Р Е Ш Е Н И Е
№ 1419
гр. Пловдив, 30 юли 2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на седемнадесети
юли, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ГЕОРГИ ПАСКОВ,
при
секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело
№1212 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) и чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18).
“ХЕВЕН - СПТ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Рогошко
шосе“ №6, ЕИК *********, представлявано от С.Й.Ц.- управител, обжалва Решение
№349 от 28.02.2020г. по Н.А.Х. дело №4147 по описа на Районен съд- Пловдив за
2019г., XIV-ти
наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с
№443290-F485855 от 18.06.2019г., издадено от началник на Отдел “Оперативни
дейности” (О”ОД”), гр. Пловдив, при Централното управление (ЦУ) на Националната
агенция за приходите (НАП), с което на “ХЕВЕН - СПТ“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер от 600,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение
по същество, с което процесното НП да бъде изцяло отменено.
Алтернативно се поддържа искане за изменение на процесното
НП, като размерът на наложената имуществена санкция бъде намален до минимално
предвидения от закона размер от 500,00 лева. На 06.07.2020г. по делото постъпва
молба с Вх.№10199 от адвокат М.К.Х.- пълномощник, в която излага подробни
съображения в посочения смисъл.
Ответникът по делото- ЦУ
на НАП, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по
жалбата. На 11.06.2020г. по делото постъпва становище с Вх.№8256 от юрисконсулт
С.Б.П.- пълномощник на НАП, в която изразява становище за неоснователност на
жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, в размер от 120,00 лв. В
случай, че от страна на ответника по делото се претендира адвокатско
възнаграждение над законоустановения минимум, прави
възражение за неговата прекомерност и моли същото да бъде намалено до минимално
установения законов такъв.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Даниела Стоянова, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства,
че е извършена проверка от служители на ГД“ФК“, при ЦУ на НАП, на 08.05.2019г.,
в периода от около 17:15ч. до около 18:20ч., на място в гр. Пловдив, ул. “Райко
Даскалов“ №73, в салон за красота “Хевън“, стопанисван
от “ХЕВЕН - СПТ“ ЕООД. В рамките на проверката е прието за установено, че в
обекта е въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), представляващо електронен
касов апарат с фискална памет (ЕКАФП), модел “ELTRADE A1 KL”, с индивидуален номер (ИН)
на ФУ №ED304522 и номер на фискалната памет (ФП) №44304522, регистрирано в НАП с
рег.№3991089 на 11.01.2019г. В рамките на проверката е изведен Х отчет от процесното ФУ от 08.05.2019г., с общ оборот от 114,00 лв.,
докато в касата на обекта е установено наличието на сумата от 179,00 лв. Прието
е за установено, че не е регистрирана чрез операцията “служебно въведени суми“
промяна на касовата наличност от 65,00 лв.
За резултатите от
проверката е съставен протокол за извършена проверка (ПИП), сер.
АА №0022980 от 08.05.2019г, като са дадени предписания в офис на НАП- Пловдив
на 11.05.2019г. да се яви управителят на дружеството касатор
за съставяне на АУАН (акт за установяване на административно нарушение).
На 11.05.2019г. в офис
на НАП- Пловдив се явява С.Й.Ц.- управител на “ХЕВЕН - СПТ“ ЕООД, в чието
присъствие се съставя АУАН с №F485855, с който деянието на дружеството касатор, изразяващо се в нерегистриране чрез операцията
“служебно въведени суми“ на промяна на касовата наличност в размер на 65,00
лв., представляващи налични парични средства в касата, се квалифицира като административно
нарушение по смисъла на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18, във връзка с чл.118, ал.4
от ЗДДС. Според процесния АУАН, извършеното нарушение
не е довело до неотразяване на приходи.
По делото не са ангажирани
доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е
издадено процесното НП.
Според разпоредбите на
чл.185, ал.ал.1 и 2 от ЗДДС, 1) на лице, което не
издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.; 2) Извън
случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10
000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал.1.
Според чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на дружеството
касатор, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите “служебно въведени” или “служебно изведени” суми.
А съгласно §11 от ПЗР на
Наредба №Н-18, наредбата се издава на основание чл.118, ал.2 и 4 от ЗДДС и
чл.9, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В случая, както правилно
е прието и от районния съд, обстоятелството, че в рамките на извършената на
място проверка на 08.05.2019г., от страна на дружеството касатор
не е извършено своевременно регистриране чрез операциите “служебно въведени”
или “служебно изведени” на извършените промени в касовата наличност, в резултат
на което е установена положителна касова разлика в размер от 65,00 лв., се
явява установено и не е спорно между страните. Съответно, налице е от обективна
страна вмененото на касатора административно
нарушение. Също така, административнонаказателното
производство е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Следователно,
оспореното пред районния съд НП е законосъобразно и правилно и като го
потвърждава, районният съд постановява правилно решение.
Що се отнася до
възражението на касатора за наличието на маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, то същото е
неоснователно.
Съгласно Тълкувателно
решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на
наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г.,
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на
съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по
чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на
Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според
която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава
правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота
фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички
въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на
делото.
При липсата на легално
определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен
случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид
(чл.93, т.9 от НК).
В случая, както правилно
приема районният съд, доказателствата по делото не позволяват формирането на
извод, че процесното нарушение е с по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените случаи на този вид нарушения, макар
същото да не е довело до неотразяване на приходи и да е извършено за първи път.
Най-сетне, настоящият
състав на съда намира, че за постигане целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН,
а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения
правен ред и се въздействува възпитателно и
предупредително върху останалите граждани, правилно и законосъобразно на касатора е наложена имуществена санкция в размер от 600,00
лева.
Вярно е, че процесното нарушение е извършено за първи път, но според
приетата по делото нарочна справка от специализиран програмен продукт на НАП,
дружеството касатор на два пъти е предупреждавано
заради извършени административни нарушения на чл.96, ал.1 от ЗДДС и на чл.180,
ал.2 от ЗДДС, които предупреждения очевидно не са постигнали целите си.
Предвид очерталия се
изход на делото, в полза на ответната администрация (юридическото лице, в чиято
структура е издателят на процесното НП, каквото в
случая се явява НАП (чл.2, ал.2 от Закона за Националната агенция за приходите
(ЗНАП)), съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ (НЗПП).
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК и чл.63, ал.5 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№349 от 28.02.2020г. по Н.А.Х. дело №4147 по описа на Районен съд- Пловдив за
2019г., XIV-ти
наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление с
№443290-F485855 от 18.06.2019г., издадено от началник на Отдел “Оперативни дейности”-
Пловдив, при ЦУ на НАП, с което на “ХЕВЕН - СПТ“ ЕООД, ЕИК *********, е
наложена имуществена санкция в размер от 600,00 лева.
ОСЪЖДА “ХЕВЕН - СПТ“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Рогошко
шосе“ №6, ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК
*********, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1…/П/……………
2…/П/……………