МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №90 ОТ 07.11.2011 Г. ПО НОХД №492/2011 Г. НА НПРС
Подсъдимият
И.М.А. е предаден на съд затова, че
в периода от 05.04.2010 г. до 14.04.2010 г. в с. С., обл.
Ш., при условията на повторност, при условията на продължавано престъпление,
след като се сговорил предварително с А.И.А. и А.С.А.,***, чрез повреждане на
прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство,
отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон „***”;15 къса цигари „*”; 100 бр. купони за хляб на
фурна „*”; 20 бр.
подкови суджук, телешки; 20 кг. телешка кайма; 3 бр. брадви с дръжки; 1 бр.
боен чук от 8 кг.; 1 бр. търмък; 1 бр. пистолет за боядисване
на коли; 1 бр. бормашина „*”;
1 бр. крик, 5 тонен; 1 бр. крик, 10 тонен; 1 бр. разклонител с дължина 25 м.; 1 бр.
електромотор, 2.2, монофазен с изгоряла бубина; 1 бр. електромотор, 2.2, монофазен;
2 бр. гуми за лек автомобил, нови 14 цола; 2 бр. джанти, обикновени, за лек
автомобил, употребявани; 10 бр. порцеланови чинии с диаметър 15 см., дълбоки;
10 бр. порцеланови чинии с диаметър 20 см., дълбоки; 4 бр. тави за печене, с
диаметър 40 см.; 1 комплект „*” и 400 кг. отпадъчно желязо – всичко на обща
стойност 1059,33 лв., от владението на М.Ю.Е. ***, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен –
престъпление по чл.195 ал.1 т.3 предл.2-ро, т.4 предл.2-ро, т.5 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с
чл.26 ал.1 от НК.
Подсъдимият
А.С.А. е предаден на съд затова че в
периода от 05.04.2010 г. до 14.04.2010 г. в с. С., обл.
Ш., при условията на продължавано престъпление и след като се сговорил
предварително с А.И.А. и И.М.А.,***, чрез повреждане на прегради здраво
направени за защита на имот и използване на техническо средство, отнел чужди
движими вещи: 1 бр. мобилен телефон „***”;15 къса цигари „*”; 100 бр. купони за хляб на фурна „*”; 20 бр. подкови суджук,
телешки; 20 кг. телешка кайма; 3 бр. брадви с дръжки; 1 бр. боен чук от 8 кг.;
1 бр. търмък; 1 бр. пистолет за боядисване на коли; 1
бр. бормашина „*”; 1
бр. крик, 5 тонен; 1 бр. крик, 10 тонен;
1 бр. разклонител с дължина 25 м.; 1 бр. електромотор, 2.2, монофазен
с изгоряла бубина; 1 бр. електромотор, 2.2, монофазен; 2 бр. гуми за лек автомобил, нови 14 цола; 2 бр.
джанти, обикновени, за лек автомобил, употребявани; 10 бр. порцеланови чинии с
диаметър 15 см., дълбоки; 10 бр. порцеланови чинии с диаметър 20 см., дълбоки;
4 бр. тави за печене, с диаметър 40 см.; 1 комплект „*” и 400 кг. отпадъчно
желязо – всичко на обща стойност 1059,33 лв., от владението на М.Ю.Е. ***, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
немаловажен – престъпление по чл.195 ал.1 т.3 предл.2-ро, т.4 предл.2-ро и т.5,
във вр. с чл.194 ал.1, във вр.
с чл.26 ал.1 от НК.
Подсъдимият
А.И.А. е предаден на съд затова, че
в периода от 05.04.2010 г. до 14.04.2010 г. в с. С., обл.
Ш., при условията на продължавано престъпление и след като се сговорил
предварително с А.С.А. и И.М.А.,***, чрез повреждане на прегради здраво
направени за защита на имот и използване на техническо средство, отнел чужди
движими вещи: 1 бр. мобилен телефон „***”;15 къса цигари „*”; 100 бр. купони за хляб на фурна „*”; 20 бр. подкови суджук,
телешки; 20 кг. телешка кайма; 3 бр. брадви с дръжки; 1 бр. боен чук от 8 кг.;
1 бр. търмък; 1 бр. пистолет за боядисване на коли; 1
бр. бормашина „*”; 1
бр. крик, 5 тонен; 1 бр. крик, 10 тонен;
1 бр. разклонител с дължина 25 м.; 1 бр. електромотор, 2.2, монофазен
с изгоряла бубина; 1 бр. електромотор, 2.2, монофазен; 2 бр. гуми за лек автомобил, нови 14 цола; 2 бр.
джанти, обикновени, за лек автомобил, употребявани; 10 бр. порцеланови чинии с
диаметър 15 см., дълбоки; 10 бр. порцеланови чинии с диаметър 20 см., дълбоки;
4 бр. тави за печене, с диаметър 40 см.; 1 комплект „*” и 400 кг. отпадъчно
желязо – всичко на обща стойност 1059,33 лв., от владението на М.Ю.Е. ***, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
немаловажен – престъпление по чл.195 ал.1 т.3 предл.2-ро, т.4 предл.2-ро и т.5,
във вр. с чл.194 ал.1, във вр.
с чл.26 ал.1 от НК.
Производството
по делото в съдебната фаза на процеса се проведе по реда на глава двадесет и
седма от НПК, т.е. по реда на съкратеното съдебно следствие, където подсъдимите
се признават за виновни и заявяват, че признават всички посочени в обвинителния
акт факти и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти,
съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Като съобрази
всички доказателства по делото, събрани на досъдебното
производство, както и направените от подсъдимите признания, съдът счете за установено
от фактическа страна следното: Тримата подсъдими са от с. С., обл. Ш. и добре се познават. На 05.04.2010 г., преди обяд, в дома на
подсъдимия И.М.А., известен с
прозвището „Ш.“ отишли подсъдимият А.И.А., известен с прозвището „М.“
и подсъдимият А.С.А., известен с прозвището „Д.“. А. предложил на останалите да
влязат в къщата на свидетеля М. Ю.Е., за да търсят железа, като им обяснил, че по това време в тази къща
няма никой, тъй като същия ден видял, че
свидетелят и съпругата му излезнали. Тримата
обвиняеми се съгласили. Стигнали до къщата на свидетеля Е.. Подсъдимият А.А. се опитал да отвори пътната
врата, но тя се оказала заключена. Поради тази причина, подсъдимите
прескочили оградната
мрежа от страната на съседите на М. Е. и се озовали в двора му. Срещу
вратата, видяли
в ъгъла купчина с желязо, покрита
със скъсан найлон. Под сайванта намерили три чувала и в
тях напълнили железата, които били отпадъчни железа. През оградната
мрежа изкарали чувалите с железа. Подсъдимият И. А. взел и дрелка /бормашина „***“/. Тримата
подсъдими занесли чувалите в двора на къщата на подсъдимия А.А., който живеел
близо до селската чешма. Докато си
мислили да наемат автомобил и да закарат
железата в пункт за изкупуване на цветни и черни метали, подсъдимите
чули, че през селото минава автомобил „***“,
чийто водач изкупувал старо желязо. Подсъдимите спряли
автомобила и продали откраднатите железа на непознат за тях мъж. За желязото те
получили сумата общо от 172 лв.
Няколко дни след горепосоченото деяние, в дома на
подсъдимия И.А. отново отишли другите двама подсъдими - А.А. и А.А.. Последните
двама му казали, че в имота на свидетеля М. Е. няма никой и му предложили отново да влязат в къщата и да
откраднат нещо. А. се съгласил. Така тримата отишли до дома на свидетеля,
прескочили оградната мрежа и влезли в двора Насочили
се към къщата и подсъдимият А.А., огъвайки с метален предмет гвоздеите
на прозореца, смъкнал стъклото.
Проврял през прозореца ръката си и отворил целия прозорец. Махнал и една от саксиите на
прозореца, след което влязъл вътре в стаите. След него през прозореца в стаята
проникнали и другите подсъдими. Тримата взели от къщата следните вещи: 15 къса
цигари „*”; 100 бр.
купони за хляб на фурна „*”; 20 бр. подкови суджук, телешки; 20 кг. телешка
кайма; 3 бр. брадви с дръжки; 1 бр. боен чук от 8 кг.; 1 бр. търмък; 1 бр. пистолет за боядисване на коли; 1бр. крик, 5 тонен; 1 бр. крик, 10 тонен; 1
бр. разклонител с дължина 25 м.; 1 бр. електромотор, 2.2, монофазен
с изгоряла бубина; 1 бр. електромотор, 2.2, монофазен; 2 бр. гуми за лек автомобил, нови 14 цола; 2 бр.
