№ 1538
гр. Варна, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110202468 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на „АИППДП Данидент“ ЕООД, подадена чрез
представляващия Кр. Д. С. против НП № ПЕК – 38/20.06.2019год. на Директора на РЗИ –
Варна, с което на дружеството-жалбоподател е било наложено адм. наказание имуществена
санкция в общ размер на 2000лв. на основание чл. 210, ал.3 от ЗЗ за нарушаване нормите на
чл. 9, ал.1, т.1 и т.5 б. „а“ и б. „б“ от Наредба №2/10.01.2005год. за организацията на
профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции вр. чл. 60, ал.4 от ЗЗ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено поради пълна неяснота на възприетата фактическа обстановка, нарушаваща
драстично правата на жалбоподателя да разбере в извършването на какво точно нарушение е
обвинен и препятстваща напълно правото му на адекватна защита.
В съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество поддържа
жалбата и заявява, че оспорва фактическите констатации отразени в АУАН и НП, а във
фазата по същество моли НП да бъде отменено като навежда доводи както за допуснати
съществени нарушения на процес. Правила, така и за нарушение на материалния закон (не
било доказано извършване на нарушение, неправилно бил определен и субектът на
нарушението.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата
по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено, тъй
като по делото са събрани достатъчно доказателства за отсъствие на създадена организация
за извършване на качествено обеззаразяване на инструментите и материалите в
амбулаторията.
1
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 22.03.2019год. св. Т. И. инспектор към РЗИ Варна извършили проверка на
въззивното дружество – „АИППДП Данидент“ ЕООД с управител д-р К.С., като проверката
била в амбулаторията, находяща се в гр.Варна, ул. „Георги Раковски“ № 80.
В хода на проверката било установено, че в кабинета няма дезинфектант за ръце –
наличния такъв бил със срок на валидност изтекъл през месец юни 2018год., както и такъв
за под и повърхности – какъвто изобщо липсвал; подаващият инструмент се съхранявал в
съд без обозначение на разтвора – вид и дата на приготвяне, като не била означена и дата на
стерилизация на мекия материал; в амбулаторията не се извършвало и разделно събиране на
опасни и битови отпадъци, като всички отпадъци се събирали в общ съд.
Проверката била извършена в присъствието на д-р К.С., а констатациите от същата
били обективирани в протокол от извършена проверка съставен на място в обекта и били
отразени в общо пет точки.
На 10.04.2019год. св. Т. И. съставила срещу въззивното дружество АУАН в който
съобразно описаните по-горе факти установени при проверката, посочила, че същото е
нарушило разпоредбите на чл.9, ал.1, т.5, б. ‚а“ и б. „б“ от Наредба № 2/2005год. за
организацията на профилактиката и контрола на ВБИ.
Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващата въззивното дружество
К.С..
В срока по чл. 44 от ЗАНН няма данни за постъпило писмено възражение срещу акта.
На 20.06.2019год. АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбите на
на чл.9, ал.1, т.1 и т.5, б. „а“ и б.“б“ от Наредба № 2/2005год. за организацията на
профилактиката и контрола на ВБИ вр. чл. 60, ал.4 от ЗЗ и на основание чл. 210, ал.3 от ЗЗ
му наложило адм. наказание имуществена санкция по два пункта от по 1000 лева или в общ
размер на 2000лв.
В съдебно заседание като свидетел е разпитана Т. И. – актосъставител, която в
показанията си възпроизвежда обстоятелствата при които е била извършена проверката и
констатациите от същата с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП са приложени известие за доставяне на НП и
доказателства за датата на депозиране на въззивната жалба.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
2
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
направи следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е
процес. допустима и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество жалбата се
явява основателна.
При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване
на административно нарушение и наказателно постановление съставено въз основа на него
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете
предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 231, ал.1 от ЗЗ Нарушенията по чл. 209 - 217 се
установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или длъжностни лица,
определени от директора на регионалната здравна инспекция, а наказателните
постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция.
В случая АУАН срещу въззивното дружество е бил съставен от ст.инспектор, а НП е
издадено от Директора на РЗИ Варна.
В същото време обаче съдът констатира, че в хода на адм. наказателното
производство действително са били допуснати съществени нарушения на процес. правила, а
именно на първо място с АУАН на въззивното дружество е повдигнато обвинение за
нарушаване нормата на чл. 9, ал.1, т.5, б. а и б от Наредба № 2/2005год., но по същество в
обстоятелствената част са били описани нарушения в общо пет пункта, като на нито едно
място в АУАН, а впоследствие и в издаденото въз основа на него НП не е посочено кое
нарушение към коя от визираните санкционни норми е било отнесено от страна на
наказващия орган, което безспорно е рефлектирало върху възможността на наказаното лице
да разбере конкретно възведеното си обвинение.
Наред с това, съгласно посочената норма на чл.9 ръководителят на лечебното
заведение създава необходимите условия и организация за редица дейности изчерпателно
изброени в трите подбукви (за две от които е била ангажирана отговорността на въззивното
дружество).
Съдът намира че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са
съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на това основание, тъй като
водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е
обвинено, съответно за какво точно нарушение е наказано и при какви установени факти за
да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.
Допълнителен аргумент за отмяна на постановлението съдът съзря в застъпеното и в
становището на защитата, че в случая още изначално актосъставителя е определил
неправилно субекта на адм.нарушение по чл. 9 от наредбата, доколкото субект на адм.
нарушение по този член може да бъде само ФЛ.
Посочената разпоредба изрично вменява задължения на ръководителя на лечебното
3
заведение какъвто няма спор, че може да бъде само ФЛ.
В тази връзка ако и да е било констатирано нарушение на чл. 9 от наредбата то
отговорност за същото би следвало да бъде потърсена от д-р К.С., която е управител на ЮЛ
съответно негов ръководител. ЮЛ не може да бъде субект на това нарушение.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в
нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като
такова следва да бъде отменено.
С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) направеното от страна на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Що се отнася до разноските за процесуалния представител на въззивника, които са
принципно дължими и за които има нарочно представен списък, съдът намери,ч е не следва
да се произнася доколкото нито жалбата, нито впоследствие в съдебно заседание е било
направено нарочно искане за присъждането им от страна на въззивника или на неговия
представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № ПЕК – 38/20.06.2019год. на Директора на РЗИ – Варна, с което на
„АИППДП Данидент“ ЕООД е било наложено адм. наказание имуществена санкция в общ
размер на 2000лв. на основание чл. 210, ал.3 от ЗЗ за нарушаване нормите на чл. 9, ал.1, т.1 и
т.5 б. „а“ и б. „б“ от Наредба №2/10.01.2005год. за организацията на профилактиката и
контрола на вътреболничните инфекции вр. чл. 60, ал.4 от ЗЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на
основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4