.06.2015г., с който това дружество уведомява „КТБ“ АД(н), че
договорът за цесия, въз основа на който ответникът е придобил вземания от това
дружество, за да извърши компенсацията е прекратен. Основанието за това
прекратяване е сбъдване на уговореното в договора за цесия правопрекратително
условие, а именно, неосъществяване от страна на „КТБ“ АД(н) на счетоводна
операция в рамките на 180дни касателно извършеното
прихващане. Тъй като такава счетоводна операция не е осъществена от несъстоятелното
дружество, то цедентът заявява, че прехвърлителната сделка е преустановила действието си и
вземането, в размер на 12 385 437,55лв., се е върнало в патримониума на цедента. Ето защо
уведомява за този факт банката. Заключението на вещото лице Б. и, че документът
е автентичен, тъй като носи подписа на посоченото като негов автор лице.
Относно наличието на това условие на
договора за цесия, който ответникът е сключил с „Б.“ ЕАД, то по делото не се
спори, че с анекс № 1/2015 към договор за цесия № 2/2014 от 04.11.2014 г.,
сключен на 20.01.2015 г., цедентът – „Б.“ ЕАД и цесионерът - „С.Е.Д.М.” ООД са постигнали съгласие, че
действието на договора за цесия да се прекратява, ако банката не вземе
счетоводна операция в рамките на 180 дни след датата на представяне на
изявление за прихващане по чл. 104 ЗЗД, вместо първоначално уговорените 90 дни.
По делото е допусната и изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице А.Т., заключението от която
е прието като годно доказателствено средство, дадено
компетентно и незаинтересовано.
От заключението са установява следното:
Вещото лице е констатирало, че на
посочените в таблица на стр.10 -13 от заключението дати е налице усвояване на
сума по кредита в размер 7 999 962,80лв. Усвояване на тази сума е
извършено на части в периода от 11.03.2009г. до 14.05.2014г., включително.
Вещото лице не е установило да е налице
погасяване на главницата от 7 999 962,80лв..
Начислените договорни лихви в периода от
11.03.2009г. до 31.12.2013г. са платени и по отношение на това обстоятелство не
са констатирани различия в счетоводните регистри на двете страни по делото.
Вещото лице е констатирало, че в периода
от 01.01.2014г. до 25.03.2015г. „КТБ“ АД(н) е
начислила лихви в общ размер на 991 146,90лв.
За този период по кредита са платени договорни
лихви в размер на 343 186,37лв., като вещото лице е посочило размера на
лихвите, за конкретните периоди от време в обстоятелствената част на своето
заключение.
Констатирало е, че последното плащане на
банковата сделка от страна на ответника е извършено на 26.05.2014г. със сума от
68 761,24лв..
Вещото лице е констатирало, че остатъкът
от дълга на ответника, произтичащ от този договор за банков кредит се изразява
в следните вземания на кредитора, а именно: главница от
7 999 962,80лв.; 647 960,53лв., представляващи лихви върху
редовна главница за периода от 25.06.2014г. до 25.03.2015г.; 32 961,63лв.,
представляващи лихви за просрочие върху просрочена
главница за периода от 25.02.2015г. до 25.03.2015г.; 41 666,69лв.,
представляващи лихви върху редовна главница за периода от 26.03.2015г. до
22.04.2015г.; 36 666,07лв., лихви за просрочие
върху просрочена главница за периода от 26.03.2015г. до 22.04.2015г.;
30 481,80лв., представляваща неустойка по чл.13 от договора, върху просрочени
лихви за периода от 25.06.2014г. до 25.03.2015г. и начислени такси от банката в
размер на 264 521,42лв.
Вещото лице е констатирало, че цедираното вземане по договора за цесия, сключен от
ответника с „Б.“ ЕАД в размер на 12 394 468,92лв. е сума, която е
блокирана по разплащателна сметка на ответника, а именно: IBAN *** задължения на
ответника, произтичащи от договор за банков кредит от11.03.2009година не е
извършвано с тази сума или част от нея. В счетоводните книги на „КТБ“ АД(н) не
е намерило отражение извършеното прихващане.
При така установеното от фактическа
страна съдът достига до следните изводи:
По отношение на статута на страните в
настоящето производство.
По отношение на „КТБ“ АД(н): безспорно
са установени следните обстоятелства: че с Решение на УС на БНБ
№73/20.06.2014г. банка „КТБ“АД е поставена по специален надзор за срок от 3
месеца, с което решение БНБ е назначила квестори на банката и е спряла за срок
от три месеца изпълнението на всички задължения от страна на банката, а също
така е ограничила нейната дейност, като и е забранила да извършва всички
дейности, съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със
Заповед № РД 22-2265/16.11.2009г.; че срокът на специален надзор е удължен с последващо Решение на УС на БНБ, отразено в протокол от
23.09.2014г., до 20.11.2014г.; че на 06.11.2014г. УС на БНБ отнема лиценза на
„КТБ“ АД и решава да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на
производство по несъстоятелност, за което да бъде уведомен ФГВБ с цел
извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик, като до неговото
назначаване, квесторите да продължат да упражняват правомощията си; че на
22.04.2015 г. СГС, ТО, VI-4
с-в, е постановил решение № 664, с което обявява неплатежоспособността на „К.т.б.“
АД (в несъстоятелност), с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по
несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността
ѝ е прекратена. С решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по т. д. № 2216/2015
г., по описа на САС, решението на СГС е отменено частично и е определена начална дата на неплатежоспособността
- 20.06.2014 г.
По отношение на ответника „С.Е.М.“ ООД: видно от
вписванията по партидата на това дружество в ТРРЮЛНЦ се установява, че по
отношение на него е открито производство по несъстоятелност с решение
№553/07.03.2019г. по т.д.№3864/2018г. по описа на САС, вписано в ТРРЮЛНЦ на
12.03.2019г., което е постановено на основание чл.630, ал.1 ТЗ; като постоянен
синдик на дружеството, с определение от 25.05.2022година на СГС по преждецитираното дело, е назначен Д.И.Г..
Претенциите на настоящия ищец са предявени в
производството по несъстоятелност, включени в списъка на приети вземания,
съставен от синдика и обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника на 27.05.2019г.Този
списък е бил оспорен от ответника в срока по чл.690 ГПК и във връзка с това
оспорване, е налице произнасяне на съда по несъстоятелността по реда на чл.692,
ал.3 и 4 ТЗ, с което е осъществено изменение на списъка на приети вземания,
предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, касателно
вземания на „КТБ“ АД(н) за сумата от 7 999 962,80лв., представляваща
главница по договор за банков кредит от 11.03.2009г.; за сумата от
352 758,22лв.- сбор от възнаградителна и
наказателна лихва, произтичащо вземане от този кредит и дължима за периода до
04.11.2014г, като е приел, че тези вземания са приети под отлагателно условие
да приключване на настоящето производство.
Настоящето производства, след възобновяването е продължило
по реда на чл.637, ал.3 ТЗ, с участие на първоначалните страни в процесуалната
връзка и синдика на ответника.
Претенциите са за установяване на
вземанията на банката, за които се е снабдила със заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение, намират правното си основание в нормата на
чл.422 вр. с чл.415, вр. с
чл.124 ГПК и чл.430 ТЗ и чл.92 ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. Съдът констатира, че между заявените в заповедното производство вземания и
тези в настоящия исков процес е налице пълна идентичност.
По допустимостта на установителните претенции с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 , чл.124 ГПК и чл.430 ТЗ и чл.92 ЗЗД.
Предмет на настоящите положителни установителни искове е установяване на вземанията по заповедта
за изпълнение, срещу която е подадено
възражение от длъжника, като изрично е предвидено, че искът по
чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за
предявен от момента на подаване
на заявлението, когато е спазен едномесечният срок по чл. 415, ал.
1 ГПК.
Последователна е
практиката на ВКС, че предявяването на специалния установителен
иск по чл.
422, вр. с чл. 415 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза
на заявителя - кредитор заповед за изпълнение, оспорена от длъжника
с възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Именно подаването на възражение, с което се оспорва
вземането, поражда правен интерес за кредитора да
предяви положителен установителен иск за установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане. Касае се за
изрично предвиден в закона установителен иск, поради което
ищецът не дължи изрично обосноваване
на правен интерес.
Формалните предпоставки със съществуване
на които се свързва преценката на съда, за наличие на интерес от предявяване на
положителните искове касателно съществуване на
вземането на ищеца са налице,
поради което настоящият състав на съда намира, че е сезиран с процесуално
допустими претенции.
Предявените от настоящия ищец вземания,
произтичат от договор за банков кредит, сключен между „КТБ“ АД(н) и настоящия
ответник „С.Е.Д.М.“ ООД(н).
Относно
договора за банков кредит.
В ТЗ (чл.430) се
съдържа легална дефиниция на договора за банков кредит, съобразно която с договора за банков
кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. Съобразно ал.2 на цитираната разпоредба заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката,
като законодателят изисква писмена форма за договора като условие за неговата
валидност (ал.3 на чл.430 ТЗ).
Както е видно от
дефиницията на договора за банков кредит, банката поема задължение да отпусне
исканата от кредитополучателя парична сума при определени условия и срок. Така
дефиниран договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален, каузален, комутативен,
главен, формален, с продължително изпълнение договор. Задължението на
банката е за отпускане на исканата от кредитополучателя парична сума, като
срещу това задължение заемателят поема няколко насрещни
задължения, основното от които е да върне главницата заедно с уговорената цена
на ползване на паричния ресурс (възнаградителната
лихва). Освен това кредитополучателят има задължение да използва паричната сума
по предназначение, като неспазване на посочената цел за използване на паричната
сума може да доведе до право на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Събраните по делото
доказателства установяват по несъмнен начин, че банката е изпълнила
задълженията си по договора за банков кредит е уговорената като предоставена за
временно ползване парична сума е усвоена от кредитополучателя.
Вещото лице е
констатирало, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по договора
за банков кредит за заплащане погасителните вноски, съобразно уговорения план
за погасяване и последното извършено от него плащане на кредита и на
28.05.2014г., като на тази дата е внесена сумата от 68 761,24лв., с която
са погасени на дължимите към 26.05.2014г. лихви.
За да може да претендира връщане на заетата сума, банката
следва да установи усвояването на сумата по кредита и настъпване на падежа. С
нормата на чл.60, ал.2 ЗКИ е предвидена възможност банката да поиска връщане на
сумата, при условията на настъпила предсрочна изискуемост.
В условията на процесния договор
за банков кредит страните са уговорили в какви случаи банката може да отнеме
преимуществата на срока на длъжника и това са разпоредбите на чл.40, б.“г“ и
б.“ж“- когато длъжникът не изпълни задължението си да даде обезпечения на
банката и когато изпадне в забава при заплащане на главница/ лихва.
Забавата в плащанията е установено чрез заключението на
вещото лице, а твърдението на ищеца за липса на обезпечения, не е опровергано в
производството от страна на ответника, комуто е доказателствената
тежест. Ето защо съдът приема, че за банката е възникнало потестативно
право да направи кредита предсрочно изискуем, с оглед уговорения падеж, като
краен срок за погасяване на дълга -
25.12.2015г. с анекс №15/19.01.2014г. към договора за банков кредит.
Това потестативно право е
възникнало за банката още през 2014 година, но същото е упражнено от нея с
едностранното и волеизявление, обективирано в
приложената по делото нотариална покана от 01.04.2015г., връчена на длъжника по
реда на чл.50, ал.4 ГПК.
С тази покана банката, съобразно нормата на чл.41 от
договора за банков кредит, е дала на длъжника седмодневен срок за доброволно
изпълнение.
Относно надлежното упражняване на потестативното
право на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
За да се упражни надлежно това право следва изявлениято на банката да достигне до нейния длъжник, което
в настоящия случай е извършено под формата на нотариална покана, връчена по
реда на чл.50, ал.4 ГПК.
По възражението на ответника за липса на надлежно връчване
на поканата от нотариуса, тъй като нормите на ГПК в този случай са неприложими.
Съобразно разпоредбата на
чл.50 ЗННД нотариусът може
да възложи на определен служител
в нотариалната кантора да връчва съобщения
и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от
Гражданския процесуален кодекс. Както се приема
с решение
№ 114 от 11.12.2020 г. по т.д.№1774/2019г. на Т.К. на ВКС, първо т.о.: „ В практиката
на ВКС, която се споделя от
настоящия съдебен състав, са изследвани
способите за връчване на кореспонденция
между страните по договора, но
с изрично указание, че за редовността
на връчването, когато то е възложено
на нотариус по реда на чл.50 ЗННД се прилагат
правилата на чл. 37-58 ГПК, като отказът за
получаване по чл. 44 ГПК или
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се
удостоверят от длъжностното лице, в който случай съобщенията
ще се считат
за връчени. Разписаните в процесуалния закон правила за
връчване, които следва да се
изпълняват от нотариус, когато на него е възложено
връчването на кореспонденция, не могат да бъдат
дерогирани от договора между страните. Изпълнявайки функциите си нотариусът
извършва възложената му от молителя
(изпращащия съобщението) дейност, но при
спазване на законовите изисквания за удостоверяване на връчването. Недопустима би била уговорка между
нотариуса и молителя, която да изисква
неспазване на правилата на процесуалния
закон относно връчването на съобщения.
При допуснати нарушения на ГПК, то липсва
редовно нотариално удостоверяване на връчването. В случай, че в договора страната
е посочила адрес за кореспонденция, изпращащият съобщението следва да се
съобрази с този адрес и да го
предостави на нотариуса като адрес за уведомяване,
което негово задължение произтича от договора. Ако
получаващата страна отсъства от адреса,
за редовното удостоверяване на връчването, нотариусът следва да изпълни
задълженията си по чл. 47 ГПК“ Именно така са действали ищецът и нотариусът,
връчването е осъществено, както на адрес за кореспонденция, посочен в договора,
така и на адрес, който е вписан в ТРРЮЛНЦ, поради което съдът приема, че
страната надлежно е упражнила потестативното си право
да направи кредитът предсрочно изискуем.
Ето защо това
възражение на ответника се явява неоснователно.
Основателно е
обаче възражението ми относно началната дата на изискуемостта и съдът приема,
че тя е посочената от ответника – 27.04.2015г., а не посочената от ищеца.
Този извод обаче
не влияе съществено върху процеса, тъй като заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е подадено след тази дата, доколкото от приложеното заповедно производство
се установява, че заявлението е подадено след 27.04.2015г., а именно на
25.08.2015г. и към този момент вземанията на банката, произтичащи от кредита са
били изискуеми.
По отношение на
основателността на възраженията на ответника, че към датата на заявлението
кредитор по тези вземания е трето неучастващо по делото лице – „СОСИЕТЕ
ЖЕНЕРАЛ“ АД, Франция.
Възражението е
неоснователно и това е така, тъй като по делото са налице изявления от това
лице, което се явява заложен кредитор на „КТБ“ АД(н), че е налице отказ от
изпълнение върху вземанията, които банката има към нейни длъжници
и вземанията на кредитора на ищеца са били предявени за реализация в
производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД(н), като не се установява да е
налице плащане към това дружество от страна на ответника, ведно от заключението
на вещото лице, което сочи, че вземането/ сумата, предмет на прихващането е
блокирана и с нея не е извършено плащане, включително и на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ“
АД, Франция.
Ето защо и това
възражение са явява неоснователно.
По възраженията
на ответника свързани с осъщественото от него прихващане с изявление вх.№
11273/06.112014г., с което ответникът, като титуляр на вземане от
12 385 437,55лв., придобито от „Б.“ ЕАД, което дружество се явява
кредитор на ищеца. Придобивното основание за
ответника касателно това вземане е договор за цесия, сключен между „Б.“ ЕАД и настоящия
ищец №2 от 04.11.2014г. и неговия погасителен ефект.
По виждане на състава
извършеното от ответника прихващане, като едностранна правна сделка, която води
до погасяване на част от вземанията на кредитора, произтичащи от договора за
банков кредит, е породило целения от ответника погасителен ефект, доколкото към
момента на това изявление са били налице предпоставките по чл.103 -104 ЗЗД.
Процесното прихващане е обявено за недействително с влязло в сила решение
№1506/18.06.2018г., постановено по в.т.д.№2109/2017г. по описа на САС, което е
влязло в сила на 27.04.2021година. Прогласената от съда относителна
недействителност на извършеното прихващане касае кредиторите на „КТБ“ АД(н) и е
непротивопоставимо на несъстоятелната банка, поради
което съдът не следва да зачете погасителния му ефект относно процесните вземания. Ето защо и това възражение от правопогасително естество не може да се приеме за
основателно направено.
Въпросът е в това, че
решението по претенцията по чл.59, ал.3 ЗБН на синдика на „КТБ“ АД(н), по което
е постановено преждецитираното решение на състава на
САС, има действие занапред, а това означава, че за периода от датата на
изявлението за прихващане – 06.11.2014г. до 27.04.2021година - датата на
влизане в сила на решението - прихващането е имало своето погасително
действие, което води до следващия извод, че за този период от време ответникът
не дължи главница. Липсата на дължимост на главното
задължение, предпоставя и извод за липса на дължимост на акцесорните вземания
на банката, уговорени с договора за банков кредит. Този извод е и последица от
действието на решението по чл.59 ЗБН. Моментът на извършване на прихващането
предхожда настъпване на предсрочната изискуемост на вземането, която е
настъпила на 27.04.2015г., както и датата на подаване
на заявлението по чл.417 ГПК, която е 25.08.2015година. Обявяването
на изявлението за прихващането за недействително следва да бъде взето предвид
от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, тъй като съдът установява
съществуването на вземането на кредитора по издадената заповед за изпълнение
към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес (така в т. 9 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Въз основа на горното и
съобразявайки заключението от ССчЕ, както и
претенциите на ищеца, обособими въз основа на
неговите твърдения относно размер и период на тяхната дължимост,
съдът приема, че ответникът няма задължения за плащане на следните вземания,
предявени от ищеца в производството по чл.417 ГПК, а именно: сумата от 32 961,63лв.,
представляващи лихви за просрочие върху просрочена
главница за периода от 25.02.2015г. до 25.03.2015г.; сумата от
41 666,69лв., представляващи лихви върху редовна главница за периода от
26.03.2015г. до 22.04.2015г.; сумата от 36 666,07лв., лихви за просрочие върху просрочена главница за периода от
26.03.2015г. до 22.04.2015г., тъй като касаят период, в който погасителното
действие на извършеното прихващане и било действащо. В тази част претенциите на
ищеца се явяват неоснователни.
По отношение на
претенцията за просрочена лихва върху редовна главница за периода от
25.06.2014г. до 25.03.2015г. се явява частично основателна, касателно
периода от 25.06.2014г. до 05.11.2014г., както и претенцията за неустойка за
просрочена лихва за период от 25.06.2014г. до 05.11.2014г.
На основание чл.162 ГПК
съдът приема за установен размер на вземането за просрочена лихва върху
просрочена главница в периода от 25.06.2014г. до 05.11.2014г. в размер на 298 981,73лв., в който следва да
бъде уважена, а по отношение на неустойката – в размер на 6 470,95лв., в който размер следва да бъде уважен иска.
По отношение на
дължимите такси и комисиони по договора за кредит то същите са установени от
вещото лице като дължими, липсват и възраженията от правопогасителен
харарктер по отношения на тези вземания на кредитора,
поради което в тази част искът се явява основателно предявен.
С оглед основателността на част от претенциите на ищеца,
съдът следва да разгледа и останалите възражения, направени от ответника.
Неоснователно е възражението на ответника относно липсата на
представителна власт на лицата, подписали извлечението от счетоводните книги на
банката. В заповедното производство (на лист 11 от приложеното ч.гр.д. №
50697/2015 г. на СРС) е представено пълномощно на подписалите извлечението
лица, което изхожда от синдика на банката. Сочената от ответника разпоредба на
чл. 31, ал. 3 от ЗБН (в редакцията преди изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 26.04.2016
г.) касае упълномощаването за воденето на съдебни дела, т.е. процесуалното
представителство, а не изготвяне и подписване на извлечение от счетоводните
книги на банката, поради което това ограничение не е приложимо.
Ирелевантни са възраженията на ответника
относно счетоводното отразяване при ищеца на прихващането, доколкото
направеното от ответника изявление за прихващане е обявено за недействително с
влязло в сила решение, което именно е от значение за предмета на спора.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за установяване на факта на
погасяване на вземането на ищеца по делото.
Искът за съществуване на вземането се
счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК, което се
установява по делото. Базирайки се
действието на решението по иска по чл.59, ал.3 ЗБН, съдът намира, че следва да
признае съществуване на вземането на ищеца и за главницата от 7 999 962,80лв.,
като законната лихва не следва да е от датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК, а от датата на влизане на решението, с което съдът е признал
относителната недействителност на извършеното от ответника прихващане, а именно
датата, която съдът (САС) е удостоверил, че постановеният от него акт е влязъл
в сила – 27.04.2021година.
По отношение на разноските.
Разноските в заповедното производство:
Съгласно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда предявения
по реда на
чл.422 от ГПК иск, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Съгласно чл. 57, ал. 6 от ЗБН ищецът е освободен от
предварителното внасяне на държавна такса и няма данни да е заплатена такава от
ищеца пред Софийски районен съд.
С оглед изхода на спора съдът намира, че ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд дължимата в заповедното производство държавна такса в размер на
165 902,28лева, съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед изхода на спора съдът намира, че ищецът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд дължимата в заповедното производство държавна такса в размер на
9 828,02 лева, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство настоящият ищец е претендирал
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като същото е в
размера на адвокатското възнаграждение, а след измененията на тази норма (обн. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), възнаграждениете
се определя от съда до максималния размер по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
В случая заповедното производство е приключило с издаването
на заповедта за изпълнение на 15.09.2015 г., с оглед на което при изчисляване
на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да
се вземе предвид размера по чл. 7, ал. 5 вр. с ал. 2,
т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение (в редакцията
– изм. и доп. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.), действаща към датата на приключване
на заповедното производство с краен съдебен акт.
С оглед на горното и предвид изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 129 079,05 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
Разноските в исковото производство:
С оглед изхода на спора съдът намира, че ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд дължимата по делото държавна такса в размер на
165 902,28лева, съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд дължимата по
делото държавна такса в размер на
9 828,02 лева, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира разноски по делото, включително и
адвокатско възнаграждение, като не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК, поради което съдът изчислява същите. До приключване на съдебното дирене по
делото ищецът не е представил доказателства за плащането на адвокатско
възнаграждение, съгласно
задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това такова не му се
присъжда по делото.
Ищецът е направил разноски за депозит за вещо лице в размер
на 500 лева. С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по делото в размер на 473,09 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ответникът претендира разноски, които
са в размер на 500лв. за заплатения депозит за вещо лице.Съобразно отхвърлената
част от претенциите на тази страна ищецът следва да заплати сумата от 26,91лв.
Водим от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съществуването на вземането на “К.Т.Б.” АД
(н), ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, по
отношение на “С.Е.Д.М.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, Оранжерии Петрич, в размер на 8 569 936,68 лева (осем милиона
петстотин шестдесет и девет хиляди деветстотин тридесет и шест лева и шестдесет
и осем стотинки), представляваща сбор от следните суми, а именно: 7 999 962,80лв.,
представляваща главница по договор за
банков кредит в лева от 11.03.2009 година и последващи
го 15 броя анекси, сключени между “К.Т.Б.” АД като кредитор и “С.Е.Д.М.” ООД като
кредитополучател, съгласно
извлечение от счетоводните книги на банката, ведно
със законната лихва върху главницата от 7 999 962,80лв
начиная от 27.04.2021
г. до окончателното й изплащане; сумата
от 298 981,73лв., представляваща
просрочена лихва върху редовна главница за периода от 25.06.2014г. до 05.11.2014г.,
вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта
над уважения до предявения размер от 647 960,53лв. и за периода от
06.11.2014г. до 25.03.2015г., поради неоснователността му; сумата от
6 470,95лв., представляваща неустойка за просрочена лихва за периода
от 25.06.2014г. до 05.11.2014г.,включително, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от
33 599,16лв.и за периода от 06.11.2014г. до 22.04.2015г. и сумата от 264 521,42лв., представляваща
дължими за периода на договора такси и комисиони на банката, за които вземания
ищецът „К.Т.Б.“ АД(н) се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№50697/2015г. по описа на СРС, 126-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ следните претенции: за сумата от 32 961,63лв., представляваща
просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 25.02.2015г. до
25.03.2015г.; за сумата от 41 666,69лв.,
представляваща текуща лихва върху редовна главница за периода от 25.03.2015г.
до 22.04.2015г. и за сумата от 36 666,07лв.,
поради неоснователността им.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “С.Е.Д.М.” ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, Оранжерии Петрич, да заплати на “К.Т.Б.” АД (н), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 129 079,05 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете .
ОСЪЖДА “С.Е.Д.М.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, Оранжерии Петрич, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен
съд държавна такса в заповедното производство в размер на 165 902,28лева, съразмерно с уважената част от исковете, които разноски са
включени в заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 50697/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 126-ти състав.
ОСЪЖДА “К.Т.Б.” АД
(в несъстоятелност),
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд държавна такса в заповедното производство в размер на 9 828,02 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, “С.Е.Д.М.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, Оранжерии Петрич, да
заплати на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, разноски в производството пред СГС в размер
на 473,09 лева, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, “К.Т.Б.” АД
(в несъстоятелност),
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “С.Е.Д.М.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, Оранжерии Петрич, разноски по водена на делото в размер на 26,91лв.,
съразмерно отхвърлената част на претенциите.
ОСЪЖДА “С.Е.Д.М.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, Оранжерии Петрич, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса
в производството пред СГС в размер на 165 902,28лева,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса
в производството пред СГС в размер на 9 828,02 лева,
съразмерно с отхвърлената част от исковете. съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено с участието
на синдика на “С.Е.Д.М.” ООД, ЕИК ******, и на основание чл. 637, ал. 4 от ТЗ
има установително действие по отношение на всички
лица в производството по несъстоятелност на “С.Е.Д.М.” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: