Р Е Ш Е Н И Е
№ 89 21.12.2022 г.
град Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд гр.Търговище
на тринадесети декември
2022 година
в публично
съдебно заседание, в следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Красимира
Тодорова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка
Иванова
Секретар: С.
Иванова
Прокурор: Мартин
Александров
като
разгледа докладваното от съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 94 по описа за 2022 година на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
XII от АПК на основанията, предвидени в
чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.
Делото е образувано е по касационна жалба на директора на
ТД на НАП-Варна, подадена чрез гл.юрк. М. Д. Й., против Решение № 176/23.09.2022 г. на Районен съд-Търговище, постановено
по НАХД № 20223530200296 по описа на съда за 2022 г., с което е отменено НП №
616190-F634948/06.12.2021 г., на и.д. директор на ТД на НАП- Варна, с което на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД
гр.Търговище, представлявано от А. Х. А., за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от
ЗОПБ, на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 41 000 лева. В жалбата като касационни
основания са посочени – неправилно приложение на закона и липса на мотиви.
Пледира се присъждането на разноски за две инстанции.
В съдебно заседание касаторът се представлява от гл.юрк.
М. Д., която поддържа жалбата на наведените в нея основания и доводи.
Ответникът по жалбата - „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД
гр.Търговище в съдебно заседание се представлява от адвокат Д. Т. от
АК-Разград, който счита жалбата за неоснователна и поддържа доводите, изложени
в депозирания писмен отговор. Пледира присъждане на направените по делото
разноски в настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура-Търговище изразява
становище за неоснователност на жалбата. Дава заключение, че няма спор ако беше
описано предоставянето на заем като нарушение би се стигнало до реализиране на
адм. наказателната отговорност, но в случая е посочен само резултат –
предоставянето на този аванс на подотчетно лице.
Поради това оспореното решение следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, след като обсъди оплакванията по жалбата във връзка с
доказателствата по делото и съобрази правомощията си в касационното
производство, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
За да отмени процесното НП,
въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 29.10.2021 г.
контролни органи от ТД на НАП - Варна извършили проверка за установяване на
факти и обстоятелства на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД – гр.Търговище, ЕИК *********,
която приключила с Протокол № П- 03002521150594 –073 -001/ 29.10.2021 г. При
анализа на вписванията по сметка 501 „Каса“, контролните органи установили, че
е извършено плащане в брой на стойност 82 000лв. по РКО № **********/
22.02.2021 г. с основание: служебен аванс по договор за поръчка от 02.02.2021г.
на лицето Д. А.. Било установено, че по силата на договора дружеството
възлагало, а Д. А. в качеството на „довереник“ приемал, от свое име и за сметка
на доверителя „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД да подготви и сключи следната
сделка: „покупка на оборудване за технически пункт за прегледи на автомобили,
съгласно приложен опис, в размер на 82000лв“. Договорът за поръчка бил сключен
за срок до 24.02.2021г. Установено било, че плащането е било осчетоводено Дт
422/Кт 501 – 82000лв. Констатирано било, че на 24.02.2021 г. от дружеството е
отпуснат заем на Д. А. в размер на 82 000лв. за 10 години с договорена годишна
лихва от 4 %. Изплатеният служебен аванс не бил върнат, а бил преобразуван в паричен
заем без движение на парични средства. На проверяващите бил представен
погасителен план към договора за заем от 24.02.2021г., сключен с А., в
качеството му на „заемател“, който включвал 120 бр. намаляващи вноски при
главница от 82000лв. и лихва общо 16536,75лв. Преобразуването на служебния
аванс в дългосрочен заем било осчетоводено Дт 269/Кт 422 – 82000лв. При тези
данни контролните органи приели, че дружеството е нарушило разпоредбата на
чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, за което
св.С. – гл. инспектор по приходите в ТД на
НАП- Варна съставил на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД АУАН № F634948 от
17.11.2021г. АУАН бил надлежно предявен и връчен на управителя на дружеството А.
А., която го подписала без възражения.
Такива не били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН,
и.д. директор на ТД на НАП – Варна издал НП №
616190 - F634948 от 06.12.2021г., с което за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от
ЗОПБ и на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ 2 наложил на дружеството адм. наказание „имуществена санкция“ в
размер на 41000 лева. С оглед промените в ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г./,
съставил и приложение към НП № 616190 - F634948/06.12.2021г. - неразделна част
от него. Наказателното постановление, ведно с приложението били връчени на
управителя на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД на 11.04.2022 г.
От правна страна
въззивният съд е приел, че съгласно чл.6, ал.1 от ЗОПБ и приложената
Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, АУАН и НП са
издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Съдът е намерил
за неоснователно възражението, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на
чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН поради липсата на данни за датата и
мястото на извършване на нарушението. От съдържанието на последните е видно, че
както в АУАН, така и в НП е записано, че: „Установеното представлява нарушение
на разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, извършено на 22.02.2021г. от „СИТИ
КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД в гр.Търговище“. Останалите счетоводни данни, операции,
дати и други факти фигурират в съдържанието на АУАН и НП съгласно изискването
за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Макар и не
съвсем прецизно, съдът е намерил, че
въпросното описание дава достатъчно яснота относно елементите от състава на
административното нарушение и правото на защита на наказания субект не е
нарушено. Видно е, че в НП са посочени и доказателствата, въз основа
на които АНО е приел нарушението за доказано:
Протокол № П- 03002521150594 – 073 - 001/ 29.10.2021г., РКО № **********/
22.02.2021 г., договор за поръчка от 02.02.2021г., протокол – споразумение,
аналитичен регистър, договор за заем от 24.02.2021г., обяснение. В тази връзка
съдът е счел за изпълнено изискването на чл.57,
ал.1, т.5, предл.последно от ЗАНН. Предвид изрично и ясно изразената воля на АНО,
че с обжалваното НП се санкционира нарушение, осъществено от „СИТИ КОНТРОЛ И
КАРУОШ“ ЕООД на 22.02.2021 г., предмет на съдебна проверка се явява именно
изводът за извършено на тази дата нарушение на 3 чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ от
дружеството –ответник, респ. законосъобразното му
санкциониране на основание чл.5, ал.1 от същия закон. Чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ
гласи: „ Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод
или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща
10 000 лв.;“ За нарушаването на посоченото изискване чл.5, ал.1 от ЗОПБ
предвижда за юридическите лица имуществена санкция в размер 50 на сто от общия
размер на направеното плащане. Събраните по делото доказателства безспорно
установяват, че съгласно РКО № ********** / 22.02.2021 г., на Д. А. е бил
предоставен служебен аванс от дружеството в размер на 82 000 лв. Въпросната
сума не е предоставена чрез превод, респ. не е внесена по платежна сметка
въпреки, че надвишава 10 000лв. При тези данни, за да се прецени дали
въпросното предоставяне на средства е осъществено в нарушение на чл.3, ал.1,
т.1 от ЗОПБ следва да се установи дали същото представлява плащане. От заключението
на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
предоставянето на сумата от 82000лв. на А. е отразено със следната счетоводна
операция : Дебит счетоводна сметка 422 - „Подотчетни лица“ – 82000лв. / Кредит
счетоводна сметка 501 „Каса“ - 82000лв. Т.е. както е посочило и вещото лице, е
налице увеличение на вземането на подотчетни лица и намаление на паричните
наличности в касата на дружеството. В съдебната практика е възприето
разбирането, че „плащането“ като термин представлява изпълнение на парично
задължение. Същият смисъл е възприет и от контролните органи, видно от стр. 10
на Протокол № П- 03002521150594 –073 -001/29.10.2021 г., където дословно е
записано, че “тълкуването на „плащане“ изключва операции, които не са свързани
с погасяване на парични задължения“. Следователно предоставянето с РКО №
**********/ 22.02.2021 г. на паричната сума от 82 000лв. на подотчетно лице
като служебен аванс не представлява плащане, доколкото се касае за разчетни
взаимоотношения в рамките на една и съща стопанска единица. От приложените
писмени доказателства и при справка в Търговския регистър се установява, че към
22.02.2021 г. Д. А. не е бил управител и собственик на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“
ЕООД, но това обстоятелство не е достатъчно да изключи качеството му на
подотчетно лице към момента на предоставянето на сумата от 82000лв. Такива
констатации не се съдържат нито в АУАН и НП, нито в Протокол № П-
03002521150594 –073 -001/ 29.10.2021 г., не бяха заявени и от актосъставителя при
разпита му като свидетел в с.з. При тези данни и при доказателствата,
ангажирани за доказване на нарушението, не може да се направи обоснован извод,
че сумата от 82 000лв. е била предоставена на лице, което не е имало правото да
получи служебен аванс като подотчетно лице и респ. е извършено плащане. Предвид
изложеното и доколкото от събраните по делото доказателства не се установява на
22.02.2021 г. дружеството да е извършило плащане, то е необоснован и изводът за
осъществено на тази дата нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, каквото е именно
и административно-наказателното обвинение. Следва да се
посочи, че според св.Михаилова, при изготвянето на РКО т.е. на
22.02.2021г. реално предоставяне на парична сума не е имало. Не са налице
доказателства, които да установяват, че основание за издаване на РКО №
**********/ 22.02.2021 г. е договорът за заем, сключен с Д. А.. Последният
датира от 24.02.2021г. и се явява последващ по отношение РКО, като не са налице
доказателства, които да опровергават тази хронология.
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на въззивния съд като правилни и
законосъобразни. Съдебният акт е мотивиран. Въззивният съд е обсъдил всички
направени възражения от страните по делото.В случая обаче не се касае за
плащане в брой по смисъла на чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в
брой (ЗОПБ), а за предоставяне на сума на подотчетно лице, което да извърши
определени финансови операции – закупуване на необходими стоки, за което се
съставя РКО. Това е сред разчетните взаимоотношения,
които се пораждат при предоставянето на работниците и служителите, или на т.н.
подотчетни лица, обикновено въз основа на заповед на ръководителя на
предприятието, авансово суми за изпълнение на определени задачи, свързани с дейността
извън територията на местоработата. Тези отношения са с характер на вземане.
Подотчетните лица могат да бъдат както лица от персонала на предприятието, така
и трети лица по граждански договор, на които се възлага изпълнението на задачи
извън територията на местоработата, което налага и специфичното им счетоводно
отчитане. Следователно за времето, в което подотчетните лица са получили, но не
са отчели получената сума за аванс, възниква вземане на предприятието от
подотчетни лица. С други думи, това не е плащане, а предоставяне на сума за
извършване на определени бъдещи разходи, както е в случая. При
неизползване на част или на цялата предоставена сума от подотчетното лице, за
него възниква задължение, съразмерно на остатъка, респективно за финансовата организация
– вземане. Доколкото по делото е установено от фактическа страна, че сумата от 82
000 лв. по РКО № 108/22.02.2021 г., с основание - служебен аванс по договор за заем
от 24.02.2021 г. с лицето Д. А., е предоставена на последния в качеството му на
подотчетно лице, то това обстоятелство води до несъставомерност на
извършеното на 24.02.2021 г. деяние,
поради това, че не се касае за плащане по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, а
за предаване на парична сума на подотчетно лице.
При извършената служебна проверка, съгласно чл.218 ал.2
от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да
водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.
По изложените съображения касационният съд счита, че не е
налице касационно основание по чл.348 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
При този изход на делото касационният ответник има право,
на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, на разноски в
настоящата инстанция. Предвид на това, че претендирания като разход размер на
адвокатско възнаграждение от 3930 лв. е на минимума, следващ се съгласно чл.8,
ал.1,т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и че за заплащането
му е представен по делото договор за правна помощ, следва същият да бъде
присъден като разноски на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД гр.Търговище. Следва, на основание §1, т.6 от ДР на
АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, разноските да бъдат възложени в тежест на
НАП-София, която има качеството на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 176/23.09.2022
г. на Районен съд гр. Търговище, постановено по НАХД № 20223530200298/2022 г.
по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите – София да заплати на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. Цар Освободител“ № 43,
представлявано от А. Х. А. разноски по делото за касационното производство в
размер на 3930 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест, на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: …….. ЧЛЕНОВЕ:……………
..…………...