Решение по дело №175/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16345
Дата: 11 октомври 2023 г.
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20231110100175
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16345
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110100175 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 във
вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.149 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД от ищеца срещу
четирима ответника.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец Т.С., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.София, район *********,
на основание чл.5, ал.1, ЗН, срещу четирима ответника С. А. П., ЕГН **********, Л. Л.
П., ЕГН **********, В. Л. П., ЕГН **********, и Я. Л. П., ЕГН **********, всички със
съдебен адрес гр.София, *******, чрез адв. В. С. Н., с предявени искове и молба до съда да
се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че ответниците
дължат на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - сума в общ размер на 3960,45 лева/лв./, от които
сумата от 3329,73лв.- цена на доставена от дружеството топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
1.5.2019г. до 30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 31.10.2022г./дата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата от
575,92лв.- мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022 г., сумата от
44,93лв.- цена на извършена услуга за дялово разпределение /ДР/ за периода от 1.9.2019г. до
30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 31.10.2022г. до изплащане на вземането, и
сумата от 9,87 лева- мораторна лихва върху ДР за периода от 31.10.2019г. до 12.10.2022 г.,
като сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.София,
жк.*********, с аб.№ *****, инсталация № **********, за които суми има издадена Заповед
за изпълнение/ЗИ/ № 32172/8.11.2022г. по чл.410 ГПК по ЧГД № 59157/2022г. по описа на
СРС, като същите се разпределят при разделност при квоти между четиримата ответника
5/8 и 1/8 за трима от тях, както следва:
1/ За С. А. П. - за 5/8 от обща сума 3960,45лв. - обща сума от 2475,28лв., от които цена
1
на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 2081,08лв. (двe хиляди
осемдесет и един лева и 08 стотинки) за период 1.5.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна
лихва за периода от 31.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022 г. в размер на 359,95 лв.(триста петдесет и девет лева
и 95 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ в размер на 28,08 лв.
(двадесет и осем лева и 08 стотинки) за период 1.9.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна
лихва за периода от 31.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ДР за
периода от 31.10.2019г. до 12.10.2022 г. в размер на 6,17 лв. (шест лева и 17 стотинки);
2/ За В. Л. П. - за 1/8 от обща сума 3960,45лв. - обща сума от 495,06лв., от които цена
на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 416,22 лева (четиристотин и
шестнадесет лева и 22 стотинки) за период 1.5.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за
периода от 31.10.2022г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане
на вземането, мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022 г. в размер
на 71,99 лв. (седемдесет и един лева и 99 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ в размер на 5,62 лв. (пет лева и 62 стотинки) за период 1.9.2019г.-
30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 31.10.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху ДР за периода от 31.10.2019г. до 12.10.2022 г. в размер на 1,23 лв.
(един лев и 23 стотинки);
3/ За Л. Л. П. - за 1/8 от обща сума 3960,45лв. - обща сума от 495,06лв., от които цена
на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 416,22 лева (четиристотин и
шестнадесет лева и 22 стотинки) за период 1.5.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за
периода от 31.10.2022г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане
на вземането, мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022 г. в размер
на 71,99 лв. (седемдесет и един лева и 99 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ в размер на 5,62 лв. (пет лева и 62 стотинки) за период 1.9.2019г.-
30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 31.10.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху ДР за периода от 31.10.2019г. до 12.10.2022 г. в размер на 1,23 лв.
(един лев и 23 стотинки);
4/ За Я. Л. П. - за 1/8 от обща сума 3960,45лв. - обща сума от 495,06лв., от които цена
на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 416,22 лева (четиристотин и
шестнадесет лева и 22 стотинки) за период 1.5.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за
периода от 31.10.2022г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане
на вземането, мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022 г. в размер
на 71,99 лв. (седемдесет и един лева и 99 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ в размер на 5,62 лв. (пет лева и 62 стотинки) за период 1.9.2019г.-
30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 31.10.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху ДР за периода от 31.10.2019г. до 12.10.2022 г. в размер на 1,23 лв.
(един лев и 23 стотинки).
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че четиримата ответника са потребители на топлинна енергия за битови нужди по
2
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за периода описан в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес в гр.София, жк. *********, аб.№ *****, инсталация № **********. Посочва, че
съгласно действащите през този период Общи условия, чл.33, ал.1, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/т.е. след
изтичане на отчетния период/. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,
ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията
по ал.2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Сочи се, че
съгласно ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Сумите за процесния имот са
начислявани от ищеца съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ - по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение в сградата. Посочва, че сградата-етажна собственост, в която се
намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с Н.И. ***, като на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение Н.И. *** е изготвяло изравнителни сметки. Твърди, че четиримата
ответника не са изпълнили насрещното си задължение, като не са заплатили стойността на
доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово
разпределение. Твърди се, че ответниците са изпаднали в забава.
Моли съдът да уважи претенциите, с присъждане на сторените по делото разноски,
както за заповедно, така и за исковото. Прави искане за назначаване на СТЕ и ССчЕ като
поставя въпроси.
ЧЕТИРИМАТА ОТВЕТНИКА в срока по чл.131 ГПК са подали отговор на ИМ/ОИМ/,
чрез процесуален представител адв. В. Н., с пълномощно към ИМ, с който оспорват
предявените искове като неоснователни и недоказани. Релевира се възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията, възникнали преди 31.10.2019г.
Оспорват основанието за начисляване на процесните суми, като се твърди, че са произволно
определени от ищеца. Оспорва се приложените към исковата молба общи фактури да
представляват счетоводни документи. Противопоставя се на доказателствените искания на
ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ. Оспорва се ответниците да притежават качеството на
потребител на ТЕ, респективно да са в облигационни отношения с ищеца за процесния имот
в процесния период. Оспорват наличието на валиден договор между дружеството, сочено за
топлинен счетоводител, и ищеца, като се твърди, че в процесния период 3-тото лице не е
отчитало потребената ТЕ.
Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца изцяло.
3
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, представлява се от
процесуален представител по пълномощие. Поддържа ИМ, оспорва отговорите на
ответниците. Моли съдът да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищеца
сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В открито съдебно заседание, четиримата ответника чрез адвоката си, поддържат
подадения отговор/ОИМ/ и молят съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли
исковете.
В открито съдебно заседание третото лице – помагач Н.И. ***, ЕИК ******, редовно
призовано, не се представлява.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото са приети надлежно заверени копия на писмени документи, като
доказателства – Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№
232942/31.10.2022г. по което е образувано ЧГД № 59157/2022г. по описа на СРС и
доказателство за внесена държавна такса по заповедно/л.10-16/; 1. Писмо от СО-Район
„Студентски“/л.17/; Удостоверение за наследници с изх.№*****6 от 3.8.2021г. за
лицето Л.А.П.., починал на 9.2.2010г./л.18-19/; Справка НБД Население за С. Ат.П./л.20/;
Искане за вписване на възбрана върху недвижим имот/л.21/; Договор между СЕС и „Н.И.”
*** за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия от
20.9.2002г./л.22-23/; Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната
собственост/СЕС/ от7.9.2002г. за избор на фирма за дялово разпределение и списък на
етажните собственици/л.24-27/; писмо на СО-район Студентски/л.28/; Съобщения към Общи
фактури от 31.7.2020г./л.29-30/, и от 30.6.2021г./л.31-32/; Извлечение от сметки по месеци за
процесния период за кл.№**********/л.33/; Договор при ОУ между ищец Т.С. и 3-то лице
помагач Н. от 3.6.2020г./л.34-41/; пълномощно за ищеца за процесуален представител подал
ИМ в съда/л.42/; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.С. на
потребители в гр.София публикувани в пресата на 11.7.2016г./л.43/; платежни за доплатена
ДТ за исково производство/л.49-50/; молба от 3-то лице помагач с вх.№ 137724/17.5.2023г. с
приложени към нея докумнети за отчет/л.78-85/.
По делото е прието ЧДГ№ 59157/2022г. по опис на СРС, което е предходното
заповедно производство.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза
/СТЕ-л.86-99/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че за сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през спорния период, дяловото разпределение, извършено от третото лице
– помагач е в съответствие с методиката, нормативната уредба и проверените документи. В
спорния имот, за спорния период е изчислена консумация на максимална мощност служебно
4
за 2бр.радиатори от общо 4 броя. В имота има 4бр.отоплителни тела, без
топлоразпределители и щранг лира в банята. Липсва водомер за топла вода, затова се
изчислява по законови и подзаконови разпоредби, които са действали в процесния период
като е начислена сума за 1 брой обитател на процесния имот. Общата сума за потребената
топлинна енергия е 3329,68 лева, като извършените измервания в АС/абонатна станция/,
начисленията, дялово разпределение и остойностяване на потребената ТЕ за абоната са в
съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ, действащи през
процесния период. В общата дължима сума не са включени начислените лихви за забава,
поради липсата на плащания.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза
/ССЕ-л.100-106/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че не са постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния
период. Общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период възлизат на
3960,90 лева за главници ТЕ и ДР, и за лихви. Вещото лице е дало заключението си съгласно
периодите посочени от съда с определението по чл.140 ГПК.
По делото са приети като доказателства 2 бр.писма от СО-район Студентски с
приложен Договор за продажба на държавен имот от 29.1.1991г. в полза на отв.С. Ат.П. и
починалия й съпруг Л.А.П../на 9.2.2010г. видно от у-е за наследници приложено към
ИМ/л.116-121/
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.422 във вр. чл.415 ГПК от
заявителя срещу четирима длъжника-ответника в преклузивния месечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с
четиримата ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и
размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е длъжен в случай,
че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената
топлинна енергия за процесния период.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът достига до следните изводи –
четиримата ответника са наследници на Л.А.П../починал на 9.2.2010г./, като той и съпругата
му отв.С. Ат.П. са придобили в режим на СИО процесния апартамент през 1991г.
Ответниците твърдят, че не са абонати, но по делото са събрани доказателства, че
наследодателя им е бил абонат за процесния обект, като и единия ответник е абонат, поради
което при ползване на ТЕ и ДР дължат заплащане.
В разглеждания конкретен случай, четиримата ответника, в качеството си на
5
наследници и собственици на процесния топлоснабден имот, имат качеството „потребител“
по смисъла на чл.153 ЗЕ, поради което следва да се приеме, страните са били във валидни
облигационни отношения по силата на договор за доставка на топлинна енергия през
релевирания период. Няма спор между страните за собствеността на процесния апартамент,
а същата се и доказва от Договора за продажба на държавен имот от 1991г.
Възраженията на ответниците, че не е имал валидно облигационно отношение с ищеца
остава недоказано, поради което е неоснователно.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор
между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника,
следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството
„потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния
топлоснабден имот.
Съгласно въведеното с нормата не чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът или
титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този
преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че
предвид установеното право на собственост на ответника преди исковия период, върху
жилищен имот, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, както и
обстоятелствата досежно откриване на партида на името на ответника и начисляването на
суми за топлоенергия по тази партида през продължителен период от време и в исковия
период, водят до извода за качеството на потребител на ответника. Отделно от това няма
спор за откриване на партида за абонат за процесния имот. В този смисъл ТР № 2/
25.5.2017г. постановено по ТД № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Направено е възражение от страна на двамата ответника за изтекла погасителна
давност на задълженията /главница и лихви/ с отговора на исковата молба, което следва да
се разгледа. Съгласно ТР №3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за ТЕ се
причисляват към „периодичните плащания”, като такива, характеризиращи се с изпълнение
на повтарящи се задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
6
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви и като такива за тях се прилага 3 годишна погасителна давност.
Относно лихвите на основание чл.111, б. „в” ЗЗД, също е приложима 3 годишната
погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС – ТР №1/2010г.на
ОСГТК, вр. решения 111/08.10.2010г. по ТД№1068/2009г. на ВКС, I ТО, решение
173/28.20.2010г. по ТД№1095/2009г., II TO и др. Предвид нормата на чл.114 ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
теченето на давността се прекъсва на основание чл.116 ЗЗД с предявяването на иск от ищеца
пред съда, в настоящия случай заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 31.10.2022г., в
който момент е била прекъсната давността. Давността следва да се изчисли за три години
назад. В този смисъл и вземането на ищеца за доставена ТЕ на ответника е погасено за
дължими суми с падеж на плащания преди 1.9.2019г., т.е. обхваща период на доставена
услуга 1.5.2019г. – 31.8.2019г. С оглед изложеното съдът достига до извод, че погасена по
давност е само главница за доставена ТЕ в размер на обща сума от 128,28лв., като сумата за
главница за дялово разпределение/ДР/ не е погасена по давност, защото се претендира за
период след 31.8.2019г.
При така установеното съдът намира исковете са частично основателни за главница за
ТЕ, като само за тази главница подлежат на частично отхвърляне поради погасяване по
давност. Останалите суми следва да се уважат, защото не са погасени по давност. Съдът
присъжда размера на лихвата върху главница ТЕ в пълен размер, защото същата е в по-
малък размер от претендирания от ищеца/проверена с електронен калкулатор на НАП, която
възлиза на 675,53лв./, като не взема предвид в тази част заключението на вещото лице по
изготвената ССЕ. Сумите погасени по давност следва да се отхвърлят, като съдът уважава
възражението за изтекла погасителна давност, направено от двамата ответника с отговорите
на ИМ.
На следващо място, кредитирайки като обективно и компетентно изготвено
заключението на вещите лица по приетите в хода на производството съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, съдебният състав приема, че ищецът е установил по пътя на
пълното и главно доказване реалното доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период.
Същевременно, доколкото ответниците, в чиято тежест е било, не са провели
доказване за плащане на дължимите суми, дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва, чиято стойност съответства на претендираната такава от ищеца предвид
кредитираното като обективно и компетентно изготвено заключение на вещото лице по
ССЕ.
Съдът като взе предвид изложеното достига до краен извод, че исковете предявени
срещу ответниците са частично основателни и подлежат на частично уважаване, и частично
отхвърляне само за главница ТЕ.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
7
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни
съобразено уважената/отхвърлената част на исковете.
Ищецът е направил разноски 1255,16 лева в исковото производство, от които 355,16
лева за доплатена ДТ, 800 лева депозити за експертизи, 100 лева за юр.к.възнаграждение.
Съразмерно с уважената част от исковете следва за исковото производство да се уважат
разноски в полза на ищеца от 1214,51лв., от които отв.С. Ат.П. следва да заплати 759,06лв.,
а останалите трима ответника – 151,81лв. за всеки от тях. От заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете всеки от ответниците дължи – отв.С.
Ат.П.-78,14лв. за 5/8, и 15,63 за 1/8 за другите трима ответника.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК/ лист 123 от делото/, като в него е
допусната грешка за размера на платената ДТ за исковото производство, която е в размер на
355,16лв.
Списък по чл.80 ГПК не е представен от ответниците, но се претендират разноски.
За отхвърлената част от иска от 128,28лв. за главница ТЕ на ответниците се дължат
разноски в размер на 38,87лв. За заповедното производство за подадени възражения по
чл.414 ГПК следва да се присъдят само 50лв., макар, че се претендират по 600лв. за всеки
ответник по отделно, но с оглед размер на цена на искове съдът приема, че интереса по
делото не може да оправдае толкова висок адв.хонорар за попълване на готови бланки.
Отделно от това следва да се посочи за подаване на възражение по чл.414 ГПК в Наредбата
за минималните размери на адв.хонорари няма определен размер, затова съдът следва да го
присъди в размер съотносим със цената на исковете.
Само в допълнение следва да се посочи, че самото дело не се отличава с фактическа и
правна сложност, за да се обоснове присъждане на адв.хонорар в размер искан от
ответниците.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец Т.С., ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район ******, и четиримата ответника С. А.
П., ЕГН **********, Л. Л. П., ЕГН **********, В. Л. П., ЕГН **********, и Я. Л. П., ЕГН
**********, всички със съдебен адрес гр.София, *******, чрез адв. В. С. Н., че ответниците
дължат на ищеца при разделност, СЛЕДНИТЕ СУМИ – сума в общ размер на 3832,17
лева/лв./, от които сумата от 3201,45лв.- цена на доставена от дружеството топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 1.9.2019г. до 30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от
31.10.2022г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на
вземането, сумата от 575,92лв.- мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020г. до
12.10.2022 г., сумата от 44,93лв.- цена на извършена услуга за дялово разпределение /ДР/ за
периода от 1.9.2019г. до 30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 31.10.2022г. до
8
изплащане на вземането, и сумата от 9,87 лева- мораторна лихва върху ДР за периода от
31.10.2019г. до 12.10.2022 г., като сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на
адрес гр.София, жк.*********, с аб.№ *****, инсталация № **********, за които суми има
издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 32172/8.11.2022г. по чл.410 ГПК по ЧГД №
59157/2022г. по описа на СРС, като същите се разпределят при разделност при квоти между
четиримата ответника 5/8 и 1/8 за трима от тях, както следва:
1/ За С. А. П. - за 5/8 от обща сума 3832,17лв. - обща сума от 2395,11лв., от които цена
на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 2000,91лв. за период
1.5.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 31.10.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022 г. в размер на
359,95 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ в размер на 28,08 лв. за
период 1.9.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 31.10.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху ДР за периода от 31.10.2019г. до 12.10.2022
г. в размер на 6,17 лв.;
2/ За В. Л. П. - за 1/8 от обща сума 3832,17лв. - обща сума от 479,02лв., от които цена
на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 400,18 лева за период
1.5.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 31.10.2022г./дата на подаване
на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ТЕ
за периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022 г. в размер на 71,99 лв., цена на извършена услуга
за дялово разпределение/ДР/ в размер на 5,62 лв. за период 1.9.2019г.-30.4.2021г., ведно със
законна лихва за периода от 31.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
ДР за периода от 31.10.2019г. до 12.10.2022 г. в размер на 1,23 лв.;
3/ За Л. Л. П. - за 1/8 от обща сума 3832,17лв. - обща сума от 479,02лв., от които цена
на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 400,18 лева за период
1.5.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 31.10.2022г./дата на подаване
на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ТЕ
за периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022 г. в размер на 71,99 лв., цена на извършена услуга
за дялово разпределение/ДР/ в размер на 5,62 лв. за период 1.9.2019г.-30.4.2021г., ведно със
законна лихва за периода от 31.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
ДР за периода от 31.10.2019г. до 12.10.2022 г. в размер на 1,23 лв.;
4/ За Я. Л. П. - за 1/8 от обща сума 3832,17лв. - обща сума от 479,02лв., от които цена
на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 400,18 лева за период
1.5.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 31.10.2022г./дата на подаване
на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ТЕ
за периода от 15.09.2020г. до 12.10.2022 г. в размер на 71,99 лв., цена на извършена услуга
за дялово разпределение/ДР/ в размер на 5,62 лв. за период 1.9.2019г.-30.4.2021г., ведно със
законна лихва за периода от 31.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
ДР за периода от 31.10.2019г. до 12.10.2022 г. в размер на 1,23 лв., на основание чл.422 във
вр.чл.415 ГПК, чл.149 и сл. ЗЕ и чл.79 и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ поради погасяване по
давност и като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявения иск за главница за ТЕ за разликата над
9
уважената сума от 3201,45 лева до предявената сума от 3329,73 лева и за период 1.5.2019г.-
31.8.2019г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Н.И. ***, ЕИК ******, като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Т.С.
ОСЪЖДА С. А. П., ЕГН **********, да заплати на Т.С., ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район ******, СУМАТА от 759,06 лева
представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по настоящото исково
производство, както и СУМАТА от 78,14 лева представляващи сторените пред СРС съдебно
деловодни разноски по ЧГД № 59157/2022г. на СРС, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Л. Л. П., ЕГН **********, В. Л. П., ЕГН **********, и Я. Л. П., ЕГН
**********, да заплатят на Т.С., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район ******, СУМАТА от 151,81 лева за всеки от тримата по отделно,
представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по настоящото исково
производство, както и СУМАТА от 15,63 лева за всеки от тримата по отделно,
представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по ЧГД № 59157/2022г.
на СРС, съразмерно с уважената част от исковете срещу тях, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК.
ОСЪЖДА Т.С., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
******, да заплати на С. А. П., ЕГН **********, Л. Л. П., ЕГН **********, В. Л. П., ЕГН
**********, и Я. Л. П., ЕГН **********, СУМАТА от 38,87 лева представляващи сторените
пред СРС съдебно деловодни разноски по настоящото исково производство/от обща сума
1200лв./, както и СУМАТА от 50,00 лева представляващи сторените пред СРС съдебно
деловодни разноски по ЧГД № 59157/2022г. на СРС, за подадени 4 бр.възражения по чл.414
ГПК, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и на третото лице помагач, по
възможност по електронен път!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10