РЕШЕНИЕ
№
168
23.06.2020 г. град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд – Хасково, граждански състав, на десети юни, две хиляди и двадесета година,
в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ГОЧЕВ
2.
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,
секретар: Р* Г*,
като разгледа докладваното от мл. съдия Милуш
Цветанов в.гр.д. № 212 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена
от П.Ш.П., против решение № 266/02.12.2019г., постановено по гр. д. №
1301/2018г. на РС- Харманли, с което са изнесени на публична продан: поземлен
имот с идентификатор № 77181.17.46, находящ се в гр. Х*, ул. „Х*Б*“ № *, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли, одобрена със
заповед № РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК-София, с
площ 512 кв.м, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване, застроен и незастроен, ведно с построените
в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 77181.17.46.1 и сграда за
допълващо застрояване с идентификатор № 77181.17.46.2, номер по предходен план:
имот 2129, квартал 62, парцел ХII по плана на гр.
Харманли, одобрен със Заповед № 4174/1958г., които имоти са допуснати до
делба съобразно квоти на съделителите –
по ½ ид.ч. съответно за В.П.Г. с ЕГН ********** и за П.Ш.П. с ЕГН **********,
и с решението всеки от съделителите е осъден да заплати по сметка на РС-
Харманли държавна такса в размер 1024лв.
В жалба въззивната страна излага
оплаквания за незаконосъобразно отхвърляне на претенцията й за възлагане, на
основание чл.349, ал.1 ГПК, на неподелямо жилище – двуетажната жилищна сграда,
като твърди необоснованост и неправилност на съдебния акт поради мотивирането
му от първоинстанционния състав чрез обсъждане на предпоставки за възлагане по
чл. 349, ал.2 ГПК, каквото искане не е правено от страните. Моли за отмяна на
решението на районния съд и постановяване на ново, с което предмета на делбата
да й бъде възложен на основание чл. 349, ал.1 ГПК. Претендира разноски.
В постъпилия в срока по чл. 263 ГПК отговор от страна на другия съделител в производството
въззивната жалба е оспорена като неоснователна с довода, че не са налице
условията за възлагане по чл. 349, ал.2 от ГПК, тъй като съсобствеността върху
имота не произлиза само и единствено от наследяване. Без да обжалва решението
твърди, че първоинстанционният състав вече се е произнасял по въпроса за
поделяемостта на същия имот, на база друга експертиза със същия предмет по предишно
- бракоразводно дело, поради което счита, че районният съдия е следвало да се
отведе, а решението му е недопустимо. Моли за отхвърляне на въззивната жалба.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата - както е подадена.
Процесуалният представител на въззиваемия твърди,
че посредством обжалвания акт правилно е отказано възлагане по чл. 349 ГПК на
неподеляемото жилище, тъй като съсобствеността между настоящите съделители е
възникнала не в следствие на развод (или наследяване), а от прехвърлителна
сделка. Препраща към въззивната жалба относно тезата си за недопустимост на
решението.
Като взе предвид твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, Хасковският окръжен съд намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в предвидения в чл.
259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ
на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е
неоснователна, като съображенията за това са следните:
Предназначението на делбата е
прекратяването на съсобственост. Способите за това са – чрез поделяне на реални
части от имуществото с жребий (чл. 352), чрез разпределянето му от съда (чл.
353 ГПК), чрез възлагане на неподеляемо жилище (чл. 349 ГПК) или чрез изнасяне
на имуществото на публична продан. Основният принцип е при възможност всеки от
съделителите да получи реален дял (дял в натура) от делбената маса (чл. 69,
ал.2 от ЗН). Ето защо при изразени претенции за жребий, разпределяне или
възлагане на имотите - те се разглеждат приоритетно пред способа публична
продан. А особените обстоятелства, при които се допуска възлагане по чл. 349 ГПК предпоставят специалността на този способ – пред жребия и разпределянето.
И двете страни по делото са изразили
становища относно способа за извършване на делбата, преди изтичане на
преклузивния срок за това в първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което
тя е допусната ( чл. 349, ал. 4 ГПК).
Относно претенцията на П.Ш.П. за възлагане на
основание чл. 349, ал. 1 от ГПК - специалността на посочения способ се състои основно
в това, че предполага привилегия, която е в защита интересите на ненавършилите
пълнолетие деца от брака. По делото липсват доказателства да има непълнолетни
или запретени деца от брака, спрямо които на родителят П.Ш.П. да е възложено
упражняването на родителските или правата по чл. 173, ал. 2 от СК. А наличието
на някой от последно посочените юридически факти е материалноправна
предпоставка за възлагане по чл. 349, ал.1 ГПК, която следва да е налице към
момента на приключване на устните състезания в първата инстанция ( виж т.5
и т.6 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. №
1/2004 г., ОСГК на ВКС). Такава не е доказана и следователно на това основание
претенцията за възлагане следва да бъде оставена без уважение, като обсъждането
на останалите предпоставки е практически безпредметно.
По доводът за неоснователно коментирани от
районния съд предпоставки за възлагане на жилището по чл. 349, ал.2 ГПК следва
да се отбележи, че действително - такъв анализ се установява в мотивите на
първата инстанция, но той не се отразява на правилността на акта.
От заключението на служебно назначената
съдебно-техническа експертиза се установява, че имотите, предмет на делбата, са
реално неподеляеми. А съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК - когато някой имот е неподеляем и не може да
бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на
публична продан - както правилно е постъпил и първоинстанционния състав.
С оглед пълнота – във връзка с доводите,
изтъкнати в отговора на въззивната жалба следва да се посочи на първо място -
че даденото по друго дело (в случая - бракоразводно) експертно заключение не
може да се използва по настоящото (така - Решение № 636/24.03.1977г. по гр. д.
№ 3017/1976г., I г.о. на ВКС). А обстоятелството, че в мотивите
на акта си по бракоразводно дело първоинстанционният състав инцидентно е коментирал
необходимост от преустройство на процесното жилище - с оглед предоставяне
ползването му на бившите съпрузи – от една страна има различен предмет от
поделяемостта, а от друга - е без значение за допустимостта на обжалваното пред
настоящата инстанция решение, тъй като със сила на присъдено нещо се ползва
само диспозитивът.
Относно
разноските - дължимите държавни такси
за производството пред първата съдебна инстанция са в размера определен от
първоинстанционния съд съобразно разпоредбите на чл. 355, изр.1 ГПК във вр. с чл.8
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на
ГПК. В тази част решението не е
обжалвано и е влязло в сила. За претендираните разноски за въззивното
производство – приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК (чл. 64 ГПК отм.) в
какъвто смисъл са и указанията, дадени в т.9 от Постановление № 7 от
28.XI.1973г., Пленум на ВС.
Предвид
крайния извод по делото на настоящия състав, съвпадащ с този на районния съд,
въззивната жалба се явява неоснователна и поисканите от въззивника разноски не
му се полагат. Разноски от другата страна в производството не са претендирани и
в този смисъл също не й се дължат.
Така
мотивиран Хасковският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266/02.12.2019г., постановено по гр. д. №
1301/2018г. по описа на РС- Харманли.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.