Мотиви към Присъда
№ 36 / 06.07.2016г. по НОХД № 549/2015г. по описа на
Несебърския
районен съд
Районна прокуратура – Несебър е
внесла срещу подсъдимия Н.Х.Н. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл.172б, ал.1 от Наказателния кодекс, във вр.
с чл.13, ал.1 от ЗМГО – за това, че на 01.07.2014г. на сергия № 4, находяща се
на базар „П.” в к.к. Слънчев бряг, община Несебър, стопанисвана от ЕТ „И.
..Д.Н.”, без съгласието на притежателите на изключителните права върху
търговските марки:”Nike”
(Найк), притежание на „Nike Internatoonal” LTD, USA; „Adidas” (Адидас),
притежание на „Adidas Internacional Marketing B. V. I” и „Adidas AG”; „Converse” (Конвърс), притежание на „Converse Ins.” USA;
„Tommy Hilfiger” (Томи Хилфигер), притежание на „Tommy Hilfiger Licensing” LLC USA; „Puma” (Пума), притежание на „Puma SE” DE; „UGG” (Ю Джи Джи), притежание на „Deckers Outdoor Corporation” USA, използвал в търговската
си дейност (по смисъла на чл.13, ал.2, т.2 от Закона за марките и географските означения:
„Използване в търговската дейност по смисъла на ал.1 е” предлагането на стоките
с този знак за продажба …”), като предлагал за продажба без правно основание
(Закона за марките и географските означения – чл.13,
ал.1: „Правото върху марката включва правото на притежателя й да я използва, да
се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват
в търговската дейност знак, който: т.2 (доп. – ДВ, бр. 43 от 2005г.) поради
неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на
стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката”)
следните стоки, обект на това изключително право:
- 145 /сто четиридесет и пет/
чифта джапанки с изобразена търговска марка „Nike” /Найк/, на стойност за оригинал: 40.00 /четиридесет/ лева за
чифт, обща стойност 5800.00 /пет хиляди и осемстотин/ лева и на стойност за
имитация: 15 /петнадесет/ лева на чифт, обща стойност 2175.00 /две хиляди сто
седемдесет и пет/ лева;
- 30 /тридесет/ чифта детски
маратонки с изобразена търговска марка „Nike” /Найк/, на стойност за оригинал: 45.00 /четиридесет и пет/
лева за чифт, обща стойност 1350.00 /хиляда триста и петдесет/ лева и на
стойност за имитация: 20.00 /двадесет/ лева за чифт, обща стойност 600.00
/шестстотин/ лева;
- 92 /деветдесет и два/ чифта
маратонки с изобразена търговска марка „Nike” /Найк/, на стойност за оригинал: 100.00 /сто/ лева за чифт,
обща стойност 9200.00 /девет хиляди и двеста/ лева и на стойност за имитация:
35.00 /тридесет и пет/ лева за чифт, обща стойност 3220.00 /три хиляди двеста и
двадесет/ лева;
- 128 /сто двадесет и осем/
чифта джапанки с изобразена търговска марка „Adidas”
/Адидас/, на стойност за оригинал: 50.00 /петдесет/
лева за чифт, обща стойност 6400.00 /шест хиляди и четиристотин/ лева и на
стойност за имитация: 20.00 /двадесет/ лева за чифт, обща стойност 2560.00 /две
хиляди петстотин и шестдесет/ лева;
- 136 /сто тридесет и шест/
чифта маратонки с изобразена търговска марка „Adidas”
/Адидас/, на стойност за оригинал: 100.00 /сто/ лева
за чифт, обща стойност 13600.00 /тринадесет хиляди и шестстотин/ лева и на
стойност за имитация: 35.00 /тридесет и пет/ лева за чифт, обща стойност
4760.00 /четири хиляди седемстотин и шестдесет/ лева;
- 15 /петнадесет/ чифта
джапанки с изобразена търговска марка „Converse”/Koнвъpc/, на стойност за оригинал: 30.00 /тридесет/ лева за
чифт, обща стойност 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева и на стойност за
имитация: 10.00 /десет/ лева за чифт, обща стойност 150.00 /сто и петдесет/
лева;
- 160 /сто и шестдесет/ чифта
гуменки с изобразена търговска марка „Converse”/Конвърс/, на стойност за оригинал: 110.00 /сто и десет/
лева за чифт, обща стойност 17600.00 /седемнадесет хиляди и шестстотин/ лева и
на стойност за имитация: 35.00 /тридесет и пет/ лева за чифт, обща стойност
5600.00 /пет хиляди и шестстотин/ лева;
- 123 /сто двадесет и три/
чифта кецове с изобразена търговска марка „Converse”/Koнвъpc/, на стойност за оригинал: 150.00 /сто и петдесет/
лева за чифт, обща стойност 18450.00 /осемнадесет хиляди четиристотин и
петдесет/ лева и на стойност за имитация: 35.00 /тридесет и пет/ лева за чифт,
обща стойност 4305.00 /четири хиляди триста и пет/ лева;
- 7 /седем/ чифта джапанки с
изобразена търговска марка „Tommy Hilfiger”
/Томи Хилфигер/, на стойност за оригинал: 110.00 /сто
и десет/ лева за чифт, обща стойност 770.00 /седемстотин и седемдесет/ лева и
на стойност за имитация: 20.00 /двадесет/ лева за чифт, обща стойност 140.00
/сто и четиридесет/ лева;
- 22 /двадесет и два/ чифта
спортни обувки с изобразена търговска марка „Tommy Hilfiger” /Томи Хилфигер/, на
стойност за оригинал: 220.00 /двеста и двадесет/ лева за чифт, обща стойност
484 0.00 /четири хиляди осемстотин и четиридесет/ лева и на стойност за
имитация: 35.00 /тридесет и пет/ лева за чифт, обща стойност 770.00 /седемстотин
и седемдесет/ лева;
- 17 /седемнадесет/ чифта
маратонки с изобразена търговска марка "Puma"/Пума/, на стойност за оригинал: 90.00
/деветдесет/ лева за чифт, обща стойност 1530.00 /хиляда петстотин и тридесет/
лева и на стойност за имитация: 35.00 /тридесет и пет/ лева за чифт, обща
стойност 595.00 /петстотин деветдесет и пет/ лева;
- 40 /четиридесет/ чифта зимни
ботуши с изобразена търговска марка ,,UGG"/Ю Джи Джи/,
на стойност за оригинал: 300.00 /триста/ лева за чифт, обща стойност 12000.00
/дванадесет хиляди/ лева и на стойност за имитация: 35.00 /тридесет и пет/ лева
за чифт, обща стойност 1400.00 /хиляда и четиристотин/ лева;
- 6 /шест/ чифта боти с изобразена търговска марка ,,UGG”/Ю Джи Джи/, на стойност за оригинал: 280.00 /двеста и осемдесет/
лева за чифт, обща стойност 1680.00 /хиляда шестстотин и осемдесет/ лева и на
стойност за имитация: 30.00 /тридесет/ лева за чифт, обща стойност 180.00 /сто
и осемдесет/ лева,
като общата стойност на всички стоки възлиза на 93670.00 /деветдесет и
три хиляди шестстотин и седемдесет/ лева за оригинал и 26455.00 /двадесет и
шест хиляди четиристотин петдесет и пет/ лева за имитация.
Въз основа на направеното от
подсъдимия и защитника му искане съдебното следствие да са проведе по реда на
чл.370 и сл. от НПК, даденото от прокурора съгласие за това, и предвид, че
подсъдимият на основание чл.371, ал.2 от НПК заявява, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът с
протоколно определение от 06.07.2016г. даде ход на съдебното следствие по реда
на чл.370 и сл. от НПК, в резултат на което производството по делото се разви
по Глава ХХVІІ от НПК.
В съдебните прения:
- представителят на прокуратурата
поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище, че събраните по делото
доказателства установяват по категоричен и по безспорен начин извършването на
престъплението, за което Н. е предаден на съд. Предлага на подсъдимия да бъде
наложено, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, наказание „пробация” при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца при
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и да не
му бъде налагано предвиденото кумулативно наказание „Глоба”.
- защитата на подсъдимия също
пледира при определяне на наказанието това да бъде при условията на чл.55, ал.1
и ал.3 от НК.
- подсъдимият Н.Х.Н. при
условията на чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират
доказателства за тези факти и се присъединява към становището на адвоката си.
Несебърският районен съд, при условията на чл.372, ал.4 от НПК,
позовавайки се на направените от подсъдимия самопризнания и събраните в
досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, водим от принципите
на чл.14 от НПК, прие за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н.Х.Н.
е роден на ***г***, живее на декларирания от него постоянен и настоящ адрес:***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан към
момента на извършване на деянието, за което е предаден на съд, с ЕГН **********.
В продължение няма няколко години през летния сезон подсъдимият Н.
заедно със съпругата Д.Д.Н. развиват търговска
дейност в к.к. Слънчев бряг, като продават различни видове стоки, предимно
обувки и чехли. Търговската дейност те развиват от името на Д.Н., тъй като
единствено тя притежава търговска дееспособност, понеже е регистрирана като
едноличен търговец с фирма ЕТ „И. .. – Д.Н.”, ЕИК ......... За целта един от
търговските обекти, който ползват на територията на комплекса, е сергия № 4 в
базар „П.”, за който има сключен договор за наем, по който едноличния търговец Д.Н.
има качеството на наемател. В обекта търговецът обикновено предлага стоките за
продажба, а съпругът й – подсъдимият Н.Н., основно
осъществява дейност по зареждане на търговския обект със стоки. Така на
30.06.2014г. за пореден път е заредил търговския обект със стока, като е взел
такава на консигнация от случаен минувач, който е превозил стоката от град
Димитровград и я е предлагал на търговците на дребно, включително и в к.к. Слънчев бряг. За
предаването на стоките не са съставени никакви документи. На следващия ден –
01.07.2014г., е било извършено претърсване и изземване в търговския обект, като
за това процесуално действие е съставен Протокол за претърсване и изземване в
неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, от Н.М. – разследващ агент в ДАНС, и в
присъствието освен на поемни лица, така и на Д.Ц. –
експерт ТДНС – Бургас, Ч.М. – експерт ТДНС – Бургас и З.Ч€ – младши експерт
РУП-Несебър. В протокола е посочено също, че при проверката е присъствал подсъдимият
Н.Х.Н., за когото погрешно е посочено, че е „собственик” на ЕТ „И. .. Д.Н.” ЕИК
........, тъй като от справка от Търговския регистър се установява, че с тази
фирма е регистриран като едноличен търговец Д. Д. Николова, която в показанията
си твърди, че е съпруга на подсъдимия Н.. В протокола е посочено още, че по щендерите на сергията се открили множество обувки,
маратонки и джапанки с марки „Найк”, Адидас”, „Конверс”, „Томи Хилфигер”, „Пума” и „Ю Джи Джи”,
като на щендерите върху стоката са посочени цени, а
иззетите стоки са: джапанки с означена марка „Найк”-
8 чифта с различни цветове, джапанки „Найк” бели – 10
чифта, джапанки „Найк сини – 8 чифта, джапанки „Найк” черни – 10 чифта, джапанки „Найк”
сини – 15 чифта, джапанки „Найк” черни – 7 чифта,
джапанки „Найк” бели – 5 чифта, джапанки „Найк” сиви – 2 чифта, джапанки „Найк”
сини – 6 чифта, джапанки „Адидас” различни цветове –
40 чифта, джапанки „Адидас” различни цветове – 40
чифта, джапанки „Адидас” различи цветове – 88 чифта,
джапанки „Convers”
различни цветове – 15 чифта, джапанки „Tommy Hilfiger” – 7 чифта, гуменки „Convers” различни цветове – 27 чифта,
кецове „Convers” – 30
чифта различни цветове, гуменки „Convers” различни цветове – 30 чифта, гуменки „Convers” различни цветове – 30 чифта,
кецове „Convers”
различни цветове – 30 чифта, гуменки „Convers” различни цветове – 30 чифта, кецове „Convers” различни цветове, кецове „Convers” различни цветове –
20 чифта, гуменки „Convers”
различни цветове – 10 чифта, кецове „Convers” различни цветове –
13 чифта, гуменки „Convers”
различни цветове – 19 чифта, маратонки „Адидас” мъжки
и дамски, различни цветове – 50 чифта, маратонки „Адидас”
мъжки и дамски – 20 чифта, маратонки „Найк” детски –
30 чифта, маратонки Адидас” мъжки, различни цветове –
20 чифта, маратонки „Найк” различни цветове – 25
чифта, маратонки „Найк” – 30 чифта, спортни обувки „Tommy Hilfiger” – 22 чифта,
маратонки „Найк” -37 чифта, маратонки „Адидас” – 35 чифта, маратонки „Адидас”
различни цветове – 11 чифта, маратонки „Пума” различни цветове – 17 чифта,
гуменки „Convers” – 14
чифта, зимни ботуши „UGG”
– 10 чифта, ботуши „UGG”
– 18 чифта, ботуши „UGG” – 12 чифта, боти „UGG” – 6 чифта различни цветове. Всички
тези стоки са били запечатани в найлонови чували, поставили се слепки, подписани от поемните
лица и разследващия агент, и са били иззети.
Тези действия по претърсване и
изземване са били одобрени на основание чл.161, ал.2 от НПК, като това е
сторено с Определение от 02.07.2014г., постановено по ЧНД № 410/2014г. по описа
на Несебърския районен съд.
В хода на досъдебното
производство е назначена и изготвена експертиза относно наличие на идентичност
или сходство между знаците върху вещите, приобщени като веществени
доказателства и релевантни регистрирани марки, налице ли е идентичност или
сходство между веществените доказателства и стоките, за които са регистрирани
релевантни марки и при наличие на идентичност или сходство по поставените
по-горе въпроси има ли вероятност за объркване на потребителя, която включва
възможност за свързване на знаците с релевантни марки. При изготвяне на
експертизата е извършен оглед на веществените доказателства и при тях са
установени следните марки:
1. 82 чифта джапанки „NIKE”;
2. 15 чифта джапанки, бели на цвят „NIKE”;
3. 29 чифта джапанки, сини на цвят
„NIKE”;
4. 17 чифта джапанки, черни на
цвят „NIKE”;
5. 2 чифта джапанки, сини на
цвят „NIKE”;
6. 30 чифта детски маратонки „NIKE”;
7. 92 чифта маратонки броя „NIKE”;
8. 128 чифта джапанки „Adidas”;
9. 136 чифта маратонки – мъжки и
дамски, „Adidas”;
10. 15 чифта джапанки „CONVERS”;
11. 160 чифта гуменки „CONVERS”;
12. 96 чифта кецове „CONVERS”;
13. 7 чифта джапанки „TOMMY HILFIGER”;
14. 22 чифта спортни обувки „TOMMY HILFIGER”;
15. 17 чифта маратонки „PUMA”;
16. 40 чифта ботуши „UGG”;
17. 6 чифта боти „UGG”;
От заключението на назначената и
изготвена по досъдебното производство експертиза се установява следното:
По национален ред, по реда на
Мадридската спогодба и Протокола и марка на Общността, на територията на
Република България са регистрирани марки, съдържащи характерни елементи, които
са открити върху обектите, предоставени за експертиза, а именно:
Притежание на NIKE INTERNATIONAL, LTD, USA: HP, рег.№ 12063, NIKE – словна
марка, с приоритет от 22.03.1979г., покровителствен срок:
22.03.2019г., регистрирана за стоки от
клас 25 – обувки; НР, с
рег.№ 24739, NIKE
– комбинирана марка, с приоритет от 07.01.1994г., покровителствен срок:
07.01.2024г., регистрирана за стоки от клас 25 – обувки; НР, с рег.№ 63295, NIKE AIR – комбинирана марка,
с приоритет от 20.04.2006г., покровителствен срок: 20.04.2016г., регистрирана
за стоки от клас 25 – обувки; НР, с рег.№ 63293, NIKE AIR – комбинирана марка, с
приоритет от 20.04.2006г., покровителствен срок: 20.04.2016г., регистрирана за
стоки от клас 25 – обувки; НР, с рег.№ 63180, NIKE AIR – комбинирана марка, с
приоритет от 25.04.2006г., покровителствен срок: 25.04.2016г., регистрирана за
стоки от клас 25 – обувки; СТМ, рег.№ 827824, NIKE – комбинирана марка, с приоритет от
19.05.1998г., покровителствен срок: 19.05.2018г., регистрирана за стоки от клас
25 – обувки; СТМ, рег.№ 278028, NIKE
– словна марка, с приоритет от 05.06.1996г., покровителствен срок:
08.07.2016г., регистрирана за стоки от клас 25 – обувки; СТМ, рег.№ 277889, NIKE – комбинирана марка, с
приоритет от 05.06.1996г., покровителствен срок: 05.06.2016г., регистрирана за
стоки от клас 25 – обувки; СТМ, рег.№ 4288486, фигуративна марка, с приоритет
от 12.03.2005г., покровителствен срок: 12.03.2015г., регистрирана за стоки от
клас 25 – обувки; СТМ, рег.№ 277962, AIR – комбинирана марка, с приоритет от 05.06.1996г.,
покровителствен срок: 08.07.2016г., регистрирана за стоки от клас 25 – обувки;
СТМ, рег. № 277632, фигуративна марка, с приоритет от 05.06.1996г.,
покровителствен срок: 05.06.2016г., регистрирана за стоки от клас 25 – обувки;
СТМ, рег.№ 277517, фигуративна марка, с приоритет от 05.06.1996г.,
покровителствен срок: 08.07.2016г., регистрирана за стоки от клас 25 – обувки.
Притежание на Adidas International Marketing B.V.:
СТМ, с рег.№ 5271572, фигуративна марка, с приоритет: 28.07.2006г.,
покровителствен срок: 28.07.2016г., регистрирана за стоки от клас 25 – обувки.
Притежание на Adidas AG, DE: НР, с рег.№ 12670, ADIDAS – словна марка, с приоритет от 22.02.1980г.,
покровителствен срок: 22.02.2020г., регистрирана за стоки от клас 25 – обувки;
НР, с рег.№ 21183, ADIDAS
EQUIPMENT – комбинирана марка, с приоритет от 27.10.1992г., покровителствен
срок: 27.10.2022г., регистрирана за стоки от клас 25 - обувки; НР, с рег.№ 20786
– фигуративна марка, с приоритет: 04.10.1991г., покровителствен срок:
04.10.2021г., регистрирана за стоки от клас 25 – спортни обувки; СТМ, с рег.№ 5271580,
ADIDAS – комбинирана
марка, с приоритет: 28.07.2006г., покровителствен срок: 28.07.2016г., регистрирана
за стоки от клас 25 - обувки; СТМ, с рег.№ 5271598, фигуративна марка, с
приоритет от 28.07.2006г., покровителствен срок: 28.07.2016г., регистрирана за
стоки от клас 25 – обувки; СТM,
с рег.№ 3517646, фигуративна марка, с приоритет: 03.11.2003г., покровителствен
срок: 03.11.2023г., регистрирана за стоки от клас 25 – обувки; MI, с рег.№ 391692,
фигуративна марка, с приоритет от 06.09.1972г., покровителствен срок: 06.09.2022г.,
регистрирана за стоки от клас 25 – спортни обувки; MI, с рег.№ 566295, ADIDAS EQUIPMENT – комбинирана марка, с
приоритет от 26.02.1991г., покровителствен срок: 26.02.2021г., регистрирана за
стоки от клас 25 – спортни обувки; MI, с рег.№ 836756, фигуративна марка, с приоритет: 25.06.2004г.,
покровителствен срок: 25.06.2024г., регистрирана за стоки от клас 25 – обувки; MI, с рег.№ 469145,
фигуративна марка, с приоритет от 03.04.1982г. покровителствен срок:
03.04.2022г., регистрирана за стоки от клас 25 – спортни обувки.
Притежание на Converse Inc., USA: СТМ, с рег.№ 7600117, CONVERSE – словна
марка, с приоритет: 13.02.2009г., покровителствен срок: 13.02.2019г., регистрирана
за стоки от клас 25 – обувки; СТM,
с рег.№ 924653, CONVERSE ALL STAR
- комбинирана марка, с приоритет: 28.06.2007г., покровителствен срок:
16.05.2017г., регистрирана за стоки от клас 25 – спортни обувки; СТM, с рег.№ 7600191, ALL STAR – словна марка, с приоритет
от 13.02.2009г., покровителствен срок: 13.02.2019г., регистрирана за стоки от
клас 25 – обувки; СТM,
с рег.№ 7485725 – фигуративна
марка, с приоритет: 22.12.2008г., покровителствен срок: 22.12.2018г., регистрирана
за стоки от клас 25 – обувки.
Притежание на Tommy Hilfiger Licensing, LLC, USA: НР,
с рег.№ 32317, TOMY HILFIGER –
словна марка, с приоритет: 07.04.1997г., покровителствен срок:
07.04.2017г., регистрирана за стоки от клас 25 – обувки; НР, с рег.№ 32318,
фигуративна марка, с приоритет: 07.04.1997г., покровителствен срок: 07.04.2017г.,
регистрирана за стоки от клас 25 – обувки; СТМ, с рег.№ 138529, фигуративна
марка, с приоритет: 29.03.1996г., покровителствен срок: 01.04.2016г., регистрирана
за стоки от клас 25 – обувки; СТМ, с рег.№ 131631, TOMY HILFIGER – комбинирана марка, с
приоритет: 29.03.1996г., покровителствен срок: 29.03.2016г., регистрирана за
стоки от клас 25 – обувки; СТM,
с рег.№ 131706, TOMY HILFIGER –
словна марка, с приоритет: 29.03.1996г., покровителствен срок:
29.03.2016г., регистрирана за стоки от клас 25 – обувки.
Притежание на PUMA SE, DE: НР, с рег.№ 11517,
фигуративна марка, с приоритет: 20.03.1978г., покровителствен срок:
20.03.2018г., регистрирана за стоки от клас 25 – спортни обувки; НР, с рег.№
11701, словна марка, с приоритет: 20.03.1978г., покровителствен срок:
20.03.2018г., регистрирана за стоки от клас 25 – обувни стоки; НР, с рег.№
11518, фигуративна марка, с приоритет от 20.03.1978г. и срок на защита до
20.03.2018г., регистрирана за стоки от клас 25 – обувни стоки; СТМ, с рег.№
8461469, фигуративна марка, с приоритет: 30.07.2009г., покровителствен срок:
30.07.2019г., регистрирана за стоки от клас 25 – обувки; СТМ, с рег.№ 1138941,
фигуративна марка, с приоритет: 31.12.2012г., покровителствен срок: 06.03.2022г.,
регистрирана за стоки от клас 25 – обувки; СТМ, с рег.№ 925647, фигуративна
марка, с приоритет: 05.07.2007г., покровителствен срок: 02.02.2017г.,
регистрирана за стоки от клас 25 – обувки; СТМ, с рег.№ 3513694, фигуративна
марка, с приоритет: 31.10.2003г., покровителствен срок: 31.10.2023г., регистрирана
за стоки от клас 25 – обувки; MI,
с рег.№ 439162, фигуративна марка, с приоритет: 11.07.1978г., покровителствен
срок: 11.07.2018г., регистрирана за стоки от клас 25 – обувки; MI, с рег.№ 581191,
фигуративна марка, с приоритет: 28.12.1991г., покровителствен срок:
28.12.2021г., регистрирана за стоки от клас 25 – спортни обувки; MI, с рег.№ 925647,
фигуративна марка, с приоритет: 02.02.2007г., покровителствен срок:
02.02.2017г., регистрирана за стоки от клас 25 – спортни обувки; MI, с рег.№ 582886, комбинирана
марка, с приоритет: 22.07.1991г., покровителствен срок: 22.07.2021г.,
регистрирана за стоки от клас 25 – обувки; MI, с рег.№ 593987, фигуративна марка, с приоритет от
17.06.1992г. и срок на защита до 17.06.2022г., регистрирана за стоки от клас 25
– обувки.
Притежание на Deckers Outdoor Corporation, US: СТМ,
с рег.№ 1037027, UGG,
комбинирана марка, с приоритет: 20.05.2010г., покровителствен срок:
30.03.2020г., регистрирана за стоки от клас 25 – обувки; СТМ, с рег.№ 1174233, UGGpure,
словна марка, с приоритет: 19.09.2013г., покровителствен срок: 19.07.2023г.,
регистрирана за стоки от клас 25 – обувки; СТМ, с рег.№ 1409721, UGG, словна марка, с
приоритет: 03.12.1999г., покровителствен срок: 03.12.2019г., регистрирана за
стоки от клас 25 – обувки; СТМ, с рег.№ 6335632, UGG AUSTRALIA, комбинирана марка, с
приоритет: 04.10.2007г., покровителствен срок: 04.10.2017г., регистрирана за
стоки от клас 25 – обувки; СТМ, с рег.№ 12399515, I LOVE UGG, комбинирана марка с
приоритет: 06.12.2013г., покровителствен срок: 06.12.2023г., регистрирана за
стоки от клас 25 – обувки.
При изготвяне на експертизата
вещото лице е извършило оглед и сравнителен анализ, като е взело предвид
Методическите указания по чл.12 от ЗМГО и е търсено сходство по три критерия:
фонетично, смислово и визуално, при което е установено, че съществува сходство между изобразените върху
веществените доказателства знаци и упоменатите по-горе регистрирани марки и идентичност
между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираните марки
са получили закрила. Сходството между сравняваните знаци се дължи на идентични
и сходни основни и доминиращи словни и фигуративни елементи, включени в
съставите им, на сходно общо впечатление, създавано от общи похвати на представяне
на знаците.
ЕТ „И...-Д.Н.” няма дадено
съгласие от притежателите на изключителното право върху горецитираните
марки да ги използва в търговската си дейност, включително и да ги предлага за
продажба в стопанисвания от търговеца Д. Д. Николова търговски обект – сергия №
4 на базар „П.” в курортен комплекс „Слънчев бряг”.
От заключението на извършената в
хода на досъдебното производство оценъчна експертиза се установява, че към
01.07.2014г. общата пазарна стойност а вещите със сходен знак на търговските
марки като оригинал възлизат на стойност 93 670 лева, а като имитация
възлизат общо на 26 455 лева, в това число по асортимент и търговски
марки: 1) за 82 чифта джапанки „Найк” – като оригинал
3 280 лева, а като имитация – 1 230 лева; 2) за 63 чифта джапанки „Найк”, от които 15 чифта лели, 29 чифта сини, 17 чифта
черни и 2 чифта сиви на цвят – като оригинал 2 520 лева, а като имитация –
945 лева; 3) за 30 чифта детски маратонки „Найк” –
като оригинал 1 350 лева, а като имитация 600 лева; 4) за 25 чифта
маратонки „Найк”, различни цветове – като оригинал
2 500 лева, а като имитация 875 лева; 5) за 30 чифта маратонки, различни
цветове – като оригинал 3 000 лева, а като имитация 1 050 лева; 6) за
37 чифта маратонки „Найк”, различни цветове – като
оригинал 3 700 лева, а като имитация – 1 295 лева; 7) за 40 чифта
джапанки „Адидас”, различни цветове – като оригинал
2 000 лева, а като имитация 800 лева; 8) за 88 чифта джапанки „Адидас”, различни цветове –
като оригинал 4 400 лева, а като имитация 1 760 лева; 9) за 50
чифта маратонки „Адидас”, мъжки и женски с различни
цветове – като оригинал 5 000 лева,
като имитация 1 750 лева; 10) за 20 чифта маратонки „Адидас”, мъжки и женски – като оригинал 2 000 лева, а
като имитация – 700 лева; 11) за 20 чифта маратонки „Адидас”,
мъжки и женски, с различни цветове – като оригинал 2 000 лева, а като
имитация 700 лева; 12) за 35 чифта маратонки „Адидас”,
с различни цветове – като оригинал 3 500 лева, а като имитация 1 225
лева; 13) за 11 чифта маратонки „Адидас”, с различни
цветове – като оригинал 1 100 лева, а като имитация 385 лева; 14) за 15
чифта джапанки „Converse”,
различни цветове – като оригинал 450
лева, а като имитация 150 лева; 15) за 27 чифта гуменки „Converse”, различни цветове – като
оригинал 2 970 лева, а като имитация 945 лева; 16) за 30 чифта кецове „Converse”, различни цветове –
като оригинал 4 500 лева, а като имитация 1 050 лева; 17) за 30 чифта
гуменки „Converse”,
различни цветове – като оригинал 3 300 лева, а като имитация 1 050
лева; 18) за 30 чифта гуменки „Converse”,
различни цветове – като оригинал 3 300 лева, а като оригинал1 050
лева; 19) за 30 чифта кецове „Converse”,
различни цветове – като оригинал 4 500 лева, а като имитация 1 050
лева; 20) за 30 чифта гуменки „Converse”,
различни цветове – като оригинал 3 300 лева, а като имитация 1 050
лева; 21) за 30 чифта кецове „Converse”,
различни цветове – като оригинал 4 500 лева, а като оригинал 1 050
лева; 22) за 20 чифта кецове „Converse”,
различни цветове – като оригинал 3 000 лева, а като имитация 700 лева; 23)
за 10 чифта гуменки „Converse”,
различни цветове – като оригинал 1 100 лева, а като имитация 350 лева; 24)
за 13 чифта кецове „Converse”,
различни цветове – като оригинал 1 950 лева, а като имитация – 455 лева;
25) за 19 чифта гуменки „Converse”,
различни цветове – като оригинал 2 090 лева, а като оригинал 665 лева; 26)
за 14 чифта гуменки „Converse”,
различни цветове – като оригинал 1 540 лева, а като оригинал 490 лева; 27)
за 7 чифта джапанки „Tommy
Hilfiger” – като оригинал 770 лева, а като имитация 140 лева; 28) за 22
чифта спортни обувки „Tommy
Hilfiger” – като оригинал 4 840 лева, а като имитация 770 лева; 29)
за 17 чифта маратонки „Puma”,
различни цветове – като оригинал 1 530 лева, а като имитация 595 лева; 30)
за 10 чифта зимни ботуши „UGG”
– като оригинал 3 000 лева, а като имитация 350 лева; 31) за 18 чифта
зимни ботуши „UGG”,
различни цветове – като оригинал 5 400 лева, а като имитация 630 лева; 32)
за 12 чифта зимни ботуши „UGG”
– като оригинал 3 600 лева, а като имитация 420 лева; 33) за 6 чифта боти
„UGG” – като оригинал
1 680 лева, а като имитация 180 лева.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по
делото по реда на чл.283 от НПК, в т.ч. обясненията на подсъдимия Н.Х.Н., показанията
на свидетеля Д. Д. Николова, Протокол за претърсване и изземване в неотложни
случаи с последващо съдебно одобрение от 01.07.2014г. с последващо съдебно
одобрение с Определение от 02.07.2017г., постановено по ЧНД № 410/2014г. по
описа на Несебърския районен съд, фотоалбума към протокола за претърсване и
изземване, справка за марка 3 броя с придружени преводи от английски език,
пълномощни с преводи от английски език, библиографски
справки 22 броя, Писмо изх. № 92-00-1246(1) от 18.08.2014г. на Патентно
ведомство на Република България, Заключенията на изготвените експертизи,
Справка за съдимост.
Липсата на документи, доказващи
търговския оборот, лишава съда от възможността да изследва въпроса за
преминаването на собствеността върху предадените на подсъдимия Н. родово
определени вещи и на риска от погиването на стоките, и за проверка на версията
на свид. Николова и на подсъдимия Н., относно твърдянато място на получаването на процесните
вещи и дали последният знае за техния произход, респ. дали е знаел, че е наруши
закона. По делото не е извършван оглед на веществени доказателства, респ.
липсва протокол за такъв оглед.
Съдът даде вяра на заключенията
на изготвените по делото съдебни експертизи, като съобрази специалните познания
на вещите лица и последователността в изложеното на експертните им позиции.
Събраните по делото писмени
доказателства са логични и съответстват в цялост на установената по делото
фактическа обстановка.
Свидетелите
В.С.С. и А.С.Т. не са присъствали на проверката,
когато са иззети стоките от търговския обект, а показанията им, дадени пред
разследващия орган на досъдебното производство, не касаят релевантни по делото
факти относно действията на подсъдимия, а са насочени към твърдения, свързани с
това кои търговци имат разрешения да използват търговските марки, да
разпространяван стоки, носещи тези търговски марки, на територията на Република
България, и да представляват притежателите на търговските марки във връзка със
защита правата върху търговските марки и останалите обекти на интелектуалната
собственост, в т.ч. и да следят за незаконосъобразно разпространение на стоки с
поставени знаци на търговски марки, като при установяване на такива случаи да
сигнализират компетентните органи с молба за проверка, да предявяват граждански
искове за обезщетения и други.
От
правна страна:
На основание чл.304 от НПК съдът
намери, че деянието описано в обвинителния акт на подсъдимия Н.Х.Н. не е съставомерно по чл.172б, ал.1 от НК, както и че обвинението
е недоказано нито от обективна, нито от субективна страна.
Обвинителният акт против Н.Х.Н. е
внесен в съда за престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, според който: „Който без
съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската
дейност марка, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на
това изключително право, или използва географско означение или негова имитация
без правно основание, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба
до пет хиляди лева.”
Разпоредбата на чл.172б, ал.1 от НК е бланкетна норма, чието съдържание се определя от
специалните закони, т.е. НК осигурява наказателно правна защита на обществените
отношения, чиято материалноправна регламентация в
конкретния случай се съдържа в Закона за марките и географските означения
(ЗМГО).
Съдържанието на изпълнителното
деяние „използване в търговската дейност на марка” е залегнало в текста на
чл.13, ал.1 от Закона за марките и географските означения, според който правото
върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с
нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност
знак, който: 1) е идентичен с марката за стоки или услуги, идентични на тези,
да които марката е регистрирана; 2) поради неговата идентичност или сходство с
марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и
знака съществува вероятност от объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен на
марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни с тези, за които
марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на
територията на Република България и използването без основание на знака би
довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или
известността на по-ранната марка или би го увредило.
Съгласно чл.13, ал.2 от същия
закон използване в търговската дейност по
смисъла на ал.1 е: 1) поставянето на знака върху стоките или върху техните
опаковки; 2) предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им
на пазара, или съхраняването им с тези цели, както с предлагането или
предоставянето на услуги с този знак; 3) вносът или износът на стоките с този
знак; 4) използването на знака в търговски книжа и в реклами.
Даденото легално определение на
съдържанието на правото върху марка ясно очертава три самостоятелни негови
правомощия – 1. използване на марката, 2. разпореждане с марката, и 3. забрана
на трети лица без съгласие на притежателя да използват в търговската си дейност
знак, който е идентичен или подобен на марката. При съпоставяне текста на ЗМГО
с този на чл.172б от НК може да се направи извод, че наказателноправна
защита е дадена не изобщо на правото върху марка, а само относно правомощието използване на марката. Поради бланкетността на чл.172б, ал.1 от НК следва да се приеме,
че наказателната норма включва и чл.13, ал.2 от ЗМГО. При така внесената яснота
относно обхвата на нормата, се налага извода, че нито една от формите на
изпълнителното деяние не включва използване на сходни с марката знаци. Тъй като
по делото е установено именно това, съдът на първо място приема извода за несъставомерност на деянието. На второ място, при така
установената фактическа обстановка и след преценка на относимите
към предмета на доказване факти, съдът приема, че подсъдимият Н. не е
осъществил състав на престъплението по чл.172б, ал.1 т НК.
Съдът счита, че не е доказано, че
в случая има незаконно „използване” на марка от подсъдимия Н.. Действително
понятието марка е регистрирано в чл.9, ал.1 от ЗМГО, съгласно който: „Марката е
знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на
други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат
думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на
стоката или нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви
комбинации от такива знаци.”, а чл.13 от ЗМГО урежда правните последици от
регистрирането на съответната марка. Съгласно чл.15, ал.1 от ЗМГО:
„Притежателят на правото върху марка не може да забрани използването й за
стоки, които са пуснати на пазара на територията на държавите-членки на
Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство с тази
марка от него или с негово съгласие”, т. нар. „изчерпване на правото на марка”,
каквото е заглавието на цялата разпоредба. Това означава, че всяко лице,
закупило стока от пазара, спокойно може да я препродава и отговорност може да
се търси от лицето, пуснало стоката на пазара, ако същото не притежава
разрешение от притежателя на марката. Нормалната логика на търговския
стокооборот, когато един потребител закупува стоката от склад или магазин е да
предполага, че стоката, предлагана там е законна и отговаря на необходимите
нормативни изисквания, включително и че се продава със съгласието на
притежателя на марката. В случая не е доказано от кого са произведени стоките,
намерени и в търговския обект, стопанисван търговеца Д. Д. Николова, на която
подсъдимият Н. е съпруг, и иззети от търговския обект, и не е установено дали
производителят и лицето, пуснало стоките в продажба, е притежавал такова
разрешително. Не бе установено безспорно, че подсъдимият Н. е знаел, че
евентуално за тези конкретни стоки не е имало разрешение от притежателя на
марката за поставяне на сходен знак, като без значение е в случая за
„идентичност” или „сходство” става въпрос (различие, което има отношение в
случая само към степента на „вероятност за объркване на потребителите” – чл.13,
ал.1, т.2 от ЗМГО), същият не е знаел, че закупува стока, която се намира на
пазара, без съгласието на притежателя на марката и
поради това стоката, която е следвало да се препродаде
от търговеца Д. Д. Николова, не е знаел, че на последната ще й е необходимо
такова разрешение. Вярно е, че е налице изискването за полагане грижата на
добрия търговец, но да се сподели такова разбиране означава всеки търговец,
какъвто качество освен това подсъдимият Н. не притежава, непрекъснато да се
движи със съответните експерти, които да проверяват всяка една стока дали
отговаря на съответните изисквания, дали има разрешение на притежателя на
марката и т.н., а това означава практически да се блокира търговския оборот.
Действително грижата на „добрия търговец” предполага по-високи изисквания
спрямо действията му като такъв в сравнение с „добрия стопанин”, но
неизпълнението би породило достатъчно основания за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на търговеца, която следва да бъде
наложена от специализираните органи, но не и да води автоматично до пораждане и
на наказателна такава. За последното следва да се установи именно директния
умисъл на дееца. Така изложеното не се променя от безспорния факт на публичност
на регистъра на Патентното ведомство. Неизвършването на проверката може да
обоснове извършването на административно нарушение, но не и да изпълни от
субективна страна състава на дадено престъпление.
В тази насока съдът намира, че не
следва да сезира компетентния административен орган по Закона за марките и
географските означения – Патентното ведомство, тъй като в настоящия случай
административно наказателно производство не може да бъде образувано, тъй като
ще бъде нарушен принципът non bis in
idem по чл.4 от Протокол 7 към Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи (съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България,
международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и
влезли в сила за Република България, какъвто е случая с цитирания протокол № 7
към КЗПЧОС, ратифициран със закон, приет от НС, обн.
ДВ, бр.87/24.10.2000г. и в сила от същата дата, са част от вътрешното право и
нещо повече – имат предимство пред тези норми от вътрешното законодателство,
които им противоречат). Освен това образуването на настоящото производство, с
което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата Николова, изключва
ангажирането и на административно наказателната такава (ТР № 3/22.12.2015г. по
ТД № 3/2015г. на ОСНК на ВКС).
Съгласно разясненията, дадени в
т.І.4. и т.ІІ.2 на Тълкувателно решение № 1/31.05.2013г. по ТД № 1/2013г. на
ОСНК на ВКС, според които и спрямо лицата, които нямат статут на търговци, също
може да бъде ангажирана наказателна отговорност за престъпление по чл.172б от НК, защото то също може да използва без изрично съгласие на притежателя на
изключителното право марка, обект на това изключително право. Поради това
подсъдимият Н. може да бъде субект на това престъпление. Обвинението обаче не е
ангажирало никакви доказателства в подкрепа на твърдението си за умишлено
престъпление, че преди или най-късно към момента на започване на изпълнителното
деяние, в съзнанието на подсъдимия (който не е имал никакъв опит като търговец
и не разполага с необходимите специални знания за разпознаване нито дали върху
стоките е поставен знака на маркопритежателя или този
знак е идентичен или сходен с него, нито дали стоките са произведени от
притежателя на марката или от друго лице) чрез приемането на стоките и
внасянето им в търговския обект с цел да бъдат предлагани за продажба, са
съществували представи относно наличието на защитена търговска марка с
конкретно съдържание (словно, фигурно, графично, комбинирано), регистрирана от
друго лице или субект и ползваща се с правна защита на територията на страната
по силата на регистрацията си, както и съзнателни представи за липсата на
съгласие от страна на притежателя на правото върху тази марка за употребата й в
търговската дейност на съпругата му.
По делото не са ангажирани
никакви доказателства, от които да е видно дали има или не осъществени от
митническите органи задържания на стоки, за които има основание да се смята, че
нарушават права върху интелектуалната собственост, с вносител ЕТ „И... – Д.Н.”.
Липсата у подсъдимия на документи
за закупуване на стоките, респ. за получаването им на консигнация, и за техния
произход само по себе си не може да очертае прекия умисъл у подсъдимия при
осъществяване на деянието, тъй като той е счел, че получените от него стоки са
оригинални, но това не е било само негово убеждение, като от доказателствата по
делото се установи, че това в действителност е така. Според съдебно марковата
експертиза предлаганите за продажба в търговския обект стоки са оригинални
(идентични), което означава, че не би могло да се направи извод за обратното, а
именно, че същите да неоригинални, фалшифицирани, като по делото не са събрани
дори и доказателства за цената, на която те са били предлагани за продажба.
Така по делото липсват
категорични доказателства предлаганите за продажба в търговския обект,
стопанисван от ЕТ „И... – Д.Н.”, процесни джапанки,
гуменки, кецове, маратонки, спортни обувки, зимни ботуши и боти да не са
оригинални, а да са сходни на регистрираните марки, т.е. да са т. нар. стоки-менте, така, че да създават погрешна представа у
потребителите, че са произведени от или със съгласието или под контрола на
притежателите на регистрираните марки, посочени по-горе, каквото всъщност е
обвинението съгласно обвинителния акт против подсъдимия Н..
Най-сетне, съдът приема, че не е
доказано престъплението да е извършено от обективна страна. Единствените
действия, които се твърдят в обстоятелствената част на обвинителния акт, че
подсъдимия Н. е извършил, е че е зареждал със стока търговския обект, стопанисван
от ЕТ „И... – Д.Н.”, в който Д. Д. Николова Е ПРОДАВАЛА, и че подс. Н. е закупил от двама, случайно минаващи мъже, които
се представили, че са от град Димитровград, стоката, която е била иззета.
Първо, не се твърди подсъдимият Н. да е закупил стоката на 01.07.2014г. –
датата на инкриминираното деяние, и второ, липсата на документи за закупена
стока, както бе посочено по-горе, лишава съда от възможността да провери
най-напред дали тази стока действително е закупена или е придобита по друг
начин, например да му е предоставена на консигнация, а така също версията на
обвинението, че цялата иззета на 01.07.2014г. подсъдимият е закупил от тези
двама случайни минувачи от град Димитровград, респ. има ли иззета стоки, която
не е били предмет на тази сделка, и обратно – останала ли е в търговския обект
стока, която не е била иззета на 01.07.2014г., но е била закупена тогава от
подсъдимия Н..
В диспозитива
на обвинителния акт обаче, е посочено: 1) че Н. е използвал в търговската си
дейност, и 2) е предлагал за продажба. Както бе изяснено по-горе, подсъдимият Н.
не притежава търговска дееспособност и по тази причина не развива такава –
търговската дейност се е развивала единствено от съпругата му, и по тази
причина единствено тя е собственик на вещите, които се намират в стопанисвания
от нея търговски обект, единствено в нейна полза се реализира печалбата от
търговската дейност, свързана с препродажбата на тези вещи (стоки) и единствено
за нея възникват задължения към държавата и към трети лица – съконтрахенти (Тълкувателно
решение № 2 / 27.12.2001г. по ТД № 2/2001г. на ОСГК на ВКС). Когато обаче
обвинението на Н. (съпруга-нетърговец) е за това, че той, а не търговеца,
стопанисващ търговския обект, или друго лице е предлагало за продажба стоките,
съдът намира, че този извод на обвинението е направен в обвинителния акт единствено поради факта, че той се е
намирал по време на проверката в обекта, когато са били иззети стоките.
Обвинението обаче не дава ясен отговор на основния въпрос, а именно в какво
качество подсъдимият Н. се е намирал в обекта – изпълнявал ли е длъжността
„продавач”, на какво основание (трудов договор и други), за своя сметка или за
сметка на търговеца е осъществявал тази дейност (кой е реализирал печалбата),
използвал ли е търговския обект на съпругата си за да предлага за продажба своя
лична стока и идентична ли е тя с иззетата – предмета на престъплението, имало
ли е други лица, които са били заварени в търговския обект при проверката (с
изключение на клиенти), в какво качество с били там, имало ли е такива, които
също са изпълнявали длъжността „продавач”, имал ли едноличния търговец сключени
трудови договори с лица – работници и служители, които са поели задължение да
изпълняват длъжността „продавач” с място на работа сергия № 4 на базар „П.” в
к.к. Слънчев бряг.
Поради изложените съображения и
на основание чл.304 от НПК съдът призна за невиновен подсъдимия Н.Х.Н. и го
оправда по повдигнатото обвинение по чл.172б, ал.1 от НК.
По веществените доказателства:
Веществените доказателства по
делото, подробно описани по-горе, съдът върна на правоимащото
лице по следните съображения:
Н.Х.Н. е оправдан по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл.172, ал.1 от НК. И след като това
е факт, то отнемането на вещите на основание чл.172, ал.3 от НК е невъзможно,
тъй като разпоредбата третира отнемане на предмета на престъплението, в
извършването на което Н. е оневинен. По същите съображения е недопустимо
отнемането на иззетите промишлени стоки на основание чл.53, б.”б” от НК, когато
вещите са принадлежали на виновния и са били предмет на умишлено престъпление,
в случаите, когато това е изрично предвидено в особената част на НК – както се
посочи по-горе, Н.Х.Н. е изцяло оневинен в извършване на престъплението по
чл.172б, ал.1 от НК. Следователно позоваването на разпоредбата на чл.53 от НК е
недопустимо. Ето защо, от наличието на акт, с който деецът е изцяло оправдан в
извършването на престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, като последица следва
връщане на иззетите като веществени доказателства (с протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 01.07.2014г.)
стоки на правоимащия – в случая на Н.Х.Н. с
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.190, ал.1 от НПК, разноските по делото в размер на 485,50 лв.
(четиристотин осемдесет и пет лева и 50 ст.), представляваща възнаградения за
вещи лица, изготвили експертизи, остават за сметка на държавата.
По изложените съображения съдът постанови
мотивите си.
18.07.2016г.
Град Несебър
РАЙОНЕН СЪДИЯ: