Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 16.11.2015
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд втори
граждански състав
На петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Секретар: К.Б.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №356 по описа за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание член 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и чл.224 от КТ.
Ищцата Л.И.И.
ЕГН **********,***, в исковата си молба против У на Д. и Г. Д. - С., ЕИК-.., с
адрес на управление:***, представлявано от С.В.Н., моли съда, да постанови
решение, с което:
·
да признае уволнението ѝ
за незаконно и да отмени З от №. г. като я възстанови на предишната работа.
·
да У.на Д. и Г. Д. С. С., бул.
М. Л. №. ЕИК., да ѝ изплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за
времето през което е останала без работа за шест месеца, начиная
от 25.02... г. до 25.08... г. /датата на образуване на делото/ в размер 3 768
лева /три хиляди седемстотин шестдесет и осем/, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
·
да осъди ответника да ѝ
изплати обезщетение, на основание чл. 224 от КТ, за неползван платен годишен
отпуск за .. г. - 4 дни, в размер 153.29 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Моли, да бъде осъден
ответника да ѝ заплати и всички направени по делото разноски.
Съдът е изменил исковата
претенция на ищцата по отношение на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3, вр. с чл.225 от КТ, като е приел че се счита предявена в
размер на 4 032,50 лева.
Ищцата твърди, че с
ответника се намирала в трудово правоотношение от 18.03.2008 г., като на
длъжност „ръководител движение” в жп гара С. била назначена от 01.04.2013 г.
Изпълнявала трудовите си задължения точно и добросъвестно в съответствие с чл.
125 и 126 от КТ. Не били ѝ налагани никакви дисциплинарни наказания за
периода 18.03.2008 г. до дисциплинарното ѝ уволнение.
Твърди, че със Заповед №../24.02...г.,
била уволнена дисциплинарно като се твърдяло, че „не съм се убедила за
правилната подготовка на маршрута, за контрола на стрелката №2 и за откритите
дистанции. Ползвала бутона за електрическо заключване на стрелките БЗС”Ч”, без
да се убеди за положението на стрелка №2 и отваря поканителен
сигнал на влак №.. Следва дерайлиране на електровоза 44-179 с двете талиги,
първия вагон №. с двете талиги и втория вагон №505221500810 с първата талига”.
Оспорва изцяло заповедта
за дисциплинарно уволнение поради факта, че същата била незаконна, издадена в
нарушение на правилата за дисциплинарно производство и неправилна, като
мотивите ѝ за това били следните:
1. Ha 01.02... г.
била на работа на жп гара С. община К., обл. Пловдивска като „ дежурен ръководител в гарата”. Приела
дежурството от предишната смяна в 05.35 часа, като това било отразено в
диспечерските заповеди, които се попълвали съобразно утвърдените правила на
работа при постъпване на смяна. В диспечерската заповед при издаване на
дежурството от предходната смяна от 01.02... г. било отразено, че
„Осигурителната техника в гарата и на междугарията С.-
К. и С.- К. била повредена в следствие на захранване 75 Hz от далекопровод 6 KV на
диспечерската централизация с начален час на повредата 04.25 часа. Това
обстоятелство било записано в книга 751 за осиг.техника
за появилата се повреда.
Твърди, че събразно Наредба № 58 от 2 август 2006 г. за
правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и
сигнализацията в железопътния транспорт /Обн., ДВ,
бр. 73 от 05.09.2006 г. - в сила от 01.11.2006 г.)/ -Чл. 90. Осигурителната
техника е съвкупност от устройства и системи, осъществяващи контрол,
дистанционно управление и зависимост на сигналите, контролираните участъци,
стрелките и прелезните устройства.
Когато нямало ток в
осигурителната техника на пулта лампичката започвала
да мига неизправност, светвала червена лампичка
„повреда 75 HZ”, на всички стрелки светвали
дългите ивици с червена светлина.
Тази авария налагала
движението на влаковете със съседните гари да се осигурява на телефонен способ,
като за това се попълвал отделен формуляр, в който се записвали телефонограмите
/Обр.П-76/.
В 8.40 часа влаковият
диспечер В. ѝ наредил извършване на среща на влак №. и влак №. в гара С..
В 8.45 часа тя поискала от влаковия диспечер В. да ѝ
разреши да скъса пломбите на стрелковия авариен четен бутон с брояч №.. Той
ѝ дал разрешение за късане на бутоните: четен и нечетен стрелкови
аварийни и за поканителния сигнал четен. След като
получила тази заповед от влаковия диспечер В., записала същата в диспечерските
заповеди за късане на бутоните и книгата за повреди. Влак №. бил приет от нея с
поканителен сигнал в гарата в 9.01 на първи главен
коловоз, където спирал и чакал среща с влак №..
Твърди, че спазила изцяло
изискванията на чл.98 от ПРАВИЛА ЗА ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА
ИНФРАСТРУКТУРА НА НАЦИО- НАЛНА КОМПАНИЯ “ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, а именно:
„При „изкуствена заетост” на стрелка, светлинната индикация за положението й
свети с червена светлина. При необходимост от обръщане на стрелката, след като
по безспорен начин се убеди, че стрелката и прилежащите дистанции са свободни
от подвижен железопътен състав, дежурният ръководител движение или
стрелочникът, след като получи разрешение от влаковия диспечер, разпломбира спомагателния стрелкови обръщателен
бутон и го ползва едновременно със съответния стрелкови бутон.”
Твърди, че на 01.02...г. валял сняг и поради
повредата на осигурителната техника в гарата тя като „ръководител движение”
наредила на И.Д., работеща на длъжност „постови стрелочник” в нейното
дежурство, да провери и почисти стрелкови обръщателни
апарати №1 и №2. Съобразно чл.502, т.10 от Правилата за техническа експлотация на железопътната инфраструктура на Национална
компания „Железопътна инфраструктура” постовия стрелочник бил задължен редовно
да проверява външното състояние на стрелковите обръщателни
апарати, контролните и ръчните стрелкови заключалки, наличието и изправността
на пломби на определените за това места.” Лостовата стрелочничка Д. ѝ казала, че ще отиде към пост 1,
където се намирала стрелка №1 от към гара К.. След като Д. се върнала от
стрелка №1, докладвала ѝ, че я е почистила и ѝ казала, че е много
тъмно и по-късно ще отиде да почисти стрелка №2 от към гара К., откъдето
трябвало да се приеме влак №.. В
8.30 часа с формуляр обр. П-76 стрелочничката
Д. ѝ докладвала, че съоръженията са изправни. Когато влак №. в 9.01 часа
навлязъл в гарата стрелочничката Д. трябвало да
ѝ докладва за целостта на влака и откриване на дистанция, същата не
ѝ докладвала и тя се убедила лично за целостта на влака.
Отново изпълнила изцяло
задълженията си така както били разписани в правилата за работа.
След влизането на влак №.
в гарата изпратила лостовата стрелочничка
Д. в другата гърловина да заключи стрелка №1 откъм пост 2 посока К. за
по-голяма сигурност и да ѝ донесе ключа в гарата, съобразно правилата. Стрелочничката не се върнала в гарата. Тя подготвила
маршрут за влак №. и съобразно правилата натиснала бутон БЗС четен за
заключване на маршрут. Това се правило за по-голяма сигурност. След това
издърпала поканителният сигнал за приемане на влак №..
За секунди пултът изгаснал и тя не виждала нищо, защото нямало светлинни
индикации. Веднага се обадила на постовата Д. по мобилния служебен телефон, за
да разбера дали тя вижда влака. Тя ѝ отговорила, че вижда само
локомотива. Тя се обадила на влаковия диспечер В., за да разбера какво става
след като таблото изгаснало и той ѝ отговорил, че влакът е дерайлирал в
стрелка №2.
Бил издаден Тревожен
бюлетин от ДП НКЖИ HP .-14.20
часа на директор управление УДВК, който бил изпратен до всички гари и в него
била описана катастрофата. Не била уведомена за организираната служебно беседа
от началника на гарата Анатоли Алексиев, тъй като тя все още към 09.02...
г. била на работа, но не била допускана
да извършва служебните си задължения под претекст, че се води в „почивки”.
В тревожният бюлетин изрично
било казано, че постовият стрелочник не е изпълнявал нареждане на дежурния
ръководител движение за почистване на стрелка №2 страна на гара К. от падналия
сняг.
Съобрзано
Бюлетин №2/..г изх.№3147 от 11.03... на Управление на движението на влаковете и
гаровата дейност в т.1 и т.2 била описана цялата фактическа обстановка на
инцидента в гара С..
Разследван бил инцидента
на гара С. и в т.2 изрично се признавало, че постовата стрелочника И.Д.
извършвала следните нарушения, които пряко рефлектирали на работата на
ръководител движение. Д. била извършила следните нарушения:
•
Не е проверила положението на
всички обслужващи стрелки и тяхното техническо състояние.
•
Не е почистила от падналия сняг
стрелки 1 и 2.
•
При подготовка на входен
маршрут за приемане на влак №. в гара С. стрелка №2 не се обръща и не дава
контрола за положение /-/ за втори приемно отправен коловоз и остава полуобърната, поради това че същата не е почистена от сняг.
Издалият бюлетинът инж. В.К.
- Директор УДВК приемал, че вследствие на действията на стрелочничката
Д. при приемане на влак в гара С. с поканителен
сигнал на стрелка №2, дерайлирал влаковият локомотив №44-179. първия вагон с
двете талиги и вторият с първа талига.
Въпреки грубите нарушения
на стрелочничката Д., признати от ръководството на
УДВК, цялата вина за инцидента се прехвърлила върху нея и тя била уволнена
дисциплинарно.
Твърди, че в заповедта за
уволнение този факт за неизпълнение от страна на стрелочника на нейно нареждане
не бил обсъден въобще от работодателят, напротив цялата вина за катастрофата се
стоварвала върху нея и се твърдяло, че нарушението било изцяло от субективен
характер. В същото време в заповедта се признавало, че деянието било извършено
в нарушена експлоатационна обстановка. Налице била авария в
електрозахранването. В гарата нямало резервно осветление, както следвало да
бъде. На свещи се работило като спрял тока.
Твърди, че работодателят
не бил спазил изискването на чл.99 Събразно Наредба №
58 от 2 август 2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на
влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт /Обн.,
ДВ, бр. 73 от 05.09.2006 г. - в сила от 01.11.2006 г.)
Твърди, че била уволнена
въпреки, че постовия стрелочник с неизпълнение на задълженията си допринасял в
огромна степен, за да се стигне до дерайлиране на локомотива и два вагона.
Твърди,
че уволнението ѝ било незаконно и поради това, че не била уведомена за
дисциплинарното производство, което било започнало против нея.
Твърди, че съгласно
разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, работодателят трябвало да изслуша работника,
или да приема писмени обяснения от него. Но тази разпоредба визирала и правото
на работника да бъде изслушан или да даде писмени обяснения като израз на
конституционното му право на защита. Тоест работника трябвало да знае, че
такова производство е започнало срещу него, за да се защити, трябвало да е
уведомен за какво точно ще му бъде търсена евентуално дисциплинарна
отговорност. Обвинението в извършване на нарушение трябвало да бъде точно
формулирано във вида, в който ще намери отражение в заповедта за дисциплинарно
нарушения /Решение №400 от 22.V.1998r Шг.о.ВКС/. Твърди, че направо ѝ била връчена
заповедта за налагането на наказанието. По този начин считала, че била нарушена
процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, което било напълно достатъчно за отмяна на
наказанието без разглеждане по същество. Именно защото дисциплинарното
производство било състезателно, в което се установявал факта на дисциплинарното
нарушение, неговите признаци, време на извършване и тежест, в искането на
писмени обяснения следвало да се посочи дисциплинарното нарушение, за което се
искало обяснението. Всичко това липсвало и не ѝ били искани обяснения.
От нея се изисквали писмени обяснения за станалия инцидент, без да
ѝ се даде информация, че има започнало дисциплинарно производство.
Твърди, че тя дала
писмени обяснения на 01.02... г. и на
02.02... г., като ѝ се обяснило, че това било
необходимо, за да се извърши проверка относно дерайлирането на влака.
На 13.02... г била
викната в М.на Т. и изслушана от комисия, която разследвала случая. Винаги,
когато имало инцидент с железопътен транспорт, се извършвало разследване на
причините.
На 18.02...г била викната
в РПУ К. при следовател Ц.А., във връзка с разследване на инцидента.
На 24.02...г ѝ било
позвъняно по телефона да се яви в Управлението в С.,
като отново ѝ била отказана информация защо я викат.
На 25.02...г в Управление
на движение на влаковете ѝ била връчена да подпише, декларация, че няма
заболявания и след това ѝ била връчена Заповед № ../24.02...г
Нямало издадена заповед
за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195 от КТ. Не били спазени и
процедурите по налагане на дисциплинарно наказание, не било извършвано
изслушване, нито били приети мои писмени обяснения, съгласно чл. 193 от КТ.
Давала обяснения, но те не били във връзка с диспилинарно
производство.
Нарушено било изцяло правото ѝ на защита.
Друго основание да се счита заповедта за
наказание за незаконна била липсата на каквито и да е мотиви.
В заповед №../24.02...г
била описана фактическата обстановка на инцидента, нейните действия, но не било
посочено в какво точно се състои нейното нарушение. Единствено пишело, че не се
убеждавала за правилната подготовка на маршрута, за контролата на стрелка №2 и
за откритите дистанции. Стрелка 2 не е била напълно обърната и следвало
дерайлиране на влака.
Цитирането на членове и
алинеи не било мотивиране на заповедта. Освен
това, при описване на нарушението трябвало да се направи описателна
характеристика на това, което било извършено. Трябвало да се съдържат мотиви,
нарушител, нарушение (фактическо описание, а не вид нарушение по чл. 187 от КТ), момент на извършване и др. по чл. 195, ал. 1 от КТ.
Възпроизвеждането на
нормативния текст, който бил основание за дисциплинарното наказание на
заповедта не могло да се приеме като мотивиране на същата./Решение №448 от 30.VI.1998 III г.о.ВКС/.
Посочени били като нарушение чл.96, ал.1 и 2,
чл.102, чл.103, чл.108, чл.110, ал.2, чл.496, т.1 и чл.497 т1 от Правила за
техническа експлоатация на железопътната инфраструктура на ДП „НКЖИ. А част от
тези членове се виждало, че са изпълнени изцяло от нея.
Наказанието „дисциплинарно уволнение”, което
ѝ било наложено, не било съобразено с тежестта на нарушението, както и с
факта, че тя нямала никакви трудови нарушения за период 6 години, които
работела в системата на БДЖ. Постоянно повишавала квалификацията си.
ОТВЕТНИКЪТ с отговора на исковата молба заявява,
че счита твърденията на ищеца в исковата молба за неоснователни и недоказани.
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била законосъобразна и
правилна по следните съображения:
Между НК „ЖИ“ - УДВГД С.,
представлявано от инж. Г.Д.Д. - Директор на УДВГД С.
и Л.И.И. бил сключен трудов договор № 401/14.03.2008
г., с който Работодателят възлагал на работника/ служителя, а работникът/
служителят приемал да изпълнява длъжността стрелочник постови 2 - ра ст. в жп гара К.. в район по експлоатация С. 2 при УДВГД
С. към НК „ЖИ“. С Допълнително споразумение № 105/ 27.03.2013 г. към трудов
договор ищцата Л.И.И. била преназначена от длъжността
стрелочник/ прелезопазач II ст. в жп гара М. на
длъжността Ръководител движение II к. в жп гара С. II к. към жп гара И./
Регионален център при УДВГД С. към ДП „НКЖИ“.
Трудовото
правоотношение със служителя Л.И.И. на длъжност
Ръководител движение II к. в жп гара С. II к. към жп гара И./ Регионален център
при УДВГД С. към ДП „НКЖИ“, било прекратено със Заповед № ../ 24.02... г. на
Директора на УДВГД С., връчена на служителя на дата 22.02... г.
Съгласпо чл. 195 от КТ: ” дисциплинарното наказание се
налагало с мотивирана писмена заповед, в която се посочвало нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на
който се налага.”
Видно от представеното от
ищеца копие от Заповед № ../ 24.02... г. на Директора на УДВГД С. било, че тя
съдържа всички законово изискуеми реквизити, необходими при издаването на
заповед за дисциплинарно наказание ’’Уволнение” - нарушителят, нарушението и
кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се
налага. Спазени били изискванията за оформяне на самата заповед. Идентифициран
бил точно нарушителят с трите му имена, посочено било нарушението
"неспазване на техническите и технологичните правила" (по чл. 187,
т. 3 от КТ), както и в какво точно се състояло неизпълнението на
технологичните правила.
Съгласпо
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ преди налагане на дисциплинарно наказание
работодателят бил длъжен да изиска писмени обяснения или да изслуша устните
такива на извършилия нарушение на трудовата дисциплина работник или служител.
В конкретния случай
обясненията били поискани, освен от ищеца Л.И.И. и от
всички останали служители на УДВГД С., свързани със случая, а именно от И.И.Д. - постови стрелочник на гара С.. Ищцата била уведомена
с писмо с изх. № 1329/02.02.15г., че срещу нея е започнало дисциплинарно
производство за случая на 01.02...г., което било получено лично от Л.И. на 02.02...г. С писмо с вх. № 1376/02.02...г.
Л.И. дала писмени обяснения пред
работодателя. Такова е становището на проф. М. /Коментар на кодекса на труда,
изд. 8. стр.х 542 - 544/.
Чл. 189 от КТ задължавал работодателя „при определяне на дисцитинарното наказание да вземе в предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя. ”
Твърди, че в процесния случай работодателя бил извършил преценка на
конкретното нарушение, съобразно критериите, установени в този нормативен акт.
Твърди, че въпросното
деяние било извършено в нарушена експлоатационна обстановка, което предполагало
изострено внимание от страна на лицето. Мотивите за извършеното нарушение били
изцяло от субективен характер. Извършеното се явявало нарушение на трудовата
дисциплина - неспазване на техническите и технологични правила и неизпълнения
на задълженията съгласно раздел -1” Длъжностни задължения, т. 2 ’’Основни
задължения” , пр.2, пр.З и пр.7 от Длъжностна й характеристика.
Твърди се, че работодателят
е взел предвид тежестта и сериозността на извършеното нарушение и настъпилите
вредни последици и на основание чл. 195 и чл.188, т.З от КТ, във връзка с
чл.187, т. 3 и 10 от КТ и чл. 190 ал. 1, т. 7 от КТ, приети писмени обяснения
от лицето, съгласно чл.193, ал.1 от КТ и при спазване разпоредбата на чл. 85,
т.З от КТД и след преценка на обстоятелствата е наложил най- тежкото
дисциплинарно наказание „Уволнение” на ищцата Л.И.И..
Работодателят наложил дисциплинарно уволнение, след като е обсъдил
представените от работника/ или служителя обяснения, заедно със събраните
доказателства. И след като по категоричен и безспорен начин се е убедил, че
работникът или служителят виновно е извършил конкретното нарушение на трудовата
дисциплина, той е наложил дисциплинарното наказание като задължително се е
съобразил с критериите по чл. 189 от КТ. Преди вземането на решението за
налагане на дисциплинарно уволнение, той се е уверил в истинността на фактите,
направил е проучване, събрал достатъчно доказателства и чак тогава е наложил
дисциплинарното наказание.
Твърди, че неоснователно
било твърдението на ищцата, че нямало издадена заповед за дисциплинарно
наказание по чл. 195 от КТ. Видно от представената Заповед № ../24.02... г. на
Директора на УДВГД С., връчена на служителя на дата 25.02... г. било, че има
издадена заповед за дисциплинарна наказание ’’Уволнение”; заповедта съдържала
всички изискуеми реквизити.
С оглед всичко
гореизложено, моли съда да отхвърли исковете, предявени от ищцата като
неоснователни и недоказани.
След преценка
по отделно и в съвкупност
на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата
на страните, съдът намира за установено
следното от фактическа
страна:
Със Заповед №../24.02...г., било прекратено трудовото правоотношение между ищцата Л.И.И. и У на Д. и Г. Д. - С., поради извършено нарушение на трудовата дисциплина –
неспазване на технически и технологични правила и неизпълнение на задълженията
съгласно раздел Длъжностни задължения,
т.2, „Основни задължения“, пр.2, пр.3 и пр.7 от Длъжностната характеристика,
като е наложено наказание „Уволнение“.
Представени са Тревожен Бюлетин и Бюлетин №02/.. г., в
които била описана катастрофата и цялата фактическа обстановка на инцидента на
гара С..
Представени са от ответната страна Трудов договор № 401/
14.03.2008 г. на ищцата с ответника, Заповед за наказание № ./13.07.2010 г., Допълнително
споразумение № 105/ 27.03.2013 г. към трудов договор, Длъжностна характеристика
за длъжността „Ръководител движение“ , Заповед № ../ 24.02... г. на Директора
на УДВГД С., Декларация по чл. 333 от КТ от дата 25.02... г. на Л.И., Писмо с
изх. № 1329/ 02.02... г., с което се искат обяснения
от Л.И., Обяснение с вх.№ 1376/ 02.02... г. от Л.И., Писмо
с изх. № 1396/ 03.02... г. на Директор на УДВГД С., с което се искат обяснения
от И.Д. - постови стрелочник в гара С. Обяснение с вх. № 1440/ 03.02... г. от И.Д.,
Заповед за наказание № 77/04.02.15г. на И.Д., Писмо с изх. № 1586/ 05.02... г.
от Директора до Председателя на ОСО СЖБ „КНСБ“ - С. 2 на поделение УДВГД С., Писмо
с вх. № 2212/18.02.2014г. от Председателя на ОСО СЖБ „КНСБ“ - С.2 на поделение УДВГД
С., Окончателен доклад, одобрен от Министъра на Транспорта, информационните
технологии и съобщения, Копие от
„Правила за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура на ДП
„НКЖИ“, Копие от Правила за движение на влаковете и маневрената работа в
Железопътния транспорт, Копие от „Инструкция за работа с Маршрутно - релейна
централизация тип Руска за малки в гара С. Инструкция за приемане и изпращане
на влак в гара С. Копие параграф 1, т. 11 от Допълнителни разпоредби на Закон
за железопътния транспорт, Копие от КТД 2014 г.
Във връзка с предявения
иск, съдът е изслушал
заключение на вещо лице Р.М. по назначена съдебно - счетоводна експертиза, което не бе оспорено от страните и съдът го възприема, като
обективно, безпристрастно и пълно. Съгласно заключението,
размера на брутното трудово възнаграждение за последния месец преди
уволнението м. ноември е 733,20 лева.
Размера на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за периода от шест месеца считано
от 25.02... г. е: за един ден – 32,00 лева; за един месец – 672,08 лева; за
шест месеца - 4 032,50 лева.
Размера на обезщетението по чл.224 от КТ е в размер на 153,29 лева за 4 дни
неползван платен годишен отпуск.
По делото е прието заключение по допусната
съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. К.Ц.И., прието без да е
оспорено от страните. Съгласно заключението се установява, че редът и начина на
приемане на влак при нарушена експлоатационна обстановка е съобразно Правила за
движение на влаковете и маневрената работа в ж.п транспорта и технологията за
работа на експлоатационния пункт. Дежурният ръководител движение дава
разпорежданията за осигуряване на движението на влаковете кратко и ясно. Той е
длъжен да се убеди по безспорен начин, че разпорежданията му са правилно
разбрани преди да започне изпълнението им. Когато влаковият маршрут не може да
се заключи поради загуба на контрола на стрелка /стрелки/, за подготовка на
маршрута се разменят писмени телефонограми между дежурния ръководител движение
и стрелочника, като влака се приема с поканителен
сигнал или се изпраща със заповед образец II А.
Вещото лице е
установило, че в конкретния случай на гара С. когато за приемане и изпращане на
влака маршрута не може да се заключи / късата жълта ивица не свети поради
загуба на контрола на стрелката дежурния ръководител движение изключва Автоматик стрелки/. Стрелката се обръща с курбел ако е необходимо и задължително се заключва с ръчна
заключалка. За подготовката на маршрута се разменят писмени телефонограми между
дежурния ръководител движение и постовия стрелочник /за стрелка без контрола/,
останалите стрелки се заключват с бутон /БЗС/ за съответната гърловина. Влака
се приема с поканителен сигнал или се изпраща с
писмена заповед обр. II. Установено е, че ищцата Л. И.
е ползвала бутона за електрическо заключване на стрелките БЗС „Ч” без да се
убеди за положението на стрелка № 2 и е отворила поканителния
сигнал за приемането на влак № 30111. Стрелка не е била напълно обърната и
следва дерайлиране на електровоза и двата пътнически вагона. Първия с една
талига а втория с първата талига. Вещото лице е заявило, че в резултат на действията
на дежурния ръководител движение И. се е стигнало до „Тежко транспортно
произшествие”.
Твърди се, че при непочистване на сняг от стрелочника,
стрелките не могат да работят, не се заключват и не дават контрол.
Съгласно заявеното от вещото лице в открито съдебно
заседание на 10.09... г. при приемане на
заключението, същото е заявило, че всички разпореждания, които се дават следва да се записват в Дневник образец II – 76, а в конкретния случай изобщо не
е имало размяна на телефонограми. Вещото
лице е заявило, че не е било наредено на стрелочника да провери и да види какво
става със стрелката, нито е било докладвано. А задължение на дежурния
ръководител е било да се информира за състоянието на стрелката, за обръщането
ѝ в определена посока, за подготовка на маршрута. Той е следвало да
разпореди и на стрелочника какво да прави, как да го направи. Това било
записано в „Технология на работа на
гарата“. Затова именно били въведени такива правила с дневници и телефонограми.
От показанията на
свидетелката И.И.Д., се установява, че същата от 06.02...
г. е подала молба за напускане при предходния си работодател У на
Д. и Г. Д. - С.. Преди да напусне работила на гара С. където било
работното ѝ място. Твърди, че на 1.02... г. била на работа като
стрелочник на гара С.. Приела дежурството в 6 часа. Не бил проведен инструктаж.
Валял сняг. Отишла на първа стрелка за да я почисти. Твърди, че работещите
стрелки били две. Първата била от страна на К. и тя я почистила. Твърди, че не
могла да я заключи, защото имало движение. Заключването било по-късно. Стрелка
2 била от страна К.. За нея не получила нареждане да я почисти. Твърди, че сутринта
когато постъпила на работа, в гарата имало повреда. Нямало напрежение 75 херца.
Това била повреда в гарата и тогава трябвало при посрещане на всеки влак да се
отиде и да се провери целостта на влака.
Докладвало се на дежурния дали е наред. При такава повреда влакът влизал с поканителен сигнал от дежурния ръководител. Твърди, че тя
почистила само стрелка 1 откъм К., а стрелка 2 не почистила, тъй като спряло
градското осветление и тогава в апаратната нямало ток и не се виждало. Твърди,
че осветлението на района не работело,
за да се отиде. Снегът в този ден не бил много, бил 4-5 см. Твърди, че на
стрелката нищо не ѝ се случло. Той не попречил
на стрелката да се задвижи. Твърди, че не почистила стрелка 2, защото колежката
ѝ казала да седи при нея, защото нямало ток в гарата и тя осветявала с
фенерче, а колежката ѝ пишела, защото трябвало да приеме влак от К.. Тя
пишела телефонограма. Не помни колко влака имало в гарата. Първо техния влак,
след това дошъл товарния влак, останал на първи коловоз. Влакът, който
дерайлирал дошъл от гара К.. Твърди, че доколкото знаела, стрелката се обърнала
нормално. Когато колежката взела да нарежда маршрута от втора към първа
стрелка, №1 започнала да премигва и тя ѝ наредила да отиде да заключи
стрелка №1. Колежката Л.И. била тази, която ѝ казала да заключи първа
стрелка. Тя отишла долу, а колежката Л. започнала да приема влака от К.. Тя
контактувала с диспечера, който ѝ подавал нареждания. Твърди, че нейните
задължения като стрелочник по отношение на стрелките били почистване,
заключване и когато ѝ наредила и имало индикации, че нещо свети, ключът,
с който заключвала трябва да се върне в апаратната по нормативни изисквания. Тя
не го върнала, защото като станал инцидента. Когато отишла на стрелката, заключила,
обадила се че е заключила стрелката, какво да прави. Чувало се че влакът излиза
от тунела затова попитала какво да прави. Л. и казала да отива към гарата. Когато
наближила приемното здание /гарата/ видяла колежката отвън и тя ѝ казала,
че влакът паднал. Твърди, че не знаела каква е причината за това. Първият вагон
и машината минали, а втория вагон излязъл от релси. Това се случило от към гара
К. при стрелка №2. Стрелката се проверявало как работи като се вземе „маневра”.
Дежурният от апаратната натискал бутона за вземане на маневра, но при това
положение при повреда, когато имало такава, не могъл да се вземе маневра.
Сутринта като отишли, имало повреда в гарата и стрелките „червяли“,
нямали 75 херца, което означавало, че няма ток. В апаратната си имало бутон, с
който в такива случаи когато стрелката не достига 75 херца, се издърпвал за да
могат да работят стрелките. Това нещо с бутоните за стрелките трябвало да се
направи от дежурната колежка, в случая Л.И.. Проверката на стрелките било нейно
задължение, но не могла да отиде на втората стрелка, защото останала да свети с
фенерчето на Л.. Ако не искала стрелката да се обърне, тогава дежурният трябвало
да ѝ нареди. Нарданията се подавали от дежурния
ръководител. В този ден била Л.И.. Почистването на стрелките и другите действия
се давали от дежурния, в случая Л.И.. Твърди, че по ежедневни задължения трябвало
Дежурният да направи инструктаж, да запознае със състоянието в момента на
гарата и след това отивала и си обличала работното облекло и да си огледа
района. Това означавало да проверява състоянието на стрелките. Това го правела
всеки ден, когато била на смяна и се правило три пъти в смяната. Проверката на
стрелките трябвало да бъде направена от нея, по длъжностна характеристика.
Независимо дали дежурният ѝ кажел или не, тя трябвало да отиде и да изпълни
задължението си да провери стрелките. Ако трябвало да бъдат смазвани стрелките,
те се смазвали. Това го правела всеки ден. Оглеждала района да няма камъни по
релсите, дали по линията има кражби, да не липсвали части от релсите. Също така
лятото почиствали района от израснала трева. Ако имало лед или сняг, също
трябвало да се почисти района от снега и леда, за да се движат влаковете.
Твърди, че при аварийна ситуация гарата
се ръководи от ръководителя движение. Длъжна била да седи до него, за да може
ако има нещо което е необходимо да ѝ разпореди за да го направи.
Останалите представени писмени доказателства не променят
направените изводи.
Въз основа
на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
По иска с правно основание член 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
При оспорване законността на уволнението, в тежест на
работодателя закона е възложил - доказване законосъобразността на издадената
заповед. С исковата молба ищеца е въвел три основания за незаконосъобразност на
издадената заповед, а именно: 1. не била уведомена за започнало против нея
дисциплинарно производство; 2. липса на мотиви в издадената заповед за
уволнение; 3. Несъобразяване на на наложеното
наказание с тежестта на извършеното нарушение, както и с факта, че няма никакви
трудови нарушения за периода на действие на трудовото правоотношение.
По отношение на първото наведено от ищцовата
страна основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, съдът намира
следното:
По делото ответната страна е представила заверени преписи от Писмо изх. № 1329/02.02... г. адресирано до ищцата по делото Л.И., в което е
посочено изрично, че е във връзка с процедура по чл.193 ал.1 от КТ, както и че
срещу нея е започнало дисциплинарно
производство. В същото е посочено, че на ищцата се искат обяснения във връзка с
дежурство на 01.02... г., когато
описания влак е дерайлирал.
Представени са и заверени преписи от
Обяснения дадени от ищцата от същата дата 02.02... г.
Ето защо настоящия състав на съда
намира, че е неоснователно вързажението направено от
ищеца, че същата при снемане на обяснения не е била уведомена за започнало
дисциплинарно производство.
По отношение на второто наведено от ищцовата
страна основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, съдът намира
следното:
Видно от представената по делото в
заверен препис Заповед № ../ 24.02... г. на
Директора на УДВГД С., с която на Л.И. ИИ.било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” и бил прекратен трудовия договор, се установява, че в същата освен
изложената фактическа обстановка, като мотиви са посочени: нарушение на
трудовата дисциплина изразяващо се в неспазване на техническите и технологични
правила и неизпълнение на задълженията
съгласно Раздел I – Длъжностни задължения, т.2 „Основни задължения”, пр.2, пр.3 и пр.7 от
Длъжностната характеристика на ищцата.
Установява се, че длъжностната
характеристика е била връчена на ищцата и подписана на 27.03.2013 г. така че същата е била
запозната със задълженията си по нея, а в този смисъл и с отразеното като
извършено нарушение в издадената заповед.
Настоящия състав на съда намира, че
посочването в обстоятелствената част на издадената заповед какво е
нарушила ищцата в посоченото и
длъжностно качество съгласно описанието в длъжностната характеристика, е било
изпълнено задължението на работодателя да мотивира издадената заповед за
уволнение по чл.195 ал.1 от КТ.
По отношение на третото наведено от ищцовата страна основание за незаконосъобразност на
заповедта за уволнение, съдът намира следното:
От приетите по делото писмени и гласни доказателства беше установено, че
при изпълнението на служебните си задължения на 01.02... г. ищцата Л.И. в
качеството си на ръководител движение на гара С. е нарушила изискванията както
на Правилата за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура, Правилата за движение на влаковете и
маневрената работа на железопътен
транспорт, Инструкцията за работа с маршрутно релейната централизация
тип руска за малки в гара С. така и задълженията си по длъжностната
характеристика за длъжността „ръководител движение”, с което се е стигнало до
дерайлиране на влак, което пък е довело до настъпване на тежко железопътно
произшествие с имуществени вреди.
В този смисъл се доказа, че работодателя е взел предвид тежестта и
сериозността на извършените от ищцата
нарушения и затова е и наложил най-тежкото дисциплинарно наказание –
уволнение.
Видно и от приетото по делото заключение на вещото лице инж. К.Ц.И., беше
установено, че именно неизпълнение на задълженията на дежурния ръководител
движение в конкретния случай това е била Л.И., която е следвало да разпореди на
стрелочника какви действия трябва да извърши във връзка с обезопасяване на
стрелките, проверката на коловоза и въобще да осигури безопасно приемане на
влака в гарата, съответно да отрази с телефонограми всяко свое разпореждане,
което е довело до настъпването на тежко железопътно произшествие, съгласно §1,
т.11 от Допълнителните разпоредби на Закона за железопътния транспорт.
Установява се както от заключението на вещото лице, така и от приложените
писмени доказателства, че ищцата в качеството на ръководител движение, не е
изпълнила своите задължения да обезопаси пристигането на влака в гарата
съобразно всички посочени по-горе нормативни изисквания отразени в правила и
инструкции, както и в длъжностната му характеристика.
Следва да се отбележи, че не отговаря на истината и твърдението направено
от ищцата, че същата не била наказвана до момента на налагането на наказание
4дисциплинарно уволнение”. По делото е представено като доказателство заверен препис
от Заповед №./13.07.2010 г., с която на ищцата е било наложено наказание
„забележка” отново поради неизпълнение на служебните и задължения.
Поради изложеното, искът за отмяна на уволнението се явява
неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли.
По иска с правно основание член 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ.
Като акцесорни искове на главния – иска за
признаване на уволнението за незаконно, предпоставя
отхвърляне и на иска да се възстанови ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност и иска за изплащане на обезщетение през времето през което работника е
останал без работа поради уволнението като неоснователни и недоказани.
По иска с правно основание чл.224 от КТ.
Вземането за обезщетение по член 224,
ал.1 от КТ е парично. То възниква
в моментна на прекратяване
на трудовото правоотношение.
Видно от приетата като доказателство Заповед № ../ 24.02... г. на Директора на УДВГД С., с която на Л.И. ИИ.било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, в същата е изрично посочено на лицето
Л.И. да се изплати обезщетение за 4 дни неизползван платен годишен отпуск за ..
г.
Същевременно ответника оспорва иска, с
твърдението, че сумата за това обезщетение не е била изплатена на ищцата, тъй
като същата била удържана заради дължимо обезщетение от ищцата на ответника по
чл.221 ал.2 от КТ.
Представен е от ответника и фиш за заплата –
възнаграждение за м. февруари .. г., в който е включено и обезщетението по
чл.224 от КТ за 4 дни в брутен размер на
153,29 лева.
Представени са доказателства за дължимостта
на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 4 дни в брутен размер 142,24
лева и чиста сума за получаване в размер на 128,02 лева съобразно установеното
от заключението на вещото лице, след облагането му като доход от трудово
правоотношение. Ищцата не измени исковата си претенция в тази си част, но е
претендирала сума в общ размер на 153,29 лева.
По отношение на твърдението от ответната страна, че
сумата по чл.224 от КТ не е изплатена но ищцата, тъй като била начислена със
сумата за трудово възнаграждение за м. февруари, която пък не била изплатена
тъй като била удържана заради дължимо от ищцата обезщетение, съдът намира
същото за неправилно.
Обезщетението по чл.224 от КТ е такова което се дължи
самостоятелно и независимо от трудовото възнаграждение. Обстоятелството, че
ищцата има задължения на друго основание към ответника не е причина това
обезщетение да бъде задържано и неизплатено, още повече че се установяв, че това обстоятелство не е безспорно.
Ето защо съдът намира, че следва да уважи тази искова
претенция в размера установен с експертизата – 128,02 лева, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като до пълната претендирана сума с исковата молба - 153,29 лева, ще следва
да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
По отношение а разноските:
И двете страни са претендирали разноски по делото.
По отношение на възражението направено
от ищцата срещу размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответната
страна, съдът намира, че с оглед естеството
на търсената защита и сложността
на правния спор, следва да намали претендираните от ответната страна разноски, като
се съобрази с Тълкувателно
решение №.. от 06.11.2013 г. на ВКС т.16 , както и с
т.3 от същото, като определя такова в размер на 600,00 лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, при отхвърляне на предявените искове, ищеца следва
да заплати на ответната страна направените
по делото разноски в размер на 600,00 лева за юрисконсултско възнаграждение,
250,00 лева за възнаграждение на вещо
лице и 10,00 за възнаграждение на свидетел
лева.
С оглед разпоредбите на чл. 83
ал.1, т.1 от ГПК не се внасят такси и разноски по делата от ищците - работници, служители и членове на
кооперации, по искове, произтичащи
от трудови правоотношения, поради
което сумите дължими за държавни такси и тези направени за разноски за възнаграждение от бюджета на съда,
ще следва да останат за сметка на този
бюджет.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от Л.И.И. ЕГН **********,***
против У.на Д. и Г. Д. – С., ЕИК-.., с адрес на управление:***, представлявано от С.В.Н., относно издадена Заповед за уволнение № ../24.02... г. на Директора на УДВГД С. С.В.Н., с правно основание член 344 ал.1 т.1 от КТ – за
признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, с правно основание член
344 ал.1 т.2 от КТ – за възстановяване на предишната работа, с правно основание
член 344 ал.1 т.3 от КТ – за изплащане на обезщетение за времето през което работникът или служителят е
останал без работа, но за не повече от шест месеца считано от 25.02... г. в размер 4 032,50 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.224 от КТ, У.на
Д. и Г. Д. – С., ЕИК-.., с адрес на управление:***, представлявано от С.В.Н., да заплати на Л.И.И. ЕГН **********,***, сумата от 128,02(сто
двадесет и осем лева и 02 ст.)лева, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 20.04.2015 г. до окончателното изплащане, като до
пълната претендирана сума с исковата молба - 153,29
лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Л.И.И. ЕГН **********,***, да заплати на У.на
Д. и Г. Д. – С., ЕИК-.., с адрес на управление:***, представлявано от С.В.Н., направените по делото разноски в общ размер на 860,00(осемстотин и шестдесет)лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.