Normal;Iiaiene;
С присъда № 124/19.12.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 624/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд, Тодор Атанасов Митков от гр. Кърджали е признат за виновен в това, че на неустановена дата придобил и до 15.11.2006 година държал в гр. Кърджали огнестрелно оръжие- пистолет „ЧЗет”, модел 27, с фабричен номер 151 446, калибър 7.65 мм, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал.1, във вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК е осъден на наказание пробация, като на основание чл. 42а от НК са определени следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца и „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. На основание чл. 53 от НК е постановено отнемане в полза на държавата на веществено доказателство пистолет „ЧЗет”, модел 27, с фабричен номер 151 446, калибър 7.65 мм. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Тодор Атанасов Митков от гр. Кърджали, който обжалва присъдата като незаконосъобразна, неоснователна и постановена в нарушение на материалния закон. Обвинението не било доказано по несъмнен и категоричен начин. Установено по делото било, че инкриминираният пистолет е бил собственост на Марин Митрушев- брат на съпругата на подсъдимия. Основно доказателствено средство в този наказателен процес били обясненията на подсъдимия, които били възприети неправилно от районния съд като защитна позиция. Тези обяснения кореспондирали с показанията на св. Киряков. Наред с това, липсвала субективната страна на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК. От съда не била обсъдена възможността за приложението на чл.9, ал.2 от НК. Налице била явна незначителност на обществената опасност на деянието, тъй като не било увредило обществените отношения, и не ги било застрашило и в конкретния случай липсвали вредни последици. Поради изложените съображения жалбодателят моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която да бъде оправдан по предявеното му обвинение по чл. 339, ал.1 от НК. В заседание жалбодателят лично и чрез защитника си поддържа жалбата. Моли за оправдателна присъда. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали счита жалбата за неоснователна. Предлага обжалваната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 НПК, констатира следното: Жалбата е неоснователна. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, като в проведеното първоинстанционно съдебно следствие са събрани всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл. 102 от НПК в съответствие с принципните норми на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Във връзка с основните доводи във въззивната жалба, поддържани и пред районния съд- за недоказаност на деянието по чл. 339 ал.1 от НК от обективна и субективна страна, са изложени убедителни и обосновани изводи въз основа на задълбочен и подробен анализ на събрания доказателствен материал. Така от събраните и проверени от първоинстанционния съд доказателства, за установено от фактическа страна се приема следното: Преди да почине през 1997 г., Марин Митрушев, който по това време живеел в София, - брат на съпругата на подсъдимия Тодор Митков, предал на последния личното си оръжие- пистолет марка "ЧЗет", модел 27, с фабричен номер 151 446, калибър 7.65 мм, с уговорката да го предаде в служба „КОС” при РПУ -Кърджали. Подсъдимият увил пистолета във вестник и го поставил в нишата- отдушник над тоалетното казанче на тоалетната в дома си, за да го скрие от децата си. След смъртта на Марин Митрушев подсъдимият посетил РПУ-Кърджали, за да установи какво оръжие е било регистрирано на името на Митрушев, тъй като имало кандидат за купувач на ловната му пушка. Проверката по книгите била извършена от св. Митко Колев, който към този момент бил служител в служба „КОС” при РПУ – Кърджали, и който установил, че на името на Марин Митрушев се водят пушка Þ пистолети. Подсъдимият при проверката не носел в себе си пистолета марка "ЧЗет", като не споделил със свидетеля за това оръжие, както и дали има намерение да го предаде. След смъртта на Митрушев, подсъдимият обяснил също така на сина му- св.Румен Киряков къде съхранява пистолета на баща му, като му обяснил, че пистолетът не е регистриран и му казал да го вземе. Въпреки, че св.Киряков нееднократно идвал в гр.Кърджали след този разговор, не прибрал пистолета, тъй като същият не му бил необходим, като забравил за него и пистолетът останал на мястото, където подсъдимият го бил скрил. На 15.11 2006 г. по досъдебно производство № 132/15.11.2006г. по описа на ОДП-Кърджали било извършено процесуално-следствено действие "Претърсване и изземване" в дома на подс.Тодор Атанасов Митков в гр. Кърджали, бул. "Сан Стефано" № 28 във връзка с подаден сигнал, че св.Венцислав Тодоров Митков - син на подсъдимия, съхранява в дома си на същия адрес наркотични вещества, при което в санитарното помещение – тоалетна, от отвора над казанчето за вода бил иззет пистолет марка „ЧЗет", модел 27, с фабричен № 151446, калибър 7,65 мм, с пълнител, както и други вещи, за което бил съставен протокол за претърсване и изземване от същата дата. Това процесуално-следствено действие по претърсване и изземване на веществени доказателства за разкриване на престъпление по чл.354а, ал.1, предл.3 и 4 от НК било одобрено по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК с определение № 371/16.11.2006г. по ч.н.д. № 386/2006г. по описа на Окръжен съд - Кърджали. От заключението на вещото лице Николай Яръмбайков по съдебно-балистическата експертиза и разпита му в първоинстанционното съдебно следствие се установява, че представеният за изследване пистолет фабричен №151446, мод.27, кал.7,65 мм се отнася към късоцевните, автоматични, нарезни огнестрелни оръжия; бил марка „ЧЗет", модел 27, с фабричен № 151446, калибър 7,65 мм, чешко производство; бил е изправен и годен да произведе изстрел. От удостоверение от служба „КОС” при РПУ –Кърджали се установява, че пистолет марка „ЧЗет", модел 27, с фабричен № 151446, калибър 7,65 мм не се води на отчет в службата. Установява се още, че подс. Митков има издадени разрешителни за носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси: за 1 бр. пистолет „Макаров", 3 бр. пистолети „Байкал" и за 80 бр. патрони калибър 9x18 мм. Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните доказателства: показанията на свидетелите Митко Колев, Румен Киряков, Милена Миткова и Венцислав Митков, на които съдът дава вяра изцяло; показанията на св. Дора Миткова- частично; заключението на съдебно- балистическата експертиза № 188/15.12.2006 година, приета като доказателство и показанията на в.л. Н.Яръмбойков в първоинстанционното съдебно следствие; от писмените доказателства по делото- протокол за претърсване и изземване, фотоалбум, бюлетин за съдимост, характеристика, декларация за семейно и имотно състояние и др.; както и от обясненията на подсъдимия, които съдът възприема частично. Съдът не кредитира показанията на св. Дора Миткова в частта им, в която твърди, че съпругът й- подс. Митков, занесъл пистолета в полицията, за да го предаде, но тъй като не бил регистриран, не го приели. Показанията на свидетелката в тази им част се опровергават от показанията на св. Митко Колев, който сочи, че извършил проверка по книгите за оръжието, което се водело на отчет на Митрушев /Киряков/ и се установили регистрирани пушка и пистолети. Свидетелят по-нататък сочи в показанията си, че подсъдимият не му е носил пистолет „ЧЗет” за предаване, като обяснява, че не било възможно да се откаже приемането на оръжие, само защото е без документи. Показанията на св. Миткова в тази им част се опровергават и от обясненията на подс. Митков, който в първоинстанционното съдебно следствие е заявил, че съпругата му изобщо не е знаела за този пистолет. Съдът не дава вяра на обясненията на подс. Митков в частта им, в която твърди, че проверил дали пистолетът се води на отчет в РПУ- Кърджали, тъй като се опровергават от обсъдените показания на св. Колев. Така, безспорно от така обсъдените доказателства по делото се установява фактът на придобиване и държане на инкриминираната вещ- пистолет от подс. Митков, който обяснява времето, начинът, мястото и мотивът за придобиване на оръжието, като същевременно подсъдимият не отрича осъществяването на свое собствено държане върху вещта, както и фактът, че е нямал надлежно разрешително за това. Без значение за съставомерността на деянието е обстоятелството дали същият е имал намерение да предаде оръжието на полицията при безспорния факт, че от момента на придобиването му /предаването от Митрушев/ през 1997 година до намирането му- на 15.11.2006 година, е минал близо десет годишен период, през който пистолетът се е намирал в дома на подс. Митков и само той от семейството му е знаел за него; както и не би имало значение за наказателната отговорност на подсъдимия фактът дали Митрушев е имал разрешително за оръжието, при условието, че подсъдимият е нямал такова за придобиването и държането му. С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че подс. Митков е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 339, ал.1 от НК, като на неустановена дата придобил и до 15.11.2006 година държал в гр. Кърджали огнестрелно оръжие- пистолет „ЧЗет”, модел 27, с фабричен номер 151 446, калибър 7.65 мм, без да има за това надлежно разрешение, до какъвто правилен и законосъобразен извод е достигнал и районния съд. Изложените от този съд правни изводи относно субекта на престъплението, обективната и субективна страна на деянието, са последователни, логични, почиват на доказателствата по делото и закона, и изцяло се възприемат от въззивната инстанция. Намирането у някого на огнестрелно оръжие, за което няма надлежно разрешение, поначало е достатъчно да възникне наказателна отговорност за „държане” на това оръжие. За осъществяване на това изпълнително деяние е достатъчно осъществяването на фактическа власт върху вещта, без да е необходимо последната да е продължила във времето, макар в случая същата да е продължила години наред. Налице е престъпно „придобиване” чрез намирането на оръжието у дееца, когато е изтекъл срокът, регламентиран в Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите, в който срок оръжието следва да бъде предадено на органите на МВР или те да бъдат уведомени за него. Така, установява се по делото, че подсъдимият е придобил инкриминирания пистолет, като не само е нямал намерение да го предаде в МВР, но е уведомил племенника си да го вземе, въпреки, че му е било известно, че оръжието не е регистрирано. Наред с това, безспорно е установено от обективна страна, че за държането на пистолета подсъдимият не е притежавал надлежно разрешение по ЗКВВООБ. Неснователни и не намират никаква опора в доказателствата по делото са доводите за липсата на умисъл в действията на подс. Митков. За наличието на пряк умисъл, при който е съзнавал ¯бщественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици, сочат конкретните негови действия- отделянето на оръжието от законно притежаваното такова, каквото се установява, че подсъдимият е имал; укриването на пистолета на недостъпно място в дома му; държането му години наред, прекъснато по независещи от волята на подсъдимия причини- намирането на оръжието при извършеното претърсване на дома му от полицейските органи. Подсъдимият в обясненията си също така сочи, че тъй като осъществявал охранителна дейност, много добре познавал режима за придобиване и съхраняване на огнестрелно оръжие, като знаел също така, че притежаването на оръжие без разрешително е незаконно. С оглед на всичко обсъдено, следва да се посочи, че обяснението на подсъдимия, че казал на племенника си да вземе пистолета, след което бил забравил за него, не е от кръга на обстоятелствата, изключващи субективната страна на деянието, т.е. умисъла за осъществяването му, поради което доводите на защитника на подсъдимия, че деянието не било осъществено от субективна страна са неоснователни. Неоснователни са също така доводите за приложението на чл.9, ал.2 от НК. Незаконното държане на огнестрелно оръжие, изправно и годно да произведе изстрел, винаги е с висока обществена опасност, тъй като се касае за вещ, за придобиването и притежаването на която е създаден специален режим и засилен контрол от страна на специализираните полицейски органи. Престъплението е формално, на просто извършване, и за неговата осъществяване не се изисква настъпването на друг съставомерен резултат. Това обстоятелство обаче не води до извода, че обществената опасност на деянието е явно незначителна. Обществената опасност на деянието, както бе посочено, се обуславя от непосредствения обект на засягане- обществените отношения, регулиращи контрола върху дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, притежавани от юридически и физически лица. В случай, че от неправомерното поведение на подсъдимия- незаконното държане на огнестрелно оръжие, биха настъпили вредни последици- телесни увреждания, смърт, имуществени вреди и др., то те биха обективирали други по-тежки престъпни състави със съответните последици. Ето защо да се твърди, че тъй като от деянието не били настъпили вредни последици, незаконното притежание на оръжие, годно да произведе изстрел, е с явно незначителна обществена опасност, е неоснователно и не може да обоснове извод за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия Митков наказание, първоинстанционният съд е отчел висока обществена опасност на деянието, предвид характера на засегнатите обществени отношения. От друга страна съдът е преценил, че обществената опасност на подсъдимия е ниска, тъй като се касае за човек в напреднала възраст, с много добри характеристични данни, уважаван член на обществото, неосъждан, семеен, с добро материално положение. Предвид така обсъдените обстоятелства от значение за обществената опасност на деянието и дееца, съдът е преценил, че наказанието, което следва да бъде наложено за престъплението по чл.339, ал.1 от НК на подсъдимия Тодор Митков, следва да бъде определено при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, както и с оглед липсата на отегчаващи такива, при които и най-лекото предвиденото в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко с извършеното, поради което на осн. чл.55, ал.1, т.2, буква "б" от НК е заменил предвиденото наказание лишаване от свобода, за което не е предвиден най-нисък предел, с наказание пробация, като на осн. чл.42а от НК е определил за изтърпяване следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 /шест/ месеца и „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца. Въззивният съд счита, че така наложеното наказание на подсъдимия е справедливо и съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, като включително целите по чл. 36 от НК спрямо подс. Митков могат да бъдат осъществени. По изложените съображения въззивната жалба на подс. Митков е неоснователна. При извършената изцяло проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от районния съд, отстраними или неотстраними по своя характер. Присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. 338, ал.1, т.1 във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 124/19.12.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 624/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|