джанти, обикновени, за лек автомобил, употребявани; 10 бр. порцеланови чинии с
диаметър 15 см., дълбоки; 10 бр. порцеланови чинии с диаметър 20 см., дълбоки;
4 бр. тави за печене, с диаметър 40 см.; 1 комплект „*”, а подсъдимият А.А.
взел и мобилния телефон „ ***“, който бил на свидетеля Е. и който се намирал
върху дивана. Вещите подсъдимите слагали в торби. Тримата извършители излезли
отново през смъкнатия прозорец и от там на улицата, като прескочили през оградната
мрежа, от където влезли. После се прибрали по домовете си. Същия ден, вечерта,
в дома на подсъдимия А. А. отишъл неговият вуйчо - свидетелят М.А.Х..
Подсъдимият му показал мобилния телефон „***“, собственост на свидетеля Е., и
му предложил да го „трампи“ за нещо друго. Свидетелят М.Х. извадил от джоба си
същия телефон и казал, че ще му го даде, но този телефон не работил.
Подсъдимият А. А. се съгласил, извадил
картата от телефона на свидетеля Е. и му дал телефона. След като подсъдимият А.
разбрал от хората в селото, че в дома на свидетеля Е. са ходили полицейски
служители, решил, стария
телефон на вуйчо си да върне на
свидетеля Е.. Отишъл и пуснал мобилния телефон „***“ под портата на свидетеля Е.,
който го намерил и прибрал, но забелязал, че това не е неговият телефон.
Впоследствие, с протокол за доброволно предаване от 03.05.2010 г., свидетелят М.А.Х.
предал на разследващия полицай 1 бр. мобилен телефон „ ***”, с IMEI-***. С протокол от 03.05.2010 г., подсъдимият И.А.
предал на разследващия полицай 1 бр. бормашина „*”, тъмнозелена на цвят. Срещу
разписка от 08.10.2010 г., описаните две вещи са върнати на притежателят им - М.Е..
С протокол за доброволно предаване от 04.05.2010 г., свидетелят М.Е. предал на разследващия
полицай подхвърления му пред пътната
порта мобилен телефон „ ***“ ,
собственост на свидетеля М.Х..
В хода на
делото е назначена съдебно–оценителна експертиза, от чието заключение се
установява, че стойността на всички вещи - предмет на посегателствата е в размер на 1059,33 лв.
Гореописаните
факти съдът прие за установени безспорно от всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства – показанията на
свидетелите: М.Ю.Е. и М.А.Х., от заключението по назначената оценителна
експертиза, от приложените писмени доказателства и доказателствени средства –
протокол за оглед на местопроизшествие от 05.04.2010 г. и албум за посетено
произшествие 06.04.2010 г., 2 бр. протоколи за доброволно предаване от
03.05.2010 г., протокол за доброволно предаване от 04.05.2010 г., разписка от
08.10.2010 г., от представеното по делото веществено доказателство – мобилен
телефон, а и от признанията, направени от страна на подсъдимите, които се
подкрепят от всички доказателства по делото.
Анализът на
събрания доказателствен материал сочи, че с деянията си подсъдимите от
обективна и субективна страна са осъществили престъпния състав на чл.195, ал.1,
т.3, предл.2-ро, т.4, предл.2-ро и т.5 от НК, във вр.
с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Те са отнели от владението на
свидетеля Е. собствените му горепосочени вещи, без съгласието на свидетеля, с
намерението противозаконно да ги присвоят. Намерението на подсъдимите за своене се установява от обстоятелството, че непосредствено
след деянията си, подсъдимите са се разпоредили с част от отнетите вещи в свой
интерес. Деянията са извършени от страна на тримата подсъдими при предварителен
сговор. Видно е, че те предварително за знаели, че свидетелят Е. и съпругата му
отсъстват от дома си и докато са били в дома на подсъдимия А. са се съгласили
да проникнат имота на свидетеля и от там да откраднат вещи. Установено е също
така, че при второто от деянията си подсъдимите са повредили преграда, здраво
направени за защита на имот /огънали гвоздеите на прозореца на къщата на
свидетеля и така свалили стъклото на прозореца/, а също така са използували и
техническо средство – метален предмет, за да огънат гвоздеите на прозореца. В
случая повреждането на преграда, здраво направена за защита на имот и
ползуването на техническо средство несъмнено са улеснили и способствали за
осъществяване на престъпното деяние. Безспорно е, че подсъдимите са извършили
две отделни деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление. Деянията са извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Ето защо деятелността на подсъдимите представлява продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК. От приложените по делото справки за съдимост на
подсъдимите е видно, че подсъдимият И.М.А. е осъждан, като с определение,
одобряващо сключено споразумение за решаване на наказателно дело по НОХД
№115/2008 г. на НпРС, влязло в законна сила на 11.04.2008 г., А. е осъден за
извършено престъпление по чл.197, т.3 във вр. с
чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за
което му е наложено наказание пробация. Предвид това осъждане, настоящото
деяние на подсъдимия се явява извършено при условията на повторност по смисъла
на чл.28 от НК и се квалифицира и по т.7 на чл.195, ал.1 от НК.
От субективна
страна подсъдимите са действали с пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния
характер на деянията си, предвиждали са и са целели настъпването на
общественоопасните им последици.
Предвид
гореизложеното и като установи, че обвинението спрямо подсъдимите се доказва
напълно и по категоричен начин от събрания доказателствен материал, както и от
направените от подсъдимите признания, съдът призна И.М.А. за виновен в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.2-ро, т.4, предл.2-ро,
т.5 и т.7 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.26,
ал.1 от НК, а подсъдимите А.С.А. и А. И.А. за виновни в извършване на
престъпления по чл.195, ал.1, т.3, предл.2-ро, т.4, предл.2-ро и т.5 от НК, във
вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
При определяне
на следващото се на подсъдимите наказание съдът съобрази, че разглеждайки
делото по реда на съкратеното съдебно следствие следва да определи наказанието
на подсъдимите при условията по чл.373, ал.2 от НПК, т.е. при приложението на
чл.58а от НК. Определяйки при тези условия наказанието, съдът отчете високата
степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимите – то представлява
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Подсъдимите А.С.А.
и А. И.А. са с чисто съдебно минало, което представлява смекчаващо вината им
обстоятелство. Подсъдимият И.М.А. е осъждан, но доколкото осъждането му
обуславя приложението на по-тежко квалифициран състав на престъплението кражба,
то това негово осъждане съдът не отчете като отегчаващо вината му
обстоятелство.Като смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства съдът прие и
изразеното от тях съжаление за стореното, което е проява на критичност към
деянията им. Също като смекчаващо вината на подсъдимите обстоятелство, съдът
прие и обстоятелството, че подсъдимите са в тежко материално положение –
безработни, не реализират доходи, нямат имущество, от което да издържат. Липсата
на средства е бил и мотивът подсъдимите да пристъпят към извършване на
престъпление. По време на наказателното производство, както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие
подсъдимите изцяло сътрудничат за разкриване на обективната истина по делото.
Също така е видно и, че част от причинената с деянието на подсъдимите щета е
възстановена. Преценяйки всички гореизложени
обстоятелства, съдът прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината
на подсъдимите обстоятелства, при което и най-лекото предвидено в закона
наказание за тях би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо, на основание
чл.195, ал.1, т.3, предл.2-ро, т.4, предл.2-ро и т.5 от НК /а за подсъдимия А. и т.7/, във вр. с чл.194, ал.1 от НК,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.58а, ал.4, във вр. с
чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определи и наложи на подсъдимия И.М.А. наказание
от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, на подсъдимия А.С.А. – наказание от ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на подсъдимия А. И.А. – наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Изтърпяването на наложените наказания на тримата подсъдими
съдът отложи с минималния изпитателен срок от три години, тъй като счете, че са
налице всички условия за прилагането института на условното осъждане по чл.66,
ал.1 от НК, а и най-вече като съобрази, че за поправянето на подсъдимите не е
наложително те да изтърпят ефективно наказанията си.
Представеното
по делото веществено доказателство – мобилен телефон “***”, съдът разпореди да
се върне на свидетеля М.А.Х. ***.
Тримата
подсъдими бяха осъдени да заплатят направените по делото разноски от 70 лв.
/седемдесет лева/, от които 55 лв. /петдесет и пет лева/ по сметка на ОД
“Полиция” – гр. *** и 15 лв. /петнадесет лева/ по сметка на НпРС, като съдът
определи и частта, която всеки следва да заплати, а именно от по 18, 33 лв.
/осемнадесет лева и тридесет и три стотинки/ по сметка на ОД “Полиция” – гр. ***
и от по 5 лв. /пет лева/ по сметка на НпРС.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
25.11.2011
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: