№ 53
гр. Русе, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20224520202018 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. Д. Г. чрез редовно упълномощен процесуален представител,
против наказателно постановление № BG30032022/4000/Р8-326/21.09.2022г., издаден от
Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ за
налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. за нарушение по
чл.179 ал.3а от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител, но е постъпило писмено
становище по жалбата от процесуалния представител, с което се поддържа същата.
Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща представител, който изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа
страна следното:
На 30.03.2022г. в направление излизане от България през ГКПП „Дунав мост“ се явил
жалбоподателят, управлявайки т.а. „ДАФ“ с ДК№ ...... с обща технически допустима
максимална маса над 12 т. Била извършена проверка на превозното средство, в резултат на
която било установено, че на 14.03.2022г. същото превозно средство в 12,32 ч. е преминало
по път I – 5 ,км 25+914, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
МПС не е заплатена дължимата пътна такса ,съгласно чл.10 ал. 1 т.2 от Закона за пътищата.
За извършеното нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната
1
система по чл.167а ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението
DAFA5B30DD7D6335E053011F160A7D8C, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено
с устройство № 40341, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал 1 от Закона за пътищата (ЗП) и позиционирано на път 1-5 км
25+914. За констатираното нарушение св.Г. Г., служител на Агенция „Митници“, съставил
АУАН против жалбоподателя, който само вписал, че има възражения без да посочи какви.
Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за
извършеното нарушение на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП на жалбоподателя било
наложено наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.1 от ЗАНН и от лице,
което има право на това.
Разгледана по същество е основателна. Съдът намира, че неправилно е приложен
материалният закон и в хода на производството са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазването на въведените с чл. 42 и чл. 57 ЗАНН императивни изисквания към тяхното
съдържание. Абсолютно задължително е в АУАН и в наказателното постановление,
санкционираното нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, като се
съдържат всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен
акт. Наличието на пълно описание на нарушението и съответствието на словесното му
описание с правната квалификация са основна гаранция за осъществяване на съответна на
административното обвинение право на защита.
В конкретния случай издаденото НП не отговаря на въведените с чл. 57 ЗАНН
изисквания към съдържанието му, доколкото извършеното описание на приетото за
реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не
са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията
за пълнота на обвинителната теза.
В процесното обжалвано наказателно постановление освен описаната фактическа
обстановка вменяваща незаплащането от страна на водача на дължимата се тол такса
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата не е посочено точно извършеното
нарушение от страна на жалбоподателя, а е посочено единствено административно
санкционната разпоредба, въз основа на която му е наложено съответното адм. наказание чл.
179, ал. 3а от ЗДвП. Съгласно същата последна адм. санкционна разпоредба "Водач, който
2
управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията
на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Следователно последната адм. санкционна разпоредба не се отнася до посочената
и установена и в двата акта - АУАН и издаденото въз основа на него НП фактическа
обстановка по делото свързана с неплащане на дължимата се тол такса, а се отнася до друго
това, че водача управлява ППС, като не изпълни задълженията си за установяване на
изминато разстояние или да няма закупена маршрутна карта за участъците от платената
пътна мрежа, която ще ползва, което сочи на друга, напълно различна фактическа
обстановка. Следователно ако АНО би приложил точно материалния закон, свързан с
установената фактическа обстановка - неплащане на задължителна тол такса от страна на
жалбоподателя в качеството му на водач на процесното ППС, то той не би съставил АУАН
и НП за такова извършено адм. нарушение на жалбоподателя, тъй като той в качеството му
на водач на процесното ППС в настоящия случай не носи адм. наказателна отговорност за
такова извършено адм. нарушение /с изключение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП/, а такава носи
собственикът или ползвателя на процесното ППС при такова нарушение по смисъла на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
От своя страна нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП постановява, че собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата според категорията на пътното превозно средство., респ., ако в свидетелството
за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Цитираните разпоредби безспорно задължават собствениците, респективно
ползвателите на ППС да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на
превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може
да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси. Тези "съответни задължения" са регламентирани в
Закона за пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата), приета на основание чл.
10, ал. 7 от ЗП.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя
на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й
дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на
3
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани
тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез
закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да
измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи
само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран
от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за
изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.Неизпълнението на горните задължения е
скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от с.з. в отсъствие на
нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в
случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице.
В случай ,че собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или
едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както
следва:
1. по чл. 179, ал. 3 - в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а - в размер 1800 лв.;
3. по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лв.
Доколкото нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП се установяват чрез
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП, чрез която АПИ
осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от ЗП, и доколкото съгласно чл.
167а, ал. 3 изр. първо от ЗДвП електронната система създава доклади от всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, към които автоматично се прилагат статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, както и като се
отчете, че съгласно чл. 179, ал. 2, т. 7 от ЗДП длъжностните лица проверяват създадените
записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е
и чл. 189ж, то следва да се приеме, че установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в
отсъствие на нарушителя по смисъла на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е всяко установено
нарушение, за което електронната система е създала доклад. Дали този доклад ще даде
основание на длъжностните лица, при изпълнение на задълженията им по чл. 179, ал. 2, т. 7
от ЗДвП да пристъпят, в един винаги по-късен момент спрямо доклада на системата, към
съставяне на АУАН в присъствие или в отсъствие на нарушителя, или ще бъде издаден
електронен фиш, то при всяко развитие на административнонаказателното производство
презумцията, следваща се от нормата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП ще бъде приложима. Оттук
следва и извода, че след като нарушението е установено от електронна система за контрол
по чл. 167а, ал. 1 от ЗДП, чрез годен доклад и, както е видно от издаденото НП при водене
на административнонаказателното производство администратвинонаказващия орган не е
4
установил водача на МПС. То в случая същият е следвало да издаде НП на собственика на
МПС, в случая ЕТ "Сърнела – Петко Ангелов“ гр.Хасково, а не на жалбоподателя. В случая
по делото не е установено и подаване на декларация по реда на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП от
страна на собственика, следователно същият следва да бъде приет за нарушител. От
събраните по делото доказателства не може да бъде установено категорично и със
сигурност, че именно жалбаподателяте у правлявал процесното ППС на 14.03.2022г. по път
I-5 км. 25+914 в община Иваново. Това не може да бъде преодоляно и от разпита на
актосъставителя в съдебно заседание, който не може със сигурност да си спомни
жалбоподателят имал ли е възражения или не, че именно той е управлявал камиона към
датата на нарушението.
Всичко това отнесено към конкретния случай навежда на извод, че щом контролни
органи са решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на
нарушителя (на базата на генериран запис от системата), то и те е следвало да процедират
по реда на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Едва след това и само ако собственикът възрази
АНО е следвало да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна
декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е сторено.
Ето защо съдът намира, че поради тези извършени от адм. наказващия орган
нарушения при прилагането на материалния и процесуалния закон в осъщественото
административнонаказателно производство обжалваното наказателно постановнление
следва да бъде отменено ,като необосновано и незаконосъобразно.
По отношение на направеното искане на жалбоподателя за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:
При такъв изход на делото и предвид изричното искане на процесуалния представител
на жалбоподателя ,АНО следва да бъде осъден да му заплати разноски по делото, а именно
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.3 т.1 и т.2 вр.чл.чл.63д ал.1
от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG30032022/4000/Р8-326/21.09.2022г.,
издаден от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на Г. Д. Г. с ЕГН ********** му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. за нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Г. Д. Г. сумата от 350 лв. за
5
разноски по делото.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски
административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6