№ 23
гр. Крумовград , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван И. Йорданов
при участието на секретаря Емилия В. Василева
като разгледа докладваното от Иван И. Йорданов Гражданско дело №
20205130100197 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 144 от СК..
Ищцата С. И. Б. твърди, че с решение №20/20.03.2017 г. по гр.д. № 2/2017 г. по
описа на Районен съд - Крумовград, след като е прекратен бракът между родителите й, бил
осъден ответникът И. А. Б. да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., до
завършване на средното й образование, като от 2017 г. а и от преди живеела при майка си,
която единствено осигурявала средства за семейството им.
На следващо място твърди, че завършила средното си образование през май 2020 г.,
като до месец март 2020 г. баща й всеки месец й плащал издръжка в размер на 200 лв., но по
неясни за нея причини спрял и оттогава до завършване на образованието й не е плащал
такава.
После твърди, че през месец август 2020 г. била приета да учи в първи курс
специалност „Медицинска химия“ към ПУ „Паисий Хилендарски“ гр. Пловдив, редовно
обучение, видно от приложеното удостоверение.
Не на последно място твърди, че към момента не получавала никакви доходи и
нямала имущество, от което да се издържа, като живеела при майка си, която досега
осигурявала средства за нуждите й, но след като била приета за студентка и започнала да
учи във ВУЗ за нея тези разходи представлявали особено затруднение. Към момента майка й
била регистрирана като безработна в Агенцията по заетостта и не работила. Пак в исковата
молба твърди, че баща й дълги години работил в чужбина и получавал добри доходи, като
освен пари за издръжка други пари не бил и давал, за всичко се грижила майка й.
Изтъква, че много пъти в разговор по телефона му била казвала да и помага
финансово сега, когато започнала да учи в университета, но той категорично отказвал да и
дава. Твърди, че освен средствата необходими за живот, като студентка имала нужда и от
средства за заплащане на таксите за обучение, за учебни пособия, за транспорт, за
общежитие, за храна, за облекло и други, които възлизали на около 600 лева месечно.
1
Моли съда да постанови решение, с което да осъди И. А. Б., с ЕГН **********,
живущ в ****, общ.Крумовград, обл.Кърджали да й заплаща издръжка в размер на 200 лева
до 10-то число на месеца, за който ще се ползва издръжката, считано от 01.10.2020 г., датата
на постъпване и започване на учебната година в университета до завършване на
образованието и, като редовен студент във висшето учебно заведение, или до настъпване на
друга законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.Не претендира разноски по делото.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцата, така както е предявена.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. А.С., В срока
за отговор не е представил такъв. Процесуалният му представител сочи, че оспорва исковата
молба, счита, че предявения иск е неоснователен, като няма възражение по доклада. Още
сочи, че доверителят му е инвалид, с 95% неработоспособност, прекарал е инсулт, не
получава никакви доходи и очаква да получи пенсия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното като доказателство по делото заверено копие на
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 23 / 20.02.2001г.,
издадено от Община Крумовград се установява, че ищцата е родена на 17.02.2001г. , от
майка Г.А. Б., с ЕГН ****** и баща – И. А. Б., с ЕГН **********.
От приетото като доказателство по делото копие на решение №20 от 20.03.2017г.,
постановено по гр.д.№2/2017 г. по описа на РС – Крумовград, се установява, че е прекратен
бракът между родителите на ищцата, като ответникът е бил осъден да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 200 лв., до завършване на средното й образование
Видно от представеното като доказателство по делото уверение №********** от
15.10.2020г., издадено от ПУ „Паисий Хилендарски“, Химически факултет се установява, че
ищцата учи в първи курс специалност „Медицинска химия“ към ПУ „Паисий Хилендарски“
гр. Пловдив за учебната 2020/2021 г.
От приетата като доказателство по делото служебна бележка изх.№60-09-07-
64967/26.10.2020г., издадена от Агенция по заетостта се установява, че майката на ищцата е
регистрирана като безработна в Агенцията по заетостта.
Видно от представеното като доказателство по делото копие на експертно решение
№3572 от 20.10.2020 г., издадено от МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ Кърджали се установява, че
ищеца е с инвалидност 95% без чужда помощ поради общо заболяване, вследствие на
последици от вътремозъчен кръвоизлив от юли 2019 г. , със срок на инвалидизацията до
ноември 2022 г.
От приетото като доказателство по делото извлечение от сметка на ищеца в Банка
ДСК ЕАД от 12 .01. 2021 г.за периода 01 .01. 2020 – 31 .12. 2020 г. се установява, че той има
в нея налични ****, възлизащи на ******.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако
2
учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при
обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от
използването на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.За
да бъде уважен така предявения иск, следва кумулативно да са налице и трите предпоставки
визирани в чл.144 от СК.
Не се спори по делото, че ответника е баща на ищцата, която към момента на
предявяване на иска е пълнолетна. Безспорно също така се установи, че ищцата учи редовно
във висше учебно заведение и същата не реализира доходи и не притежава имущество. Не
така стои въпросът с третата необходима предпоставка. Задължението на родителите да
дават издръжка на пълнолетните си деца не е безусловно, а само ако това не съставлява
особено затруднение за тях.
По делото не се ангажираха доказателства в тази насока от страна на ищцата, че
ответника получава месечен доход надхвърлящ поне минималната работна заплата. В тази
връзка, не се представиха доказателства ответника да работи по трудово правоотношение
към момента на разглеждане на делото и съответно да получава трудово възнаграждение
или каквото и да е друго възнаграждение, като също така не се представиха доказателства
ответника да притежава някакво имущество,от което да реализира доход, за да може да
осигурява издръжка и за пълнолетната си дъщеря, без това да представлява особено
затруднение за него.
Действително се установи, че той има налични в банкова сметка ****, възлизащи на
******., но също така по безспорен начин се установи, че с експертно решение №3572 от
20.10.2020 г., издадено от МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ му е определена инвалидност 95%
поради общо заболяване със срок до ноември 2022 г. и следователно са му необходими
средства за поддържащо лечение и рехабилитация, като наличните такива не са достатъчни
за да се формира достатъчен допълнителен доход и да може да отделя за издръжка без
затруднение.
При това положение съдът приема, че не е налице една от кумулативните
предпоставки за уважаване на иска по чл.144 от СК, а именно плащането на издръжка от
ответника да не съставлява особено затруднение за него,поради което иска следва да бъде
отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
В хипотезата на чл. 144 от С СК - издръжка на пълнолетен учащ се, една от
кумулативните предпоставки за възникване на задължението за издръжка от родител е
същият да може да я дава без особени затруднения. В случая, не е доказан за ищеца наличие
на доход над размера на минималната за страната работна заплата, липсва друго имущество
от което да получава доходи, същия е с инвалидност 95% поради общо заболяване и
наличните му спестявания са в малък размер, който не може да формира достатъчен
допълнителен доход и изводът, който се налага е, че ответникът не може да дава издръжка
на пълнолетната си дъщеря без особени затруднения. Съдебната практика по исковете по чл.
144 от СК приема, че спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка не е безусловно,
тъй като поначало пълнолетният може да се издържа сам, както и че, когато родителят няма
остатъчни доходи над собствената му издръжка, издръжката на пълнолетното му дете е
особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 от СК, което изключва дължимостта й,
какъвто е настоящият случай. Ето защо предявеният иск по чл. 144 от СК е неоснователен и
следва да се отхвърли. Въпросът дали, кога и в какъв размер бащата - ответник ще
подпомогне финансово дъщеря си в следването й по специалността „Медицинска химия",
която е редовна форма на обучение и е с тежка семестриална програма и изпитни сесии, е от
морален характер и зависи изцяло от преценката на този родител.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. И. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ******,
общ.Крумовград, обл.Кърджали срещу И. А. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
******, общ.Крумовград, обл.Кърджали, живущ на адрес: ****, общ.Крумовград,
обл.Кърджали, иск с правно основание чл.144 от СК за присъждане на месечна издръжка в
размер на 200 лв. на пълнолетно учащо се дете, като неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва пред Кърджалийския окръжен в двуседмичен срок от
връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
4