С постановление Районна прокуратура – гр. П. е
направила предложение по реда на чл.375 от НПК за освобождаване на обвиняемия Е.Р.Х.
от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл.78а от Наказателния кодекс за престъпление по
чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на
31.01.2015г.,
в гр.П., в качеството си на управител и представител на търговско дружество **********,
в 30-дневен срок от спиране на плащанията /от 31.12.2014г. до 30.01.2015г.
включително/ не е поискал от Окръжен съд – гр.П. да открие производство по
несъстоятелност.
В
съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага след
като обвиняемият бъде признат за виновен, да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното престъпление, тъй като са налице всички предпоставки по чл.78а, ал.1 от НК и
не са налице отрицателните такива по ал.7 на с.р. Предлага да му бъде наложено
административно наказание глоба в предвидения в закона минимален размер, и да
му бъдат възложени за заплащане разноските по делото.
Обвиняемият Е.Х. дава обяснения, в които отчасти потвърждава фактическите обстоятелства, на които се
основава обвинението, но заявява, че не се счита за виновен
по обвинението, тъй като в периода, в който е осъществявал представителство и
управление на дружеството същото не е имало сериозни финансови трудности.
Защитникът му -
адв. Ш. пледира за оправдаване на обвиняемия, като
излага доводи за недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Алтернативно,
при отхвърляне на тези доводи и достигане до извод за съставоомерност
на деянието, пледира Е.Х. да бъде освободен от наказателна отговорност за
престъплението, вменено му във вина, като му бъде наложено административно
наказание глоба в минимален размер.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и 18 от НПК, намира за установено следното:
Обвиняемият Е.Р.Х. е роден на *** ***. Понастоящем живее в гр. С.. С основно образование е.
Разведен е. Не е осъждан. Работи в ТД „Ер Строй 2015“ ЕООД – гр. *****на длъжност „техник.“
От фактическа страна:
През 2006 година, обвиняемият Е.Р.Х. и
съпругата му свид.
А.С.А.- Х. основали ТД „Ерая Медикал Инженеринг“ ООД, ЕИК: ********, със седалище в гр. П..
От самото учредяване на дружеството
управител на същото бил обвиняемият,
а съдружници с
дялове от капитала от по 2500 лева били
той и свид. А.А.– Х.. Макар свидетелката да била съсобственик на
дружествените дялове, реално тя нямала никаква представа от дейността на
дружеството, не се интересувала от нея, не
участвала под никаква форма в реалното вземане на решения или в
управлението му. Всички действия по
управлението, ръководството и отчетността на
търговското дружество се
извършвали единствено от обвиняемия Е.Х.,
в качеството му на управител.
Основният предмет
на дейност на „Ерая
Медикал Инженеринг“ ООД, бил извършване на
различни строителни услуги. От 2007
година търговското дружество било регистрирано по Закона за данък върху
добавената стойност. На 21.12.2011г.
било дерегистрирано по този закон, но от същата дата
отново била извършена регистрация по ЗДДС.
В периода от 2010г.
до 2014г. счетоводството на „Ерая Медикал
Инженеринг“ ООД се водело /по устна
договорка/ от свид. Й.Н.Й., която била в приятелски отношения със съпругата на
управителя на дружеството – свид. А.А.– Х.. За извършване на счетоводната услуга свид. Й.получава в дома си необходимите документи от
обвиняемия, обработвала ги /в т.ч.
осчетоводявала фактурите/, изготвяла справки-.декларации по ЗДДС,
изготвяла и годишните финансови отчети на дружеството. От своя страна обвиняемият лично носел
така подготвените от счетоводителката документи и ги подавал в ТД на НАП – гр. П..
На 08.12.2014г.
свидетелката А.А.– Х. прехвърлила в изискуемата се
законова форма притежаваните от нея дружествени дялове на своя съпруг – обвиняемия Е.Х., което
обстоятелство било вписано в Търговския регистър на 12.12.2014г.
С прехвърлянето на
дяловете обвиняемият станал
едноличен собственик на
капитала на търговското
дружество, а същото било преобразувано от
дружество с ограничена отговорност в Еднолично дружество с ограничена
отговорност / ТД „Ерая Медикал Инженеринг“ ЕООД/.
По време на
съществуването си същото дружество,
първоначално като ООД, а впоследствие като ЕООД, не притежавало никакви
недвижими имоти или парва върху такива, нито моторни превозни средства. В
различни периоди от време сключвало
договори с работници за полагане на съответен труд, и разполагало с парични авоари.
С времето постепенно
„Ерая Медикал
Инженеринг“ООД започнало да изпитва финансови затруднения, като обвиняемият Е.Х.
обслужвал с приоритет задълженията спрямо търговските контрагенти за сметка на
тези към държавата. По този начин се надявал,
че ще успее да превъзмогне тези трудности, но финансовото положение на
дружеството все повече се влошавало. Към 31.12.2014г. „Ерая
Медикал Инженеринг“ ЕООД изпаднало в състояние
на неплатежоспособност и прекратило
всякакви свои разплащания, намирайки се практически в състояние на фалит.
Извършената по
делото съдебна счетоводна експертиза дава заключение, че задълженията на „Ерая Медикал Инженеринг“ ЕООД
към 31.12.2014г. са били общо в размер
50 837.97 лева, от които 41 166.34 лева - главница и 9 671.63 лева – лихви. В тази сума се
включвали следните задължения: задължения за данък
върху добавената стойност в размер 11 910.69 лв. /главница –
10 612.28лв. и лихви 1 298.41лв./;
задължения за данък върху доходите
от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер 3 663.13
лв. /главница – 3 449.78 лв.. и лихви – 213.35 лв./; задължения за данък общ доход в размер 20 676.66 лв. /главница – 15 628.40
лв. и лихви – 5 048.26 лв./; задължения за здравно осигуряване в размер
7 345.48 лв. /главница – 6 216.15лв. и лихви – 1 129.33 лв./;
задължения за универсален пенсионен фонд в размер 5 334.06 лв. /главница
- 4 257.13 лв. и лихви –
1 076.93 лв./; задължения за фонд ГВРС в размер 7.50 лв. /главница 0 лв. и
лихви - 7.50 лв./, и задължения за корпоративен данък в размер 1 900.45 лева / главница – 1 002.60
лв. и лихви – 897.85 лв./.
Според заключението на експертизата търговското дружество
не притежавало дълготрайни материални активи, краткотрайните такива не били
достатъчни за покриване на задълженията,
коефициентите за финансова задлъжнялост и финансова автономност към
31.12.2014г. имали стойности извън
препоръчителните такива, а коефициентът на покритие на дълготрайни
материални активи бил със стойност 0 /нула/. Заключението на експерта е
категорично, че „Ерая Медикал Инженеринг“ ЕООД е
изпаднало в състояние на неплатежоспособност и началната дата на това състояние
е именно 31.12.2014 г., като след нея дружеството е преустановило дейността си,
не е било възможно погасяването на краткосрочните задължения и финансовите му
задължения са придобили траен характер.
При това положение е
възникнало задължение за неговия управител и представител - обвиняемият Е.Х. да
заяви посочените обстоятелства пред окръжния съд по седалището на дружеството /Окръжен съд – П./ и да поиска
откриване на производство по несъстоятелност.
Въпреки наличието на законовите условия за извършване
на предвиденото в закона действие, в
30-дневен срок след датата 31.12.2014г., т.е., до 30.01.2015г. вкл., а и изобщо в никой следващ момент,
обвиняемият не поискал от ОС – П. откриване на производство по несъстоятелност
спрямо представляваното от него търговско дружество, респ. в Окръжен съд – П. в
никой момент не е било образувано дело за обявяване на същото в неплатежоспособност
и откриване на производство по несъстоятелност. Последният ден, в който
обвиняемият е можел да направи
съответното искане пред Окръжен съд – П. е бил 30.01.2015г., т.е., на
31.01.2015г. срокът в чл.227б, ал.2 от НК вече бил изтекъл.
На 03.08.2015г.
обвиняемият Е.Х. продал дружествените
дялове на на „Ерая Медикал Инженеринг“ ЕООД на Ю.В.Я.,
което обстоятелство било вписано в
търговски регистър на 10.08.2015г. На
същата дата като управител на дружеството бил вписан Ю.Я..
Фактическата обстановка по-горе съдът прие за
безспорно установена в рамките на
фактическите положения, посочени в постановлението на Районна прокуратура – П.
по чл.375 НПК, въз основа обясненията на обвиняемия, дадени в съдебното
производство и пред орган досъдебното производство, в присъствието на защитник,
приобщени чрез прочитането им при условията на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК от него обяснения; събраните в
наказателното производство гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите А.С.А., Й.Н.Й., А.С.,
писма и протоколи за извършени проверки от ТД НАП – С., счетоводен
баланс, отчет на приходите и разходите,
отчет на паричните потоци, извлечения от Търговския регистър, удостоверения,
издадени от Агенция по вписванията, справка
за съдимост,
както и извършената съдебна счетоводна експертиза, приобщени по реда на чл.283
от НПК и преценени съобразно разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК.
Оценката на посочените доказателства по посочения ред,
като изключение на принципа за непосредственост, в случая е допустима и
приложима, тъй като доказателствения материал, събран
в досъдебното производство, не е с противоречива насоченост и не се оспорва от
обвиняемия.
При анализ на
съвкупността от доказателства, събрани
със средствата и способите по НПК, съдебният състав намери, че същите всестранно
и пълно изясняват всички релевантни в казуса обстоятелства и дават основание за
извод, че обвиняемият е осъществил състава на престъплението вменено му във
вина. Изложената в обясненията на обвиняемия в съдебното следствие позиция – че
преди инкриминираната дата фирмата не е имала значителни финансови затруднения,
тъй като е изпълнявала поеманите задължения към контрагенти, към работниците и служителите
за изплащане на дължимите възнаграждения, а неплатени са останали само задължения към държавата в размер от
около 2000-2500 лв., съдът приема за защитна и не я кредитира. Позицията на Е.Х.
по този въпрос е непоследователна, видно от приобщените чрез прочитане по
предвидения процесуален ред негови обяснения, дадени в хода на досъдебното
производство, и е в противоречие с останалите
му изявления на този етап от производството - че лично е осъществявал управление и представителство
по отношение на дружеството, не е упълномощавал други лица за това, и че
счетоводителят винаги го е запознавал със счетоводните документи, касаещи дейността
на на фирмата. Изготвената въз основа на същите тези счетоводни данни експертиза
установява значителен размер на задълженията към държавата към 31.12.2014г.
/общо в размер 50 837.97 лева/,
невъзможност да бъдат компенсирани с краткотрайни или дълготрайни активи /каквито
дружеството е и нямало/, както и практическо прекратяване на дейността и на
разплащанията.
Съдът изцяло
приема заключението на счетоводната експертиза. Същото е изготвено от експерт с
необходимата квалификация, знания и опит при всестранно, задълбочено и прецизно
изследване на въпросите на експертизата, поради което се кредитира с пълно
доверие. Установените от експерта обстоятелства сочат за възникнали
непреодолими финансови трудности в дейността на дружеството, с които несъмнено обвиняемият
е бил запознат., предвид установените по
делото факти и дадените от него обяснения. Наличието на съзнание за действителното
финансово състояние на дружеството в контекста на установеното бездействие и
неизпълнение на вмененото му задължение говори за наличие на изискващия се за съставомерността на престъплението пряк умисъл в действията
на обвиняемия. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от него и ги е целял.
Останалите
елементи от фактическия състав на престъплението не са спорни, установяват се
по несъмнен начин от събраните доказателствени материали, поради което съдът не
ги обсъжда подробно.
С оглед приетата фактическа обстановка и съображенията
по-горе, от правна страна съдът приема, че с деянието си обвиняемият Е.Р.Х.
е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.227б,
ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на 31.01.2015 г., в гр.П., в
качеството си на управител и представител на търговско дружество **********, в
30-дневен срок от спиране на плащанията /от 31.12.2014г. до 30.01.2015г.
включително/ не е поискал от Окръжен съд – гр.П. да открие производство по
несъстоятелност.
От обективна страна деянието
по горе е извършено чрез бездействие – неподаване
на искане в 30-дневен срок от спиране на плащанията до окръжния съд по
седалището на търговеца за откриване на производство по несъстоятелност.
От субективна
страна е извършено виновно, при пряк
умисъл като форма на вината,
тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването им Същият е знаел, че към 31.12.2014г. дружеството е натрупало
финансови задължения с траен характер и се намира в състояние на невъзможност да извършва разплащания, но въпреки това
е бездействал в предвидения срок, а и
след него, като не е поискал откриване на производство по несъстоятелност от
компетентния съд.
Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства
проявеното от обвиняемия съдействие в досъдебното производство за разкриване на
обективната истина, направеното частично самопризнание, положителните данни за
личността му, както и отдалечеността на деянието във времето.
Не намери отегчаващи отговорността му такива.
Като взе предвид изложеното, съдът намери, че са
налице едновременно условията, предвидени в чл.78 “а”, ал.1 от НК, тъй като за
умишленото престъпление по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от
НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или глоба до пет
хиляди лева, деецът е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер,
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава VIII
от НК и от конкретното престъпление не са причинени имуществени вреди.
Същевременно не са налице отрицателните предпоставки предвидени в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК. По тези съображения,
Е.Р.Х. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност за престъплението по-горе, като на основание чл.78а,
ал.1 от НК му бъде наложено административно наказание глоба в размер 1000 лева.
При определяне
размера на глобата в минималния предвиден в закона размер, съдът съобрази
приетите по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства и отсъствието на отегчаващи такива.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди обвиняемия Е.Р.Х. да заплати в полза на бюджета, по сметка на ОД на МВР
– П., сумата от 420,00 лв. за направени в хода на досъдебното производство
разноски /за възнаграждения на вещото лице, извършило счетоводната експертиза/.
Водим от
гореизложеното и
в същия смисъл съдът постанови диспозитива на
решението си.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