РЕШЕНИЕ
гр.София,
15.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание
на седми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1959 по
описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са четири субективно и
обективно съединени иска с правно основание чл.288 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ във
вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищците Е.С.Е. и В. М. Н. твърдят, че
в резултат на ПТП, настъпило на 19.02.2009г. са пострадали като пътници,
пътувайки в л.а. „Мерцедес-СЛ 500“ с ДК№ *******, управляван от А. В.И.. Твърдят
, че ПТП е настъпило в резултат на виновното поведение на водача на неидентифициран
товарен автомобил. В резултат на ПТП са получили телесни увреди, изразяващи се
: за ищеца Е.- в мозъчно сътресение, фрактура на глезена на долен ляв крайник,
а за ищеца Н. – мозъчно сътресение, локсация на лявата тазобедрена става. И
двамата ищци са преминали през хоспитализации и дълъг възстановителен период,
но и при двамата не е налице пълно възстановяване. На 24.01.2014г. ищците отправили искане до
ответника да им бъдат заплатени причинените щети, но Гаранционния Ф. отказал. Считат, че е налице хипотезата на чл.288 ал.1
т.1 от КЗ /отм./, поради което молят съда да осъди ответника да им присъди
обезщетение за болките и страданията от причинената увреда в размер на 50 000лв.
за всеки от тях , ведно със законната лихва от датата на уведомлението за
възстановяване на вредите – 24.01.2014г. и разноските по делото.
Ответникът
Г. Ф. оспорва исковете по основание и размер. Счита, че вина за ПТП има водачът
на л.а. Мерцедес А. И., който е извършил маневра, несъобразена с пътните
условия, както и водачът на автобус „Сетра“ с ДК№ ********, управляван от А.П.А.,
поради което отговорност за вредите носи застрахователят на превозното средство
по ЗЗГОА. Алтернативно, прави възражение за съпричиняване на увредата от страна
на ищците, като твърди, че те не са ползвали обезопасителни колани, което е
станало причина за увреждането. Освен това, ищците са знаели че пътната
настилка е силно заледена и не позволява изпреварване при спускане на
автомобила. Алтернативно, намира предявените искове за завишени с оглед на
икономическите условия и стандарт на живот в страната и съдебната практика. Претендира разноските по делото
Съдът, като взе предвид представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят, че на 19.02.2009г.
около 20.55ч. в тъмната част на денонощието
при замръзнал и заснежен асфалт при изхода на гр.Благоевград на път Е 79
посока Кулата е реализирано ПТП с участието на л.а. „Мерцедес-СЛ 500“ с ДК№ СА ******,
в който като пътници са се намирали двамата ищци.
Разпитаният по делото св.И.П.е бил също
пътник в л.а. „Мерцедес-СЛ 500“, заедно с ищците. Той е собственик на
автомобила, но не го управлявал при настъпване на ПТП. Управлявал го „А.“.
Четиримата пътували за с.Кулата. Спомня си, че времето било много лошо-валял
сняг и духал вятър. Е. седял на мястото до шофьора, тъй като бил едър на ръст. В.
седял зад него, тъй като бил дребен на ръст. Седалката на Е. била издърпана
назад, за да се осигури повече място за него. Краката на В. били на една
страна, тъй като мястото за него било тясно. Свидетелят бил доста висок, заради
това пътувал зад шофьора. Скоростта на лекия автомобил не било висока, около
50-60км/ч., заради лошото време. Движели се в дясното платно - пътят имал две
платна в едната посока. След Благоевград пътят навлязъл в лек завой и наклон
надолу. Докато се спускали по заледения път свидетелят забелязал, че ги
изпреварва ТИР. В този момент свидетелят си спомня, че пред тях видели автобус,
на 5-10м. разстояние пред тях. Така л.автомобил „Мерцедес-СЛ 500“ се указал
между ТИР и автобус. Водачът на л.а. предприел аварийно спиране, но разстоянието
не стигнало и се ударил челно в автобуса, който бил спрял на пътя- до пътя
имало канавка, поради което автобусът бил спрял почти изцяло на пътя. В
резултат на удара автомобилът отскочил назад и се ударил в гумата на
преминаващия ТИР. Свидетелят е категоричен, че всички в автомобила му са били с
поставени предпазни колани. Спомня си, че след удара Е. излязъл от автомобила,
но В. седял безжизнен на задната седалка и те са притеснили , че е починал.
Свидетелят му ударил няколко шамара , за да се свести. След като дошъл в
съзнание В. изпитвал силни болки и отнело много време , докато го извадят от
колата, не знаели къде точно са уврежданията му.
Назначената и изслушана
тройна съдебна автотехническа експертиза установява следния механизъм на ПТП: Процесното ПТП е настъпило в
тъмната част на денонощието, при намалена видимост, на път Е 79 клм. 364, който
се състои от две платна разделени с тревен остров, като всяко е с две ленти за
движение в едно направление. Автобус „Сетра“
е бил спрял принудително в дясната лента и частично на десния банкет като
десните колела са на около 0,8м. върху банкета и на 1,4м. в ляво на пътното
платно. Зад автобуса нямало поставен авариен триъгълник или друга светлоотразителна
сигнализация. Приближавайки към спрелият
автобус водачът на движещият се зад него попътно л.а. „Мерцедес-СЛ
500“ е намалил скоростта на
движение, за да го заобиколи отляво, когато отляво в лявата пътна лента се
приближил ТИР композиция с дължина 17,30 м. и скорост по-висока от тази на л.а.
„Мерцедес-СЛ
500“. Водачът на л.а. „Мерцедес-СЛ
500“ не могъл да извърши маневра
заобикаляне или отклонение надясно и намалил скоростта на автомобила до удара в
задна лява част на автобус „Сетра“ с предна дясна част. При този удар,
който е бил ексцентричен, л.а. „Мерцедес-СЛ 500“ се завъртял в посока на часовниковата стрелка и отскочил
леко назад, като в този момент е бил ударен от задно дясно колело на
полуремаркето, при което л.а. „Мерцедес-СЛ 500“ продължил ротацията си около предния десен фар и задна
лява част на автобуса, завъртял се до положение като застанал
напречно на пътното платно, което
положение е фиксирано в огледния протокол и скицата, и е набит с предната част
в задна лява част на автобуса. Автобусът се плъзнал със задната част надясно,
при което се преместил със задно дясно колело над канавката. След този удар л.а. „Мерцедес-СЛ
500“ останал напречно на пътното
платно, като задните колела са били на разстояние 2,10м. от края на пътното
платно. Ударът
между л.а. „Мерцедес-СЛ
500“ и автобус „Сетра“ е настъпил на около 0,8 м. в ляво от края на пътното платно. Ударът между л.а. „Мерцедес-СЛ
500“ и ТИР е настъпил на около 5м. от десния край на пътното платно. Скоростта на л.а. „Мерцедес-СЛ
500“ е била около 50 км/ч. и 45 км/ч. преди удара. Скоростта на автобус
„Сетра“ е била 0 км/ч. Скоростта на ТИР автокомпозицията
е била около 70 км/ч. Опасната зона за спиране на л.а. „Мерцедес-СЛ
500“ при скорост 50 км/ч е била 68,50 м. Скоростта на
автомобила, при която ПТП е било предотвратимо, е била до 30 км/ч. Наклонът на пътя е минимален и с оглед състоянието
на пътното платно не е оказал съществено влияние. Видимостта на водачите е била
намалена на около 30 метра напред.
Според вещите лица причините за ПТП са следните:
1. Движението на автокомпозицията с по-висока скорост
от видимостта напред до 30 м. и не възприемането на движещият се пред него л.а.
„Мерцедес-СЛ
500“ като опасност, която се
отклонява наляво, за да извърши маневра заобикаляне на спрелият в дясно автобус.
При своевременно възприемане, водачът на автокомпозицията е можел да намали
скоростта на движение от 70 км/ч до 50 км/ч и предотврати удара като изравни
скоростта си на движение с тази на л.а. „Мерцедес-СЛ 500“.
2. Движението на л.а. „Мерцедес-СЛ
500“ с по-висока скорост с оглед
видимостта напред. Т.е. движел се е с 50 км/ч вместо с 30 км/ч, при която
скорост е можел да предотврати удара в автобус „Сетра“.
3. Спирането принудително на автобус „Сетра“
частично в дясното пътно платно при намалена видимост и без да се подсигури
като постави светлоотразителен триъгълник зад него до 100 м., предупреждаващо
водачите на МПС за опасността.
Назначената и изслушана СМЕ
установява, че ищецът
Е. е получил счупване на външния глезен на лява подбедрица с огромен оток,
мозъчно сътресение, контузия и подкожно кръвонасядане на челото и дясната
теменна част на главата. Ищецът Н.
е получил изкълчване на лявата тазобедрена става. Ищецът Е. не е претърпявал
оперативни интервенции. Счупването в
областта на глезена е лекувано консервативно - с мануално наместване и
последваща гипсова имобилизация. ИщецътН.е претърпял две оперативни
интервенции, макар и минимални - поставяне на директна скелетна екстензия в
долната част на бедрото и когато същата е изпълнила предназначението си е била
премахната.
Болките и страданията при
ищеца Е. са били за периода на възстановяване / 4-5 месеца/, като
са били с по-голяма интензивност през първия месец и постепенно затихване до
едно практически постоянно ниво, което трае и към момента. Болките и страданията на ищеца Н. са били за срок от поне 6 месеца до година, като са
били по-интензивни през време на поставената директна екстензия и
необходимостта от придвижване, без натоварване на пострадалия крайник с
постепенно затихване към края на година от инцидента. С напредване на
очакваната посттравматична артроза болките ще се възобновят и засилват. Възстановителният период при ищеца Е. е бил 4-5 месеца, а при ищецаН.между
6 месеца и година.
Прогнозата за ищците е
следната: при ищеца Е. е налице тежка степен на деформираща артроза на лявата
глезенна става. Състоянието е остатъчно след завършилата консолидация на счупванията
и ще остане такова до края на живота на пострадалия. При ищеца Н. е налице
начална артроза на лявата тазобедрена става с налично ограничаване на
движението сгъване. Предвид ниската му телесна маса и липсата на подобно увреждане на дясната тазобедрена става, с
голяма степен на вероятност започващата артроза се дължи на изкълчването на
ставата от процесното ПТП. Същата ще продължава да се развива с болки и
постепенно намаляване на възможния обем на движенията в съответната става.
Увредата на глезена на ищеца
Е. няма отношение към обезопасителния колан, тъй като той не предпазва
крайниците. При липса на навлизане в купето на автомобила на негови части или
такива от друго превозно средство или околния терен, наличието на мозъчно
сътресение и описаната контузия на главата при Е. говорят в полза на
непоставяне на предпазен колан, т.е за свободно инерционно движение. Ищецът Н.
определено е бил без поставен предпазен колан, тъй като е с типична травма, но
липсва увреда по лицето и главата. Такава травма много рядко може да се имитира
и при навлизане на бордното табло навътре в купето, като следствие на много
силен удар и при поставен предпазен колан.
Свидетелят Т.В., близък на
бащата на ищеца Е., установява, че той се е грижел за ищеца Е. след инцидента, тъй като не можел да се
прибере при семейството си в гр.К.. Видял го за първи път в болницата. Знае, че
на Е. докторите предлагали операция, но трябвало да плати 5000лв., а той нямал пари. Лекарите
наместили глезена му без операция. Е. изпитвал силни болки в крака, и в
главата, бил в много тежко състояние. Около 3 месеца прекарал с гипс на крака,
с патерици ходел повече от 6 месеца. След свалянето на гипса посещавал
физиотерапия. Около година Е. живял при свидетеля в гр.Банкя.
Свидетелката Н. Н.,
съпруга на ищеца Н., си спомня, че
първоначално съпругът и бил в болницата в Благоевград. Имал изкълчена
тазобедрена става и лекарите му я били наместили. След това заедно с другия
ищец били преместени в болница Пирогов в София. Там му била поставена екстензия
и лежал 30 дни абсолютно обездвижен. След изписването, свидетелката се грижела
за него. Спомня си , че раздвижването било много трудно. Отначало съпругът й се
опитвал да седи седнал, от което вдигал температура. Не можел и прав да стои. Ищецът
ходел с патерици в продължение на около
6 месеца, след това посещавал физиотерапия, за раздвижване. И до сега
продължава да изпитва болки . Има затруднения в движението . По-трудно сяда и
става, има трудности при клякане. Промяната на времето също му се отразява.
Срещу водача на л.а. „Мерцедес-СЛ 500“ е имало образувано наказателно производство,
което е приключило с постановление за прекратяване от 18.04.2011г. Видно от
мотивите на същото прокуратурата е приела, че водачът на лекия автомобил не е
извършил виновно противоправно деяние и по отношение на него е налице случайно
деяние по см. на чл.15 от НК. Според прокурора ПТП е в пряка причинна връзка с
допуснатите от водача на неустановения товарен автомобил нарушения на чл.42
ал.1 т.2, пр.1 и 2 от ЗДвП. Срещу водача
на неустановения товарен автомобил не е образувано наказателно производство.
Същия не е установен. Постановлението на прокуратурата не е задължително за
настоящия състав, аргумент чл.300 от ГПК.
На 17.01.2014г. ищците са отправили
извънсъдебно искане към ответника за заплащане на обезщетение за причинените им
от неизвестния водач на МПС вреди. По образуваната щета ГФ 210013/17.01.2014г. ответникът
е отказал изплащане на обезщетение .
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
288 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането, безвиновната
отговорност на ГФ за изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП лица се
ангажира при наличието на три предпоставки: ПТП да е настъпило на територията
на Република България, от неустановено моторно превозно средство с неустановен
водач и от него да са настъпили имуществени или неимуществени вреди от телесни
увреждания или смърт. На общо основание важи изискването по отношение на
неустановения водач на МПС да са налице елементите от фактическия състав на
деликта, включително негово виновно противоправно поведение, което да е в пряка
причинна връзка с нанесените вреди. Вината се предполага до доказване на
противното, съгласно чл.45 от ЗЗД.
Безспорно в резултат на ПТП на ищците
е причинена увреда. Това се установи от изслушаната СМЕ.
Спорният въпрос е кой е предизвикал ПТП,
кой е виновния водач за ПТП, за да се прецени кой следва носи отговорност за причинените от ПТП
вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства – тройна САТЕ и показанията на св.Попов, съдът намира, че поведението на водача на товарния автомобил е в пряка причинна връзка с ПТП, като с действията си водачът е нарушил правилата за движение по пътищата като се е движел с несъобразена с пътните условия скорост и при предприемане на маневрата изпреварване не се е убедил, че има видимост и свободен път, и разстояние достатъчно за изпреварване – чл.20 ал.2 и чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП. В условията на затруднена видимост и снеговалеж, този водач се е движел със скорост около 70 км/ч. при положение, че видимостта пред него е 30 метра. Не е възприел или е игнорирал движещия се пред него лек автомобил „Мерцедес-СЛ 500“ и е предприел изпреварване както на лекия автомобил, така и на спрелия автобус , като е поставил лекия автомобил в изключително опасна ситуация на безизходица – никаква възможност за спасителна маневра и директен сблъсък със спрелия в дясната лента автобус. Съдът счита, че водачът на автобуса също е нарушил правилата за движение , като не е поставил сигнализиращ триъгълник или друг светлоотразителен обект на разстояние поне 30м. преди автобуса, за да може да сигнализира пътуващите по същия път за опасността. Съгласно чл.97 ал.3 от ЗДвП когато изместването на аварирало МПС е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства. Съгласно ал.4 на с.т. предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни средства.
Водачът на л.а. „Мерцедес-СЛ 500“ според съда няма вина
за настъпването на ПТП, независимо от заключението на вещите лица. Не се
установи водачът му да е нарушил правилата за движение по пътищата. Безопасната
за конкретния случай скорост е била 30 км/ч. според експертите. Тази скорост
обаче е изключително ниска за международен път Е 79 и би създала риск за пътуващите
по платното други автомобили, особено при ниска видимост и заледеност на пътя.
При установено съпричиняване на увреждането от няколко водачи за настъпило ПТП пострадалите могат да изберат срещу кой застраховател да насочат претенцията си за обезвреда и то в пълен обем. В този случай съдебната практика е категорична – виж решение № 121 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2859/2013 г., I т. о., ТК – „При съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент“. В този смисъл претенцията е насочена към ответника, като орган, който е отговорен за ПТП причинени от неустановени МПС с неустановени водачи, какъвто е товарния автомобил /ТИР, влекач или друг вид/, управляван от неустановен водач.
В резултат на ПТП за ищците са настъпили вреди - неимуществени, които
ответникът следва да обезщети.
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава[1].
Ищците са претърпели значителни болки и страдания от
получените им телесни увреждания, в периода на лечението и във възстановителния
период, който е бил доста продължителен и за двамата – около година / въпреки
че вещото лице посочва, че възстановителния период за ищеца Е. е бил 4-5
месеца, св. В. твърди, че ищецът се е възстановявал около година и една след
това е могъл да се прибере в дома си в гр.К./. Ищците не са се възстановили,
като болките и неудобствата ще продължат и за в бъдеще и ще ги съпътстват до
края на живота им. При ищеца Е. е налице тежка степен на деформираща
артроза на лявата глезенна става. Състоянието е остатъчно след завършилата
консолидация на счупванията и ще остане такова до края на живота на
пострадалия. При ищеца Н. е налице начална артроза на лявата тазобедрена става
с налично ограничаване на движението сгъване. Същата ще продължава да се
развива с болки и постепенно намаляване на възможния обем на движенията в
съответната става. Животът и на двамата ищци, и двамата в средна възраст, е
коренно променен, качеството му е влошено. Болката и неудобството ще ги
съпътства до края на живота им, като при промяна на времето и при пренатоварване болката ще е
по-интензивна. Във връзка с това и съобразявайки критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в
страната към момента на ПТП и съдебната практика, постановена за подобен вид
увреждания в близък за процесния времеви период /напр. решение № 2083/17.11.2014г.
по в.гр.д. № 2002/14г. на САС /, съдът намира, че справедлив размер обезщетение
е поисканото от тях в пълен размер от 50 000лв. за всеки .
Възражението на ответната страна за съпричиняване е неоснователно.
Не се установи по един несъмнен и категоричен начин, че ищците са пътували без
поставени обезопасителни колани и че това е допринесло за настъпването на
телесните им увреди. Вещото лице по СМЕ счита, че по-скоро ищците са пътували
без поставен предпазен колан. Св.Попов, собственик на автомобила „Мерцедес-СЛ
500“ твърди, че всички са били с поставени предпазни колани. Сочи, че самият
автомобил реагира, когато се стартира без поставени колани – издава звуков
сигнал, не стартира радиото. Получените от ищеца Е., който е пътувал на мястото
до шофьора, увреждания в областта на главата могат да бъдат обяснени с
отворената при удара въздушна възглавница /тя е видна и на снимките, направени по време
на ДП/ и с „набиването“ на предната част на автомобила в задната част на
автобуса. При него водещата диагноза е свързана с глезена, а вещото лице е
категорично, че увредата на глезена, не е свързана с поставен предпазен колан. При
ищеца Н., при липса на сериозни увреждания по главата или други части на тялото
освен краката, съдът е на мнение, че твърдението че той е пътувал без предпазен
колан следва да се постави под съмнение.
Още повече че ударите на автомобила са били два- един челен и един в задната
част на автомобила. А известно правило е, че предпазния колан пази от челен
удар. Без предпазен колан увредите по телата и на двата ищци биха били доста по-сериозни.
Действително мнението на вещото лице следва да доминира пред показанията на
свидетел, особено ако той е близък на
ищците. Но е също вярно, че вещото лице е дало заключение във връзка коланите
без да е наясно с механизма на ПТП /при изслушване на СМЕ, САТЕ не е била
изготвена/ и без да е работило съвместно с експерт авто-инженер. При тази
противоречивост на събраните доказателства, съдът намира, че възражението на
ответника следва да се отхвърли. Във връзка с второто възражение за
съпричиняване- доколко знанието за заледен път и трудност при шофирането може
да доведе до съпричиняване, не е изяснено от ответника. В тази връзка вещите
лица са категорични, че наклонът на пътя е
минимален и с оглед състоянието на пътното платно не е оказал съществено
влияние.
Основателен е и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за закъсняло плащане. Присъдената сума се дължи ведно със
законната лихва от момента на поискването й – датата на уведомлението на
ответника за обезщетяване на вредите.
По разноските.
Ищците претендират направените разноски
и адвокатско възнаграждение. Не представят списък.
Ответникът претендира разноски по списък
– 195лв. разноски за експертизи и 450лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ищците са освободени от такса. Направили
са разноски – по 2000лв. платено адвокатско възнаграждение и по 560лв. разноски
за експертизи. На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищците се следват направените
от тях разноски по делото в пълен размер. С оглед изхода на делото на ответника
не се следват разноски.
Ответникът дължи по сметка на
съда държавна такса в размер на 4000лв.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.
Ф., ЕИК ******** да заплати на Е.С. Е., ЕГН
********** и на В.М.Н., ЕГН ********** на основание чл.288 ал.1 т.1 от Кодекса
за застраховането /отм./ и чл.86 от Закона за задълженията и договорите по 50 000лв.
на всеки от тях , ведно с лихва за забава от 24.01.2014г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 19.02.2009г. до
гр.Благоевград неимуществени вреди – болки и страдания, причинени виновно от
неизвестен водач на неустановено МПС, и на основание чл.78 ал.1 от ГПК по
2560лв. на всеки разноски по делото.
ОСЪЖДА
Г. Ф. да заплати по сметката на Софийски градски съд държавна такса в размер на
4000лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: