РЕШЕНИЕ
№12 19.01.2017 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на шести декември през две хиляди и шестнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Д.Г.
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 405 по описа за 2016 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на М.Ф.П.,
ЕГН **********,***, против О.Н. Твърди се, че на 10.10.2013 г. в 08.00 часа бащата на ищцата- Ф.В.Я., започнал работната си смяна като сметосъбирач към
Кметство- гр.О., област Бургас, съгласно трудов договор № 2/03.01.2013
г. Конкретното му работно място през този ден е било определено на
специализираното МПС /камион за сметосъбиране/„Форд Карго” с рег.№ *****,
собственост на Кметство О.. На същия ден около 12.00 часа, посоченото МПС,
заедно с обсужващия го екип, състоящ се от Ф.В.Я., Д. С.П.- на длъжност шофьор,
Л.Л.Ч. и С.Н.Т., са събирали сметта на ул."Р."
в гр.. При маневра на заден ход, извършвана от водача на
камиона Д. С.П., същият е предизвикал пътно-транспортно произшествие /ПТП/, вследствие на което е причинил телесни повреди на Ф.Я.,
като го е притиснал между управляваното от него МПС и крайпътно дърво. Ф.Я. бил откаран в МБАЛ „С.А. - В.” АД, където въпреки проведеното му лечение на
21.10.2013 г. починал от наряванията си вследствие на развита белодробна
емболия. Описаната фактическа обстановка водела до извода, че работникът
на О.Н. Ф.В.Я. бил претърпял трудова злополука при и по повод
изпълнението на трудовите си задължения за ответника. В тази връзка
компетентният орган по чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване
Националният осигурителен институт, районно управление "Социално
осигуряване"- гр.Бургас, извършил разследване по случая и издал Протокол № 31/11.11.2013 г. и Разпореждане № 139 от 28.11.2013 г., с които признал злополуката за
трудова. Ищцата била единствен наследник- дъщеря, на пострадалото лице Ф.Я.. Същата претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в болки,
страдания и мъка от загубата на баща си. Между двамата имало особена близост, изразяваща се в това, че Я. нямал друг близък роднина.
Пострадалия бил разведен с майката на дъщеря си, но не сключил друг брак до края на живота си и поддържал изключително близка връзката с дъщеря си. Макар и
омъжена, М.П. винаги разчитала изключително много на своя баща, както за
морална, така и за всякаква друга подкрепа. Баща й бил
чест гост през зимата при дъщеря си и нейното семейство в София, а те са
прекарвали почти цялото лято при него в гр.О..
Помагал й и при отглеждането на нейната дъщеря /на 6 год./, която също
прекарвала не малко време при дядо си в О.. При тези обстоятелства баща и
дъщеря разчитали единствено един на друг и взаимно си помагали, като помощта от
страна на родителя винаги била
по-голяма към детето му. Макар и с малки доходи пострадалият оказвал
включително и финансова помощ на дъщеря си. Ищцата била
загубила бащината утеха, получавана в трудното си ежедневие, както и бащината топлина, която била
неизмерима с нищо друго. Болката и страданието на ищцата, които е претърпяла от смъртта на баща си, продължавали и до днес. През целия си останал живот П. трябвало да живее без бащина опора и подкрепа, без неговата
помощ и присъствие.
Безспорно било установено, че Ф.Я.
бил в трудовоправни взаимоотношения с О.Н. като въпреки отправената покана, ответника, в качеството са
на работодател на загиналото лице, не й заплатил
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, свързани със смъртта на
баща й. Предвид на
това се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от
150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от загубата
на бащата на ищцата, вследствие настъпилата трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпването на увредата- 21.10.2013 г. до окончателното й плащане.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната община, с който не се оспорват твърденията
на ищцата, но се твърди, че исканата сума е завишена. Твърди се, че при
настъпилата трудова злополука е било налице съпричиняване
от страна на Ф.Я., което било отразено и в констатациите на РУСО- Бургас.
По искане на ответника и
съобразно указанията на БОС, като трето лице- помагач на страната на ответника,
бе конституирано ЗАД „ОЗК- З.” АД, ЕИК******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д..
Същото било страна по сключената застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобила. Дружеството изразява становище за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице вследствие на груба
небрежност при неизпълнение на трудовите задължения от страна на Ф.Я., като счита
предявената претенция за прекомерно завишена по размер.
Съдът, като взе предвид становището на
страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства е предявен трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ във връзка с
чл.200 от Кодекса на труда. Съгласно последната норма, за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. По делото няма спор, че Ф.В.Я. към датата на настъпилото
събитие е бил в трудово правоотношение с О.Н. както и че настъпилата злополука
е трудова. Безспорно е и обстоятелството, че ищцата е дъщеря и единствен
наследник на починалото лице, и като такава е правоимаща да претендира
реализиране на имуществената отговорност на работодателя на баща й- ответника,
с оглед овъзмездяване на причинените й неимуществени вреди от смъртта му.
Основният спор по делото е в какъв
размер следва да бъде реализирана отговорността на ответника и дали от страна
на починалото лице е налице съпричиняване на
вредоносния резултат.
Съгласно задължителната практика на ВКС
по реда на чл.290 от ГПК, при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на трудова злополука
при смърт на пострадалия работник, съдът следва да
вземе предвид всички установени по делото обстоятелства на конкретния случай,
които са от значение за определяне справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Такъв характер имат обстоятелствата, при които е настъпила злополуката,
възрастта на работника, стреса на близките му от внезапното настъпване на
смъртта, отношенията в семейството на пострадалия, грижите които той е полагал
за семейството си, страданията на неговите близки от загубата на близкия човек,
загубата на морална, емоционална и материална подкрепа. В
този смисъл Решение № 85/29.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7182/2013 г., ІІІ г.о.
От показанията на разпитаните в хода на
съдебното производство свидетели П. и Н., се установява, че родителите на
ищцата са разведени от дълги години, като от тогава Ф.Я. живеел в гр. О. сам.
Въпреки това обаче връзката между баща и дъщеря не била прекъсната и както
ищцата, така и баща й търсили близки контакти помежду си. През летния сезон П.
посещавала и оставала за по- дълго време при баща си, а през останалото време
на годината последния ходел на гости при семейството на дъщеря си в гр. София.
Двамата били много привързани един към друг, като Я. подпомагал ищцата както
морално, така и финансово предвид на това, че летния сезон отдавал под наем
стаи от къщата си в гр. О.. П. много трудно приела смъртта на баща си, като и
до сега не можела да превъзмогне това.
С оглед на така изложеното съдът, на
основание чл.52 от ЗЗД, счита, че сумата от 70 000 лв. ще овъзмезди в достатъчна степен нанесените на ищцата травми
от смъртта на баща й. Установи се, че между пострадалия и дъщеря му е
съществувала силна привързаност и внезапната му смърт е лишила ищцата от
неговата обич, морална и материална подкрепа, с което на П. са били причинени
дълбоки и непреодолими страдания. Последната е била единствена дъщеря на Я.,
който е бил в трудоспособна възраст /62 години/. От данните по делото се установява,
че ищцата има семейство и води самостоятелен живот, като в тази връзка не е
била финансово зависима от баща си. Не се доказа по делото да е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице за
настъпването на трудовата злополука. Твърденията на третото лице-
застраховател, в тази насока не се споделят. Следва да се отбележи, че от
страна на последния не са наведени конкретни обстоятелства за извършени конкретни
действия от страна на починалия, а само се твърди, че била налице груба
небрежност. Въпреки това обаче от доказателствата по делото не се констатира
поведение от страна на пострадалия, при което той да не е положил дължимата
грижа, каквато и най- небрежният би положил в подобна обстановка. Такива данни
няма и по приложеното наказателно дело. Обстоятелството, че в кръвта на
починалия е било установено наличие на алкохол 0,34 промила, също не води до
този извод. Такава концентрация не съставлява пияно състояние, като дори в
заключението по извършената по досъдебното производство съдебно- медицинска
експертиза е посочено, че на практика при такава концентрация лицето е в трезво
състояние.
Предвид на така изложеното съдът намира
предявената претенция за основателна до размера от 70 000 лв., като в
останалата част до претендираните 150 000 лв.
следва да бъде отхвърлена. С оглед основателността на главната претенция следва
да бъде уважена и акцесорната такава досежно законната лихва върху присъдената
сума, начиная от датата на смъртта- 21.10.2013 г. до
окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора и направеното
искане за присъждане на разноски от страна на П., върху ответникът следва да
бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски съобразно уважената
част, възлизащи на сумата от 933 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. На
ответната община следва да бъде присъдена сумата от 150 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение върху отхвърлената част. От страна на третото
лице също е направено искане за присъждане на разноски, но на същото не се
дължат такива на основание чл.78, ал.10 от ГПК.
Предвид на това, че се касае за трудов
спор, при който ищцата е освободена от заплащане на дължимата държавна такса,
следва да бъде осъдена ответната община да заплати по сметка на РС- Несебър
сумата от 2800 лв., съобразно уважената част.
В съдебно заседание бе наложена глоба на
третото лице на основание чл.92а вр. чл.81, ал.1 от ГПК. По делото е постъпила молба за отмяна на същата, която съдът намира за
неоснователна. В отговора си на исковата молба третото лице е поискало
събирането на гласни доказателства при режим на призоваване без да посочи имена
и адреси на същите. На проведеното заседание на 07.10.2016 г., явяващо се първо
за третото лице, въпреки редовното уведомяване, представител не се е явил,
съответно не са били предоставени данни за призоваване на лицата. Съдът е
отложил делото само с оглед направените доказателствени искания от
застрахователя, като е указал на последния, за следващото съдебно заседание
своевременно да посочи адреси за призоваване на лицата, чийто разпит ще желае,
по начин, по който до следващото съдебно заседание същите да бъдат призовани.
За тези указания юрк Христозов е бил уведомен по
телефона на 11.10.2016 г., както и чрез призовка, получена на 24.10.2016 г.
Делото е било отложено за 10.11.2016 г., когато непосредствено преди часа на
съдебното заседание, е пристигнал факс, в който са посочени имената и адресите
на двама свидетели. Предвид на това, че указанията са били изпълнение в деня на
самото заседание, когато е нямало как да бъдат редовно призовани вече
свидетелите, единствената причина за поредното отлагане на делото е било само и
единствено процесуалното бездействие на страната. Изрично е било указано на
третото лице, че следва да посочи адресите за призовавани по начин, че до
съдебното заседание на 10.11.2016 г. свидетелите да бъдат призовани с оглед
неотлагане на делото, което не е било сторено. Ето защо настоящата инстанция
счита, че наложената санкция не следва да бъде отменяна.
Мотивиран от горното, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
О.Н. представлявана от Н.Д. в
качеството му на Кмет, да заплати на М.Ф.П., ЕГН **********,***, сумата от 70 000 лв. /седемдесет хиляди
лева/, представляващи нанесени на последната неимуществени вреди вследствие
настъпилата при трудова злополука на 10.10.2013 г. смърт на баща й Ф.В.Я., ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от 21.10.2013 г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума до претендираните
150 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата, считано от
21.10.2013 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
О.Н. представлявана от Н.Д. в
качеството му на Кмет, да заплати на М.Ф.П., ЕГН **********,***, сумата от 934 лв. /деветстотин тридесет и четири лева/, представляващи
направени от последната разноски съобразно уважената част.
ОСЪЖДА
М.Ф.П., ЕГН **********,***, да
заплати на О.Н. представлявана от Н.Д. в качеството му на Кмет, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляващи юрисконсултско възнаграждение върху отхвърлената част.
ОСЪЖДА
О.Н. представлявана от Н.Д. в
качеството му на Кмет, да заплати по сметка на РС- Несебър сумата от 2800 лв. /две хиляди и осемстотин
лева/, представляващи държавна такса върху уважената част от иска.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗАД „ОЗК- З.”
АД за отмяна на протоколно определение от 10.11.2016 г., с което на дружеството
е наложена глоба н размер на 200 лв.
Решението е постановено при участието на
трето лице- помагач ЗАД „ОЗК- З.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,представлявано от А.П.Л.
и Р.К.Д..
Решението, в частта, с която се оставя
без уважение молбата на третото лице, имаща характер на определение, подлежи на
обжалване пред ОС- Бургас в едноседмичен срок от уведомяването на страната за
изготвянето му. В останалата му част подлежи на обжалване пред ОС- Бургас в
двуседмичен срок от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: