Р Е
Ш Е Н
И Е
№
262
гр. Перник, 12. 07. 2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд - Гражданска колегия, в
открито заседание на 25. 06. 2019 г., IІ-ри въззивен състав:
Председател: Методи Величков
Членове: Рени
Ковачка
Димитър Ковачев
при секретаря Емилия Павлова
като разгледа докладваното от съдия Величков въззивно гр. дело № 360 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по жалба на О. Н. Г., чрез адвокат Б.В., против решение № 270/05.03.2019 г.
по гр.д. № 08911/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, с което са уважени
искове по чл. 415 ГПК, предявени от „Топлофикация Перник“ АД срещу жалбоподателя
за установяване, че дължи: сумата 1191,82 лв. – цената на топлинна енергия за
периода 01. 03. 2015 г. – 30. 04. 2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07. 07. 2017г. до
окончателното изплащане и сумата 183,79 лв. – лихви за забава върху главницата,
считано от 10. 05. 2015 г. до 22. 06. 2017 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 3661 / 10. 07. 2017г. по ч. гр. д. № 04391 / 2017г. по описа на Районен съд – Перник.
Макар, че в жалбата пише, че се подава срещу решението в тези му части, то на
практика се обжалва цялото решение, тъй като същото няма други необжалвани
части. Оплакванията в жалбата се отнасят до недопустимост на обжалваното
решение, тъй като с молба от 18. 04. 2018 г. ответникът е заявил оттегляне на възражението си по чл. 414 ГПК преди влизане в сила на това решение - в срока за
въззивно обжалване, което
обуславя недопустимост на съдебния акт, с искане за
неговата отмяна, като въззивният съд постанови друго, с което решението бъде
обезсилено и производството прекратено. Претендират се разноски и пред двете
съдебни инстанции.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Топлофикация – Перник“ АД не е подала
отговор на жалбата. Същата е депозирала писмено становище пред въззивната
инстанция, чрез юрисконсулт Е.М., с което оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
200лв. Развива съображения, че възражението не може да се оттегля при наличието
на вече образувано исково производство.
Адвокат
В. е направил възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
Пернишкият
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:
При извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно.
След извършена служебна
проверка относно допустимостта на решението в обжалваната му част
въззивният съд установява следното:
Обжалваното решение № 270/05.03.2019 г. по гр.д. №
08911/2017 г. по описа на Районен съд – Перник е постановено по предявени
установителни искове във връзка с
протекло заповедно производство по чл.410 ГПК, в което е издадена заповед, с
която е разпоредено длъжникът-ответник О. Н. Г. да заплати на
заявителя-ищец следните суми: сумата 1191,82 лв. – цената на топлинна енергия
за периода 01. 03. 2015 г. – 30. 04. 2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07. 07. 2017г. до
окончателното изплащане и сумата 183,79 лв. – лихви за забава върху главницата,
считано от 10. 05. 2015 г. до 22. 06. 2017 г., както и 77,51 лв. – разноски. Заповедта
е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което
съдът е указал на основание чл.415, ал.1 от ГПК на заявителя, че може да
предяви установителен иск. Съобщението е получено от дружеството на 27. 11.
2017г. и дружеството е предявило на 28. 12. 2017г. установителния иск, въз
основа на който е било е образувано производството по гр. д. № 08911 / 2017г.
по описа на Пернишкия районен съд, по което е било постановено обжалваното
решение. Пернишкият окръжен съд не възприема развитите във въззивната жалба
оплаквания, че искът е предявен след изтичане на едномесечния срок, тъй като в
този срок се включват и почивните Коледни дни 25 и 26. 12. 2017г., за които, с
оглед разпоредбата на чл. 61, ал.2 от ГПК, в редакцията й с Дв. бр. 86 / 2017г.,
сроковете спират да текат. След постановяване на решението, в срока за
обжалване на същото, с молба с рег.№ 11888/18.04.2019 г. О.Г. е направил
изявление за оттегляне изцяло на възражението по чл. 414 от ГПК за сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Поискано
е от първоинстанционния съд да се приложат последиците на чл. 416 от ГПК и първоинстаннционото производство да бъде прекратено поради
липса на правен интерес и десезиране на съда.
В константната си практика, Пернишкият окръжен съд
винаги е приемал, че възражението е оттегляемо съгласно чл. 416 ГПК,
като за настъпването на тези последици е без правно значение кога е предприето
оттегляне на възражението по чл. 414, ал.1 ГПК и доведено ли е до знанието на заявителя /в този см. е
Определение № 520/20.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 468/2011 г. на ВКС, IV г. о,
Определение № 72 от 28.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 910/2012 г., II т. о.,
ТК; Определение № 52 от 21.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 967/2012 г., II т. о.,
ТК; Определение № 733 от 21.09.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 587/2010 г. II т. о.,
ТК; Определение № 184 от 28.03.2014 г. на ВКС по т.д.№ 3284/2013 г. II т. о.,
ТК/. В тази насока Пернишкият окръжен съд е приемал, че когато оттеглянето е
предприето след постановяване на първоинстанционното решение, то въззивният съд
дължи осъществяване на всички онези процесуални действия, които са насочени към
заличаване последиците от предявяване на възражението, поради което е
обезсилвал постановено решение на първоинстанционния съд, прекратявал е
производството по делото и е обявявал заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена в заповедното производство за влязла в сила.
В конкретния случай обаче длъжникът не е подавал
възражение в заповедното производство. Както беше отбелязано по – горе
заповедта за изпълнение му е била връчена по реда на чл. 47, ал.5 вр с ал.7,
предложение последно от ГПК, поради което и с оглед приложимата процесуална
норма – чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК в редакцията й с ДВ бр. 86 / 2017г., съдът е
указал на заявителя „Топлофикация – Перник“ АД, че може да предяви иск
завземането и такъв установителен иск е бил предявен в срок. След като О.Г. не
е подавал възражение по чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, то същият няма какво
възражение да оттегля.
Следователно решението не се явява недопустимо.
В жалбата няма наведени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поради което съдът намира, че жалбата се
явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като
Пернишкият окръжен съд изцяло възприема по реда на чл. 272 от ГПК мотивите на
Пернишкия районен съд.
По разноските за производството:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, първоинстанционният съд е разпределил отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С обжалваното решение в полза на ищеца са присъдени направените
от него разноски по исковото производство общо 175 лв., от които 75 лв. –
заплатена ДТ за исковото производство и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
и разноски в заповедното производство общо 75лв., от които 25лв. – заплатена ДТ
за заповедното производство и 50 лв. – ю.к. възнаграждение.
С оглед изхода на спора – исковете са изцяло уважени,
въззивният съд намира, че дължимите на ищеца разноски съответстват на горепосочените
суми, поради което и решението в обжалваната част, с която ответникът е осъден
да заплати на ищеца разноски по исковото производство в размер на 175лв.,
съответно разноски по заповедното производство в размер на 75лв., е правилно и
следва да бъде потвърдено. В случая въобще не стои въпросът за дължимостта на
направените от ищеца разноски в зависимост от съпоставянето на времето на
извършването им и оттеглянето на възражението при положение, че оттеглянето на
възражението е след постановяване на първоинстанционното решение.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника за прекомерност на присъденото в полза на ищеца ю.к. възнаграждение в исковото и заповедното
производство, въззивният съд намира за неоснователно. Размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство е в минималния размер
от 50 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната
помощ, вр. чл.26 Наредбата за заплащането на правната помощ, а в исковото
производство то е в размер на 100лв., който размер е минималния съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Въззивният съд не споделя и
възражението на ответника за недължимост на юрисконсултско възнаграждение, аргументирано с довода, че такива не са реално и действително направени, респ. не са изплатени на
представляващия ищеца юрисконсулт. Същественото изискване относно процесуалния
представител /юрисконсултът или друг служител с юридическо образование, чийто правен статут
е равнопоставен с този на адвоката/ е да се намира в служебни
(трудови) правоотношения с представлявания, и да е изрично упълномощен да
осъществява процесуалното представителство в процеса. Отговорността за разноски
е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон
и е уредено в него. Прилагайки разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът
присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на
юридическото лице, което е защитавано от него. Поради това без значение е дали
възнаграждението на процесуалния представител се следва по силата на договор за
правна помощ и съдействие или по силата на служебно/трудово правоотношение,
като и в двата случая заплащането му е със средства на бюджета на представляваната страна.
С оглед изхода по делото и направеното възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, Пернишкият окръжен съд намира,
че въззиваемото ответно дружество следва да се присъди минималното нормативно
регламентирано юрисконсултско възнаграждение – в размер на 100лв.
Доколкото в заповедното производство по ч. гр. д. №
04391 / 2017г. по описа на Пернишкия окръжен съд, с определение, постановено в
з. з. на 30. 03. 2018г. е допъсната поправка на очевидна фактическа грешка на
бащиното име на длъжника – да се чете Н., вместо Н., то Пернишкият
районен съд следва да прецени дали да открие производство по отстраняване на
очевидна фактическа грешка в решението, постановоно по делото, където бащиното
име на ответника отново е изписано Н..
С оглед на цената на
иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 270/05.03.2019 г., постановено по гр.д. № 08911/2017 г. по
описа на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.
Осъжда О. Н. Г., с ЕГН **********,*** да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ , сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
След
влизане на решението в сила, Пернишкият районен съд следва да прецени дали да
открие процедура по отстраняване на очевидна фактическа грешка при изписване на
бащиното име на ответника в диспозитива на своето решение.
Председател
:
Членове: 1.
2.