№ 4601
гр. София, 22.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110125094 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена „А1
Б.“ ЕАД, искова молба, насочена против ЕТ „Г.И. - М.Д.“ ЕИК, с която е предявена
установителна искова претенция с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с искане да
се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответното дружество
дължи на ищеца сумата от 214.95лв. – незаплатени месечни такси и предоставени
услуги по Договор E*******/18.07.2006г. за периода 03.08.2017г. – 03.01.2018г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно
изплащане на сумата.
По реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК е предявен и осъдителен иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
384.96лв. – неустойка, доколкото в тази част заявлението по чл. 410 ГПК е отхвърлено.
С уточнителна молба от 20.01.2022г. ищцовото дружество прави отказ от иска за
неустойка, в частта, за сумата от 284.96лв., като прави уточнението, че искът с правно
основание чл. 92 ЗЗД следва да се счита предявен единствено за сумата от 100.00лв. –
неустойка за невърнато оборудване след прекратяване на договора.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 25094/2021г., по описа на
СРС, IIIГО, 180-ти състав, в частта, за сумата от 284.96лв. – неустойка, на основание
чл. 233 ГПК, поради отказ от иска.
Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца, пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
1
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
между него и ответника е сключен договор за мобилни услуги №
E*******/18.07.2006г. Сочи се, че с Приложение № 1/27.06.2015г. за срок от две
години е активирана услуга фиксиран интернет с номер на интернет услугата
************ с месечна абонаментна такса в размер на 15.90лв., като във връзка с
ползването на услугата на ответника е предоставено оборудване /рутер/, който
абонатът се е задължил да върне след прекратяване на договора. На следващо място се
сочи, че с Приложение № 1/31.08.2015г. за срок от две години, считано от 28.09.2015г.,
са активирани тарифни планове М.Б. смарт за индивидуализираните мобилни номера:
**********, **********, ********** и **********. Твърди се, че с приложение №
1/31.08.2015г. за срок от две години, считано от 28.09.2015г. е активиран тарифен план
М.Б. за мобилен номер **********, като се сочи, че до месец юли 2017г. абонатът е
заплащал дължимите се суми, след което е спрял плащанията. Твърди се, че е налице
незаплатена част в размер на 214.95лв., за която сума са издадени
индивидуализираните в исковата молба фактури, издадени в периода 03.08.2017г. –
03.01.2018г. По отношение претенцията за неустойка в размер на 100.00лв. – за
невърнато оборудване се сочи, че същата е във фиксиран размер, начислена за
невърнато оборудване /рутер/.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество не е депозирало отговор, но с
възражението по чл. 414 ГПК са наведени доводи за погасяване по давност на
вземанията на ищцовото дружество.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца –
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 и сл. ГПК като са предявени:
-установителна искова претенция правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с
искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответното
дружество дължи на ищеца сумата от 214.95лв. – незаплатени месечни такси и
предоставени услуги по Договор E*******/18.07.2006г. за периода 03.08.2017г. –
03.01.2018г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателно изплащане на сумата.
- осъдителна искова претенция по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК с правно
основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 100.00лв. – неустойка за невърнато оборудване след
прекратяване на договора.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване –
5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти -
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
2
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно
факта на сключен с ответника договор за използване на мобилни услуги със
съдържанието, посочено в исковата молба, че е доставил на ответника през процесния
период мобилни услуги на претендираната стойност, както и че вземането за дължими
месечни такси и ползвани мобилни услуги е станало изискуемо.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да
установи, че са налице основания за спиране или прекъсване на давността по чл. 115
ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно, че
част от съдържанието на процесния договор е клауза за неустойка със съдържанието,
посочено в исковата молба, а именно че ответникът е поел задължение да заплати
посочената неустойка при невръщане на оборудване /, рутер, /, както и размера на
неустойката, както и че процесното оборудване е предоставено на ответното
дружество.
В тежест на ответника е да докаже, че е върнал оборудването или, че е погасил
дълга.
УКАЗВА на ищеца, в срок до първото по делото открито заседание, да уточни
датата, на която е извършен преносът на индивидуализираните мобилни номера,
доколкото в уточнителната молба от 20.01.2022г., веднъж се сочи, че същият е
извършен на 29.09.2017г., а в следващия абзац се сочи, че е извършен на
29.08.2017г.
ПРИЕМА представените от ищцовото дружество документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 14271/2019 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.05.2022г. от 10.10часа, за
които дата и част да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника, ведно с приложенията към него, като същите могат да изразят становище и
да ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание. На
ответника да се изпрати и копие от уточнителна молба вх. № 10205/20.01.2022г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3