Решение по дело №37338/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14181
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20211110137338
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14181
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110137338 по описа за 2021 година
Ищецът „Т. София” ЕАД, с ЕИК ., моли да се осъдят ответниците Е. Л. К., М. Л. М. и Н. Л.
Н. /всеки с дял 1/3 от задълженията за имота/ да заплатят, всеки от тях, следните суми:
1779.07 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода 1.05.2017 г. - 30.04.2019 г., 295.89 лв. законна лихва за забава от 15.09.2018 г. до
21.12.2020 г., 7.59 лв. такса дялово разпределение за периода м.12.2017 г.-м.04.2019 г. и 1.58
лв. лихва за забава върху нея за периода 31.1.2018 г.-21.12.2020 г. и ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите. Поддържа се, че ответниците заедно с наследодателя им Г. К. са били
потребители на топлинна енергия за битови нужди през процесния период относно имот -
апартамент № 23 в гр. София, ж.к. ....., като след смъртта на Г. К. отговарят и за нейните
задължения за имота. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя и регламентират отношенията във връзка с
доставяне, разпределение, изчисляване, заплащане на топлинната енергия, които общи
условия са надлежно публикувани и са влезли в сила за потребителя, без да е нужно
изричното им приемане. Ищецът твърди, че за процесния период доставил в имота топлинна
енергия, която е следвало да бъде заплатена, но ответниците не изпълнили точно /в срок и
по размер/ задължението си за заплащането й. Твърди се, че е налице и забава за заплащане
на задълженията, платими в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Твърди се, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Бруната” ООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
1
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Поддържа се, че за имота
са издадени такива изравнителни сметки. Ищецът претендира плащане на вземанията в
горепосочените размери. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Н. Н. не е депозирала писмен отговор по делото.
Ответникът М. М. е депозирал отговор, в който оспорва исковете. Оспорва да е клиент на ТЕ
за имота, в който никога не е живал, а на 11.8.2020 г. дарил своята част на сина си. Оспорва
възникването на облигационни отношения с ответника поради липсата на договор, оспорва
доставката на ТЕ в претендираните количества и стойност, релевира възражение за давност.
Моли за отхвърляне на исковете спрямо него.
Ответницата Е. К., чрез особения представител, оспорва исковете, оспорва да е доказано
доставянето на ТЕ в претендираните количества и стойност. Твърди изтекла давност. Моли
за отхвърлянето им.
Третото лице-помагач на страната на ищеца изразява становище, че отчитането и
разпределянето на топлинна енергия са извършени съобразно нормативната уредба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Следователно, клиент на топлинна енергия по силата на закона е собственикът на
топлоснабдения имот, или когато е учредено вещно право на ползване – неговият ползвател.
Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба
на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването
на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ
се част от сграда - етажна собственост. В този смисъл правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. А по смисъла
на ал.6, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
В случая събраните по делото доказателства обуславят извод, че през процесния период
страните са се намирали в облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия
2
относно топлоснабдения имот, тъй като ищецът е доставял топлинна енергия в сградата, в
която ответниците са собственици на имот - апартамент № 23 в гр. София, ж.к. ..... В тази
насока са приетите по делото справка за родствени връзки, видно от която Г. К. е преживяла
съпруга на Любомир Костов, нотариален акт за дарение от 22.7.1975 г., въз основа на който
Любомир М. Костов придобил имота, нотариален акт № 55 от 13.10.2011 г. за учредяване на
договорна ипотека, с който М. М., Г. К., Н. Н. и Е. К. учредяват договорна ипотека върху
собствения си имот - апартамент № 23 в гр. София, ж.к. ..... Следователно, през процесиня
период съсобственици на имота са били Г. К., М. М., Н. Н. и Е. К., при квоти по ¼ за всеки
от тях, предвид липсата на установено друго по делото. Като съсобственици, те са станали и
страна по правоотношението по продажба на топлинна енергия с ищеца, отговаряйки за
заплащане цената на доставената ТЕ съобразно дела си от съсобствеността. Фактическото
ползване на имота е без значение и е въпрос на вътрешни отношения между
съсобствениците. След смъртта на Г. К., настъпила на 1.5.2020 г., за нейните задължения
отговарят наследниците й – останалите ответници по делото /нейни деца/, които така
отговарят за задълженията за имота при дял по 1/3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ, отношенията между страните по продажба на топлинна
енергия се уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-
малко в един централен и в един местен ежедневник, без да е необходимо писмено приемане
от клиентите купувачи. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Предвид изложеното, за процесния период между страните е бил сключен действителен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
За установяване доставянето на топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и заключение
на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за
процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът на ответниците, е
доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени
разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. В сградата е въведена система за
дялово разпределение на топлинна енергия и избрана фирма, която да го извършва. В имота
има монтирани 3 отоплителни тела без индивидуални разпределители и щранг лира в банята
също без топлоразпределител. За тях е начислена служебна ТЕ, която е правилно изчислена.
В имота се ползва топла вода, разходът за която е отчетен по показанията на водомер за
топла вода. За имота е начислена ТЕ отдадена от сградната инсталация, която е
разпределена между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект,
съгласно ЗЕ и Наредба № 16-334. Не се твърди и доказа от ответниците да са заявили
рекламации срещу извършеното дялово разпределение в установените срокове /към ФДР/.
Ето защо и съобразно заключението на вещото лице, потребената в имота за процесния
период ТЕ възлиза на общо 5337.11 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
3
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите
условия на ищеца, клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и
начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на "Бруната "
ООД с договор от 23.09.2002 г. /с предвидено автоматично продължаване на срока/, сключен
от упълномощен представител на етажните собственици, след взето решение на ОС от
20.09.2002 г. "Бруната" ООД е осъществил услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период и ответниците дължи цената й, която съласно
представеното по делото извлечение по абонатен номер възлиза на 22.79 лв. за процесния
период.
Ответниците М. М. и Е. К. своевременно са релевирали възражение за погасяване по
давност на вземанията на ищеца за топлинна енергия. Задълженията за плащане на
месечните вноски имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат.
Тези вземания са периодични и се погасявят с изтичането на 3-годишен давностен срок от
настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г.
Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След като исковата молба е
подадена на 28.6.2021 г., всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 28.6.2018 г., са
погасени по давност. В случая погасени по давност са вземанията до 30.04.2018 г.
включително. Дължима от тези ответници остава главница за ТЕ за периода 1.5.2018 г.-
30.04.2019 г. /в общ размер на 2942.90 лв./, като дългът на всеки от тях, възлизащ на 1/3 от
задължението, се равнява на 980.97 лв. По отношение на услугата дялово разпределение,
предвид липсата на предвиден срок за плащане, изискуемостта настъпва с изтичане на
съответния месец, за който се отнася, т.е. от деня, следващ месеца на извършване на
услугата. Погасено по давност се явява задължението за м.12.2017 г.-м.05.2018 г. вкл., при
което дължима остава главница за периода м.06.2018г.-м.04.2019 г. на стойност 15.29 лв., по
5.10 лв. за ответник.
Доколкото ответникът Н. Н. не е релевирала възражение за давност, по отношение на нея
искът за ТЕ следва да се уважи за целия претендиран период и за сумата от 1779.04 лв.
съобразно заключението на СТЕ, а за дялово разпределение – в цялост.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
4
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Върху погасените по давност вземания не се дължи лихва за
забава. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия,
публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се
начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за
който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните
сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече
от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това,
което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК на 379.31 лв. за
периода от 15.09.2019 г. до 21.12.2020 г., съобразно който искът следва да се уважи по
отношение на ответниците Е. К. и М. М. за по 126.44 лв. По отношение на ответницата Н. Н.
иск за лихва следва да се уважи в цялост, както е предявен.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответниците. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащането им.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане
на разноски е основателна съразмерно с уважената част на исковете, като от направените
разноски за държавна такса /250 лв./, вещо лице /280 лв./ и юрисконсултско възнаграждение
/100 лв./, дължими от ответника Н. Н. са 210 лв., от ответника М. М. – 112.10 лв., а от
ответника Е. К. /която дължи съразмерно и част от разноските за особен представител от 350
лв./ - 298.93 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Л. Н., ЕГН **********, гр. София, ......, да заплати на „Т. София” ЕАД, с
ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 1779.07 лв. стойност на доставена топлинна енергия за
периода 1.05.2017 г. - 30.04.2019 г., 295.89 лв. законна лихва за забава от 15.09.2018 г. до
5
21.12.2020 г., 7.59 лв. стойност на дялово разпределение за периода м.12.2017 г.-м.04.2019 г.
и ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба –
28.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане
на сумата от 1.58 лв. лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
31.1.2018 г.-21.12.2020 г.
ОСЪЖДА Е. Л. К., ЕГН **********, гр. Перник, ....., да заплати на „Т. София” ЕАД, с
ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 980.97 лв. стойност на доставена топлинна енергия за
периода 1.05.2018 г. - 30.04.2019 г., 126.44 лв. законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до
21.12.2020 г., 5.10 лв. стойност на дялово разпределение за периода м.06.2018 г.-м.04.2019 г.
и ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба -
28.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
топлинна енергия за разликата над 980.97 лв. до претендираните 1779.07 лв. и за периода
1.5.2017 г.-30.4.2018 г., за лихва за забава върху нея за разликата над 126.44 лв. до 295.89 лв.
и за периода 15.09.2018 г.- 14.09.2019 г., за дялово разпределение за разликата над 5.10 лв.
до 7.59 лв. и за периода м.12.2017 г.-м.05.2018 г. и изцяло иска за лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение в размер на 1.58 лв. за периода 31.1.2018 г.-21.12.2020 г.
ОСЪЖДА М. Л. М., ЕГН **********, гр. София, ......, да заплати на „Т. София” ЕАД, с
ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 980.97 лв. стойност на доставена топлинна енергия за
периода 1.05.2018 г. - 30.04.2019 г., 126.44 лв. законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до
21.12.2020 г., 5.10 лв. стойност на дялово разпределение за периода м.06.2018 г.-м.04.2019 г.
и ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба -
28.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
топлинна енергия за разликата над 980.97 лв. до претендираните 1779.07 лв. и за периода
1.5.2017 г.-30.4.2018 г., за лихва за забава върху нея за разликата над 126.44 лв. до 295.89 лв.
и за периода 15.09.2018 г.- 14.09.2019 г., за дялово разпределение за разликата над 5.10 лв.
до 7.59 лв. и за периода м.12.2017 г.-м.05.2018 г. и изцяло иска за лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение в размер на 1.58 лв. за периода 31.1.2018 г.-21.12.2020 г.
ОСЪЖДА Н. Л. Н., ЕГН **********, гр. София, ......, да заплати на „Т. София” ЕАД, с
ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
от 210.00 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. Л. К., ЕГН **********, гр. Перник, ....., да заплати на „Т. София” ЕАД, с
ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
от 298.93 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Л. М., ЕГН **********, гр. София, ......, да заплати на „Т. София” ЕАД, с
ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
от 112.10 лв. разноски по делото.

6
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Бруната”
ООД.

Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7