Решение по дело №14175/2015 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1660 18.05.2016 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, IV граждански състав, в публично заседание на деветнадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

при участието на секретаря Диана Димитрова., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14175 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ПАНДО ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 283, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Д.И.П. против „Политерм“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Алеко Константинов“ № 8, представлявано от управителя Ю.К.В., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 9961,20 лева, главница – стойност на доставени стоки и услуги, за които са издадени фактура № 107/31.10.2014г. и № 111/29.11.2014г., както и сумата от 942,66 лева обезщетение за забавеното им плащане за периода 06.11.2014г. – 30.10.2015г. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че през 2014г. с ответното дружество били в търговски отношения, свързани с продажба и доставка на стоки – инертни материали от страна на ищеца по отношение на ответника. От своя страна ответника се задължил да заплати цената в пет дневен срок от издаване на данъчната фактура за съответния месец. Доставките на пясък и транспортни услуги се извършили през октомври и ноември 2014г. Материалите били доставени на различни места в гр. Пловдив. Транспортните услуги били извършвани от „Види“ ЕООД, като камионите управлявал В.И.Т. – шофьор. В изпълнение на договора ищецът извършил договорените доставки, които били подробно описани в товарителниците и експедиционните бележки, от които било видно, че стоката е приета без възражение от представител на ответното дружество – Г.П., за което същият се е подписал като получател. Издадени били две фактури за месец октомври 2014г. и ноември 2014г, които били надлежно осчетоводени.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се представлява.

Пловдивският районен съд, IV граждански състав, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Искът по чл. 327 от ТЗ е за реално изпълнение на задължението за заплащане на дължимата цена по договор за търговска продажба.

В тежест на ищеца е да се установи факта на налични договорни отношения между страните и осъществяване на заявените доставки като място, вид, количество цена.

В тежест на ответника е да се установи факта на извършено плащане на задължението в уговорения срок.

При така разпределена доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен.

Договорът за продажба е неформален, поради което за неговата действителност е достатъчно съгласието да бъде постигнато в устна форма. Видно от приложените по делото фактури № **********/31.10.2014г. /л. 9 от делото/ и № **********/29.11.2014г /л. 10 от делото/, подписани от управителя на ответното дружество, страните се намират в облигационни отношения, по силата на сключен договор за покупко-продажба и доставка на инертни материали – пясък. От постъпилата по делото справка от ТД на НАП – гр. Пловдив се установява, че ответното дружество е осчетоводило процесните фактури като задължение и е използвало данъчен кредит. По въпросите, свързани с фактурата като документ, доказателствената й стойност и дали тя е основание за плащане на цената на стоката, е формирана задължителна съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело № 454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. В същите е посочено, че само по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството, включването им в дневника за покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит по тях - представляват недвусмислено признание на задълженията и доказват тяхното съществуване. В настоящия случай са налице категорични доказателства, че ответното дружество е включило процесните фактури в месечните си дневници за покупко-продажби и в справки-декларации по ЗДДС, като осчетоводяването е извършено за месеците, съобразно датите на издаване на фактурите, като дружеството е ползвало и правото на приспадане на пълен данъчен кредит по тях.

По делото са приложени и експедиционни бележки и товарителници /л. 11 – л. 35 от делото/, подписани от представител на ответното дружество, които са издадени във връзка с извършените от страна на ищеца доставки. В съдебно заседание свидетелят В.Т. заяви, че е работил във „ВИДИ“ ЕООД, която е изпълнявала поръчка на „Пандо Трейд“ ЕООД по доставка на пясък на ответното дружество през периода м. октомври – м. ноември 2014г., като стоката била получена от представител на ответното дружество. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът е изпълнил задължението си по договора като е предал на ответника описаните по вид и количество в процесните фактури стоки, като в тях е посочена дължимата продажна цена.

Предвид изложеното, съдът счита, че вземането е установено по основание и размер. Ответникът не доказа погасяване, поради което и искът следва да бъде уважен в цялост.

С оглед акцесорния им характер, съдът следва да уважи и исковите претенции за присъждане мораторна лихва, с правно основание чл.86 от ЗЗД, предявени по отношение на двете процесни главници.

От събраните по делото доказателства не се установява страните да са уговорили срок за плащане. Страните са търговци по силата на своята правно-организационна форма и за неуредените въпроси в отношенията им намират приложение разпоредбите на Търговския закон. Съгласно чл. 303а, ал. 1, предл. 1 ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, задължението трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата. След изтичането на срока, длъжникът изпада в забава и съгласно чл. 86 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва съгласно от деня на забавата. Фактура №**********/31.10.2014г. е получена от ответното дружество на 31.10.2014г., следователно с изтичането на 14-тия ден длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от 15.11.2014г. За периода 15.11.2014г. – 30.10.2015г. обезщетението за забава върху главницата, чиято стойност е отразена в посочената фактура, възлиза на 338,88 лева, до която сума искът по чл. 86 ЗЗД е основателен. Съответно по фактура № **********/29.11.2014г. ответникът дължи обезщетение за забава за периода 14.12.2014г. – 30.10.2015г. в размер от 578,77 лева, до които размери ще бъдат уважени исковете по чл. 86 ЗЗД.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца съразмерно с уважената част от иска на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е съответно искане, и са налице и доказателства за сторени такива в размер на общо 1084 лева, от които 449 лева – държавна такса, 860 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед отхвърлената част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1081,51 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Политерм“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Алеко Константинов“ № 8, представлявано от управителя Ю.К.В. да заплати на „ПАНДО ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 283, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Д.И.П. сумата от 338,88 лева /триста тридесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/– обезщетение за забава върху главницата от 3480 лева по фактура №**********/31.10.2014г за периода 15.11.2014г. – 30.10.2015г, както и сумата от 578,77 лева /петстотин седемдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/ обезщетение за забава върху главницата от 6481,20 лева по фактура №**********/29.11.2014г за периода 14.12.2014г. – 30.10.2015г, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 3480 лева по фактура №**********/31.10.2014г за разликата над 338,88 лева до пълния претендиран размер от 347,62 лева за периода от 06.11.2014г. до 14.11.2014г вкл. и иска за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 6481,20 лева по фактура №**********/29.11.2014г за разликата над 578,77 лева до пълния претендиран размер от 595,04 лева за периода от 05.12.2014г. – 13.12.2014г вкл.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/ П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:

СЕКРЕТАР: Д. Д.

Номер на акта:	1660
Дата:	18 май 2016 г.
Съдия:	Димитрина Илиева Тенева

Дело:	20155330114175
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	2 ноември 2015 г.

Решение по дело №14175/2015 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта