Решение по дело №11/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по касационна жалба на А.Р.И. *** против Решение № 173/06.11.2023 г. по АНД № 418/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 3860844, издаден от ОД на МВР – Велико Търново (ЕФ), с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл.21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

С касационната жалба и допълнително представената молба се претендира неправилност на решението и се иска отмяната му и отмяната на ЕФ. По същество не се изтъкват конкретни основания за касиране на решението по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, а само пороци, засягащи законосъобразността на ЕФ. Касаторът счита, че при съставяне на ЕФ са допуснати нарушения, които са ограничили правото му на защита. В тази връзка настоява, че в ЕФ липсват реквизити, например не е посочена датата на издаването му, органът, който го е издал, начинът на обжалването му, вида на техническото средство, с което е заснето нарушението. Поддържа, че не са налице и доказателства, от които да се направи категоричен извод, че действително е въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 и че мястото на нарушението при км. 153+343 попада в зоната на действие на този пътен знак. Накрая касаторът твърди, че не е установено дали техническото средство, с което е установено и заснето нарушението е одобрен тип.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не се представлява и не заема становище по касационната жалба.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

Въззивната инстанция правилно е установила всички релевантни факти и обстоятелства по делото:

На 01.11.2019 г. в 11:20 часа при км 153+343 на път I-4 е заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с №00209D33F1A0 лек автомобил „Мерцедес Ц220“ с peг. №..., движещ се в посока към град Варна, със скорост 85 км/ч. при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч. За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против Каролина Кирилова Луканова, в качеството й на собственик на заснетия автомобил, е издаден Електронен фиш серия К №3153714, в който е посочено, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост от 82 км/ч. Деянието е квалифицирано като административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на водача е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание – глоба от 100 лева.

Впоследствие, на 28.07.2020г. същата представила декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която е декларирала, че на посочените във фиша време и място автомобилът е бил във владение на А.Р.И., като към декларацията е приложено копие от СУМПС на И.. Въз основа на декларацията срещу жалбоподателя е издаден процесният Електронен фиш серия К № 3860844 на ОДМВР Велико Търново, връчен на 15.06.2023 г.

В законния срок фишът е оспорен пред ВТРС, като съобразно определената в чл. 59, ал. 1 от ЗАНН местна подсъдност, производството пред ВТРС е прекратено и делото е изпратено за разглеждане на Районен съд – Горна Оряховица. ГОРС от своя страна е потвърдил ЕФ като законосъобразен, тъй като е намерил, че той е съставен в изискуемата форма, съдържа всички задължителни реквизити, при съставянето му не са допуснати съществени пороци, не противоречи на закона и правилно ангажира отговорността за И., доколкото е доказано авторството и извършването на деянието.

Настоящият състав намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Наведените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на електронния фиш са били дословно заявени и пред въззивната инстанция. Районният съд е изложил подробни и обосновани съображения по всяко възражение и е достигал до извод за неоснователността им, като настоящият състав споделя мотивите на ГОРС и намира, че не следва да ги повтаря, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК препраща към тях.

Въпреки това следва да се подчертае, че правилно въззивният съд е констатирал, че в случая нарушението е установено със стационарна автоматизирана система по смисъла на §6, т. 65, б. „а“ от ДР на ЗДвП. Извод за това се извлича не само от ЕФ, но и от генерираното от системата фотоизображение, предложението на л. 20 от делото на ГОРС и схемата за вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка на път I-4. В този смисъл правилно районният съд е приел, че приложимата процедурата за санкциониране на водача е по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. За яснота и предвид възраженията на касатора, следва да се отбележи, че с измененията на ЗДвП с ДВ бр. 54 от 2017 г. в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е преодоляно задължителното тълкуване по Тълкувателно решение № 1 от 26.2.2014 г. на ВАС по т. д. 1/2013г, което посочва, че ЕФ може да бъде издаван само при използване на стационарна камера, т. е към настоящия момент и към датата на извършване и заснемане на процесното нарушение, нарушенията на правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В конкретния случай нарушението е заснето със стационарна АТСС, поради което преди и след изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за извършеното от касатора нарушение е предвидено издаването на ЕФ.

Неоснователно е и възражението за липсата на доказателства, от които да се направи категоричен извод, че действително е въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 и че мястото на нарушението при км. 153+343 попада в зоната на действие на този пътен знак. От приетата като писмено доказателство от въззивния съд схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на път І-4 към 01.11.2019 г. е видно наличието на пътен знак В-26, поставен на км. 153+300 в посока гр. Варна, който действа до кръстовището на км. 153+600, а на км. 153+337 е поставена стационарната камера за видеонаблюдение, което опровергава твърденията на касатора.

В заключение касационният състав намира, че при постановяване на процесното решение законът е приложен правилно. По същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава установените и сигнализирани с пътен знак стойности. В случая става въпрос за движение в пътен участък извън населено място, за който с пътен знак В-26 е установено ограничение в скоростта 60 км/час. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, при което не обосновава приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Като се е произнесъл в този смисъл и е потвърдил електронния фиш, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона

Предвид горното настоящият касационен състав намира, че оплакванията, така както са формулирани и изложени в касационната жалба, са неоснователни, защото не се оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и като такова следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 173/06.11.2023 г. по АНД № 418/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: