Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 29.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
Разгледа докладваното от
съдия Елица Йорданова в. гр. д. № 2140 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по реда
на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, по жалба, вх. рег. № 21898/ 23.12.2019 г. по описа на ДСИ при СИС при СРС, подадена от М.А.Г. ***60,
с ЕГН **********, против разпореждане на държавен
съдебен изпълнител при СИС при СРС от 13.12.2019г. за определяне на разноски. Съобразно изложените
в жалбата оплаквания, сума в размер на 272.40
лв. била недължима, тъй като част от изпълнителните действия били изоставени от
взискателя, други задължения били погасени по
давност, поради което разноски за тях не се дължали, а по отношение на някои
било налице доброволно плащане. Не обжалва начислените
от ДСИ такси в размер на 68 лв. По изпълнителното производство били приложени
четири изпълнителни листа в полза на един и същ кредитор Камара на частните
съдебни изпълнители /КЧСИ/, като срещу първите три жалбоподателката
възразила, че са погасени по давност, поради което съдебният изпълнител
следвало да се въздържа от изпълнителни действия по тях, под страх от причиняване
на вреди на длъжника. Във връзка с релевираното от
последната възражение в срока за доброволно изпълнение, взискателят
изтеглил изпълнителните листи. По подадената от жалбоподателката
молба за допускане на обезпечение, по която било образувано ч. гр. д. № 67188/
2019 г. по описа на СРС, била наложена обезпечителна мярка „спиране на
изпълнението“ по изпълнителното производство, което незаконосъобразно не било
спряно от съдебния изпълнител. По отношение на първите три изпълнителни листа
производството било прекратено. На 11.12.2019 г. длъжникът заплатил пряко на взискателя сумата от 381,98 лв., надвишаваща с 1 лв.
дължимата. По отношение авансовите такси 24 лв. за образуване на изпълнително
дело, 60 лв. и 90 лв., и трите с включен ДДС, са недължимо начислени от ДСИ,
тъй като взискателят е изоставил изпълнението с
изискване обратно на изпълнителните листи. Начислените такси в размер на 60 лв.
с ДДС за проучване имущественото състояние на длъжника, и 90 лв. с ДДС за
наложени запори били недължими на горепосоченото основание, както и поради
обстоятелството, че четвъртият от изпълнителните листи бил за сума в размер на
400 лв., което предпоставяло неоснователност на
извършените действия по проучване имущественото състояние на длъжника и
налагане на запор. Законодателят предвидил в нормата на чл. 454 ал. 1 от ГПК
възможност длъжникът да разсрочи изпълнението чрез заплащане на задължението на
равни месечни вноски, при спиране на изпълнението. Длъжникът бил забравил за
дълга си, в противен случай би изпълнил незабавно задължението си. Проучването
на имущественото състояние на длъжника и наложените обезпечителни мерки
значително надвишавали размера на задължението и целели увреждане имотното
състояние на задълженото лице. Длъжникът релевирал
възражение по чл. 442 а ал. 2 от ГПК, при което съдебният изпълнител следвало
незабавно да отмени наложените запори, както поради пълно плащане на дълга по
четвъртия изпълнителен лист, така и предвид прекратяване на изпълнителното
производство по първите три изпълнителни листа по молба на взискателя.
Липсвали данни да е платено юрисконсултско
възнаграждение в изпълнителното производство, поради което такова не се
дължало. Настоява се за отмяна на разпореждането за
определяне на дължимите от жалбоподателката разноски.
Същата жалба, с вх. №
158669/ 23.12.2019 г., с идентично съдържание, е било депозирана от
жалбоподателя непосредствено пред въззивния съд.
Взискателят КЧСИ, чрез процесуалния
си представител, е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на релевираните в жалбата оплаквания.
Изпълнителното производство било прекратено само по отношение на три от
четирите изпълнителни листа, по които било образувано и длъжникът не е погасил
доброволно задължението си. От общо дължимата сума в размер на 874 лв., от
която 600 лв. дължими по изпълнителния лист и 274 лв. такси и разноски в
производството, длъжникът заплатил сума в размер на 601.60 лв. и оставал да
дължи още 272.40 лв. Неоснователни били твърденията на жалбоподателя за
получаване на данни относно имущественото и състояние. Проучването на
имущественото и състояние не представлявало незаконосъобразно действие, дължими
били и разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Настоява се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
От мотивите на държавния
съдебен изпълнител се установява, че намира подадената жалба за процесуално
допустима, но неоснователна. Разноските, обжалвани от длъжника, представлявали юрисконсултско възнаграждение и заплатени авансово държавни
такси от взискателя, дължими за образуването и по
хода на изпълнителното дело, които съгл. разпоредбата на чл. 79 ал.1 ГПК са за
сметка на длъжника. Направеното проучване на имущественото състояние на
длъжника е било надлежно поискано от взискателя, с което съдебният изпълнител е длъжен да се
съобрази, без значение какъв е размерът на дълга, при спазване на разпоредбата
на чл. 73 а от ГПК. Неоснователни били оплакванията на длъжника за свръхобезпечение, тъй запорите били наложени в рамките на
срока за доброволно изпълнение и до второ нареждане с оглед установяване
наличността по сметките на длъжника. Съдебният изпълнител не е постановил
спиране на изпълнителното производство по представената обезпечителна заповед,
тъй като същото по тези изпълнителни листи е било прекратено. Неоснователни
били възраженията за недължимост на юрисконсултското възнаграждение, за което законодателят не
е предвидил условие за предварителното му пълно изплащане.
Препис от разпореждането
на ДСИ е било връчено на длъжника на 16.12.2019 г. Жалбата била депозирана в
срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице и насочена
срещу предвиден за съдебно обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е
процесуално допустима.
Досежно основателността и, Градският
съд намира следното:
Изпълнително дело №
20191110401607 по описа на СИС при СРС е образувано по молба, вх. № 14684/ 04.10.2019
г., подадена от кредитора КЧСИ, чрез процесуалния му представител –
юрисконсулт, и приложени четири изпълнителни лист, както следва:
Изпълнителен лист от
18.11.2010 г., издаден по гр. д. № 1440/ 2009 г. по описа на ВКС, ІV ГО, с
който ЧСИ М.Г. е осъдена да заплати на КЧСИ сума в размер на 40 лв. деловодни
разноски;
Изпълнителен лист от
29.11.2010 г., издаден по гр. д. № 359/ 2009 г. по описа на ВКС, ІV ГО, по
силата на който ЧСИ М.Г. е осъдена да заплати на КЧСИ сума в размер на 700 лв. съдебно
- деловодни разноски;
Изпълнителен лист от
28.03.2011 г., издаден по гр. д. № 1229/ 2010 г. по описа на описа на ВКС, ІІІ ГО,
по силата на който ЧСИ М.Г. е осъдена да заплати на КЧСИ сума в размер в размер
на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение и
Изпълнителен лист от
03.08.2018 г., издаден по гр. д. № 2533/ 2017 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, с
който ЧСИ М.Г. е осъдена да заплати на КЧСИ сума в размер на 500 лв. глоба и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В молбата за образуване
на изпълнителното дело взискателят е посочил частично
предварително погашение на задължението от длъжника в размер на 192.96 лв.,
като е отправено искане да му бъдат присъдени сторените в изпълнителното
производство разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Поискано е пълно проучване имущественото състояние на длъжника.
На 07.10.2019 г. съдебният
изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника за сумите от
1297,04 лв. по изпълнителните лист, 84 лв. държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 27
от Наредбата за заплащане на правната помощ, като е започнал проучване на
имущественото му състояние.
С молба, с вх. №
17425/05.11.2019 г. взискателят е направил искане да
се наложат запори на банковите сметки на длъжника в „Общинска Банка“ АД, „ПИБ“
АД, „Банка Пиреос България“ АД, „ОББ“ АД и „Банка ДСК“
ЕАД, прилагайки документ за платена държавна такса по чл. 36 от ТДТССГПК в
размер на 90 лв.
На 07.12.2019 г. и на
11.12.2019 г. длъжникът е извършил две погашения на дълга: в размер на 26.66 лв.
и в размер на 381.98 лв.
По представено
удостоверение от НАП 18.11.2019 г. ДСИ е присъединил като взискател
Държавата за сумата от 46 536.90 лв.
С молба, вх. №
18694/20.11.2019 г. длъжникът е възразил против вземанията по първите три
изпълнителни листа, тъй като задълженията били погасени по давност, като е
посочил, че е заплатил допълнително 66.60 лв. на взискателя.
Поискал е спиране на изпълнителното производство и сключване на споразумение с взискателя за разсрочване на задължението.
С молба, вх. №
19742/27.11.2019 г. взискателят е претендирал
изпълнителното производство по първите три изпълнителни листа, посочени по –
горе, да бъде прекратено. По отношение на сумата от 66.60 лв., твърдяна да е платена
от длъжника, е посочил, че е част от сумата от 192.96 лв., която е признал, че
е платена преди образуване на изпълнителното производство.
С постановление от
28.11.2019 г. съдебният изпълнител е прекратил частично изпълнителното
производство по отношение на вземанията обективирани
в изпълнителните листи от 18.11.2010 г., 29.11.2010 г. и 28.03.2011 г., издадени от ВКС.
На 03.12.2019 г. длъжникът
е претендирал изпълнителното производство да бъде спряно, представяйки
обезпечителна заповед за спиране на производството по посочените три
изпълнителни листа. Такава обезпечителна мярка за задължението по изп. лист от 03.08.2018 г. не е била наложена.
С молба, вх. №
02758/11.12.2019 г. длъжникът е претендирал прекратяване на изпълнителното
производство поради пълно погашение на задължението по изп.
лист от 03.08.2018г.
Взискателят в свое становище от
13.12.2019 г. е потвърдил, че задължението по изпълнителния лист в размер на
600 лв., като е надвнесена сума в размер на 1.60 лв., която следва да бъде
приспадната от дължимите му държавни такси в размер на 174 лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното
разпореждане от 13.12.2019 г. ДСИ определил дължимите от длъжника разноски по
изпълнителното производство, както следва: 272.40 лв. дължими такси на взискателя, от които 24 лв. авансово внесена по чл. 30 от ТДТССГПК;
60 лв. – внесена авансово по чл. 31 от Тарифата; 90 лв. авансово внесена по чл.
36 от Тарифата и 60.84 лв. юрисконсултско
възнаграждение; както и сума от 60.84 лв., която не се обжалва от длъжника,
представляваща дължима на СРС такса по чл. 53 от ТДТССГПК. Всички посочени
такси са с начислен ДДС.
Съдът намира жалбата за
неоснователна, тъй като таксата по чл. 30 от ТДТССГПК е дължима за образуване
на изпълнителното производство. Същото е образувано по молба на взискателя и приложени първоначално четири изпълнителни
листа. Неправилно е становището на длъжника, че е налице присъединяване на взискателя. В случая е налице идентичност на взискател и длъжник и по четирите изпълнителни листа, т. е.
налице е първоначално съединяване на вземания. Взискателят
разполага с процесуалната възможност да предяви всеки от изпълнителните листи
самостоятелно и да образува четири изпълнителни производства, като по този
начин биха се начислявали такси и разноски по всяко едно от тях. Въпреки това,
действайки добросъвестно, е предявил четирите изпълнителни листа в едно
изпълнително производство, което, независимо от частичното си прекратяване по
първите три, продължава развитието си по четвъртия, представен още с молбата за
образуване, изпълнителен лист от 03.08.2018 г. Поради тази причина таксата за
изпълнителното производство е дължима.
Таксите за проучване
имущественото състояние на длъжника и за налагане на запори са дължими. Взискателят надлежно е възложил на съдебния изпълнител да
проучи имущественото състояние на длъжника и е претендирал запориране
на вземанията по банковите му сметки, като е внесъл необходимата държавна такса
за това. Законодателят е предоставил на взискателя да
избере изпълнителен способ за удовлетворяване на вземанията си, като от друга
страна не е поставил ограничение относно размера на задължението, за да се
пристъпи към принудително изпълнение по някой от посочените от взискателя способи. Същият е сторил разноски за посочените
две изпълнителни действия, които и на основание чл. 79 от ГПК следва да бъдат
възложени на длъжника.
По отношение на юрисконсултското възнаграждение, чийто размер от 100 лв.
съответства на определения в чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, което е редуцирано с платеното от длъжника в повече от 1.60 лв., е
дължимо, тъй като взискателят е упълномощил
юрисконсулт, който е подал молба за образуване на изпълнителното производство и
е представлявал взискателя. Доказателства за
предварителното заплащане на юрисконсултското
възнаграждение не се налага да бъдат представяни при определяне на неговата дължимост с оглед разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда, че същото се заплаща
след осъществяване на дейността – процесуално представителство.
При тези съображения
настоящият състав на въззивния съд намира подадената
жалба за неоснователна.
Водим от горното и на
основание чл. 437 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба,
вх. рег. № 21898/ 23.12.2019 г. по описа на ДСИ при СИС при СРС, подадена от М.А.Г.
***60, с ЕГН **********, против разпореждане на държавен съдебен изпълнител при
СИС при СРС от 13.12.2019г. за определяне на разноски, като неоснователна.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
.