мотиви
по Н.О.Х.Д. № 552 / 2018 г. по описа на Софийски градски
съд, НО, 6 състав
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу С.И.Д. за това, че на 07.08.2017 г., през времето от около 22:00 часа до около 22:30 часа, в спално
помещение, прилежащо към едноетажна къща, находяща се в с. Владая, общ. София,
ул. “*********, умишлено умъртвил Н.К.А., ЕГН ********** - чрез нанасяне на
множество удари с ръце и крака в областта на главата, шията и гръдната кухина
причинил несъвместима с живота на Н.А.закрита гръдна травма, изразена в
двустранно счупване на ребра, като някои от тях били счупени по повече от една
линия, а именно :
- вляво -
счупване на от трето до десето леви ребра по средна ключична линия, като пето и
шесто били счупени и по задна мишична линия, а от осмо до единадесето - и по
гръбначния стълб, като деветото било счупено и по задната мишична линия ( по
последните било оформено травматично размачкване на подкожната тъкан с образуване
на дебело кръвонасядане - “джоб” ),
- вдясно -
счупване на от трето до шесто десни ребра по средна ключична линия, като
смъртта настъпила на 08.08.2017 г. в 02:01 часа, в Клиника по спешна
неврохирургия на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” - гр. София, поради развила се в
белите дробове мастна емболия - неизбежна и непосредствена последица на
причинената закрита гръдна травма, а
убийството е извършено :
по особено мъчителен начин за убития - през време на нанасяне ударите, както и от периода на тяхното нанасяне
до настъпването на смъртта му, Н.А.е бил в съзнание и е могъл емоционално да
преработи и психически да осъзнае обстановката, в която е бил поставен,
изпитвал е освен значителни болки и особени страдания, още и чувство за
безпомощност, страх и ужас от осъзнаването на настъпващата смърт,
с особена жестокост - при
извършване на убийството, С.Д. е проявил, характеризиращи го като жесток човек,
изключителна ярост, ожесточение и садизъм, изразени в многократно наслагващи се
удари с ръце и крака в богато инервирани области на човешкото тяло ( глава,
шия, гръдна кухина ), и
при условията на опасен рецидив - С.Д. е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК,
както следва :
- с
Определение по НОХД № 21440 / 2012 г. на СРС, НО, 15 състав, влязло в законна
сила на 13.12.2012 г., С.Д. е осъден на наказание “Лишаване от свобода“ за срок
от 1 /една/ година, при първоначален строг режим на изтърпяване, за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 във вр. с
чл.29, ал.1, б.“Б” от НК, извършено на 11.01.2012 г.;
- с Присъда
по НОХД № 5833 / 2015 г. на СРС, НО, 9 състав, влязла в законна сила на
25.02.2016 г., С.Д. е осъден на наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 4
/четири/ месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване, за престъпление
по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, извършено на 25.08.2013 г. –
престъпление по чл.116,
ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, т.12, пр.1 във вр. с чл.115 във вр. с чл.29, ал.1,
б.“А” и б.“Б” от НК.
При съдебните прения прокурорът поддържа изцяло
повдигнатото обвинение, като счита, че от доказателствата по делото по
категоричен начин се установява извършване на деянието от страна на подсъдимото
лице
С.И.Д.. По
отношение на опасния рецидив се сочи, че същият е изводим от приложената по
делото справка за съдимост. Сочи, че особено мъчителен начин и извършеното с особена жестокост деяние се
доказа от събраните по делото доказателствени материали и по - конкретно от
изготвената съдебно - медицинска експертиза.
По отношение на наказанието, представителят на
Софийска градска прокуратура счита, че налагането на наказание доживотен затвор
без замяна се явява в противоречие с ЕКПЗЧОС. Сочи, че за определянето на наказание
доживотен затвор деянието трябва да се отличава с такава тежест, която
значително да надхвърля обикновените случаи на убийство, като счита, че
настоящия случай не е такъв. Счита, че отегчаващи отговорността обстоятелства се
явяват наличието на три квалифициращи обстоятелства, а смекчаващи обстоятелства
представляват признанието на подсъдимия, извън това в хода на съдебното
следствие, че подробно е разказал за извършеното престъпление и е изразил
разкаяние за извършеното, доколкото с пострадалия са били в приятелски
отношения. Счита, че като смекчаващо обстоятелство може да се приеме личността
на подсъдимия извън съдебното му минало и по - конкретно събраните по делото
доказателства за тежко семейно имуществено състояние и възрастта на подсъдимото
лице.
Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители М.В.
и Р.Т., адв. П.Д. счита, че е доказано по несъмнен начин, че подс. С.Д. е
умъртвил Н.А.по особено мъчителен начин за него, тъй като през време на
нанасяне на ударите, както и от периода на тяхното нанасяне до смъртта лицето е
било в съзнание и е могло емоционално да преработи и психически да осъзнава е
обстановката, изпитвайки значителни болки, страдания и чувството за
безпомощност, както и страх и ужас от настъпващата смърт. Сочи, че подсъдимият
е продължавал да нанася удари и след идването на полицейските служители, поради
което той е извършил престъплението с особена жестокост спрямо Н.А.и при
условията на опасен рецидив. Сочи, че предишните присъди не са могли да
превъзпитат подсъдимия С.Д. да уважава човешките ценности и живот, поради което
адекватното наказание се явява доживотен затвор, без право на замяна. Моли
подсъдимото лице да бъде осъдено да заплати 400 000,00 лева на
наследниците на Н.А.и адвокатски хонорар.
Вторият повереник на гражданските ищци и частни
обвинители М.В. и Р.Т., адв. Г.Д. се присъединява към казаното от адв. Д.. В
допълнение сочи, че по делото не са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, тъй като настоящото производство се е водило за едно от най -
тежките престъпления по НК и отнемане на най - висшата човешка ценност, каквато
е човешкия живот. Сочи, че самопризнанията не могат да бъдат отчитани от съда
като смекчаващо наказателната отговорност за това тежко престъпление. Сочи, че доказателствата
водят до извод за умишлено причинена смърт с особена жесток и мъчителен за
убитото лице начин. Сочи, че смъртта на един баща не може да бъде компенсирана
като парично изражение на неимуществени щети, но предявената гражданско -
правна претенция следва да бъде уважена в пълен размер.
Гражданският ищец и частен обвинител М.В. се присъединява
изцяло към становището на двамата повереници.
Гражданският ищец и частен обвинител Р.Т. също се присъединява
към становището на нейните повереници.
Защитата на подс. С.И.Д., адв. А.М. сочи, че настоящото
производство е било проведено по реда на Глава 27 от НПК, по чл.371, т.2 от НПК
и подс. С.Д. е признал фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния. Сочи, че това не освобождава съда от задължението му да анализира
всички доказателства по делото и да решава въпросите по чл.301 от НПК. Сочи, че
деянието на подс.
С.Д. е несъставомерно, тъй като не съответства на доказателствата, събрани в
досъдебното производство. Сочи, че от събраните доказателства липсва умисъл на
подсъдимия за поведението му при извършване на престъпление, поради което деянието
не е доказано от обективна и субективна страна. Счита, че от субективна страна
липсва умисъл, а от обективна страна смъртта е настъпила от нанесените удари.
Адв. М. счита, че подс. С.Д. не е осъзнавал за нанасянето
на толкова тежки удари, които да са годни да причинят смъртта на пострадалия. Сочи,
че той е бил в състояние на афект, което не му е позволявало да има трезва оценка
на обстоятелствата около него. Сочи, че пострадалият се е намесил в отношенията
с жена, с която подсъдимият живее на съпружески начала и влязъл пръв във
физическо съприкосновение с него, хващайки го за ръцете, т.е. налице е едно
провокиране на агресия от страна на пострадалия осъществено от подсъдимия. Счита,
че за подс. С.Д. е налице липса на знания с оглед интелектуалното му ниво -
липсата на образование и опит, които не дават представа за това, че ще настъпи
смъртта на пострадалия нанасяйки му удари в жизнено важни органи. Счита, че не
може да бъде вменена и непредпазливост именно поради неосъзнаването на
последиците от ударите.
Адв. М. сочи, че доказателствата обосновават наличието
на друг вид изпълнително деяние, каквото е нанасянето на телесна повреда,
вследствие на която е настъпила смъртта, тъй като смъртта на пострадалия е
настъпила на един по - късен етап, а не веднага. Сочи, че ако действително
подсъдимият е искал или е целял настъпването на смъртта на А., то той е могъл
незабавно да пристъпи към умъртвяването му, като за целта би използвал нож. Следователно
подс. С.Д. е съзнавал, че упражненото насилие може да се ограничи само до
причиняването на телесни повреди и умисъла му не включва и представата за
възможност от летален изход. Сочи, че действията на подсъдимия С.Д. при
поливане главата на пострадалия с вода и опита до го освести и окаже помощ,
показват осъзнаване и разкаяние за осъществения побой и желание да се
ликвидират последиците от него. Счита, че това поведение на подс. С.Д. отразява
психическото му отношение към случващото се и това, че той не е желал да
причини смъртта на пострадалия.
Алтернативно, адв. М. сочи, че ако обвинението е
доказано по несъмнен начин, то при решаването на въпроса с отговорността на
подсъдимия С.Д. и определяне на наказанието, моли да бъде взето предвид
обстоятелството, че подсъдимото лице е оказало пълно съдействие пред органите
на МВР, като не е оказал съпротива. Счита, че следва да бъде отчетено самопризнанието
на досъдебното производство, с което подс. С.Д. е съдействал за разкриване на
обективната истина, предприемането на действия за спасяването на пострадалия от
нанесените му травми, както и младата възраст. Счита, че обезщетението следва да се съобрази с
критерия, посочен в чл.52 от ЗЗД, а именно справедливостта, отчитайки
конкретните обстоятелства по случая.
Вторият защитник на подс. С.И.Д., адв. В. сочи, че
следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, което
да бъде намалено с 1 / 3, каквото е изискването на закона. Относно гражданския
иск, моли същият да бъде отхвърлен, поради недоказаност или алтернативно да се
отчете, че пострадалият също е допринесъл за този изход, намесвайки се в
отношенията между подсъдимия и неговата партньорка, както и напредналата
възраст на пострадалия.
Подсъдимият С.И.Д. се признава се за виновен, признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съжаление за станалия инцидент, тъй като не е искал да направи това. В дадената
му последна дума, подсъдимият С.И.Д. моли съда за налагане на по – леко
наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното:
Подсъдимият С.И.Д. е роден на *** г. в гр. Кюстендил,
българин, с българско гражданство, неженен, осъждан, с начално образование,
живущ ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият С.И.Д. бил осъждан многократно. Към
инкриминираната дата - 07.08.2017 г., спрямо него имало влезли в сила присъди с
наложени наказания за извършени престъпления, както следва :
- с определение от 13.12.2012 г. на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 15 състав по НОХД № 21440 / 2012 г., влязло в законна
сила на същата дата, на подс. Д. било наложено наказание “Лишаване от свобода“
за срок от една година, при първоначален строг режим на изтърпяване, за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 във вр. с
чл.29, ал.1, б.“Б” от НК за деяние, извършено на 11.01.2012 г. и
- с присъда по НОХД № 5833 / 2015 г. на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 15 състав, влязла в законна сила на
25.02.2016 г., на подс. Д. било наложено наказание “Лишаване от
свобода“ за срок от четири месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване,
за престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, извършено на 25.08.2013
г.
Към 07.08.2017 г., подсъдимият С.И.Д. живеел заедно
със свидетелката С.Й. в къща, находяща се в с. Владая, общ. София, ул. “*********.
Къщата била едноетажна и се състояла от три постройки, разположени една до
друга, без връзка помежду им, като всяка от тях имала отделен вход. Първата от
постройките се намирала в непосредствена близост до портала на двора и се
обитавала от подс. С.Д. и свид. С.Й., а в другите две живеели майка му и
двамата му братя. В постройката, където живеел подс. С.Д. имало баня и две
обособени помещения - спално и кухненско, свързани помежду си с нарочно
пригоден отвор, без врата. В спалното помещение имало разположени единично
легло, а пред него били поставени маса, а около масата - два стола и два
фотьойла.
По това време, подс. С.Д. употрябявал системно
алкохол, но употребата макар и редовна и понякога в ексцесивни количества, не
била ежедневна и не обуславяла физическа зависимост. В тези случаи, обвиняемият
проявявал физическа агресия по отношение на свид. С.Й., като й нанасял удари с
ръце и крака в областта на главата и тялото.
Към същия период, подс. С.Д. и свид. С.Й., от една
страна и Н.К.А., ЕГН **********, от друга страна, се познавали, срещали се
често и поддържали приятелски отношения.
В тази връзка, на 07.08.2017 г., около 19:00 часа,
тримата отишли в къщата, находяща се на горепосочения адрес, като се настанили
в постройката, обитавана от подсъдимия. Към тях се присъединили и синът на
свид. С.Й. - свид. Т.Х.( роден на *** г. ). Свидетелката и синът й започнали да
приготвят вечерята, а Н.А.и подс. С.Д. се насочили към спалното помещение, като
първият седнал на леглото, а вторият - на стол, до него, от дясната му страна.
През това време, а впоследствие и докато вечеряли,
подс. С.Д. и Н.А.употребявали алкохол, но били в състояние, което им
позволявало правилно да възприемат фактите от действителността, както и да
разбират свойството и значението на извършените от тях действия, а също и да ги
ръководят.
Около 22:00 часа, на същата дата и в същото помещение,
вследствие на количеството изпит алкохол, подсъдимиият проявил агресивно
поведение по отношение на свид. С.Й., като започнал да я обижда, след което
взел нож и с дясната си ръка го насочил към нея. В този момент
Н.А.се
изправил, хванал ръката му и го помолил да спре. Подс. С.Д. оставил ножа и
заявил на свидетелката, че има намерение да продължи с консумацията на алкохол,
на което тя отговорила, че в такъв случай няма желание да стои в къщата и
възнамерява да си тръгне. Тези й думи ядосали подсъдимия, който започнал да я
удря. За да предотврати случващото се, Н.А.задържал ръцете на последния откъм
гърба му. Уплашена, свид. С.Й., заедно със сина й - свид. Т.Х., напуснала
къщата. Непосредствено след това тя се обадила на тел.112, откъдето приели
обаждането и заявили, че чрез ОДЧ ( оперативна дежурна част ) на 06 РУ - СДВР
ще изпратят полицейски патрул.
Междувременно, подсъдимият се опитал да се освободи от
задържането, като се навел надолу и си вдигнал ръцете настрани и нагоре, при
което ударил главата си от дясно, в масата. Разгневен, подс. С.Д. взел решение
да лиши Н.А.от живот незабавно, като за постигане на целта да нанесе множество
удари с ръце и крака в жизнено важни органи, намиращи се в главата, шията и
гръдната кухина на последния.
В изпълнение на взетото решение, подс. С.Д., на същото
място и през времето от около 22:00 часа до около 22:30 часа, нанесъл множество
и многократно наслагващи се удари с ръце и крака в богато инервираните области
на главата, шията и гръдната кухина на Н. А., като
по този начин проявил, характеризиращи го като жесток човек, изключителна
ярост, ожесточение и садизъм и причинил на последния несъвместима с живота му
закрита гръдна травма, изразена в двустранно счупване на ребра, като някои от
тях били счупени по повече от една линия, а именно : вляво - счупване на от
трето до десето леви ребра по средна ключична линия, като пето и шесто били
счупени и по задна мишична линия, а от осмо до единадесето - и по гръбначния
стълб, като деветото било счупено и по задната мишична линия ( по последните
било оформено травматично размачкване на подкожната тъкан с образуване на
дебело кръвонасядане - “джоб” ), и вдясно - счупване на от трето до шесто десни
ребра по средна ключична линия.
По този начин, подсъдимият съзнателно и целенасочено
извършил всичко необходимо, за да причини биологичната смърт Н. А., като
формирал представи и за това, че през време на нанасяне на ударите, Н.А.бил в
съзнание и могъл емоционално да преработи и психически да осъзнае обстановката,
в която бил поставен, изпитвайки освен значителни болки и особени страдания,
още и чувство за безпомощност, страх и ужас от осъзнаването на настъпващата
смърт.
Около 22:30 часа, на място пристигнали изпратените от
ОДЧ на 06 РУ - СДВР патрулиращи полицейски служители - свидетелите В. П. и М.В.,
които, след като възприели поведението на подсъдимия, го задържали и повикали
екип на Спешна медицинска помощ.
Смъртта на Н.А.настъпила на 08.08.2017 г. в 02:01
часа, в Клиника по спешна неврохирургия на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” - гр. София,
поради развила се в белите му дробове мастна емболия - неизбежна и непосредствена
последица на причинената от подсъдимия закрита гръдна травма. До настъпване на
смъртта му, Н.А.бил в съзнание и продължавал да изпитва значителни болки и
особени страдания от нанесените му удари.
Предвид на това, че Н.А.бил вдовец, като наследници,
след смъртта му останали двете му дъщери - свидетелките М.Н.В. и Р.Н.Т., които
на
25.10.2017 г. се снабдили с Удостоверение за наследници с изх. № 4941 /
25.10.2017 г. по описа на Столична община, Район “Лозенец“.
Изложената фактическа обстановка се установи от
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приети
въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание, дадено от него по реда
на Част V, Глава 27 от НПК, както и от
доказателствата събрани в досъдебното производство : гласни доказателства – обясненията на подсъдимия С.И.Д.,
показанията на свидетелите М.Н.В., Р.Н.Т., С.А.Й., В. Ц. П., М.В.В., В.С.П.,И.И.Д.,
К.Б.А., В. Г. Н. и Т.Х.; писмени
доказателства – протокол за
оглед на местопроизшествието, протокол за доброволно предаване,
протокол за освидетелстване, протокол за оглед на труп, писмо с приложение от
тел.112, протокол за вземане на сравнителни образци за изследване, медицинска
документация от история на заболяването, акт за смърт и удостоверение за
наследници и справка за съдимост; доказателствени
способи – предварително заключение от съдебно - медицинска експертиза
на труп; заключение от съдебно - медицинска експертиза на труп; допълнително
заключение от съдебно - медицинска експертиза на труп;
2 броя
заключения от комплексна съдебно - медицинска и ДНК експертиза на веществени
доказателства; 2 броя заключения от съдебно - медицинска експертиза на
веществени доказателства чрез ДНК анализ; 5 броя заключения от биологична
експертиза; заключение от съдебно психиатрична експертиза на подсъдимия С.И.Д..
Доколкото настоящото производство е разгледано по реда
на чл.371, т.2 на Част V, Глава 27 от НПК, съдът констатира,
че направеното от подсъдимият самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя изцяло от събраните на
досъдебното производство доказателства. При преценка за наличие на съответствие
между наличните по делото доказателства и установената по делото фактическа
обстановка, и за да направи своите изводи, съдът прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
като прие следното:
Съдът изгради изводите си въз основа на обясненията на
подсъдимия, като намери същите за обективни, логични, последователни, непротиворечиви
и кореспондиращи на събрания по делото доказателствен материал. С оглед
преценката, че обясненията на подсъдимия, освен доказателствено средство, могат
да представляват изградена от него защитна позиция, съдът игнорира последното,
доколкото изложеното от подсъдимия досежно основните факти, подлежащи на
доказване в процеса изцяло кореспондира на останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по
делото свидетели като последователни,
кореспондиращи помежду си и на останалия събран по делото доказателствен
материал. Следва да се отбележи, че доколкото показанията на свидетелите и
обясненията на подсъдимия са непротиворечиви досежно основните факти, подлежащи
на доказване в производството, не се налага тяхното подробно обсъждане.
Съдът кредитира изцяло и заключенията на изготвените
експертизи, като компетентно изготвени.
Съдът обоснова изводите си и въз основа на писмените
доказателства по делото, като изготвени по предвидения от НПК ред.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи :
Съдът намира от правна страна, че подсъдимият С.И.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.116,
ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, т.12, пр.1 във вр. с чл.115 във вр. с чл.29, ал.1,
б.“А” и б.“Б” от НК.
От обективна
страна, на
инкриминираната дата – 07.08.2017 г. подсъдимият С.Д.
е нанесъл побой на Н. А., в следствие на което му е причинил множество травматични увреждания. Това е осъществено от подсъдимото лице посредством конкретни действия,
изразяващи се в употреба на сила – чрез нанасянето на множество
удари с ръце и крака по главата, шията и тялото на пострадалия Н. А., като така му причинил закрита гръдна травма, изразена в двустранно счупване
на ребра, като някои от тях били счупени по повече от една линия, а именно :
вляво - счупване на от трето до десето леви ребра по средна ключична линия,
като пето и шесто били счупени и по задна мишична линия, а от осмо до
единадесето - и по гръбначния стълб, като деветото било счупено и по задната
мишична линия ( по последните било оформено травматично размачкване на
подкожната тъкан с образуване на дебело кръвонасядане - “джоб” ), и вдясно -
счупване на от трето до шесто десни ребра по средна ключична линия. Тази закрита гръдна травма е довела непосредствено до причиняване
на смъртта на пострадалия Н. А.. Подстрадалият е
бил своевременно хоспитализиран, но така получените травматични увреждания довели до усложнения, изразяващи се в
настъпили неблагоприятни промени в здравословното състояние на пострадалото
лице Н.А.- мастна емболия, която довела в своята съвкупност до неговата смърт. Налице е и пряка причинно -
следствена връзка между причинената закрита гръдна травма, последващото влошаване на здравето и респективно
последвалата смърт на пострадалото лице Н.
А..
Така подсъдимият С.И.Д. е осъществил
изпълнителното деяние “умъртвил” спрямо пострадалия Н. А., чрез нанасяне на
удари с ръце и крака в областта на главата, шията и гръдната кухина. Причинената от подсъдимия закрита гръдна
травма ( подробно описана по - горе ) на пострадалия Н.А.е развила в белите му
дробове мастна емболия - неизбежна и непосредствена последица на причинената от
подсъдимия закрита гръдна травма, в резултат на което е настъпила и смъртта на Н.
А.. Налице е пряка причинно - следствена връзка между осъщественото от
подсъдимия действие и настъпилия вредоносен резултат. Подсъдимият е изпълнил
докрай изпълнителното деяние като е нанесъл
смъртоносни по вид наранявания на жертвата и като неизбежно следствие от
него са настъпили общественоопасните
последици, предвидени в закона причинили му закрита гръдна травма.
Обективно настъпилият резултат, засягащ живота на
пострадалия, не е единствен критерий, който да обоснове наказателната
отговорност на дееца, като от значение са и обстоятелствата, свързани с
механизма ( картината ) на престъплението и обективираното поведение на дееца
във връзка с извършеното посегателство. Комплексният анализ на посочените
обстоятелства води до еднозначен извод, че посегателството е било насочено
именно към живота на Н. А., а не към засягане на здравето му. В настоящия
случай подс. С.Д., чрез използването на ръце и крака, е нанесъл многобройни удари
в областта на главата, шията и тялото на
пострадалото лице, чрез наранявания именно в областта на жизнено важни за
човешкия организъм органи ( черепна кухина и гръден кош ), с интензитет и сила,
в състояние да доведат до нарушаване
целостта на тялото на жертвата и съответно до масивна гръдна / черепна травма и
без каквато и да било грешка в предмета или причинния процес на посегателството,
годни да причинят смърт. Така описаният установен по делото механизъм на
деянието и в частност оръдието на престъплението, изразено в броя и силата на
ударите, тяхната насоченост и въобще целенасочеността на нападението, сочат на
несъмнена установеност за осъществено въздействие на подс. С.Д. срещу живота на
пострадалия Н. А., а не срещу неговото здраве.
Налице е квалифициращият деянието признак, визиран в
чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК - деецът
е извършил деянието по особено мъчителен начин за пострадалия. От
доказателствата по делото се установи, че смъртта на Н.А.не е настъпила
мигновено или в много кратък период от време, а темпът й е бил с по – продължителен
характер, като през този период той е могъл да извършва активни действия, но
със сравнително бързо затихваща интензивност в хода на развилата се в белите му
дробове мастна емболия - неизбежната и непосредствена последица на причинената
от подсъдимия закрита гръдна травма. През този период и при липсата на други
лекарствени средства, Н.А.е имал нормално възприятие на силно изразения болков
синдром, както и възможността да осъзнае и емоционално да преработи
обстановката в която е поставен със следващите от това преживявания на ужас,
обреченост и безпомощност.
От събраните по делото доказателства се установи също,
че е налице и другият квалифициращ деянието признак, визиран в чл.116, ал.1,
т.6, пр.3 от НК - убийството е извършено
и с особена жестокост. Така установената особеност на деянието, а оттам и
на дееца съдът прецени на основата на проявената от дееца упоритост, следваща
от множеството наранявания и тяхната групираност. Стереотипността на нанесените
удари и тяхната резултантна морфологична преценка, сочи за проявено безчовечно
отношение на дееца при причиняването на смъртта на Н. А., с оглед начина на
извършването на деянието, а и предвид съществуващите взаимоотношения между деец
и жертва на познанство и доверие.
На следващо място, по делото се установи, че е налице
и квалифициращият деянието признак, визиран в чл.116, ал.1, т.12, пр.1 от НК - убийството е извършено при условията на
опасен рецидив. Деянието е извършено от подс. С.Д. при
условията на опасен рецидив, тъй като същият е осъждан, както беше посочено по
– горе с отделни присъди на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер. Разпоредбата на чл.29, ал.1 от НК изисква преди всичко в особената
част на НК да е предвидено по - тежко наказание за престъпление представляващо
опасен рецидив и в чл.116, т.12, пр.1 от НК законодателят е предвидил такова.
Последното изискване, за да е налице опасен рецидив, визирано в чл.30 от НК – да не са изтекли 5 години от
изтърпяване на наказанията по предишните присъди, също е изпълнено, тъй като и
двете предходни осъждания на лицето са влезнали в законна сила след 13.12.2012 година.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обективните условия на
деянието, а именно общественоопасния му характер - знаел е, че то е от естество
да отнеме живота на друго лице и отражението му върху действителността (
общественоопасните последици ), с което е изпълнен интелектуалния момент от
умисъла. Налице е и волевият момент - подсъдимият е искал, пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици от конкретен вид. Съдът намира, че във волеви аспект деецът
пряко е целял настъпването на вредоносния резултат, като в тази връзка
съобразява обективно механизма на деянието – броя и групираността на ударите,
както и тяхната сила и интензивност, от което следва изводът, че смъртта е била
неизбежна, и така – с факта на извършването му - е обективирано желанието за
причиняването на конкретния вредоносен резултат. Тежестта на уврежданията на
починалото лице Н. А., както и използваната
значителна кинетична енергия, необходима за получаване на получената гръдна
травма сочи, че същите са били причинени от удари, отличаващи се с чувствителен
интензитет на силата, с която са нанесени. Заради това, както и поради факта,
че ударите са били нанесени с ръце и крака по начин, годни да причинят
сериозни, включително и смъртоносни, наранявания, съдът намира за несъмнено
установено, че деянието на подсъдимия разкрива пряката насоченост на умисъла, с
който е осъществено. В съзнанието на дееца са съществували и представи, че
смъртта на Н.А.не е настъпила веднага или в кратък период, а с по - забавен
темп, през които същият е бил в съзнание и както е изпитвала значителни болки,
така и чувства на ужас и безпомощност.
Предвид изложеното съдът счете, че по един несъмнен,
безспорен и категоричен начин е установено, че подсъдимият С.И.Д. е осъществил
състава на повдигнатото срещу него обвинение за престъплението по чл.116, ал.1,
т.6, пр.2 и пр.3, т.12, пр.1 във вр. с чл.115 във вр. с чл.29, ал.1, б.“А” и
б.“Б” от НК и в тази връзка не възприе доводите на защитата за липсата на
доказателства той да е осъществил престъпния състав на повдигнатото срещу него
обвинение. Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал,
авторството на деянието е доказано по категоричен и несъмнен начин.
Действително единствен източник на извършеното от подс. С.Д. деяние се явяват
показанията на свид. С.Й. и самите обяснения на подсъдимото лице. Показанията
на посочения свидетел и обясненията на подсъдмия обаче са изложени
последователно, не страдат от вътрешни противоречия и кореспондират на другите
доказателствата по делото. Обстоятелството, че липсват други свидетели –
очевидци на деянието, и в най - малка степен не водят до недоказаност на
обвинението и до извод на настоящият съдебен състав в обратната насока.
Напротив, събраните по делото доказателства в достатъчна степен обуславят
приетия от съда извод досежно авторството на деянието и вината на подсъдимия.
Съдът не споделя изложените от страна на защитата
възражения за липса на образование и невъзможност за подсъдимото лице да
осъзнае извършеното от него. На първо място, подсъдимият С.Д. е годен субект на
наказателна отговорност. Същият е бил пълнолетен към момента на извършване на
престъплението, не е страдал от продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието. Поради това, както към момента на деянието, така и към настоящият
момент подс. С.Д. е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
Съдът не споделя и изложените от страна на защитата
доводи, че настъпилата смърт е била по непредпазливост. Обективно причинените
на пострадалия увреди действително осъществяват и медико - биологичните
признаци на телесна повреда. Обективно настъпилия резултат, засягащ здравето на
пострадалия, обаче не е единствения критерий, който да определи формата на
наказателната отговорност на дееца, а от значение са обстоятелствата, свързани
с механизма картината на престъплението, обективираното поведение на дееца във
връзка с извършеното посегателство и последващите инкримираното деяние
медицински интервенции за спасяването на жертвата. В настоящия случай подс.
С.Д., е
нанесъл множество удари ( с ръце и крака ) с интензитет и сила, в
състояние да причинят двустранно
счупване на ребра, като някои от тях били счупени - по повече от една линия,
преодолявайки защитата на ограждащите ги меки тъкани, и то срещу невъоръжено
лице, насочени към жизненоважни области в тялото му и без каквато и да било
грешка в предмета или причинния процес на посегателството. Така описания
установен по делото механизъм на деянието и в частност броя и силата на
ударите, тяхната насоченост и въобще целенасочеността на нападението, сочат на
несъмнена установеност за осъществено въздействие на подс. С.Д. срещу живота на
пострадалия Н. А., а не срещу неговото здраве, като оказаната медицинска
интервенция не възпрепятствали леталния
изход за Н. А..
Съдът споделя и доводите на защитата на
подсъдимия за наличие на привилегирования състав по чл.118 от НК – когато
убийството е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно
действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици
за виновния или негови ближни. На първо място, видно от приетото от фактическа
страна, в настоящите мотиви не се установи пострадалия Н.А.да е отправил към
подсъдимия някое от противоправните действия, визирани в хипотезата на по - леко
наказуемия състав на чл.118 от НК. На следващо място, за да е налице афект, следва да се установи, че при
подсъдимия е налице такова състояние като упражнено насилие, обида или клевета
от пострадалия, при което съзнанието му до такава степен да е овладяно от
чувствата, че не може правилно да обмисля и ръководи постъпките си, като
емоциите протичат бурно и е налице стесняване на разсъдъчната дейност. Такова
състояние на физиологичен афект за подс. С.Д., при извършване на деянието
обективно не се установява. Видно от приетото от фактическа страна ( и
установено по делото включително и чрез обясненията на подсъдимия ), между лицата
не се констатира наличие оправените обидни или други изрази, а според
заключението на съдебно – психиатричната експертиза, касаеща освидетелстването
на подсъдимото лице, същата не е констатирала данни за наличен физиологичен или
патологичен афект. Същият е могъл е да прецени факторите, влияещи върху
причинно-следствените процеси и съответно да насочи поведението си.
Относно наказанието. За
извършеното от подсъдимия С.И.Д. престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и
пр.3, т.12, пр.1 във вр. с чл.115 във вр. с чл.29, ал.1, б.“А” и б.“Б” от НК е
предвидено наказание доживотен затвор без замяна, доживотен затвор и лишаване
от свобода от петнадесет до двадесет години.
Съдът
отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство изразеното от подсъдимото
лице съжаление за така развилия се инцидент и оказаното пълно съдействие пред
органите на досъдебното производство. Обективираното признаване на фактите от
дееца е отчетено от законодателя, предвидил редуциране на наказанието по чл.58а
от НПК, така че съдът няма основания да третира същото за смекчаващо отговорността
обстоятелство. Към момента на деянието деецът бил работоспособен с навършени 36 години, поради което възрастта
му не може да се възприеме за значимо облекчаващо обстоятелство.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства се явяват предишните осъждания на подсъдимото лице,
които не попадат сред реализиращото опасен рецидив по настоящото деяние. Като
отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства съдът отчете и изключително
високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, изразена чрез
напредналата възраст на жертвата Н.К.А. ( 86 години ), мотивът за извършването
на престъплението, съществуващите отношения на познанство между дееца и жертва,
самият механизъм на извършването му, отличаващ се с особена бруталност и явно
незачитане на основните ценности на обществото, между които първостепенно
значение заема неприкосновеността на човешкия живот и множеството наранявания,
нанесени на жертвата. Като изключително жестоко и престъпно упорито се определя
поведението на подсъдимия С.Д., изразено в нанасянето на множество удари с ръце
и крака и смяната на ръцете и краката, и то в продължителен период от
време.
В
случая относително високата обществена опасност на дееца с оглед на предходното
му съдебно минало изцяло кореспондира и на изключително високата степен на
обществена опасност на извършеното от него. Съдът в настоящия си състав акцентира върху обстоятелството, че
конкретното деяние представлява концентриран и темпорално обособен израз на
цялостното отношение на подсъдимия към установения ред, обществените порядки и
общочовешките ценности. Затова и като прецени, че извършеното от подсъдимото
лице престъпление е изключително тежко, отдаде определящо значение при
индивидуализацията на наказанието на степента на обществена опасност на
престъплението и счете, че то следва да бъде определено при превес на
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Предвид
на това съдът прие, че следва да определи наказанието при условията на чл.54 от НК и то при превес на отегчаващите наказателната отговорност на дееца
обстоятелства, като счете за справедливо и съответстващо на необходимостта от
обществен отговор на престъпления от подобен характер налагането на наказание доживотен
затвор.
Доколкото
обаче съдебното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл.371, т.2 от НПК съдът счете, че съобразно ТР № 2 / 2015 г. на
ОСНК на ВКС, наказанието спрямо подсъдимият С.И.Д. следва да бъде определено
при съобразяване разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Съгласно посоченото тълкувателно
решение, “Когато подсъдимият е признал
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт с повдигнато обвинение по
чл.116, ал.1 от НК и съдът определи като най - подходящо наказанието доживотен
затвор без замяна не може да го наложи, а трябва да премине към следващото по -
леко наказание от алтернативните, а именно - доживотен затвор, но и него не
може да наложи, защото следва да го замени с предвиденото по чл.58а, ал.2 от НК
наказание лишаване от свобода. Размерите на това заместващо наказание ще бъдат
определени между 15 и 30 години, тъй като специалният минимум е посочен в
състава на престъплението, към който препраща разпоредбата на чл.58а, ал.3 от НК (в случая - чл. 116, ал. 1 от НК), а максималният размер е посочен в чл.
58а, ал. 2 от НК. По този начин съдът постъпва и когато прецени за
най-подходящо наказанието доживотен затвор измежду алтернативно предвидени
наказания за конкретен престъпен състав.“. Предвид на това и съобразно
чл.373, ал.2 във вр. с чл.58а, ал.2 и ал.3 от НК, определеното на подсъдимият С.И.Д.
наказание доживотен затвор следва да бъде заменено с наказание лишаване от
свобода за срок от 15 до 30 години. За определяне на размера на наказанието на
подсъдимият С.И.Д., настоящият съдебен състав отдаде определящо значение при
индивидуализацията на степента на обществена опасност на престъплението и като
взе предвид превеса на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и
съобрази установения факт на непоправянето му, въпреки предходните му осъждания
и наложени наказания, съдът счете, че съответно на престъплението и адекватно
да изпълни целите на специалната и генерална превенция се явява налагането на
наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години.
Разрешението
за определяне на наказанието в такъв размер бе продиктувано и от съзряната от
съдебния състав необходимост върху личността на подсъдимия да се оказва по -
интензивно поправително, възпитателно и предупредително въздействие и при
зачитане на целите на генералната превенция, съдът намери за невъзможно
определянето на наказанието в по - голям размер. Така определеното наказание,
настоящият съдебен състав счита, че отговаря на степента на обществена опасност
на деянието и най - вече на степента на обществена опасност на дееца и ще
изпълни задачите на генералната превенции. Така определеното наказание съдът
намира, че ще има превъзпитателно - поправително въздействие върху подсъдимия и
превантивно – възпиращо въздействие върху обществото.
На
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален ”Строг”
режим на изтърпяване на така определеното наказание лишаване от свобода за срок
от петнадесет години по отношение на подс. С.И.Д..
На
основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна от изтърпяването на така наложеното
на подс. С.И.Д. наказание времето, през което същият е бил задържан с мярка за
неотклонение “Задържане под стража” по настоящето дело, считано от 07.08.2017
г. до окончателно влизане в законна сила на постановената присъда.
Относно
предявените граждански искове. В настоящото производство, съдът е приел за
съвместно разглеждане предявения граждански иск от пострадалото лице М.Н.В. в
размер на 200 000,00 лева, представляващи обезщетение за причинени от деянието
неимуществени вреди, както и законната лихва от деня на деянието до
окончателното изплащане на сумата. Съдът е приел за съвместно разглеждане и
предявения граждански иск от пострадалото лице Р.Н.Т. в размер на 200 000,00
лева, представляващи обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди,
както и законната лихва от деня на деянието до окончателното изплащане на
сумата.
Налице са всички предпоставки на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на подс. С.И.Д., а именно виновно
противоправно деяние, настъпили вредни последици и пряка и непосредствена
причинно - следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. Съдът прецени,
че са налице предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на
подсъдимия С.И.Д., като гражданските искове следва да се уважат в непълен от
претендирания размер.
Гражданската
отговорност на подсъдимия С.И.Д. спрямо М.Н.В. и Р.Н.Т. е ангажирана на основание
чл.45 и сл. от ЗЗД, т.е. на плоскостта на непозволеното увреждане. Безспорно
деянието, имащо характер на престъпление, е виновно и противоправно извършено.
Установено е по категоричен начин и наличието на вредоносен резултат, както и
причинната връзка между него и поведението на подсъдимия. Ето защо са налице
предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия С.И.Д..
За определяне на размера на дължимата от подсъдимия обезвредата за причинените
на пострадалите М.Н.В. и Р.Н.Т.
неимуществени вреди, обусловени от смъртта на баща им
Н.К.А. увреди е приложима
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и визирания в нея принцип на справедливост.
Съгласно т.2 от ПП № 4 / 1968 г. на ОСНК на ВС изтъква, че понятието
“справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а при определянето му следва да изхожда от конкретните обстоятелства като характерът и
начинът на извършване на увреждането, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. Без
съмнение на пострадалите е било и продължава да се причинява страдание и
отрицателни психически изживявания, свързани със загубата на техния родител. Те
не могат да бъдат остойностени, тъй като поначало нямат паричен еквивалент.
Могат обаче да бъдат възмездени по справедливост. Съдът, след като прецени, че Н.А.е
бил баща на граждански ищци, възможно най - близкото естество на връзката
родител – дете, възрастта на жертвата, както и фактът, че същите обаче не са
живяли в едно домакинство със следващите от това не особено близки
взаимоотношения, а починалият не е подпомагал финансово или по друг начин
своите низходящи намира, че гражданските искове на М.Н.В. и Р.Н.Т. не следва да
бъдат уважени изцяло, а частично - за сумите от по 100 000,00 лева за
всеки от гражданските ищци. Претенцията за разликата до пълния й предявен размер от по
200 000,00 лева се явява недоказана, поради което и гражданските искове в
частта от 100 000,00 лева до пълния им предявен размер от по 200 000,00
лева бе отхвърлен. Предвид изричното искане в тази насока на гражданските ищци,
на всеки от тях следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на
увреждането ( тъй като тогава делинквентът е изпаднал в забава – чл.84, ал.3
във вр. с ал.1 от ЗЗД ) до окончателното заплащане на сумата.
Относно разноските. Доколкото съдът осъди подсъдимият С.И.Д.
по така повдигнатото му обвинение, той му възложи разноските по делото на
основание чл.189, ал.3 от НПК.
С оглед на тези
съображения, съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН – СЪДИЯ: