Определение по дело №4151/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20456
Дата: 8 юни 2023 г.
Съдия: Деница Иванова Цветкова
Дело: 20221110104151
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20456
гр. София, 08.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110104151 по описа за 2022 година

А. Б. Г. е предявил срещу В. М. Х. иск с правно основание чл.439 от
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответницата сума в размер на 682 лева-разноски по гр.дело
№70092/2014, СРС и по в.гр.дело №9974/2015 по описа на СГС.
Ищецът поддържа, че с Решение №193 от 08.06.2015 по гр.дело
№70092/2014, СРС, 86 състав е осъден да заплати разноски в полза на
ответницата в размер на 486 лева..Поддържа, че същото е обжалвано от него
пред СГС.Поддържа, че с решение по в.гр.дело №9974/2015 е потвърдено
първоинстанционното решение и е осъден да заплати на ответницата
разноски в размер на 200 лева за въззивната инстанция.Твърди, че решението
е необжалваемо и е влязло в сила от датата на постановяването му.Твърди, че
с платежно нареждане от 18.11.2015 е заплатил по сметка на ответницата
сумата от 682 лева, с основание „разноски по дело №70092/2014 на
СРС“.Поддържа, че в платежното нареждане не е посочено изрично, че
ищецът е заплатил и разноските за въззивната инстанция, но от размера на
сумата ставало ясно, че тя включвала и разноските в размер от 200
лева.Твърди, че въпреки извършеното плащане, по молба на В. Х. е издаден
изпълнителен лист за сумите по Решение №7032 от 19.10.2015.С оглед
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№20219230400253 по описа на ЧСИ Георги Н. за събиране на същата сума в
размер на 682 лева, заедно с разноските и таксите по изпълнителното
1
дело.Твърди,че на 12.01.2021 е получил поканата за доброволно изпълнение,
с която е поканен да заплати сумата от 682 лева, както и сума в размер на 350
лева – разноски по изпълнителното дело и сумата в размер на 291.07 лева –
такси по тарифата на ЗЧСИ.Твърди, че не дължи сумата в размер на 628 лева
на ответницата поради давност ,евентуално поради плащане с платежно
нареждане от 18.11.2015.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата В. М. Х. оспорва предявения
иск.Не оспорва, че в нейна полза е възникнало вземане в размер на 682 лева,
установено със сила на пресъдено нещо по гр.дело №70092/2014, СРС и по
в.гр.дело №9974/2015, СГС, както и че за тези суми е издаден изпълнителен
лист и е образувано изпълнително производство.
По допустимостта на иска
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на
такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се
произнася по основателността на иска.
Видно от изпълнителен лист от 9.11.2015 по гр.дело №9974/2015, СГС и
по гр.дело 70092/2014, СРС, 86 състав ищецът е осъден да заплати на
ответницата разноски по делото в СРС в размер на 482 лева, както и разноски
по делото в СГС в размер на 200 лева или общо сумата от 682 лева.
Видно от представеното платежно нареждане от 18.11.2015 ищецът е
заплатил в полза на ответницата сумата от 682 лева с основание -разноски по
дело №70092/2014, СРС, 86 състав , разноски за I-ва и II-ра инстанция.
С оглед на което съдът приема, че разноските за двете инстанции по
изпълнителен лист от 9.11.2015 са заплатени от ищеца, каквито са и неговите
твърдения.
В случаите, когато сумите са били заплатени на взискателя вместо иска
по чл.439 от ГПК, длъжникът разполага с осъдителен иск по чл.55 от
ЗЗД.Поради това следва да се приеме, че отрицателния установителен иск е
недопустим.Съдът приема, че за тази сума ищецът няма интерес да води иск
по чл.439 от ГПК, тъй като разполага с друго по–ефективно средство за
защита, а именно:осъдителния иск по чл.55 от ЗЗД.
Предвид изложеното съдът намира, че производството по реда на чл.439
2
от ГПК се явява недопустимо поради липса на правен интерес.С оглед на
което исковата молба следва да бъде върната на основание чл.130 от ГПК, а
производството по делото следва да бъде прекратено.

Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх.15330/27.01.2022, подадена от А. Б. Г.,
ЕГН**********, с адрес:гр.С........., със съдебен адрес:гр.С............ чрез адв. Д.,
срещу В. М. Х., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С......... чрез адв. Ж..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №4151/2022, СРС, 49 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок
от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3