М
О Т И
В И
Към присъда по НОХД № 441/2018 г. на АсРС-ІІ н.с .
Районна прокуратура – Асеновград
е повдигнала обвинение против подсъдимия И.М.И. за това, че: В периода 20.02.2015 г. до
07.07.2015 г. в с. ***, обл. Пловдив при условията на продължавано престъпление
е отнел чужди движими вещи, както следва:
- На неустановена дата през
периода от 20.02.2015 г. до 30.03.2015 г. е отнел чужди движими вещи -
велосипед марка „Диамант“ на стойност 60,00 лв., 100 метра рабецова мрежа на
стойност 80,00 лв. и меден казан 150-литров на стойност 150,00 лв., или всичко
общо на стойност 290,00 лв. от владението на А.Т.П.;
- На 06/07.07.2015 г. е отнел
чужда движима вещ – готварска печка с два котлона и фурна с размери 60/40 см.,
на стойност 70,00 лв. от владението на Л.С.Д., или всичко на обща стойност
360,00 лв., без съгласието на А. Т. П. и Л.С.Д. с намерение противозаконно да
ги присвои.
Престъпление
по чл.194 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Съдебното производство протече по
реда на гл. 27 от НПК при условията на съкратено съдебно следствие.
Прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия и предлага за извършеното от него престъпление
да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58А ал.1 от НК, а именно шест месеца, което да бъде
редуцирано с 1/3, а именно четири месеца лишаване от свобода,чието изпълнение
да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
В наказателния процес не бе предявен граждански иск от пострадалите
и не бе депозирано искане за конституиране като частен обвинител.
Подсъдимият И. разбира
обвинението, което му е повдигнато. Признава се за виновен. Съжалява за
извършеното и прави самопризнания, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК
изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
лично и чрез служебния си защитник адв. Ф.М., заявява, че е съгласен с
предложеното от прокурора като вид и размер наказание, редуцирано съобразно
правилото на чл. 58А ал.1 от НК.
Защитникът адв. Ф.М. се присъединява
към становището на прокурора. Моли съда да постанови присъда в рамките на
минимума, предвиден в закона, като наказанието лишаване от свобода бъде
намалено с 1/3 при условията на чл.58а от НК, при наличието на смекчаващи
вината обстоятелства, чието изпълнение
да да бъде отложено за срок от три години.
Съдът на базата и след анализ на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият И.М.И., роден на ***
г. в гр. Първомай, българин, български гражданин, с основно образование,
разведен, безработен, осъждан, с настоящ адрес:***, с ЕГН **********.
Подсъдимият И.М.И. до настоящия
момент е осъждан с пет съдебни акт, съответно: по НОХД № 29/1998 г. на РС
Асеновград, НОХД № 64/2002 г., НОХД № 135/2002 г., НОХД № 277/2006 г. и НОХД №
92/2006 г. – всички на РС Чирпан. От приложената
справка за съдимост е видно, че последното наложено наказание е изтърпяно на 27.04.2007 г., поради което осъжданията не
влиаят за определяне квалификацията на деянието, предмет на разглеждане в
настоящия обвинителен акт.
През 2012 г. подсъдимият И.И.
заживял при сестра си свид. В.Б.в с. ***
в пристройка от една стая към къщата ѝ на ул. „***“ № 7.
Впоследствие отношенията помежду им се изострили. Свид. А.П. притежава
наследствена къща в с. ***, обл. Пловдив, ул. „***“ № 7. Същият живее в гр.
Асеновград, като посещава имотът в с. *** основно през лятото. В двора към къщата има два гаража с обща
стена, които използвал като склад. Една от вратите на гаража не се заключвала,
била закована дъска с пирони, за да не се отваря. В единия от гаражите свид.П.
държал множество вещи сред които велосипед марка „Диамант“, рапецова мрежа с
обща дължина 100 м., един меден казан с вместимост 150 л. и тегло около 15 кг. Подс.
И. забелязал, че къщата на свид.П. е необитаема през повечето време на годината
и решил да извърши кражба на вещи от гаражите ползвани за складови помещения. В
изпълнение на замисленото на неустановена дата през периода от 20.02.2015 г. до
30.03.2015 г. подс. И. отишъл до имота на свид П. в с.*** влязъл в
гаража през вратата, която не се заключвала и взел оттам велосипеда марка
„Диамант“, рабецовата мрежа с обща дължина 100 м. и медния казан с вместимост
150 л. и тегло около 15 кг. Подсъдимият донесъл
вещите в пристройката която обитавал. Впоследствие продал медния казан и част
от рабецовата мрежа на неустановени лица, получените парични средства похарчил
за себе си. Остатъкът от рабецовата мрежа подсъдимият продал на свид. Б. за сумата от 10.00лева. На
30.03. 2015 г. св. П. отишъл до къщата в с.*** и установил, че от гаража
липсват велосипеда марка „Диамант“, рабецовата мрежа с дължина 100 м.и медния
казан с вместимост 150 л. На 20.06.2015г. подс. И. предложил велосипеда на
свид.Й.Г.. Последният го харесал, взел го и му дал в замяна телевизор марка
,,Нео“. Св. Л.Д. също притежава имот в с. ***, обл. Пловдив, на ул.“***“ № 38.
Свид. Д. *** и рядко посещавала имота. На 06.07.2015 г. свид.Д. заедно със
семейството отишли до с. ***, за да проверят имота и привечер си тръгнали
отново за гр. Асеновград. Подс. И. същата нощ отишъл до къщата и взел оттам
готварска печка с размери 60/40 см., бяла на цвят, с огнеопорно стъкло, която
била оставена до стълбите. Подс. И. отнесъл печката в пристройката която
обитавал. На следващия ден - на 07.07.2015 г. свид.Д. отново отишла в къщата си
в с. *** и установила, че липсва готварската печка. Впоследствие св. Б. била до стаята на подс. И.,
видяла готварска печка, попитала го от къде я е взел, той ѝ отговорил, че
е работил и са му я дали като възнаграждение. Свид. Д. депозирала заявление за
кражбата в РУ Асеновград. При извършените оперативни мероприятия с протокол от
28.07.2015 г. свид. Й.Г. предал велосипеда марка „Диамант“ и същият бил оставен
на отговорно пазене на свид. А.П.. С протокол от 31.07.2015 г. свид. Б. предала
рабецовата мрежа, дадена ѝ от подсъдимия . С протокол от 08.09.2015 г.
свид. Б. предала готварската печка.
От заключението на изготвена
стоково-оценъчна експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи, е
както следва: към месец март 2015 г.
велосипед „Диамант“ на стойност 60,00 лв., Рабецова мрежа – 100 м. на
стойност 80,00 лв., меден казан 150 л. на стойност 150,00 лв.; и към месец юли
2015 г. както следва: Готварска печка с два котлона и фурна 60/40 см. на
стойност 70,00 лв., всичко общо на стойност 360,00 лв.
Горната фактическа обстановка,
съдът приема за безспорно установена на
базата на самопризнанието на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, което
беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на
доказателствата събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът
ползва, а това са именно показанията на свидетелите - А. Т. П., В.К.В., Й.П.Г.и Л.С.Д.. Съдът полза и приложените по делото
писмени доказателства, прочетени и приобщени по надлежния процесуален ред.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични, съответстващи
на събрания по делото доказателствен материал и кореспондиращи си със
самопризнанието на подсъдимия. Ползва и
заключението на стоково-оценъчна експертиза, като го кредитира в пълна степен, като компетентно
изготвено от вещо лице, доказан експерт в съответната област на специални
познания.
При така установената по несъмнен
начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка, Съдът намира, че
с деянието си подсъдимият И.М.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че: В периода 20.02.2015 г. до 07.07.2015
г. в с. ***, обл. Пловдив при условията на продължавано престъпление е отнел
чужди движими вещи, както следва:
- На неустановена дата през периода
от 20.02.2015 г. до 30.03.2015 г. е отнел чужди движими вещи - велосипед марка
„Диамант“ на стойност 60,00 лв., 100 метра рабецова мрежа на стойност 80,00 лв.
и меден казан 150-литров на стойност 150,00 лв., или всичко общо на стойност
290,00 лв. от владението на А.Т.П.;
- На 06/07.07.2015 г. е отнел
чужда движима вещ – готварска печка с два котлона и фурна с размери 60/40 см.,
на стойност 70,00 лв. от владението на Л.С.Д., или всичко на обща стойност
360,00 лв., без съгласието на А. Т. П. и Л.С.Д. с намерение противозаконно да
ги присвои.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вината пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
При определяне вида и размера на
наказанието и индивидуализирането му, съобразно предвиденото в особената част
на НК, съдът отчете сравнително невисоката степен на обществена опасност на
деянието, с оглед ниската стойност на предмета на престъплението. От друга
страна прецени, че подсъдимият И. въпреки
предходните му осъждания и изтърпени наказания лишаване от свобода не е личност
със завишена степен на обществена
опасност, с оглед на обстоятелството , че
по отношение на тях е настъпила пълна реабилитация по право съобразно нормата
на чл.88а от НК. При индивидуализиране на наказанията, съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства направеното от подсъдимия пълно самопризнание,
което в значителна степен спомогна за изясняване на обективната истина по
делото, оказаното съдействие в хода на разследването и изразеното съжаление за извършеното. Като
смекчаващи вината обстоятелства, съдът прие и възстановяването на част от
вредите на пострадалите.
С оглед диференцираната процедура
по която протече съдебното производство
при определянето на наказанието съдът се съобрази с препратката на чл.372 ал.2 от НК, относно
специалните правила при определяне на наказанието, според която норма при
постановяване на осъдителна присъда наказанието се определя при условията на
чл. 58А от НК. Ето защо ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК и
след преценка на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства и степента на обществена опасност на деянието
и дееца, съдът определи на подсъдимия И.М.И. наказание от шест месеца
лишаване от свобода, ориентирано към законовия минимум. Прилагайки
правилото на чл. 58А ал.1 от НК и намалявайки така определеното наказание от шест
месеца лишаване от свобода с една трета,
съдът наложи на подсъдимия И.М.И. наказание от четири месеца лишаване от
свобода.
Съдът
прецени, че по отношение на подсъдимия И. са налице кумулативните
предпоставки на чл. 66 ал.1 от НК за
отлагане на изтърпяването на така наложеното му наказание, тъй като по
отношение на предходните му осъждания е настъпила реабилитация по право, поради
което отложи изпълнението на така наложеното му
наказание от четири месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила
Според преценката на Съда именно
това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца и най–добре
биха изпълнили целите на наказанието,
посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
По отношение на вещественото
доказателство - готварска печка, находяща се на съхранение в РУ на МВР гр.
Асеновград, ПУ Садово, Съдът постанови същата да се върне на пострадалата Л.С.Д.,
след влизане на присъдата в сила.
По отношение на вещественото
доказателство - рабецова мрежа, находяща се на съхранение в РУ на МВР гр.
Асеновград, ПУ Садово, Съдът постанови същата да се върне на пострадалия А.Т.П.,
след влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото и
на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия И.М.И. да заплати сумата
в размер на 58,65 лв. по бюджета на МВР, бюджетна сметка на ОД на МВР гр.
Пловдив, както и сумата от 80,00 лв., по сметка на Районен съд гр. Асеновград,
и двете суми, представляващи направени разноски по делото.
Причините за извършване на
престъплението са незачитане от страна на подсъдимия на установения и утвърден в страната правов
ред и в частност незачитане на установените правила и норми, охраняващи правото
на собственост, ниска правна култура, както и
желание за лично облагодетелстване по непозволен от закона начин.
По
изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: